Р Е Ш Е
Н И Е
№ 222
град Велико Търново,31.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на
девети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря В.Г. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 906/2017 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 44 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година
за създаване на Митнически кодекс на Съюза.
Образувано е по жалба на Д.Д. от САК, като пълномощник на
„Унипак“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Павликени,
ул. „Тошо Кътев“, № 13 против Разрешение № BG004300/40/000225, изх. №
32-253656/13.09.2017 г. за използване на специален режим, различен от транзит, издадено
от началника на Митница Свищов в частта по т. 6, б. „а“ и т. 16.13 от
Приложение към разрешение № BG004300/40/000225, потвърдено с Решение №
Р-712/32-296388/24.10.2017 г. на директора на Агенция „Митници“. Жалбоподателят излага доводи, че неправилно
разрешението е издадено от по-късната дата на подаване на заявлението, а не от
претендираната от жалбоподателя дата – 13.06.2017 г. След подробно пресъздаване
на фактическата обстановка навежда, че дружеството добросъвестно е следвало
известния му правен режим и издадената му обвързваща тарифна информация, а съществено
при преценката на казуса следва да е действителното предназначение и използване
на внесеното алуминиево фолио – за употреба, различна от употреба като фолио за
домакински цели. Предвид това счита, че в случая са налице
извънредни обстоятелства и следва да намери приложение разпоредбата на чл. 172,
§ 2 от Делегиран Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 и на издаденото
разрешение да се даде обратно действие, предшестващо датата на подаване на
заявлението за издаването му, което да обхване извършените на 13.06.2017 г. и
27.06.2017 г. вносове на алуминиево фолио от Китайската народна република. По тези съображения, доразвити в писмени
бележки, жалбоподателят моли разрешението да бъде отменено като
незаконосъобразно в обжалваната част и му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответникът
по жалбата, началникът на
Митница Свищов чрез процесуалния си
представител Я.оспорва жалбата, като излага в писмени бележки подробни доводи в
подкрепа законосъобразността на издаденото решение.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Предмет на оспорване е Разрешение
№ BG004300/40/000225 на началника на Митница Свищов, изх. №
32-253656/13.09.2017 г. за използване на специален режим, различен от транзит –
специфична употреба, в частта по т. 6, в която е посочен срок на валидност на
разрешението от 31.08.2017 г. до 31.08.2020 г. и т. 16.13 от Приложението към
него, според която разрешението поражда действие от датата на приемане на
заявлението за разрешение специален режим специфична употреба.
Установява се, че по
искане на жалбоподателя му е издадена Обвързваща тарифна информация /ОТИ/ № BGBG/2015/000185 от 23.09.2015 г., с начало на валидност 28.09.2015 г. за срок от
6 години за следната стока: „Алуминиево фолио /алуминиева сплав 8079/ без
подложка, само валцувано, с дебелина 7 микрона …. изделието ще се ламинира с
хартия, полиетилен или полиестер и ще се използва за производството на
комбинирани опаковки като външен или вътрешен слой“. Стоката е класирана с код по
Комбинираната номенклатура 76071119 и с тарифен код по ТАРИК ********** „Други“.
Впоследствие този тарифен код е премахнат с измененията в ТАРИК на 01.06.2016
г. /датата на публикуването в Официален вестник и влизането в сила на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/865 на Комисията от 31 май 2016 година
за започване на разследване във връзка с предполагаемото заобикаляне на
антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2384 върху
вноса на някои видове алуминиево фолио с произход от Китайската народна
република, чрез внос на някои леко модифицирани видове алуминиево фолио от
Китайската народна република и за въвеждане на регистрационен режим за този
внос – по-нататък наричан в мотивите за краткост Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/865/,
като за стоката, предмет на ОТИ е заменен с два други кода – ********** и
**********, в зависимост от предназначението на стоката – дали се използва като
алуминиево фолио за домакински цели.
