№ 547
гр. Бургас, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20212100501299 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ,предявена чрез адвокат Виолета Петкова
Герова от САК със съдебен адрес: гр.София,бул.“България“,
№81,вх.В,ет.8,ап.22, против Решение №260918/29.06.2021г., постановено по
гр.д. № 8098/2020г., по описа на PC- Бургас, с което е отхвърлен предявеният
от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД иск за дължима договорна неустойка в
размер на 191.53лв.,като атакуваното Решение се намира за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на
материалния и процесуалния закон по следните съображения:На първо място
се сочи, че БРС достигнал до извода за недължимост на неустойката, като е
счел, че процесният договор не е прекратен надлежно, или изобщо не е
прекратен, а по-скоро е преминал в безсрочен. Изводът се основавал на това,
че е приел, че едностранното прекратяване е тъждествено с развалянето по
смисъла на чл. 87, ал.1 ЗЗД, както и това, че договорът не е развален с
предизвестие в подходяща форма. В случая обаче не ставало въпрос за
разваляне на писмен договор, а за прекратяването на същия, съгласно
условията, при които страните са договорили сключеният договор да бъде
прекратен. Сключения абонамент е прекратен едностранно от Оператора
съгласно договорката-отговорност на абоната по т.11 от договора, при
условията чл.75, във вр.с чл. 196 в) от Общите Условия, а именно по вина на
абоната да не заплати дължими месечни плащания. Доколкото цената за
абонаментната услуга била уговорена като ежемесечно предплащане, явно
било, че с пропускане на падежа абонатът нарушава задължението си за
1
авансиране, което съответно пораждало правото на насрещната страна да се
освободи незабавно от своето задължение, чието изпълнение би останало
икономически неоправдано. Затова и предоставянето с клаузата от Общите
условия на правото на кредитора да прекрати договора, без да предупреждава
длъжника за предстоящото отпадане на възможността да ползва услугата, не
създавало значително неравновесие в правата и задълженията на страните.
Клаузите от общите условия не предвиждали особена форма, в която
изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника, поради което
следвало да се приеме, че волеизявлението може ла бъде и конклудентно - с
предприети от доставчика действия по ограничаване на ползваните
услуги.Освен изложеното се сочи, че Операторът неколкократно е изпращал
СМС-известия, с които е давал шанс на абонатът да заплати задълженията си
и да запази договорните отношения. След първия напомнителен смс за
незаплатени задължения /след изтичане срока за плащане на първата месечна
фактура/, Операторът спрял изходящите обаждания на абоната, след втория
смс /след изтичане срока за плащане на втората месечна фактура/,били спрени
и входящите, като и с двете изявление е посочена причината за действията на
мобилния доставчик - незаплатени задължения, като е посочен размерът. За
следващия отчетен месечен период било издадено Кредитно известие, с което
са приспаднати авансово заплатени такси от абоната при сключване на
договора за услуги. Даден бил пореден шанс за заплащане на дължимите суми
за услуги до посочения в кредитното известие краен срок за плащане и преди
да бъде издадена крайна фактура с начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на абонамента.По тези съображения се моли обжалваното
Решение №260918/29.06.2021г. постановено по гр.д. № 8098/2020г., по описа
;
на PC-Бургас, с което е отхвърлен предявеният от Теленор иск за договорна
неустойка в размер на 191.53лв., да бъде отменено като незаконосъобразно,
неправилно и необосновано и да бъде постановено друго такова, с което се
уважи претенциите на мобилния оператор Теленор;претендира присъждане
на сторените разноски пред двете инстанции.В условията на евентуалност, в
случай че предявената въззивна жалба бъде отхвърлена изцяло или частично
и въззиваемата страна направи искане за присъждане на разноски по
настоящото въззивно производство,моли същите да бъдат съобразени и
намалени до предвидените в разпоредбите на Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, с оглед правната и фактическа
сложност на воденото от страните производство и с оглед на извършените
процесуални действия от страните. В съдебно заседание въззивникът е
депозирал молба- становище, с която поддържа правните и фактически
доводи, изложени в жалбата, както и исканията за отмяна на решението в
обжалваната част и е оспорил възраженията в отговора на въззиваемата, като
е развил подробни съображения по всяко от тях.
Постъпил е писмен отговор Г.В. М., е ЕГН **********,с адрес: гр.
