№ 6195
гр. С., 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110100976 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „Т.С.” ЕАД срещу О.С. установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за сумата от 1152,20 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през
периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2019 г. в имот, находящ се в ***, с аб. № ***, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
19.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 305,42 лв., обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 31.12.2018г. до 11.11.2021г.,
сумата от 21,36лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до
30.04.2019г. и сумата от 5,37лв. – лихва за забава, дължима върху цената на услугата за
дялово разпределение за периода от 01.12.2018г. до 11.11.2021 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 66212/2021 г. по описа на СРС,
179 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при Общи
условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия в обекта в сградата в режим на етажна собственост при
прилагане на система за дялово разпределение, извършвано от ищцовото дружество по
решение на ОС на ЕС. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия
е длъжен да заплаща дължимата цена до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката.
Прави искане за привличане на ТЛП – „Б.Б.“ ООД.
В срока по чл.131 ГПК ответникът дава становище за неоснователност на
предявените искове. Отрича да се намира в облигационни отношения с ищцовото дружество.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
1
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от
ищеца и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. В случая като писмено
доказателство по делото е прието копие от Договор № 28236/*** от 19.01.2016 г., сключен
между „Т.С.” ЕАД и Областна администрация на област С., представлявана от Веселин
Пенев – областен управител, от което се установява, че ищцовото дружество е поело
задължение да доставя топлинна енергия в имот, находящ се в гр. С., ***, аб. № *** срещу
задължение за Областна администрация на област С. да заплаща стойността й. Видно от
копието от договора същият е сключен за срок от 5 години, считано от 19.01.2016 г.
Следователно периодът, за който ищцовото дружество претендира стойност на топлинна
енергия в рамките на настоящия процес, се обхваща от срока на действие на договора.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от
страните и се кредитира от съда като компетентно и обективно изготвено, се установява, че
за процесния период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи на
Абонатната станция. Посочено е, че фирмата за дялово разпределение „Б.Б.“ ООД през
процесния период е извършвала дялово разпределение съобразно нормативните изисквания.
От експертизата се установява и, че стойността на доставената топлинна енергия в
процесния имот за периода от м.12.2018 г. до м.04.2019 г. е в размер на 1 186,98 лева, като
начислената ТЕ за периода от м.12.2018 г. до м.04.2019 г. възлиза на сумата в размер на 1151
лева, а резултатът от изравнителната сметка е сума за доплащане – 35,98 лева. Така
посочената сума представлява сбор от ТЕ за отопление и ТЕ за сградна инсталация, без ТЕ
за БГВ. Вещото лице е изложило, че при метрологични проверки на общия топломер в
абонатната станция на процесната сграда-етажна собственост е констатирано, че е годен
измервателният уред; че в имота не се ползва и не е начислявана топлинна енергия за БГВ.
От заключението е видно, че разпределението на ТЕ през процесния период е извършено в
съответствие с нормативните изисквания.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че от събраните по делото
доказателства се установява, че за Областна администрация на област С. е възникнало
задължение да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата 1186,98 лева – стойност на топлинна енергия,
доставена въз основа на договор за доставка на топлинна енергия в процесния имот в
рамките на периода от м.12.2018 г. до м.04.2019 г. Доколкото исковата претенция е в размер
на 1151,00 лева и с оглед спазване принципа на диспозитивното начало, то на ищеца следва
да се присъди претендираната сума. С оглед основателността на иска, следва да бъде
разгледано своевременно наведеното възражение за изтекла погасителна давност.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са такива за
периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото дружество,
като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен период – чл. 111, б. „в” ЗЗД. Чл. 116, б „б” ЗЗД
предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, а
според чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В настоящия случай
2
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано ч.гр.д.
№ 66212/2021 г., по описа на Софийски районен съд, 179 състав, е депозирано на 19.11.2021
г. Според чл. 40, ал. 1 от общите условия на „Т.С.” ЕАД за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди на потребители в гр. С., купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца,
следващ месеца на доставка, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура.
Следователно към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК вземанията за
периода от м.12.2018 г. до м.04.2019 г. не са погасени по давност, доколкото вземането за
м.12.2018 г. е следвало да бъде платено до 20.01.2019 г., а заявлението е подадено на
19.11.2021 г. От страна на ответника, върху когото пада доказателствената тежест, не се
твърди и не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че посочената сума е
заплатена на ищцовото дружество. Предвид горното съдът намира, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Както беше посочено по-горе съгласно чл. 40, ал. 1 от общите условия на ищцовото
дружество, купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща месечните дължими суми за
топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставка, след
получаване на издадена от продавача данъчна фактура. От страна на ищеца не е доказано, че
ответникът е получил фактурите, издадени за процесния период от време. Следователно не е
доказан факта на поставянето в забава, което налага извод, че не е възникнало задължение за
заплащане на обезщетение за забава. С оглед на тези доводи съдът приема, че искът по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и представените от третото лице-помагач
писмени доказателствени средства, услугата е действително предоставена, поради което се
дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза размерът на начислената сума за дялово разпределение за
процесния период м.12.2018 г. – м.04.2019 г. е 21,36 лева, която сума не се явява и погасена
по давност с оглед датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК /19.11.2021 г./,
поради което съдът намира, че искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Искът за мораторна лихва за неплатена услуга дялово разпределение, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен, доколкото не се установява уреден ред и начин за заплащане
на услугата, което касае и въпроса с изпадането в забава при неточно изпълнение в
темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за плащане, поради
което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът претендира разноски за заповедното производство, от които 29,69 лева за
заплатена държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение; за исковото
производство – 29,69 лева за заплатена държавна такса, 250 лева депозит по допусната
съдебно-техническа експертиза, 200 лева депозит по допусната съдебно счетоводна
експертиза и юрисконсултско възнаграждение, което съдът съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, определя в минималния
нормативно предвиден размер от 100 лв., съобразявайки обема на извършените от
юрисконсулта действия по защитата, както и това, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност. Съобразно уважената част от иска на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК на
ищеца се дължи сумата от 458,31 лева разноски в исковото производство и сумата от 63,00
лв. – разноски в заповедното.
Ответникът претендира разноски за исковото производство за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за
заплащане на правната помощ, определя в минималния нормативно предвиден размер от
3
100 лв., съобразявайки обема на извършените от юрисконсулта действия по защитата, както
и това, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Съразмерно с
отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски в
размер на 20,94 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ***, срещу О.С. с ЕИК *** и адрес на управление:
гр. С., *** с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД, че О.С. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 1152,20 лв., представляваща стойност
на потребена топлинна енергия през периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2019 г. в имот,
находящ се в ***, с аб. № ***, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.11.2021г. до окончателното изплащане и сумата от 21,36
лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. №
66212/2021 г. по описа на СРС, 179 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 305,42 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 31.12.2018 г. до 11.11.2021 г. и за сумата от 5,37 лева – лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. до 11.11.2021 г.
ОСЪЖДА О.С. с ЕИК *** и адрес на управление: гр. С., *** да заплати на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 63,00 лева, разноски в заповедното производство, както и сумата от 458,31
лева, разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, да
заплати на О.С. с ЕИК *** и адрес на управление: гр. С., *** на основание чл.78,ал.3 ГПК
сумата от 20,94 лева – разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Б.Б.” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4