На 17.02.2017 г. е влязъл в сила Регламент за изпълнение (ЕС)
2017/271 на Комисията от 16 февруари 2017 година за разширяване на обхвата на
окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 925/2009 на
Съвета върху вноса на някои видове алуминиево фолио с произход от Китайската
народна република, за да бъде обхванат и вносът на някои леко модифицирани
видове алуминиево фолио /по-нататък Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/271/. Според чл. 1, § 1, т. 1 от този регламент окончателното
антидъмпингово мито, приложимо към „всички други дружества“, наложено с член 1,
параграф 2 от Регламент (ЕО) № 925/2009 върху вноса на някои видове алуминиево
фолио с произход от Китайската народна република, се разширява до вноса в Съюза
на алуминиево фолио с дебелина, не по-малка от 0,007
mm и по-малка от 0,008 mm, с всякаква ширина на рулата, дори темперирано,
понастоящем класирано в код по КН ex 7607 11 19 (код по ТАРИК
**********).
Не се спори, че на
13.06.2017 г. и на 27.06.2017 г. „Унипак“ АД е извършило два вноса от Китай на
алуминиево фолио, без подложка, декларирани с тарифен код ********** „Други“,
съответно на 6058 кг. нето и на 23160,80 кг. нето. На основание чл. 48 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013 г. за създаване на Митнически кодекс на съюза /за краткост МКС/,
митническите органи са взели проби от внесената на 27.06.2017 г. стока, като
при извършените експертизи е установено, че част от фолиото /по проба лаб. код
№ 4986_4302_17/ е неправилно тарифирано с код **********, а съгласно
обективните си характеристики следва да бъде тарифирано с код ********** „С
дебелина не по-малко от 0,007 мм и по-малка от 0,008 мм, дори отгрято“. За
останалото количество от фолиото с дебелина 0,00635 мм е установено, че същото
е правилно декларирано със заявения код **********. Във връзка с установеното
неправилно тарифно класиране е започнало производство по издаване на
индивидуален административен акт, за което „Унипак“ АД е уведомено с писмо изх.
№ 32-226804/15.08.2017 г. на началника на Митница Свищов, получено от
дружеството на 16.08.2017 г. Това производство е приключило с Решение изх. № 32-245150/04.09.2017 г. на началника
на Митница Свищов, с което не е приет декларирания в кл. 33 на ЕАД от
27.06.2017 г. код по ТАРИК за частта от стоката, описана като „алуминиево
фолио, с дебелина не по-малко от 0,007 мм и по-малка от 0,008 мм, дори отгрято“
и е определен нов код по ТАРИК – **********, при което са определени
допълнителни задължения за мито и ДДС поради облагането на тази стока с
антидъмпингово мито от 30 % на основание Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/271. Решението на началника на Митница Свищов е било оспорено
от дружеството по административен ред пред директора на Агенция „Митници“,
който е отхвърлил жалбата с Решение № Р-678/10.10.2017 г. Последното е връчено
на „Унипак“ АД на 12.10.2017 г., като
Решение изх. № 32-245150/04.09.2017 г. на началника на Митница
Свищов не е обжалвано по съдебен ред и е влязло в сила.
Междувременно „Унипак“ АД
е подало Заявление за разрешение за използване на специален режим, различен от
транзит – митнически режим специфична употреба, заведено с вх. №
32-230802/18.08.2017 г., като на основание чл. 211, § 2 от МКС е поискало
разрешението да бъде издадено с обратна сила – от 13.06.2017 г., по отношение
на стоки – алуминиево фолио без подложка, само валцувано с дебелина 0,007 мм,
на роли, предназначено за употреба на други цели, а не като алуминиево фолио за
домакински цели. С вх. № 32-237402/25.08.2017 г. дружеството е представило
допълнителна информация и доказателства, като в текста на писмото е посочено,
че е в изпълнение на указания на митнически служител, на когото е разпределено
заявлението. С писмо изх. №
32-242940/31.08.2017 г., връчено на 05.09.2017 г., началникът на Митница Свищов е уведомил
жалбоподателя, че същото отговоря на изискванията на чл. 11, § 1 от Делегиран регламент на Комисията (EC) 2015/2446 от 28 юли 2015 година за
допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за
определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс
на Съюза /по-нататък Делегиран
регламент на Комисията (EC) 2015/2446/. Посочено е, че са изпълнени
условията за издаване на разрешение с обратна сила, като на основание чл. 172,
§ 1 от Делегиран регламент на Комисията (EC) 2015/2446 „може да бъде издадено
разрешение с пораждащо действие най-рано на датата на приемане на заявлението,
тоест от 18 август 2017 г.“. Извършена е проверка на място в предприятието на
дружеството от митнически служители на 04.09.2017 г., документирана с Протокол
вх. № 32-252008/11.09.2017 г., при която е направен извод, че счетоводната
отчетност на провереното лице отговоря на изискванията на чл. 214 от МКС и
съдържа необходимата информация и данните, позволяващи на митническите органи
да осъществяват надзор на съответния режим по отношение на идентифицирането на
стоките, поставени под този режим. С изх. № 32-252118/12.09.2017 г. началникът на
отдел „Митнически режими и процедури, тарифни и нетарифни мерки“ при Митница
Свищов е дал положително становище да бъде издадено разрешение за предоставяне
на искания режим Специфична употреба, с пораждащо действие най-рано от датата
на приемане на заявлението, тоест от 18.08.2017 г.
