РЕШЕНИЕ
№ 1119
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20231100502925 по описа за 2023 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 15272 от 30.12.2022 г. по гр.д.№ 69 по описа за 2022 г. на
СРС, 61-ви състав се :ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от
"Топлофикация София“ ЕАД срещу К. А. М., иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД, че ответника дължи на ищеца, сумата 1505, 68
лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ
се в гр. София, ж.к. "Света Троица“, бл.****, **, магазин 2, за периода от
01.07.2017 г. до 30.04.2020 г., с която К. М. неоснователно се обогатил за
сметка на обедняването на "Топлофикация София“, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - 26.08.2021 г. до окончателното плащане на сумата и сумата
24, 25 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.07.2018 г. до 29.02.2020 г., с която К. М. неоснователно се
обогатил за сметка на обедняването на "Топлофикация София“ ЕАД, ведно
1
със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 26.08.2021 г., до окончателното плащане
на сумата; ОТХВЪРЛЯ предявения от "Топлофикация София“ ЕАД срещу К.
А. М., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 288, 95 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за ТЕ за периода от 01.10.2018 г. до 05.08.2021 г. и
сумата от 3, 20 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 05.08.2021 г.,
като неоснователен.
Подадена е въззивна жалба от К. А. М., ответник пред СРС.
Решението се обжалва в частта в която претенциите на ищеца,
предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК, са били уважени.
Излагат се доводи за постановяване на решението в обжалваната му част
в противоречие с материалния и процесуален закон, както и необоснованост.
Не били разгледани възраженията в отговора по исковата молба. Счита, че
ищеца не е доказал наличието на предпоставките на чл.59 ЗЗД за уважаване
на претенциите му. Сочи, че по делото били представени фактури, които били
издадени от ищеца с адресат едно трето за спора лице – СБА „Илинден“. От
приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установило, че
претендираните суми за процесния период са фактурирани именно на това
трето за спора, лице. От показанията на свидетеля Г. се установило, че за
процесния период ответника не бил ползвал имота. Тези факти не били
оспорени от ищеца. Сочи, че мотивите на СРС били противоречиви, тъй като
от една страна съдът приемал, че ответника е небитов клиент по смисъла на
пар.1,т.33 а от ДР на ЗЕ, а от друга приемал, че е отговорен за заплащане на
процесните суми на основание чл.59 ЗЗД. Счита, че в тежест на ищеца било
да ангажира доказателства, че договора със СБА „Илинден“ е прекратен.
След прекратяването на договора ответникът можел да отговаря за
доставената и потребена ТЕ, но не на основание чл.59 ЗЗД. Неправилно СРС
бил приел и, че е приложима общата 5-годишна давност, а не кратката 3-
годишна.
Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната
2
му част и въззивната инстанция да постанови ново с което претенциите на
ищеца да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС –
„Топлофикация София“ ЕАД, в който се излага становище за
неоснователност на същата и правилност на така постановеното от СРС,
решение в обжалваната му част. Сочи, че решението било постановено в
съответствие със съдебната практика. Намира, че претенциите му са доказани
и основателни. Претендират се разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“
ЕООД не взема становище по въззивната жалба. Не претендира разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 05.01.2023 г.
Въззивната жалба е подадена на 18.01.2023 г.; следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва, предявените от ищеца /пред СРС/,
срещу ответника /въззивник пред настоящата инстанция/, искове по чл.422
ГПК вр. с чл.59 ЗЗД, са частично уважени, следователно налице е правен
интерес от обжалване.
Въззивната жалба е допустима.
В частта в която претенциите са били отхвърлени решението като
необжалвано е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно:
Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 49792 по
описа за 2021 г. на СРС, 61 състав е била връчена надлежно на длъжника на
13.10.2021 г.
Възражението по чл.414 ГПК е подадено на 10.11.2021 г., т.е. в срок.
Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието на заявителя на
01.12.2021 г. Исковата молба е предявена на 04.01.2022 г./първи работен ден
3
след новогодишните празници/.
Затова съдът приема, че исковата молба е предявена в срока по чл.415,
ал.1 ГПК.
По основателността на въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че след
като ответника е собственик на процесния недвижим имот, представляващ
магазин, то същият бил ползвал ТЕ за отопление на имота през целия
процесен период. Установило се, че имота бил топлоснабден и в него имало
ИРРО като липсвал само водомер за отчитане на БГВ. За периода от
м.07.2017 г. до м.04.2019 г. било извършвано ДР въз основа на трите ИРРО на
база „служебен отчет“ поради „неосигурен достъп“. За периода м.05.2019 г.