*** ул. *** № ** вх.* чрез: адвокат Стефан Маринов Стефанов, личен №
**********;съдебен адрес: гр. Бургас, ул. "'Трайко Китанчев" № 57;
тел.**********, с който се заявява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Заявява, че договорът между страните, включително
Общите условия, не съдържали ред за прекратяване на договора при виновно
неизпълнение на задълженията на потребителя. Затова за едностранното
2
прекратяване на договорна връзка поради виновно неизпълнение на едната от
страните следвало да намери приложение разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД-
двустранният договор следва да бъде развален /т.е. прекратен/ с едностранно
волеизявление на изправната страна /кредитора/, като даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение с предупреждение, в писмена форма /тъй като
процесния договор бил сключен в писмена форма/, че след изтичането на
срока ще смята договора за развален. По делото липсвали данни, липсвали и
твърдения за такова предупреждение или волеизявление от страна на
кредитора.Ищецът не упражнил надлежно правото си да прекрати договора,
поради което не е възникнало и правото му да получи уговорената неустойка.
Изложени са съображения относно записването в допълнителното
споразумение за мобилни услуги, което давало повод за съмнение: дали
страница трета не е подменена или тя да е напечатана на гърба на друга
страница, с текст с представеното съдържание.Налице било искане от страна
на ответника на основание чл. 183 от ГПК, като съдът задължил ищеца да
представи оригиналите на цитираните в исковата му молба договори, но не
бил представен договор за мобилни услуги, а единствено допълнително
споразумение.На основание чл.З, ал.З от Закона за потребителските кредите,
нормите на последния се прилагали и по отношение на договорите за лизинг,
при които се предвижда възможност за закупуване на стоката - предмет на
договора, какъвто е и процесния случай относно предоставеното устройство
на лизинг. В ЗПК било предвидено, че преддоговорната и договорна
информация, както и общите условия се представят с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт-не по-малък от 12. Договорът за лизинг бил недействителен
на основание чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК. Поради факта, че всички
елементи на договора за лизинг очевидно били изготвени на шрифт, който е
по-малък от 12, договорът се явявал недействителен на основание чл. 22, във
връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗПК. От друга страна било видно от чл. 11, ал. 1, т. 8
от ЗПК в договора, че следвало да е посочена стоката или услугата и нейната
цена в брой когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока
или услуга. В конкретния случай обаче договорът за лизинг съдържал
единствено "обща лизингова цена", но не и цената на стоката. Известен бил
факта, че всяка стока взета на лизинг, включвала в лизинговата цена своята
"чиста стойност" и лихвите за периода на разсрочено плащане, които
образували заедно "лизинговата цена", която била разделена винаги на равни
месечни вноски. С оглед на гореизложеното се твърди, че договорът за лизинг
за недействителен и на това основание. Съгласно чл.11, ал.2 от ЗПК „Общите
условия са неразделна част от договора з потребителски кредит и всяка
страница се подписва от страните по договора." - това законово изискване
към договора за лизинг също не било спазено, като общите условия към него
не били подписани на всяка страница. Изложени са съображения и относно
твърдението на въззивника, че при сключването на договор за мобилни
услуги на потребителя е предоставена ценова листа, в която била посочена
цената на мобилното устройство без абонамент и преференциалните условия,
предлагани от оператора за закупуване на същото при сключване на договор
със съответен абонаментен план. Подобна ценова листа, в която да е посочена
цената на устройството не била представена като доказателство по делото.
Представено било копие на договора за лизинг, но и от неговото съдържание
не може да бъде направен извод, че към момента на сключване на договора на
3
потребителя е била известна пазарната цена на устройството, а оттам и
стойността на разликата между етандартната и преференциалната цена, която
евентуално би дължал при предсрочно прекратяване на договора. В договора
за лизинг била посочена единствено цена от 1968,57 лева с включен ДДС, а в
чл. 6 от същия договор било посочено, че неразделна част от същия са
Общите условия на договора за лизинг на устройство, както и Запис на
заповед "на стойност 100 % от лизинговата цена по чл. 1", като допълнително
било конкретизирано, че записът на заповед е на стойност 1968,57 лева. По
делото имало предоставена ценова листа, но същата не касаела стойността на
предоставеното устройство, а е относно абонаментните планове по
предоставените мобилни услуги.Моли оставяне без уважение на подадената
въззивна жалба срещу Решение № 260918/29.06.2021 г. постановено по
гражданско дело № 8098/2020 г. по описа на Бургаски районен съд и
потвърждаване на оспорваното решение като правилно и
законосъобразно.Моли на основание чл. 25, във връзка с чл. 21, т. 3 от Закона
за правната помощ и на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК да му бъде определено
и присъдено възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба Ме 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.Особеният представител на въззиваемата- адв. С. поддържа
отговора на въззивната жалба и моли решението да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Моли да му бъде определено и изплатено
възнаграждение за процесуално представителство като особен представител
на въззиваемата.
