№ 2693
гр. Варна, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка М. И.
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20213110115170 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба с пр.осн.чл.422 ГПК за
установяване на вземането на кредитора по заповед за изпълнение, издадена по ЧГД №
157/2021 г. на РС Варна с която е разпоредено длъжника М. КР. П., ЕГН **********, с
адрес - Област ВАРНА, Община ВАРНА, **** да заплати на кредитор ****, с адрес -
Област ВАРНА, Община ВАРНА, ГР.ВАРНА ****, сума в размер на 642.89
/шестстотин четиридесет и два лева и 89 ст./ лева - дължима ГЛАВНИЦА за ползвана и
неплатена ел. енергия за периода от 14.05.2020 год. до 13.08.2020 год. за обект с аб.№
**** находящ се в гр. Варна, ****, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 07.01.2021 год. до окончателното
изплащане на задължението; сума в размер на 29.82 /двадесет и девет лева и 82 ст./
лева - МОРАТОРНА ЛИХВА за периода от 01.06.2020 год. до 11.12.2020 год.
Твърденията на ищеца са, че вземането му произтича от задължения на
ответника за ползвана и неплатена ел. енергия за периода от 14.05.2020 год. до
13.08.2020 год. за обект с аб.№ **** находящ се в гр. Варна, **** Дружеството е
изпълнило задълженията си по действащите Общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на оператора „Енерго-Про Продажби" /ОУДПЕЕ/, като
съгласно чл.26, ал.6 потребителят се счита за редовно уведомен, че дължи плащане на
използваната ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил
предварително писмено уведомление за размера на задължението. Потребителят
изпада в забава след настъпването на падежа на съответната фактура без да е
необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.
Задълженията по отделните фактури са описани в табличен вид в исковата молба, като
1
са посочени номер на документ за плащане /фактура/, дата, падеж, начален и краен
период на задължението, сума, неплатен остатък лихва към 11.12.2020 г., общ размер
на задължението.
Поради неизпълнение на задълженията от страна на потребителя, кредиторът е
подал заявление по чл.410 ГПК, същото е уважено от съда и в негова полза е издадена
заповед за изпълнение. Тъй като заповедта е била връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, заповедният съд му е указал, че може да предяви иск за установяване
на вземането в едномесечен срок. От тези твърдения ищецът черпи права в
производството и обосновава наличието на правен интерес.
Ответникът не е представил отговор в срока по чл.131 ГПК след като исковата
молба му е връчена редовно на осн.чл.45-46 ГПК. Същият не е направил оспорвания
на предявения иск по основание и по размер. Не е представил доказателства и не е
поискал събиране на доказателства.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа молбата
и моли за уважаването й. Ответникът е редовно призован за съдебно заседание, не се
явява и не се представлява. Същият не изразява становище по иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата
на страните и въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа
и правна страна:
Предвид вида на предявения специален установителен иск за установяване
съществуването на вземането на кредитора по издадена против длъжника заповед за
изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото
производство тежестта на доказване за установяване съществуването на вземането е
върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване
предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума и наличието на
задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си или
други правно релевантни факти и обстоятелства по възраженията си, водещи до
неоснователност на исковата претенция.
От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 157/21 г. на ВРС се установява, че със
заповед № 260076 от 08.01.2021 г. е разпоредено длъжникът М. КР. П., ЕГН
**********, с адрес - Област ВАРНА, Община ВАРНА, **** да заплати на кредитор
****, с адрес - Област ВАРНА, Община ВАРНА, ГР.ВАРНА ****, сума в размер на
642.89 /шестстотин четиридесет и два лева и 89 ст./ лева - дължима ГЛАВНИЦА за
ползвана и неплатена ел. енергия за периода от 14.05.2020 год. до 13.08.2020 год. за
обект с аб.№ **** находящ се в гр. Варна, ****, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 07.01.2021 год. до
окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 29.82 /двадесет и девет
лева и 82 ст./ лева - МОРАТОРНА ЛИХВА за периода от 01.06.2020 год. до 11.12.2020
2
год.
Представените с молбата писмени доказателства, които са допуснати до
събиране с определението на съда по реда на чл. 140 ГПК и надлежно заверени по
реда на чл. 183 ГПК, а именно фактури №№ 14.05.2020 год.; 15.06.2020 год.;
15.07.2020 год.; 13.08.2020 год.; извлечение от сметка; справка за потребление;
извлечение за фактури и плащания; заявление; общи условия, както и
доказателство за публикация на същите в местен и национален ежедневник не са
оспорени по надлежния в ГПК ред от ответника по иска. Последният не прави искания
за събиране на доказателства и не представя такива.
В производството по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК в тежест
на ищеца е да установи, че съществува субективно относително право на кредитора
към длъжника, признато с издадената в негова полза заповед за изпълнение.
Следователно ищецът следва да установи наличието на договорни отношения с
ответника, по силата на които е изпълнил своето задължение да достави вода за битови
нужди на ответника за обекта, който държи и ползва. Без значение е в случая
обстоятелството дали между страните е налице писмен договор или не е налице
такъв, тъй като качееството на потребител на ел.енергия се установява от писмените
доказателства. Ответникът е титуляр на партида с абонатен номер и с клиентски
номер.
Ответникът не е оспорил начисленото количество ел.енергия за целия
процесен период, както и не оспорва, че е ползвател на същата услуга в обекта на
потребление и с посочени абонатен и клиентски номера. Същият не е реализирал
правото си на възражение и жалба пред ищцовото дружество съгласно чл.45 от
Общите условия, което в този случай има задължение да извърши проверка и няма
право да прекъсва снабдяването с ел.енергия на потребителя – чл.20, ал.6 от ОУ. Не са
налице доказателства за подадени заявления и уведомления, които да указват, че има
промяна в обстоятелствата, които са регистрирани в партидата на ответника така, както
е посочено в разпоредбата на чл.17, т.3 и т.4 от Общите условия според която, при
промяна на обстоятелствата, собственикът следва да ги уведоми за промяна на
титуляра на партидата. С оглед факта, че ответникът не е оспорил факта, че той е
собственик на имота за който са доставени услугите, съдът намира за доказан факта,
че същият има качеството на потребител съгласно легалната дефиниция в Параграф №
13 от ДР на ЗЗП и ЗЕ. Не се оспорват твърденията, че ищцовото дружество е издало
фактурите и начисленото количество за ползвани услуги за процесния период след
отчитане показанията на водомера, обслужващ абоната.
Предвид процесуалното поведение на ответника съдът намира, че същият не
оспорва твърденията в молбата, както и задължението си към ищеца в претендирания
размер. Доказателства за извършено плащане не са ангажирани.
3
Съдът намира, че от събраните в производството доказателства са установени
по безспорен и категоричен начин твърденията в молбата, че през процесния период
ищецът е доставял, а ответникът е ползвал ел.енергия в обекта, по партида чийто
титуляр е ответника. С оглед горното, съдът намира, че кредиторът е установил по
пътя на главно и пълно доказване, че съществува вземането му по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника в
посочените размери, поради което предявеният иск е изцяло основателен и следва да
се уважи.
Съдът като взе предвид, че ответникът не е оспорил твърденията в молбата, не е
направил възражения по тях, не е ангажирал доказателства и не се е явил в съдебно
заседание, както и че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение намира, че предявените искове са основателни в хипотезата на чл.238 и чл.
239 ГПК и следва да се уважат.
При направено искане по реда на чл.78 ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца разноски за настоящото производство в размер на 175 лева. Ответникът следва
да заплати на ищеца разноски и за заповедното производство в размер на 75 лева,
съгласно задължителната практика по въпроса за разноските, изразена в тълк.
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в
тълк.решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М. КР. П., ЕГН
**********, с адрес - Област ВАРНА, Община ВАРНА, ****, че съществува вземането
на ищеца ****, ****, с адрес Област ВАРНА, Община ВАРНА, ГР.ВАРНА **** за
заплащане на сумата в размер на 642.89 /шестстотин четиридесет и два лева и 89 ст./
лева - дължима ГЛАВНИЦА за ползвана и неплатена ел. енергия за периода от
14.05.2020 год. до 13.08.2020 год. за обект с аб.№ **** находящ се в гр. Варна, ****,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 07.01.2021 год. до окончателното изплащане на задължението;
сума в размер на 29.82 /двадесет и девет лева и 82 ст./ лева - МОРАТОРНА ЛИХВА за
периода от 01.06.2020 год. до 11.12.2020 год., по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.157/2021 г. на РС Варна, на осн. чл.422
ГПК.
ОСЪЖДА М. КР. П., ЕГН ********** да заплати на **** ****, с адрес Област
ВАРНА Община ВАРНА ГР.ВАРНА ****, ВАРНА ТАУЪРС – Г разноски за исковото
и за заповедното производство общо 250 /двеста и петдесет/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
4
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5