до м.04.2020 г. ДР било на база реален отчет на показанията на 3 бр. ИРРО.
ТЕ, отдадена от сградна инсталация била определяна в съответствие с
нормативните изисквания. За периода м.07.2017 г. до м.04.2020 г. липсвало
потребление на топла вода и затова разход на ТЕ за БГВ не бил начисляван.
ДР било извършвано от третото лице помагач и същото било в съответствие с
нормативните актове. Вещото лице било определило, че за периода м.07.2017
г. до м.04.2020 г. потребената ТЕ възлизала на стойност 2 171, 05 лв.
Страните не спорели, че не са обвързани от договор. В случая ответникът бил
„небитов клиент“ по смисъла на пар.1, т.33 а от ДР на ЗЕ.; касаело се до
доставка на ТЕ за „стопански нужди“. След като страните не били сключили
писмен договор, то допустимо било ищеца да търси правата си с иск по чл.59
ЗЗД. Ответникът не бил представил договор за наем със СБА „Илинден“
поради което той носел отговорността за заплащане на стойността на
потребената ТЕ. Действително, от индивидуалните справки за потребена ТЕ,
както и от заключението на СТЕ се установявало, че за по-голяма част от
отчетния период партидата на имота в ищцовото дружество се водела на
името на СБА „Илинден“, но това не означавало, че за процесния период
имота е отдаден под наем. Извод за наличие на договор за наем не можело да
се направи и от показанията на свидетеля Г., който бил кум на ответника и
сочел, че преди 2019 г. в магазина имало други хора. След като ползвател на
имота бил именно ответника, СРС е достигнал до извода, че тежестта за
заплащане на стойността на потребената ТЕ се носи от него. Дължал и
стойността на ТЕ отдадена за сградна инсталация, както и стойността на
4
услугата за дялово разпределение. От заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза се установило, че претендираните от ищеца
суми не са били заплатени. Ответникът дължал сумата в размер на 1505,68
лв.- стойност на ТЕ, както и сумата в размер на 23,06 лв.- стойност на ДР.
Ответникът бил спестил тези разходи и затова неговата отговорност по чл.59
ЗЗД следвало да бъде ангажирана. Възражението за погасяване по давност на
вземанията на ищеца макар и своевременно заявено било неоснователно, тъй
като приложима била общата 5-годишна давност. Претенциите по чл.86, ал.1
ЗЗД са приети за неоснователни, тъй като за поставянето на ответника в
забава било необходимо отправяне на покана, каквато ищецът не бил
ангажирал, арг. от чл.84, ал.2 ЗЗД.
По доводите във въззивната жалба:
Видно от посоченото в заявлението по чл.410 ГПК, т.12 „обстоятелства,
от които произтича вземането“, твърди се, че длъжника се е обогатил без
основание за сметка на дружеството-ищец със стойността на потребената ТЕ
относно процесния топлоснабден имот с аб.№ 341713. Затова следвало да
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Следователно на плоскостта на неоснователното обогатяване, ищецът
претендира за установяване вземанията, за които му е била издадена заповед
за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
Съгласно разпоредбите на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е
обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД
възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити.
С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага
от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена
възможност в други текстове на закона.
Съгласно разясненията дадени с постановление № 1/28.05.1979 г. на
Пленума на ВС, обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото
на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото
на друго лице.
Действително, ответникът е собственик на процесния недвижим имот –
магазин №2 с адм.адрес: гр.София, ж.к.“**** с оглед представеният с
исковата молба договор за продажба на общински нежилищен имот чрез
5
публичен търг с явно наддаване, виж л.12 по делото пред СРС.
Не се спори, а и не се установява по делото, че от страна на ответника
не е подадено заявление с което да е изразена воля за сключване на договор с
ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия относно процесния
магазин.
В конкретния случай, обаче, противно на приетото от СРС, от
представените с отговора по исковата молба индивидуални справки за
отопление и топла вода, л.42-л.45 по делото пред СРС, от доказателствата
представени от третото лице помагач с молбата му от 19.09.2022 г., както и от
заявеното от вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, виж
л.87 по делото пред СРС, се установява, че партидата за магазин № 2 е на
името на СБА „Илинден“. Тези документи, както и заключението на СТЕ в
тази му част не са били оспорени от нито една от страните. Наред с това и от
показанията на свидетеля, разпитан на страната на ответника, се установява,
че в процесния магазин се е намирало едно трето за спора юридическо лице.