При описаната фактическа обстановка от началника на Митница Свищов /при
условията на заместване/ е издадено Разрешение № BG004300/40/000225 на началника на Митница Свищов, изх. №
32-253656/13.09.2017 г. за използване на специален режим, различен от транзит.
С него е разрешен митнически режим Специфична употреба за стоки – 80000
кг. „Алуминиево фолио /дори напечатано
или фиксирано върху хартия, картон, пластмаси или подобни подложки/ с дебелина
непревишаваща 0,2 мм /без подложката –
без подложка – само валцовани – за употреба за други цели, а не като алуминиево
фолио за домакински цели/“ с тарифен номер **********. Срокът на валидност на
разрешението е определен от 31.08.2017 г. до 31.08.2020 г. - 3 годишният срок
според чл. 33, § 3 от МКС, като в т.
16.13 от Приложение към Разрешение № BG004300/40/000225 /неразделна част от разрешението съгласно т. 16 от
същото/ е посочено, че на
основание чл. 211, § 2 от МКС и чл. 172, § 1 от Делегирания регламент на
Комисията (EC) 2015/2446 разрешението поражда действие от
датата на приемане на заявлението за разрешение специален режим специфична
употреба.
„Унипак“ АД е обжалвало пред директора на Агенция
„Митници“ издаденото разрешение в частта относно определената начална дата на
действие на разрешението, като е поискало да се разшири обхвата му, така че под
действието му да попаднат и извършените на 13.06.2017 г. и 27.06.2017 г.
вносове на алуминиево фолио от Китай. С Решение № Р-712/32-296388/24.10.2017 г.
директорът на Агенция „Митници“ е отхвърлил жалбата на дружеството. Решението е
съобщено на „Унипак“ АД на 30.10.2017 г., като същото е оспорило пред АСВТ
разрешението в посочената по-горе част относно началната дата на действието му
с жалба, подадена чрез горестоящия административен орган на 13.11.2017 г.
В хода на съдебното
производство са приети доказателствата, съдържащи се в окомплектованата
административна преписка. Приети са и писмените доказателства, представени от
жалбоподателя относно водената от него отчетност и реализация на внесеното
алуминиево фолио на 13.06 и 27.06.2017 г., както и митническите декларации за
извършения от дружеството внос на алуминиево фолио, без подложка, с дебелина 7
микрона, за периода 26.08.2015 г. - 07.06.2017 г. От последните е видно, че
през периода 26.08.2015 г. – 18.05.2016 г. е извършван внос от Турция и Китай на
7-микронно алуминиево фолио с код по ТАРИК **********, през периода 15.09.2016
г. – 30.01.2017 г. е извършван внос от Турция и Китай на 7-микронно алуминиево
фолио, с код по ТАРИК ********** и за периода 21.03.2017 г. – 07.06.2017 г. е
извършван внос от Турция на 7-микронно алуминиево фолио, с код по ТАРИК
**********. Прието е без оспорване от страните заключение на
съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице е установило, че за придобиването,
заскладяването и влагането в производството на алуминиевото фолио без подложка
„Унипак“ АД води пълна счетоводна отчетност, както на синтетично, така и на
аналитично ниво; водената отчетност напълно съответства на изискванията на т.
