Решение по дело №245/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 179 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и е образувано по жалба на В. В. Б., [ЕГН], понастоящем в Затвора – Пазарджик, чрез адв. С. В., АК – Хасково, против Писмо вх. № 785, Екз. 1 от 19.01.2024 г. на Главния директор на „Главна дирекция изпълнение на наказанията“ („ГДИН“) гр. София, с коeто се отказва по отношение на жалбоподателя да бъде приложена нормата на чл. 179, ал. 2 от ЗИНЗС.

В жалбата се твърди, че към момента жалбоподателят изтърпява наказание „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 564/2023 г. по описа на Окръжен съд гр. Шумен, като с оспореното писмо ответникът отказвал да приспадне срок на задържане по водени срещу същото лице дела, по които той е бил оправдан или делата са били прекратени. Твърди се, че оспореният акт противоречи на разпоредбите на закона. В тази връзка посочва, че на основание чл. 59, ал. 2, вр. с ал. 1,т. 1 от НК от определеното общо наказание по НОХД № 564/2023 г. по описа на Окръжен съд гр. Шумен, съдът е приспаднал времето, през който обвиняемият е бил задържан за 24 часа по ЗМВР на 08.06.2023 г. и времето, през което е бил задържан по реда на чл. 64 от НПК, считано от 09.06.2023 г. до 10.06.2023 г. включително. Съдът бил приспаднал и времето, през което обвиняемият е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по ДП № 9/2022 г. по описа на отдел 13 - сектор 03 при ГДБОП - МВР гр. София, считано от 10.06.2023 г. до 24.11.2023 г.

Твърди се обаче, че жалбоподателят е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице в хода на разследването по ДП № 4/2010 г., по описа на отдел „БОП” гр. Пловдив. По внесения обвинителен акт било образувано НОХД № 18/2012 г. по описа на II нак. с-в на Специализирания наказателен съд гр. София.

Производството по делото било прекратено. След провеждането на нови следствени действия държавното обвинение внесло нов обвинителен акт в Специализирания наказателен съд гр. София, по който било образувано НОХД № 997/2012 г. по описа на II нак. с-в на Специализирания наказателен съд гр. София. През 2014 г. срещу жалбоподателя бил изготвен нов обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 767/2014 г. по описа на III нак. с-в на Специализирания наказателен съд гр. София. С Присъда от 10.09.2015 г. жалбоподателят бил признат за невиновен по всички повдигнати му обвинения. Държавното обвинение протестирало произнесената оправдателна присъда и по подадения Протест било образувано ВНОХД № 91/2016 г. по описа на II въззивен състав на Апелативен специализиран наказателен съд гр. София. С Решение № 21 от 22.08.2016 г. постановено по ВНОХД № 91/2016г. по описа на II въззивен състав на Апелативен специализиран наказателен съд гр. София, изцяло била потвърдена постановената по отношение на подсъдимия оправдателна присъда.

Бил подаден Касационен протест, по който било образувано КНД № 1065/2016 г. по описа на I нак. отделение на Върховния касационен съд на Р. България. С Решение № 255 от 14.12.2016 г. постановено по КНД № 1065/2016 г. по описа на I нак. отделение на Върховния касационен съд, било потвърдено изцяло Решение № 21 от 22.08.2016 г. постановено по ВНОХД № 91/2016 г. по описа на II въззивен състав на Апелативен специализиран наказателен съд гр. София.

В тази връзка се твърди, че жалбоподателят е бил задържан с най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража” за периода от 08.12.2010 г. до 21.04.2012 г. Твърди се и, че жалбоподателят е бил задържан по ДП № 30/2005 г. по описа на БОП Пловдив, като му е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” за периода от 29.04.2005 г. до 04.07.2005 г. Моли се да бъде отменен процесният акт, с който било отказано от наложеното по НОХД № 564/2023г. по описа на Окръжен съд гр. Шумен наказание да се приспадне времето от 1 година и 4 месеца и 13 дни,през което жалбоподателят е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” по ДП № 4/2010 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, по което е образувано НОХД № 767/2014 г. по описа на III,нак. с-в на Специализиран наказателен съд гр. София и времето от 2 месеца и 5 дни,през което жалбоподателят е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” по ДП № 30/2005 г. по описа на БОП – Пловдив, прекратено с Постановление за частично прекратяване от 24.10.2005 г. на Окръжна прокуратура гр. Пловдив.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, явява се лично и се представлява от адв. В., който поддържа жалбата. Моли се процесното писмо, имащо характер на заповед да бъде отменено по изложени съображения. Представя писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът – Главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител юрисконсулт Р., който изразява становище за неоснователност на жалбата в писмен отговор и в съдебно заседание. Представя писмени бележки по съществото на спора.