По допустимостта на въззивното производство Бургаският окръжен
съд намира следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес да обжалва решението в
атакуваната част. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК и е
допустима.
Във въззивната инстанция страните не са ангажирали
доказателства.
От фактическа и правна страна се установява следното:
Пред въззивната инстанция предмет на делото са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД- за неустойки и обезщетение за забавеното им
плащане по сключени между страните договори за мобилни услуги.
Ищецът- сега въззивник, твърди, че поради неизпълнение в
срок на задълженията на ответницата по процесните договори, за които
задължения са издадени четири фактури, договорът за мобилни услуги е
прекратен предсрочно по вина на ответницата /поради изпадането й в забава/,
поради което на основание чл. 11 от договора същата дължи неустойка на
ищеца в размер на общо 191,53 лева. Моли да бъде установено това
задължение на ответницата към дружеството- ищец, ведно с обезщетението за
забавено плащане, считано от подаването на заявлението.
Ответницата- сега въззиваема, действаща чрез особения си
представител, оспорва исковете. В писмения отговор противопоставя
4
възражение за нищожност на клаузата за неустойка като неравноправна,
сключена при общи условия, на съдържанието на които общи условия
ответницата не е могла да оказва влияние, неотговаряща на изискванията за
добросъвестност и водеща до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, а на второ място - възражение за нищожност на
неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави. Сочи, че по
делото липсвали каквито и да било доказателства за направено изявление за
предсрочно прекратяване на договора, което да е достигнало до ответницата,
откъдето следвало и неоснователност на претенцията за заплащане на
неустойка. Заявява и че исковата претенция за неустойка била неясно
формулирана, тъй като не ставало ясно на основание чл.19б или чл.19в от
Общите условия ищецът евентуално е упражнил правата си .Освен това са
заявени възражения за шрифта на договора, за липса на представен Договор
за мобилни услуги, а само на допълнително споразумение към него.
Преди първото по делото заседание ищецът е депозирал
молба, с която е допълнил фактическите си твърдения по исковата молба
относно неустойката:В Процесният договор страните уговорили дата на
фактуриране на ползваните услуги, поради което сумата ставала изискуема
след изтичането на този срок.При наличие на неплатени месечни задължения
на абоната операторът го уведомявал по реда на чл.31а от Общите условия;
при изтичане срока за плащане на задължението по втората месечна фактура
изходящите обаждания на абоната били ограничени , а операторът
неколкократно изпращал смс-напомняне за незаплатена месечна
фактура.След изтичане срока за плащане на третата месечна фактура били
ограничени и входящите обаждания към мобилния номер на абоната,номерът
бил двустранно спрян, като операторът изпращал смс-напомняния за налична
незаплатена месечна сметка.Бил даден последен шанс на абоната да заплати
дължимите суми за услуги,преди да бъде издадена крайна фактура с
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на абонамента.Изтъкнати са
съображения за това, че операторът нямал законово или договорно
задължение да волеизявлява изрично пред ответника намерението си за
прекратяване на договора, тъй като в случая не била налице хипотезата на
разваляне на договора по чл.87 ЗЗД.Счита, че прекратяването на договорното
правоотношение е настъпило посредством преустановяване на
предоставяната мобилна услуга, от който момент на това фактическо
действие настъпвали и правните последици от прекратяването.Представя
оригинал на Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по
делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите
разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното заповедно производство се установява, че по реда на
чл. 410 ГПК против ответницата е била издадена заповед № 1110/08.06.2020
г. по ч. гр. д. № 2728/2020 г. по описа на РС-Бургас за сумата от 191,53 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги от 03.03.2018г. по издадена фактура №
**********/01.01.2019г., както и направените по делото разноски в размер на
5
205 лева, от които 25 лева заплатена д.т. и 180 лева адвокатско
възнаграждение.
Тъй като ответницата не е открита на постоянния и настоящ
адрес,на основание чл. 47, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК /ред.,
ДВ, бр. 86/2017 г./ районният съд е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си, което е направено в едномесечния законов
срок, поради което искът е допустим.
Не са спорни между страните обстоятелствата във връзка със
сключването на договорите, предоставените услуги, както и неизпълнението
на задълженията за заплащане стойността на услугите от страна на
ответницата на задълженията по представени от ищеца четири
фактури,включваща задължения за мобилен номер */********* на обща
стойност 508,99 лв. с ДДС.
Не е спорно също, че процесната неустойка от 191,53 лева е
формирана от сбора на неустойки както следва: в размер на 92,46 лева за
абонаментен план Тотал и неустойка от 99,07 лева за ползване на
устройство марка APPLE модел iPfone, съответстваща на оставащия срок на
договора.