16.4 от Приложение към Разрешение № BG004300/40/000225; цялото количество алуминиево фолио по извършените
вносове на 13.06.2017 г. и 27.06.2017 г. е вложено в производството на
комбинирани опаковки, съответно до 30.09.2017 г. и до 31.10.2017 г., като не е
употребено като фолио за домакински цели. Изслушани са и показанията на св. Г.Х.К.–
служител на „Унипак“ АД, която разяснява механизма на извършване и митническото
оформяне на вноса на алуминиево фолио от дружеството след получаване на ОТИ
през 2015 г. до 27.06.2017 г., а именно винаги с код „Други“, който се е
променял през периода.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от
лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок. Съдът
намира за годен предмет на оспорване и точка 16.13 от Приложение към Разрешение
за специфична употреба № BG004300/40/000225, доколкото приложението, което
всъщност представлява кл. 16 от разрешението, има изцяло разпоредителен
характер /урежда права и задължения на титуляра на разрешението/, а не
представлява мотиви. Съгласно изложеното съдът намира жалбата за допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, с оглед следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на
проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е частично основателна,
макар и не по изложените в нея съображения, като аргументите за този извод са
следните:
Процесното разрешение за използване на
специален режим, различен от транзит – специфична употреба е издадено от компетентен
по място, материя и степен орган съгласно чл. 19, ал. 4, т. 11, б. „д“ от
Закона за митниците /от началника на Митница Свищов при условията на заместване
поради законоустановено отсъствие на титуляра съгласно представената Заповед №
О-2411/04.09.2017 г./, в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма,
при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. В оспорената му
част по т. 6 от разрешението обаче индивидуалният административен акт е
постановен при липса на мотиви и в нарушение на материалния закон. Както бе
посочено, в разрешението е посочено, че срокът на неговата валидност е от
31.08.2017 г., като в т. 16.13 от приложението към него е посочено, че на
основание чл. 211, § 2 от МКС и чл. 172, § 2 от Делегирания регламент същото
поражда действие от датата на приемане на заявлението. По делото обаче не са
налице данни, които да обосноват посочената в разрешението начална дата
31.08.2017 г. Съгласно
чл. 172, § 1 от Делегиран регламент на Комисията
(EC) 2015/2446, когато митническите органи издадат разрешение с обратна сила
съгласно член 211, параграф 2 от Кодекса, това разрешение поражда действие
най-рано на датата на приемане на заявлението. В случая е безспорно, че заявлението е подадено на
18.08.2017 г., а допълнения към него са направени на 25.08.2017 г., като в
самото разрешение и приложението към него липсват уточнения защо е избрана
конкретната дата. Този въпрос изобщо не е само теоретичен, доколкото в самото
заявление за издаване на разрешение и допълнението към него е посочено, че към
този момент „Унипак“ АД извършва нов внос на 7-микронно алуминиево фолио без
подложка, за което на 18.08.2017 г. е оформен режим митническо складиране.
Едва в съдебно заседание процесуалният
представител на ответника заявява, че 31.08.2017 г. е датата, на която
митническите органи са приели, че всички доказателства по заявлението и
искането са уточнени и жалбоподателят е уведомен съгласно чл. 22 от МКС за
приемане на заявлението с писмо изх. № 32-242940/31.08.2017 г. на началника на
Митница Свищов. Това тълкуване обаче не съответства на разпоредбите на чл. 22
от МКС и чл. 12 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015
година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447/. В действителност в чл. 22, § 2
от МКС е посочено, че когато митническите органи установят, че заявлението
съдържа цялата необходима информация, която им дава възможност да вземат
решение, те уведомяват заявителя за приемането му в рамките на срока, посочен в
първа алинея. При анализа на текстовете на чл. 12 на процедурния Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 обаче е видно, че това съобщаване от митническите
органи за приемане на заявлението има само уведомителен характер и не то
определя датата на приемане на заявлението. В чл. 12, § 1 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 ясно е посочено, че датата на приемане на заявлението
е датата, на която митническият орган е получил цялата информация, изисквана
съгласно член 22, втора алинея от Кодекса, а според § 3 когато до заявителя не
е изпратено съобщение относно това дали заявлението е прието, се счита, че
заявлението е прието, като датата на приемането е датата, на която е подадено
заявлението, или — в случаите, когато заявителят е представил допълнителна
информация по искане на митническия орган, както е посочено в параграф 2 —
датата, на която са представени последните сведения. Следователно при всички
случаи датата на приемане на заявлението е датата на подаването му или датата,
на която заявителят е предоставил допълнителни сведения по искане на