Административен съд – Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

С Молба вх. № Г-741 от 19.12.2023 г., жалбоподателят, чрез упълномощен процесуален представител, е отправил искане до Главния директор на ГДИН, спрямо него да бъде приложен чл. 179, ал. 2 ЗИНЗС и да му бъдат зачетени 1 година 04 месеца и 13 дни /от 08.12.2010 г. до 21.04.2012 г./, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по ДП № 4/2010 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, както и времето от 2 месеца и 5 дни, през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” по ДП № 30/2005 г. по описа на БОП - Пловдив и да го приспадне от неизтърпяната част от приведеното в изпълнение наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 2 месеца, наложено по НОХД № 564/2023 г. по описа на Окръжен съд гр. Шумен.

С процесното Писмо вх. № 785, Екз. 1 от 19.01.2024 г. на Главния директор на ГДИН е отказано да бъде направено исканото приспадане. Със същото се посочва, че след анализ на данните, съдържащи се в изпратената молба се установи, че конкретният случай не попада в хипотезата на нормата на чл. 179, ал. 2 ЗИНЗС, чието приложение се изисква. Посочено е, че същата регламентира изтърпяване на наказание лишаване от свобода над срока определен от съда по една от присъдите, като изтърпяното в повече се зачита по останалите присъди, поради което и органите по изпълнение на наказанията не могат да запълват по аналогия съществуващата липса на изрична разпоредба, уреждаща подобни положения.

С оглед горните, жалбоподателят чрез упълномощения си процесуален представител е сезирал съда с жалба срещу посоченото писмо.

От събраните по делото доказателства се установява, че лишеният от свобода е постъпил в затвора в град Пазарджик на 01.12.2023 г. за изтърпяване на наказание, наложено му с Протоколно определение № 31/24.11.2023 г. по НОХД № 564/2023 г. по описа на ОС Шумен, осъден на 1 година и 02 месеца лишаване от свобода по чл. 308, ал. 3, т. 2 и чл. 321, ал. 3, пр. 2 от НК. Наказанието е приведено в изпълнение с начало 01.12.2023 г. и се изтърпява в момента.

С посоченото протоколно определение на ОС Шумен, на основание чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от НК от опреденото общо наказание „Лишаване от свобода“ е приспаднато времето, през което обвиняемият е бил задържан за 24 часа по ЗМВР на 08.06.2023 г. и времето, през което е бил задържан по реда на чл. 64 от НПК, считано от 09.06.2023 г. до 10.07.2023 г. включително.

Установява се също така от събраните по делото доказателства, че с присъда от 10.09.2015 г. по НОХД №767/2014 г. на СпНС, съдът е признал подсъдимия В. Б. за невиновен и го е оправдал по трите повдигнати му обвинения за престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 1, ал. 1 от НК, по чл. 244 ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 НК и по чл. 308 ал. 7 вр. ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. С Решение № 21/22.08.2016 г. Апелативният специализиран наказателен съд, е потвърдил Присъда от 10.09.2015 г. постановена по НОХД № 767/2014 г. С Решение № 255 от 14.12.2016 г., постановено по касационно наказателно дело № 1065/2016 на ВКС, решението на Апелативния специализиран наказателен съд е оставено в сила.

Освен това, съгласно представено по делото удостоверение от Окръжна прокуратура – Пловдив се установява, че по отношение на В. В. Б. имало образувана пр. преписка № 2415/2005 г. по описа на ОП - Пловдив, ДП № 30/2005 г. по описа на БОП – Пловдив, но същата е унищожена с акт за унищожаване от 25.05.2017 г., с оглед изтекъл срок за съхранение 10 години.

Не на последно място, съгласно събраната повторно информация от ответника, с Писмо вх. № 3784/24.04.2024 г. се установява, че на 17.04.2024 г. в затвора в град Пазарджик е постъпило за изпълнение Протоколно определение № 477/20.03.2024 г. по ЧНД № 594 2024 г. на ОС Пловдив, с което на основание чл. 25 и 23 от НК на жалбоподателя е определено едно общо наказание в размер на 1 г. и 06 м, лишаване от свобода по НОХД № 564/2023 по описа на ОС Шумен и НОХД № 77/2024 по описа на ОС Пловдив. С Протокол № 26/28.02.2024 г. по НОХД № 77/2024 г. на ОС Пловдив на лишения oт свобода е наложено наказание в размер на 1 г. и 06 м. лишаване от свобода, за извършено престъпление по чл. 246, ал. 3. чл. 308, ал. 7 и чл. 23 от НК. Съответно на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наказанието е отложено за срок от 4 години.

Съобразно представената от ответника информация жалбоподателят е бил задържан за периодите от 17-20.03.2018 г. в арест Векилски и от 19.03.2018 г. – 10.07.2018 г. е бил под домашен арест, двете по ДП № 17/17 на БОП Пловдив. Съответно от 09.06.2023 г. до 30.11.2023 г. е бил задържан в Затвора – Пазарджик по ДП № 9/22 на БОП – Шумен. Посочва се в тази връзка, че Информационната система наказанията /ИСИН/ не съдържа данни за задържания преди 01.01.2015 г., поради което такава може да бъде получена от Национална следствена служба. От страна на жалбоподателя не е направено искане за събиране на такава информация.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата, настоящият състав намира, следното:

Предвид разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗИНЗС административният орган е следвало да се произнесе със заповед по искането. Макар, че отговорът на искането е оформен в писмо, а не в заповед, в него административният орган се е произнесъл по молбата за приложение на чл. 179, ал. 2 от ЗИНЗС, като е отхвърлил същата по съображения, че конкретния случай не попада в хипотезата на нормата на чл. 179, ал. 2 от ЗИНЗС. В този смисъл, съдът намира, че актът по чл. 179 от ЗИНЗС на административния орган представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като с него се признават права или задължения на осъденото лице, за което се отнася. Предвид това, процесното писмо се явява годен за оспорване индивидуален административен акт, макар и да е оформено като писмо, а не като заповед. В този смисъл Определение № 14044 от 20.11.2017 г. по адм. д. № 10094/2017 г. на Върховния административен съд.

В оспорения административен акт не е посочено пред кого и в какъв срок подлежи на обжалване, поради което съдът приема, че жалбата срещу него е подадена в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК, от лице, за което той е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е акта с целта на закона.

Настоящият съдебен състав намира, че процесното писмо е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ЗИНЗС и е в писмена форма. При издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото е съставено по повод изрична молба на заинтересовано лице и след обследване на относимите по случая факти и обстоятелства. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 79 от ЗИНЗС директорът на ГДИН издава заповед, докато в случая административният акт е издаден като писмо. Тъй като обаче писмото обективира отказ по подадена молба за зачитане на изтърпяното наказание, съдът приема, че административният акт, с който жалбоподателят е уведомен за липсата на предпоставки за зачитане на изтърпяно наказание, издаден в такава форма, не е незаконосъобразен.

Съгласно чл. 59 от НК, времето, през което осъденият е бил задържан или по отношение на него е била взета мярка за неотклонение домашен арест, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода или пробация, както следва:

1. един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода или за три дни пробация;

2. два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода или за два дни пробация.

За задържане от вида на посочените е признато и всяко друго задържане по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс, Закона за Министерството на вътрешните работи или друг закон, свързано с престъплението, за което лицето е осъдено или е било задържано за изпълнение на наказанието.

Съответно с чл. 59, ал. 3 от НК е прието, че разпоредбата се прилага и когато осъденият е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което производството е било прекратено или е завършило с оправдателна присъда, ако по отношение на деянията би могло да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК. Посочената разпоредба гласи, че ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях. Тоест да се извърши т. нар. кумулация на наказанията.

От събраните по делото доказателства се установява, че срещу лицето са водени дела (горецитираните на Специализирания наказателен съд, Апелативния специализиран наказателен съд и ВКС), като обвиняем, но не се доказва лицето да е задържано под стража по повод същите.

С протоколно определение № 31/24.11.2023 г. по НОХД № 564/2023 по описа на ОС – Шумен, жалбоподателят е осъден на 1 г. и 2 месеца лишаване от свобода. С посоченото определение, съставът на ОС – Шумен е приложил чл. 59 от НК по отношение на установените задържания на територията на страната. Съответно поставено е начало на изтърпяване на наказанието към 01.12.2023 г.

Процесната молба за приложение на чл. 179 от ЗИНЗС до Главния директор на ГДИН е депозирана на 19.12.2023 г., а произнасяне по същата е направено с процесното писмо от 19.01.2024 г.

Съгласно представената справка по делото от 24.04.2024 г., л. 135, се установява, че с протоколно определение № 477/20.03.2024 г., постановено по ЧНД № 594/2024 г. на ОС – Пловдив, на основание чл. 25 от НК във вр. с чл. 23 от НК по отношение на жалбоподателя е определено едно общо наказание в размер на 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода по НОХД № 564/2023 по описа на ОС – Шумен и НОХД № 77/2024 по описа на ОС – Пловдив. Тоест ОС – Пловдив е приложил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК.

Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗИНЗС, когато осъденият има да изтърпява наказание лишаване от свобода по две или повече присъди и една от тях бъде отменена, изтърпяното по нея наказание се зачита при изпълнението на останалите присъди. Алинея втора предвижда, че ако лишеният от свобода е изтърпял наказание над срока, определен от съда по една от присъдите, изтърпяното наказание в повече се зачита при изпълнение на останалите присъди.

За да е налице хипотезата на ал. 1 от сочената разпоредба, следва кумулативно да са налице две условия: осъденият да има да изтърпява наказание лишаване от свобода по две или повече присъди и едната от тях да бъде отменена.

По аргумент от чл. 142 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към момента на издаване на процесното писмо – 19.01.2024 г., жалбоподателят изтърпява наказание по една присъда и това е присъдата по НОХД № 564/2023 на ОС – Шумен. Кумулация на наказанията е извършена от ОС – Пловдив едва на 20.03.2024 г., отразена в справката с дата 24.04.2024 г.

Според настоящия съдебен състав исканото действие по приспадане не може да бъде извършено от Главния директор на ГДИН, защото това би означавало да измени наложеното с присъдата наказание, а с такива правомощия той не разполага. Нормата на чл. 179, ал. 1 от ЗИНЗС касае изпълнение на наказание лишаване от свобода по две или повече присъди, когато една от тях бъде отменена. В случая не се установява лицето да изтърпява наказание по повече от една присъда към момента на издаване на процесното писмо. Не се констатира и отмяна на присъда, по която да се търпи наказание. Точно обратното - установява се, че компетентният съд – ОС Шумен, е реализирал правомощията си по чл. 59 от НК при постановяване на Протоколно определение № 31/24.11.2023 г. по НОХД № 564/2023 г., а ОС – Пловдив е реализирал тези по чл. 23, ал. 1 от НК.

По тези съображения съдът намира, че жалбата против отказ на Главния директор на ГДИН гр. София да издаде заповед за прилагане на чл. 179, ал. 2 от ЗИНЗС, обективиран в Писмо вх. № 785, Екз. 1 от 19.01.2024 г. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 179, ал. 3 от ЗИНЗС във вр. с чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. В. Б., [ЕГН], понастоящем в Затвора – Пазарджик против Писмо вх. № 785, Екз. 1 от 19.01.2024 г. на Главния директор на „Главна дирекция изпълнение на наказанията“ („ГДИН“) гр. София.

Решението е окончателно на основание чл. 179, ал. 3 от ЗИНЗС.