При така обсъдените в тяхната съвкупност доказателства и
доказателствени средства, налага се извод, че от страна на ищеца комуто е
доказателствената тежест /правилно разпределена от СРС с доклада по чл.140
ГПК, но неправилно изменена с обжалваното решение/ не се установява
ответника да се е обогатил неоснователно, респ. да е спестил разход за сметка
на ищцовота дружество във връзка с доставена и ползвана топлинна енергия.
Точно обратното, липсват доказателства ответника да е ползвал топлинна
енергия за процесния обект.
Следва да отбележим и, че видно от съдържанието на отговора по
исковата молба, от страна на ответника не е сочено наличие на наемното
отношение, каквото първоинстанционния съд е обсъждал с решението си.
Доколкото съдът прие, че не са налице предпоставките за уважаване на
иска по чл.59 ЗЗД, то не се произнася по възражението за погасяване на
вземанията по давност.
Обжалваното решение е неправилно в частта в която в полза на
ищеца в тежест на ответника са признати вземания поради което ще
следва да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което
исковете по реда на чл.422 ГПК ще следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
6
По разноските:
В заповедното производство:
На заявителя разноски не се следват. Затова обжалваното решение в
тази му част ще следва да бъде отменено.
На длъжника разноски не се присъждат, тъй като такива не са
правени.
Пред първата съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора решението е неправилно и в частта за раз-
носките. Същите следва да бъдат разпределени, както следва:
На ищеца разноски не се следват. Затова обжалваното решение и в тази
му част ще следва да бъде отменено.
На ответника разноски се следват, но такива не са сторени.
На основание чл.38, ал.2 ЗАДв. в полза на адв. Р.Д. се следва адв.
възнаграждение в размер на 482, 20 лв. СРС е присъдил такова в размер на
64,14 лв. и следва да бъде доприсъдена сумата в размер на 418, 06 лв.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски се следват. Такива са сторени за държавна
такса за въззивно обжалване в размер на 30,60 лв., както и за
адв.възнаграждение в размер на 400 лв. или общо 430,60 лв.
Въззиваемата страна претендира разноски, но такива не й се полагат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 15272 от 30.12.2022 г. по гр.д.№ 69 по описа за 2022 г.
на СРС, 61-ви състав в частта, в която се :ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по предявения от "Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, срещу К. А. М.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59
ЗЗД, че ответника дължи на ищеца, сумата 1505, 68 лева, представляваща
цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к.
"Света Троица“, бл.****, **, магазин 2, за периода от 01.07.2017 г. до
30.04.2020 г., с която К. М. неоснователно се бил обогатил за сметка на
7
обедняването на "Топлофикация София“, ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
26.08.2021 г. до окончателното плащане на сумата и сумата 24, 25 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 29.02.2020 г., с която К. М. неоснователно се бил обогатил за
сметка на обедняването на "Топлофикация София“ ЕАД, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - 26.08.2021 г., до окончателното плащане на сумата, както и в
частта, в която в тежест на К. А. М., ЕГН ********** са възложени
разноските за заповедното и исково производство.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“****“ № ****, срещу К. А.
М., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“Дружба“, ****, **., **, иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД, за признаване за установено,
че ответника дължи на ищеца, сумата 1505, 68 лева, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. "Света
Троица“, бл.****, **, магазин 2, за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2020 г., с
която К. М. неоснователно се бил обогатил за сметка на обедняването на
"Топлофикация София“, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 26.08.2021
г. до окончателното плащане на сумата и сумата 24, 25 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
29.02.2020 г., с която К. М. неоснователно се бил обогатил за сметка на
обедняването на "Топлофикация София“ ЕАД, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 26.08.2021 г., до окончателното плащане на сумата, за които
суми е била издадена на 05.09.2021 г. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 49792 по описа за 2021 г. на СРС, 61
състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА "Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
8
адрес на управление: гр.София, ул.“****“ № ****, да заплати на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, на адв. Р.Л.Д., л. № ****, САК, с адрес
на кантората: гр.София, бул.“****“ № **, **, **, кантора 313, сумата в
размер на 418, 06 лв., представляваща доприсъдена сума за адв.
възнаграждение за процесуално представителство пред първата съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА "Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“****“ № ****, да заплати на К. А. М.,
ЕГН **********, гр.София, ж.к.“Дружба“, ****, **., **, съдебен адрес:
гр.София, бул.“****“ № **, **, **, кантора 313- адв.К.Г., сумата в размер на
430,60 лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9