митническия орган. В конкретния случай, както бе казано, заявлението на
„Унипак“ АД е подадено на 18.08.2017 г. Допълнителни данни са представени от
дружеството на 25.08.2017 г., но по преписката липсват доказателства, че до
жалбоподателя е било изготвено и връчено съобщение, с което да са му били
изискани такива допълнителни сведения. Единствено в писмото на жалбоподателя се
сочи, че това е станало „в изпълнение на указания на митнически служител от
Вашата администрация, на когото е разпределено заявлението ни“, но какво точно
е било непълно и е следвало да бъде изяснено в първоначалното заявление е
неизвестно. Предвид това може да се направи извод, че въпросните указания са
били дадени устно от некомпетентен орган, което не съответства на изискването
на чл. 12, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при което не може да
бъде прието, че първоначално подаденото заявление не е съдържало цялата
изискуема информация за вземане на решение. Дори обаче да се приеме, че е била
спазена разпоредбата на чл. 12, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447,
то приетата от митническия орган начална дата на разрешението 31.08.2017 г. не
кореспондира с нормативните изисквания и доказателствата по делото. Следва да
се отбележи също така, че във въпросното
писмо изх. № 32-242940/31.08.2017
г., което е издадено от същия орган, издал и разрешението, изрично е посочено,
че последното може да бъде издадено „с пораждащо действие най-рано на датата на
приемане на заявлението, тоест от 18.08.2017 г.“ Следователно началникът на
Митница Свищов е приел, че още първоначалното заявление е удовлетворявало изискванията
на разглеждането му, за което е уведомил дружеството. Тази начална дата на
действие на разрешението е посочена и в становището на началника на отдел
„Митнически режими и процедури, тарифни и нетарифни мерки“ при Митница Свищов.
След като компетентният орган сам е уведомил жалбоподателя на предходен етап на
производството, че заявлението е прието на 18.08.2017 г. и разрешението ще бъде
издадено с тази дата, то е следвало да изложи съответните мотиви защо в
разрешението е посочена различна начална дата. Такива обаче липсват, а и както
бе посочено, датата 31.08.2017 г. е определена в противоречие с изискванията на
МКС и Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447.
Изложеното обуславя извод за незаконосъобразност на издаденото разрешение в обжалваната му част по т. 6, в която е посочен срок на валидност на разрешението от 31.08.2017 г. до 31.08.2020 г. Предвид това, издаденият акт следва да се отмени в тази му част и тъй като в случая произнасянето на съда е в хипотезата на чл. 173, ал. 2, пр. второ от АПК, когато естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, преписката следва да се върне на началника на Митница Свищов за ново произнасяне по заявлението на „Унипак“ АД, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона.
Съдът намира за неоснователна жалбата на „Унипак“ АД в останалата част
срещу т. 16.13 от Приложението към разрешение за използване на специален режим,
според която на основание чл. 211, § 2 от МКС и чл. 172, § 1 от Делегиран
регламент разрешението поражда действие от датата на приемане на заявлението за
разрешение специален режим специфична употреба. Според чл. 211, § 2 от МКС при
изпълнението на определени условия митническите органи предоставят разрешение с
обратна сила в т.ч. за исканият от жалбоподателя специален режим специфична
употреба. Съгласно чл. 172, § 1 от Делегиран регламент на Комисията
(EC) 2015/2446, когато митническите органи издадат
разрешение с обратна сила съгласно член 211, параграф 2 от Кодекса, това
разрешение поражда действие най-рано на датата на приемане на заявлението.
В случая „Унипак“ АД претендира, в т.ч. още със заявлението за издаване
на разрешение, че приложение следва да намери § 2 на чл. 172 от Делегиран
регламент на Комисията (EC) 2015/2446, според който при извънредни обстоятелства
митническите органи могат да позволят дадено разрешение по параграф 1 да породи
действие най-рано една година преди датата на приемане на заявлението, а при
стоките, обхванати от приложение 71-02 — най-рано три месеца преди тази дата.
Жалбоподателят счита, че са налице извънредни обстоятелства, тъй като до
27.06.2017 г. не е бил уведомен от митническите органи за прекратяване действието на
издадената му ОТИ, а освен това внесеното фолио от Китай на 13.06. и 27.06.2017
г. не било предназначено за домакински цели. Съдът намира за неоснователни тези
възражения. Предвид липсата на легална дефиниция за понятието „извънредни
обстоятелства“ в Делегиран регламент на Комисията (EC) 2015/2446,
както и в МКС, настоящият състав намира с оглед утвърдената съдебна практика,
че под „извънредни обстоятелства“ следва да се разбира такава ситуация, при
която съществуват фактори, които трябва да поставят жалбоподателя в извънредно
положение в сравнение с операторите на подобни предприятия, да са извън
обичайния търговски риск за оператора и да не са резултат от небрежност или
измама от негова страна.
