РЕШЕНИЕ
№ 260
гр. Козлодуй, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жаклин Г. Димитрова Алексиева
при участието на секретаря Капка К. Качева
като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско
дело № 20221440100439 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439
вр. чл.124 от ГПК и цена на иска в размер на 1 387.06 лева.
Образувано е по искова молба от Д. П. Х., ЕГН ********** чрез адв.Х.
П. от АК - Враца против „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в град София, бул.“Панчо
Владигеров“ № 21, Безнес сграда „Люлин-6“, ат.2, представлявано от Зорница
Димитрова, с която е предявен иск за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата в размер на 629.87 лв. - главница; 182.50 лв. -
възнаградителна лихва за периода от 30.10.2009 г. до 28.01.2011 г.; 99.84 лв. -
мораторна лихва за периода от 30.11.2009 г. до 19.05.2011 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 08.06.2011г. до окончателното
изплащане на дълга; 25.00 лв. държавна такса и 100.00 лв. адвокатско
възнаграждение, инкорпорирани в изпълнителен лист от 22.08.2011 г.,
издаден по ЧГД № 667/2011 година на Районен съд Козлодуй, поради изтекла
погасителна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че посочените вземания са
погасени по давност на 14.11.2016 г., като през този период давността не е
1
спирана и прекъсвана.
С оглед изложеното, за ищеца се е породил правен интерес от
предявяване на настоящия иск за установяване, че не дължи вземането по
издадения изпълнителен лист.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва иска само по основателност. Счита, че не е изтекла предвидената в
закона погасителна давност за вземането. Твърди се, че не е бездействал в
изпълнителните производства, по които са извършвани множество
изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на давността. Счита,
че към процесното изпълнително производство не е приложимо ТР от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС до датата на приемането
му, доколкото изпълнително дело № е образувано през 2011 г., а ТР няма
обратно действие. В случая било приложимо ППВС № 3/18.11.1980 г.,
съгласно което по време на изп.производство давност не тече. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Козлодуйският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12
ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация
чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен
лист за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като
кредитор за процесните вземания, както и да докаже твърдените от него
положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла
предвидената в закона погасителна давност за остатъка от дължимата
главница.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението,
респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок.
Безспорно между страните е, че срещу ищеца в полза на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 22.08.2011 г., въз
основа на заповед за изпълнение № 595/10.06.2011 г. по реда на чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 667/2011 г. по описа на РС-Козлодуй за сума в размер на 629,87
2
лева – главница, 182,50 лева – възнаградителна лихва за периода 30.10.2009 г.
до 28.01.2011 г., 99,84 лева – мораторна лихва за периода 30.11.2009 г. до
19.05.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 08.06.2011 г. до
окончателното погасяване, както и сумата в размер на 125,00 лева –
деловодни разноски. Безспорно е че въз основа на издаденият на 22.08.2011г.
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1327/2011г. на ЧСИ
Валери Йотов, което, след прехвърляне на архива на ЧСИ Йотов от ЧСИ
Цветозар Найденов е преобразувано по изпълнително дело № 4256/2020г.
Безспорно е и, че вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени на
ответника с договор за цесия, която е съобщена надлежно на ищеца.
По делото няма спор, че заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 667/2011
г. по описа на КРС, издадена по реда на чл.410 ГПК е влязла в законна сила
най-късно на 22.08.2011 г., на която дата е издаден изпълнителен лист за
вземанията по заповедта.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона
погасителна давност по отношение на процесните вземания.
Предвид обстоятелство, че вземането по делото произтича от договор за
кредит е приложима разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата 5-годишна
погасителна давност за главницата и кратка 3-годишна давност за лихвите. В
този смисъл Решение №261/12.07.2011г. по гр.д. №795/2010г. на ВКС, ГК, IV
г.о., Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о,
Решение №161/08.02.2016 по дело №1153/2014 на ВКС, ТК, II т.о.
В исковата молба не са изложени твърдения давността за вземането да е
изтекла преди образуване на производството по изпълнително дело №
1327/2011г. на ЧСИ Валери Йотов, поради което съдът следва да обсъди
спирането и прекъсването на давността от момента на образуване на
изпълнителното производство производство.
Съгласно чл.116 б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от
ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.
В цитираното тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността, както и действията, с които
давността не се прекъсва.
В тази връзка съдът следва да обсъди възражението на ответника, че в
3
случая са неприложими постановките на цитираното Тълкувателно решение,
доколкото същото е постановено след образуване на изпълнително дело №
1327/2011г. на ЧСИ Валери Йотов, поради което следвало да се приложи
Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, съгласно което в
изпълнителното производство давност не тече. Съдът счита това възражение
за неоснователно, доколкото настоящото производство е образувано след
постановяване на обсъжданото Тълкувателно решение. С него не се създава
нова правна норма или да се изменя правна норма, а се дава разрешение как
следва, от датата на постановяването му, да се тълкува и прилага конкретна
правна норма и същото следва да бъде съобразено по висящите изпълнителни
дела. В този смисъл Решение № 269 от 03.02.2016 г. по гр.д. № 795/2015 г. по
описа на ВКС III ГО, Решение № 45/30.03.2017 г. по дело № 61273/2016 г. на
ВКС, IV ГО. В смисъл, че ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС следва да бъде
съобразено и неговите постановки имат действие по отношение на висящите
към момента на постановяването му изпълнителни производства, какъвто е
настоящия случай, е и застъпеното становище в Решение № 170 от 17.09.2018
г. по гр.д. № 2382/2017 г. IV ГО на ВКС.
Съдът приема, предвид разясненията, дадени в мотивите по т.10 от
ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, че първото изпълнително действие, довело
до прекъсване на давността е подадената молба от 14.11.2011 г. на „БНП
Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД за образуване на ИД № 1327/2011г. по описа
на ЧСИ Валери Йотов, рег.№ 721 с район на действие ОС - Враца срещу
ищеца, доколкото в нея кредиторът е възложил на ЧСИ Валери Йотов по реда
на чл.18 ЗЧСИ извършване на всички изпълнителни действия.
В тази връзка съдът не споделя доводите на ответника, че погасителната
давност за процесните вземания е прекъсната с влизане в сила на заповедта за
изпълнение – 22.08.2011 г., издадена по ч.гр.д. № 667/2011 г. на КРС. Следва
да се посочи, че в ГПК заповедното производство не е приравнено с исковото,
то е част от изпълнителния процес. Заповедта за изпълнение не формира сила
на пресъдено нещо, както решенията, тя се ползва единствено с изпълнителна
сила, поради което не може по аналогия да се прилага разпоредбата на чл.117,
ал.2 ЗЗД. В този смисъл е Определение № 334 от 24.04.2019 г. по гр.д. №
281/2019 г. III ГО. В контекста на горното са и мотивите на Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ОСГТК.
4
Заповедта за изпълнение и/или заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не е предвидена в чл.116 ЗЗД, като действие, водещо до
прекъсване на давността. Заявлението не е иск, нито е и действие по
изпълнението, което да формира изпълнителен способ. Заявлението прекъсва
давността, ако е предявен иск по чл.422 ГПК и ако същия бъде уважен, ако
такъв не е предявен, давността не се счита прекъсната. Последното
изпълнително действие по делото е в молбата за образуване на
изпълнителното дело.
В законоустановения двугодишен срок, считано от 14.11.2011г. до
04.11.2013 г., взискателят не е предприемал действия по принудително
изпълнение, не са постъпили и суми от длъжника, поради което
изпълнителното производство по делото се прекратява по закон, а всички
изпълнителни действия поискани и предприети след тази дата са
незаконосъобразни. С резолюция на ЧСИ Найденов от 24.02.2021 г., на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство по делото е
прекратено.
Със съобщение за образувано изпълнително дело от 07.01.2022г. ЧСИ
Иванка Цонкова, с peг. № 899, уведомява Д. Х., че срещу него е образувано
ИД № 2080/2021г. по неин опис, но от взискател „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Към съобщението е приложен подлежащия на
изпълнение акт (изпълнителния лист), въз основа на който е образувано
делото. Към съобщението е приложено и уведомление, адресирано до Д. Х., с
което го уведомяват, че всички вземания произтичащи от Договор за
потребителски кредит № PLUS-01320711 са прехвърлени на Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ ЕАД, по силата на договор за цесия от 15.05.2015 г. Никъде в
уведомлението за цесия обаче не е посочено, че вземанията по описания
договор за потребителски кредит са точно сумите инкорпорирани в
изпълнителен лист от 22.08.2011 г., издаден по ЧГД № 667/2011г. по описа на
РС- Козлодуй. В изпълнителният лист също не е посочено дължимите суми
по кой договор за кредит се дължат, така че по несъмнен начин да става ясно,
че именно това вземане е прехвърлено на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД с Договора за цесия от 15.05.20105г. Въпреки това ЧСИ приема за
взискател „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ ЕАД и по негова молба налага
запор на банковите сметки на длъжника Х..