Спорният въпрос е дали ищецът е упражнил правото си да прекрати/ по
терминологията, ползвана в ЗЕС/, респективно- да развали договорите /
съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД/ с ответницата поради констатираното
неизпълнение.
В случая ищецът твърди, че е имал правото да прекрати договора с
ответницата на основание чл.19 б,т.в от Общите условия , според която
разпоредба Теленор има право едностранно да прекрати индивидуален
договор, срочен или безсрочен, когато потребителят не е платил дължимите
суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор,
съответно по тези Общи условия.
Така цитираната разпоредба, сочена от ищецът като основание за
едностранно прекратяване на договора с ответницата , съдът намира, че
следва да се съотнесе към разпоредбата на чл.19а от Общите условия, в която
разпоредба също се урежда едностранно прекратяване на срочен или
безсрочен договор с Теленор, но по инициатива на абоната, които има право
да направи това с писмено едномесечно предизвестие до Теленор.
Това обстоятелство,разгледано и във връзка с липсата на предвиден
ред за прекратяване на договора при виновно неизпълнение на задълженията
на потребителя /виж чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД/,предвидени в специалният закон
/ЗЕС/ и договорите между страните, включително Общите условия,
мотивират съда да приеме приложение разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД- че
двустранният договор следва да бъде развален /т. е. прекратен/ с едностранно
волеизявление на изправната страна /кредитора/, като даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение с предупреждение, в писмена форма /тъй като
процесните договори са сключени в писмена форма/, че след изтичането на
срока ще прекрати договора.
От разпоредбата на чл.87,ал.2 ЗЗД става ясно, че предупреждението,
че договорът ще бъде развален следва да е ясно и недвусмислено заявено, в
писмена форма и достигнало до ответницата . В случая ищецът изобщо не
6
твърди да е отправял писмено предизвестие до ответницата, но намира, че с
предприетите действия по преустановяване на предоставянета мобилна
услуга/ чрез ограничаване на изходящите и входящите обаждания на
абоната/ е пристъпил към прекратяване на договорното правоотношение.
Тези аргументи не намират правна обосновка в сочената от самия ищец
разпоредба на чл.31а от Общите условия, според която норма: “ Теленор се
задължава предварително и по подходящ начин /чрез кратко тестово
съобщение- смс, писмо с обратна разписка, записващ се телефонен
разговор,писмо по електронната поща на посочен от абоната електронен
адрес за контакти,чрез писмо, доставено с куриер и др./ да информира
абоната, че ще предприеме действия по извънсъдебно събиране на негови
неплатени парични задължения,включително и когато за целта ще се ползват
услугите на трети лица/ кредитни бюра, агенции за събиране на вземания и
др./Информацията по предходното изречение задължително съдържа и данни
за точния размер на претендираните парични вземания, за основанието, от
което произтичат , както и за третото лице, което ще събира вземането“
Тази формулировка е ясна и не се нуждае от тълкуване по смисъла на
чл. 20 от ЗЗД, поради което от нея буквално следва, че едва след като
ответницата не плати доброволно задълженията, посочени в поканата в
дадения й срок, ищецът ще пристъпи към описаните по-горе действия- ще
прекрати договора и ще начисли неустойка.На основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД
това последващо прекратяване обаче следва да стане с ново волеизявление на
ищеца до ответницата. Данни, нито дори твърдения, че това е станало до
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК по делото няма.Нещо повече- по
делото остана изцяло недоказано и твърдението на ищеца, че е е изпращал
кратки тестови съобщения до ответницата/ т.н. смс/ с уведомление за
намерението му да прекрати договора с абоната при неизпълнение на
задължението й да заплати месечните такси към Теленор,респ. че прекратява
договора.
Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че ищецът не е упражнил
надлежно правото си да прекрати договора поради виновно неизпълнение на
ответницата на задълженията й да заплати процесните четири фактури,
поради което не е възникнало правото му да получи уговорените в договора
неустойки .
Поради съвпадане на фактическите и правни изводи на двете
инстанции Бургаският окръжен съд приема, че обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора по делото на въззивника не се дължат
разноски /нито за заповедното, нито за исковото производство пред двете
инстанции/.
Възнаграждението на особения представител, назначен по реда на чл.
47 от ГПК се дължи независимо от изхода на делото, поради което същото, в
размер на 150 лв. следва да бъде заплатено на адв. С. от заплатения от
въззивника депозит.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1, предл. 1
ГПК Бургаският окръжен съд
7
РЕШИ:
Потвърждава Решение №260918/29.06.2021г., постановено по гр.д. №
8098/2020г., по описа на PC- Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8