В случая очевидно не са налице т.нар. форсмажорни
обстоятелства – събития от извънреден характер като природни бедствия,
катастрофи, аварии и т. н., които застрашават живота и здравето на хората или
околната среда. От друга страна е установено
безспорно, че валидността на издадената ОТИ е била прекратена предсрочно на
основание чл. 34, § 1, б. „а“ от МКС, поради приетите изменения в
номенклатурата на 01.06.2016 г. Прекратяването на действието на ОТИ в тази
хипотеза е пряко по силата на регламента и не е опосредено от издаването на
друг административен акт, като нито в МКС, нито в Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 на Комисията е предвидено, че заявителят следва да бъде уведомяван
изрично за това от митническите органи. Сам жалбоподателят признава, че към
датата на подаване на заявлението за издаване на разрешение решението ОТИ е
снето от електронната система на ЕС, като няма никакви основания да се счита,
че това не е станало в срока по чл. 21, § 1 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. От представените от
жалбоподателя митнически декларации, в които е видно изменението на кода на
стоката след всяка промяна в нормативната уредба и от показанията на св. К. се
установява, че жалбоподателят е бил наясно с отпадането на кода по ТАРИК,
определен му с издадената ОТИ. Предвид това не може да се счита, че
жалбоподателят е бил „подведен“ от митническите органи относно правилността на
извършваното от него тарифиране при предходните вносове на алуминиево фолио. Доколкото
незнанието на закона не освобождава отговорност, то обстоятелството, че
жалбоподателят не е разбрал своевременно за въведеното антидъмпингово мито с Регламент
за изпълнение (ЕС) 2017/271 на Комисията от 16 февруари 2017 година, публикуван
на 17.02.2017 г. в Официален вестник, очевидно също не представлява извънредно
обстоятелство. На последно място, установеното от
съдебно-икономическата експертиза обстоятелство, че алуминиевото фолио, внесено
на 13.06 и 27.06.2017 г. е вложено в производствената дейност на жалбоподателя, т. е. стоката е употребена за предписаното с разрешението крайно
потребление, би било относимо при
спор относно възникването на митническо задължение за стоките, но се явява ирелевантно
за настоящия спор.
Предвид изложеното съдът намира, че в
случая не е налице ситуация, при която от обстоятелствата по нея да е ясно, че
жалбоподателят е бил в изключително положение в сравнение с другите оператори и
че при липсата на такива обстоятелства той нямаше да е претърпял
неблагоприятните последици. С оглед на това не са налице извънредни
обстоятелства по смисъла на чл. 172, § 2 от Делегиран регламент на Комисията (EC) 2015/2446, а митническият орган правилно
е приел, че разрешението следва да породи действие от датата на приемане на
заявлението. Жалбата е неоснователна в тази част, поради което следва да се
отхвърли.
При този изход на делото исканията и на двете страни за присъждане на
разноски се явяват основателни, при което съдът намира, че ответникът следва да
бъде осъден да заплати по компенсация на жалбоподателя разноски по делото в
размер на 1150 лв.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТМЕНЯ Разрешение № BG004300/40/000225 на началника на Митница Свищов,
изх. № 32-253656/13.09.2017 г. за използване на специален режим, различен от
транзит, в частта по т. 6, в която е определен
срок на валидност на разрешението от 31.08.2017 г. до 31.08.2020 г. ИЗПРАЩА преписката на началника на Митница Свищов за определяне на нов
срок на валидност на разрешението по подаденото от „Унипак“ АД заявление с
вх. № 32-230802/18.08.2017 г. при съобразяване на дадените в настоящото
решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. ОТХВЪРЛЯ в останалата част жалбата на „Унипак“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Павликени, ул. „Тошо Кътев“, № 13 срещу т.
16.13 от Разрешение № BG004300/40/000225 на началника на Митница
Свищов, изх. № 32-253656/13.09.2017 г. за използване на специален режим,
различен от транзит. ОСЪЖДА Митница Свищов да заплати на „Унипак“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Павликени, ул. „Тошо Кътев“, № 13,
разноски по делото в размер на 1150 лв. /хиляда сто и петдесет лева/. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: