№ 32099
гр. София, 07.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110108107 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от „З..........“ АД, чрез адв. М. Г.,
против Г. С. Г. иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за присъждане на сумата
4064,43 лв., ведно със законната лихва от 13.02.20024 г. (предявяване на иска) до
окончателното й изплащане.
С отговора на исковата молба, подаден от Г. Стайков Г., чрез адв. К. С., е
направено възражение за местна неподсъдност на делото на Софийски районен съд, с
искане за прекратяването му и изпращането му по подсъдност на РС – Пазарджик,
където е постоянният адрес на ответника.
Възражението е основателно.
Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред
съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния.
Съгласно § 13, т. 1 ЗПП потребител е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този
закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Съгласно чл. 2, ал. 2 КЗ „ползвател на застрахователни услуги“ е
застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице,
другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и
физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите
по разпространение на застрахователни продукти, предоставяни от застраховател или
от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали е
потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите.
Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ представлява право на
1
застрахователя да получи от застрахования платеното на пострадалото, респективно
увреденото лице обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в посочените
разпоредби основания. То не е същинско застрахователно право, подобно на
суброгацията по общия състав, предвиден в чл. 410 КЗ. То не е част от
застрахователното правоотношение – не възниква от застрахователния договор, а
възниква по силата на закона, на специално извъндоговорно облигационно основание
за неоснователно обогатяване, при наличие на някое от регламентираните в
действащата правна уредба основания. В тази хипотеза застрахователят вече не носи
риска от настъпване на застрахователното събитие и е освободен от задължението си
по договора, но плаща чужда деликтна отговорност, поради което виновният водач се
обогатява неоснователно. Ето защо за застрахователя възниква правото да получи от
виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски. В този
смисъл е постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 20 от 02.04.2021 г.
по т. д. № 2695/2019 г. на II т. о., решение № 70 от 23.06.2011 г. по т.д. № 624/2010 г. на
I т. о.; решение № 130 от 03.05.2012 г. по т.д. № 244/2010 г. на I т. о., и др.
След като отговорността на ответника не е породена от застрахователен договор
(не черпи права и не отговаря към застрахователя по силата на сключен между тях
договор), а произтича пряко от закона, на извъндоговорно основание, то той няма
качеството ползвател на застрахователна услуга по смисъла на чл. 2, ал. 2 КЗ. Поради
това и същият не попада в обхвата на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо и при предявен
иск по чл. 500 КЗ не намира приложение разпоредбата на чл. 113 ГПК.
В случая обаче намира приложение разпоредбата на чл. 105 ГПК, според която
искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището
на ответника. Видно от извършената справка в НБД „Население“ постоянният адрес на
Г. С. Г. е с. Бяга, ул. „Четвърта“ № 10, община Брацигово, област Пазарджик, а
настоящият адрес е с. Левски, ул. „Пено Колчаков“ № 12, община Панагюрище, област
Пазарджик. Постоянният адрес в с. Бяга е посочен както от ищеца в исковата молба,
така и от ответника в отговора на исковата молба.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че както в хипотезата на чл. 105
ГПК, така и в хипотезата на чл. 113 ГПК, местно компетентен да разгледа спора не е
Софийски районен съд, тъй постоянният адрес на ответника е в района на РС –
Пазарджик, а настоящият адрес на ответника е в района на РС – Панагюрище.
С оглед на горното и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 8107/2024 г. на СРС, ГО, 171 състав.
и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС – Пазарджик.
2
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3