5
В периода от 14.11.2011г. до 04.11.2013 г., взискателят не е
предприемал действия по принудително изпълнение, които да водят до
прекъсване на давността, не са постъпили и суми от длъжника, поради което
изпълнителното производство по делото се прекратява по закон в какъвто
смисъл е и резолюцията на ЧСИ Найденов от 24.02.2021 г., с която на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство по делото е
прекратено, а всички изпълнителни действия поискани и предприети след
тази дата са незаконосъобразни.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по силата на закона, изпълнението се
счита за прекратено, когато в продължение на две години взискателят не
поиска извършване на изпълнителни действия, без за това да е необходимо
изрично постановление на съдебния изпълнител. Прекратяването на
изпълнителното производство, поради т. нар. „перемпция”, настъпва по
силата на закона чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а съдебният изпълнител може само
да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без
правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй
като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право.
В настоящият случай, съдът намира, че считано от 24.02.2021г.
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – чл.433, ал.1,
т.8 ГПК. Към този момент вече е постановено ТР №2/2013г. на ОСГТК на
ВКС – на 26.06.2015 г., което се прилага за висящите изпълнителни
производства и е отменено Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на
ВС, в частта в която е прието, че в изпълнителното производство давност не
тече. В този случай е приложима т.10 от ТР, съгласно която новата давност
започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие. Каквото и да е основанието за прекратяване на
изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни
действия се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени
лица плащания/, а изпълнителните действия предприети след прекратяването
6
не могат да доведат до прекъсване на давността.
С оглед изложеното съдът намира, че считано от 14.11.2011 г., когато е
извършено последното валидно изпълнително действие по изпълнителното
производство срещу ищеца е започнала да тече петгодишната погасителна
давност, която безпрепятствено е изтекла на 14.11.2016 г. /включително/ за
главницата и разноските по изпълнителния лист, а за лихвите и по - рано,
доколкото за тях погасителната давност е 3 години – на 14.11.2014 г. /вкл./,
без да е спирана и прекъсвана и вземанията по издадения изпълнителен лист
са погасени по давност.
Предвид изложеното съдът намира, че вземанията по издадения
изпълнителен лист, за които е образувано ИД № 667/2011г. по описа на КРС
по описа на са погасени по давност, поради което искът се явява основателен
и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на
разноски се пораждат за ищеца. Същият е направил своевременно искане за
присъждане на разноски и доказа такива, както следва: 55,48 лева – платена
държавна такса, 400,00 лева - платено адвокатско възнаграждение, за
реалното плащане на което говори отразеното в чл.6 от представения по
делото Договор за правна защита и съдействие и 45,40 лева - такси и разноски
по ТТРЗЧСИ.
Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца с отговора на исковата молба.
Съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията й към момента на сключване на договора за
правна защита и съдействие, 07.04.2022 г. минималния размер на
адвокатското възнаграждение съобразно интереса е в размер на 300,00 лева по
чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата. В случая съдът приема, че интересът по делото се
формира единствено от главницата и разноски по изпълнителния лист в общ
размер на 754,87 лева, доколкото лихвите следват изхода от спора на
главницата и при погасена по давност главница се погасяват и акцесорните
вземания за лихва. Уговореното от ищеца адвокатско възнаграждение от
400,00 лева, съдът приема за прекомерно с оглед правната и фактическа
сложност на делото. На ищеца ще се присъди адвокатско възнаграждение в
7
размер на минимума, а именно – 300,00 лева. Това възнаграждение
съответства на правната и фактическа сложност на делото, която се отличава
с ниска такава, както и на извършените процесуални действия. Делото
приключи с две съдебни заседания, единствено на база писмени
доказателства, изискани от съда. Общо разноски за ищеца в размер на 400.88
лева, които ще му се присъдят на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Така мотивиран, Козлодуйският районен съд, пети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. П. Х., ЕГН ********** НЕ
ДЪЛЖИ НА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес:
гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2
следните парични суми: 629.87 лв. - главница; 182.50 лв. - възнаградителна
лихва за периода от 30.10.2009 г. до 28.01.2011 г.; 99.84 лв. - мораторна лихва
за периода от 30.11.2009 г. до 19.05.2011 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 08.06.2011г. до окончателното изплащане на дълга;
25.00 лв. държавна такса и 100.00 лв. адвокатско възнаграждение,
инкорпорирани в изпълнителен лист от 22.08.2011 г., издаден по ЧГД №
667/2011г по описа на РС- Козлодуй въз основа на заповед за изпълнение №
595/10.06.2011 г. по реда на чл.410 ГПК, вземанията по който са прехвърлени
на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, поради изтекла погасителна
давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, с
адрес: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“,
ет.2 ДА ЗАПЛАТИ НА Д. П. Х., ЕГН ********** сумата в размер на 400.88
лева – разноски по делото, от които 55,48 лева – платена държавна такса,
300,00 лева - платено адвокатско възнаграждение и 45,40 лева - такси и
разноски по ТТРЗЧСИ.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен
срок от връчването на преписи на страните.
Да се публикува съгласно ВППСА в КРС.
8
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
9