Р Е Ш Е Н И
Е
№ 560 11.02.2020 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На тринадесети януари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията И. Дечев
гражданско дело № 5678/2019г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от ”Юробанк България” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“
260, представлявана от П.Н.Д. и М.И.В. против С.С.К., ЕГН ********** *** за приемане за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца при условията на солидарност с “Ем-Си 2008“ ЕООД и
Б.Х.Х. сумата от 15000 лева, главница по запис на заповед от 18.09.2008г., част
от общата сума от 30000 лева, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата
молба, че на 18.09.2008г. длъжникът “Ем-Си 2008“ ЕООД е издал запис на заповед
в полза на банката за сумата от 30000 лева, ведно с годишна лихва в размер на
10.6%, считано от издаване на записа. Записът на заповед е платим на
предявяване, като може да бъде предявен в срок до 18.10.2015г. Същият е
авалиран от длъжника С.С.К. и длъжника Б.Х.Х. Ценната книга е предявена на
издателя на 18.08.2015г. с нотариална покана. На авалиста К. записът не е
предявен с покана, понеже срокът на предявяването му междувременно е изтекъл.
Сумата по записа не е заплатена. Налице е ценна книга, съдържаща всички
реквизити по закон и материализираща вземането към издателя и авалистите.
Падежът е настъпил, но сумата по записа на заповед не е заплатена. Моли се
искът да се уважи.
Исковете са по чл.422,
ал.1 ГПК, чл.535 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът е подал отговор
в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва иска. Твърди, че записът на заповед не
му е предявен, ето защо не дължи сумите по тази ценна книга. Предявяването е
необходимо, за да знае длъжникът на кого да плати. Задължението по записа на
заповед възниква с издаването му, но това задължение не става изискуемо, а
трябва записът да е предявен на авалиста. Предявява се възражение за погасяване
на вземането по давност.
Съдът, като разгледа представените доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира следното:
Искът е основателен.
Издаден е бил запис на заповед от 18.09.2008г. от “Ем Си 2008“ ООД, с
който издателят се е задължил при предявяване на ценната книга да заплати на
Юробанк И Еф Джи България АД сумата от 30000 лева, ведно с годишна лихва в
размер на 10.60% върху тази сума, считано от датата на издаване на записа на
заповед. Записано е, че записът на заповед може да бъде предявен за плащане в
срок до 18.10.2015г. Задължението е било авалирано от С.С.К. и от Б.Х.Х.
На основание на посочената ценна книга е била издадена заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 159/2016г. на БРС против издателя и авалистите.
Подадено е възражение от авалиста К. против заповедта, което е станало и повод
за завеждане на настоящия иск.
След като записът на заповед е платим на предявяване, т.е. падежът е на
предявяване, за да настъпи изискуемостта на задължението, ценната книга следва
да е предявена на длъжника.
Данните сочат, че поемателят е предявил записа на заповед на издателя.
Това е станало с изпратена нотариална покана от банката до издателя и двамата
авалисти, с която записът на заповед е предявен за плащане. Нотариалната покана
е била връчена на издателя “Ем Си 2008“ ООД по реда на чл.47 ГПК, чрез
залепване на уведомлението на вратата на адреса, тъй като не са били намерени
при посещенията действащ офис и служители. Действията на нотариуса се
удостоверяват от приложения по делото протокол за връчване на поканата. По този
начин записът на заповед се счита за предявен на издателя и спрямо него
вземането е станало изискуемо. Спазен е и срокът, записан в самия запис на
заповед, като предявяването е станало преди 18.10.2015г.
По отношение на авалиста Б.Х.Х.
нотариалната покана е връчена лично.
По отношение на авалиста С.С.К., ответник по делото, е извършено
залепване на уведомление по чл.47 ГПК на вратата на адреса му в гр.Б.
Нотариусът обаче е установил, че К. има настоящ адрес в гр.Н., на който също
трябва да се призове, но няма данни банката да е пратила нотариална покана и на
този адрес. Следователно нотариалната покана не е редовно връчена. Това обаче
няма значение за отговорността на К. като авалист. Съдебната практика приема,
че при
редовно предявен на издателя запис на заповед с падеж на
предявяване, е без значение дали записът на
заповед е
предявен на
авалиста - съгласно постановените от ВКС:
Р № 206/06.04.2015г. по т.д. № 3701/2013г.
на ІІ т. о.,
постановено по чл.290 ГПК; опр. № 349/04.05.2012г. по ч.т.д. № 135/2011г. и опр. № 45/13.01.2014г. по ч.гр.дело № 2880/2013г., постановени по чл.274, ал.3 ГПК,
предявяването на запис на заповед
с падеж на предявяване на издателя, е
условие за настъпване изискуемост на
вземането спрямо всеки от солидарните длъжници - издател и авалист; за да се търси отговорност на авалиста, е необходимо
записа на заповед
да е
предявен за плащане на издателя, тъй като отговорността на авалиста
е производна от тази на издателя. Следователно в случая, след като записът на заповед е предявен на издателя,
това предявяване обвързва и авалиста, като и спрямо последния изискуемостта на
вземането е настъпила.
Налага се извод, че ответникът дължи сумата
по записа на заповед, която сума е изискуема.
По възражението, че
вземането е погасено по давност:
Същото е
неоснователно. В решение № 162/02.11.2012г. по т.д. № 1126/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 132/17.06.2010г. по т.д. № 161/2009г. г. на
ВКС, ТК, II т. о. и други, съставите на
ВКС са се произнесли, че при предявен иск
с правно основание чл.422 ГПК с ответник длъжник - издател на
записа на
заповед, когато записът на заповед с падеж на
"предявяване" не е предявен на
платеца в едногодишния срок по чл.487,
ал.1 ТЗ, изтеклата погасителна давност за вземането по чл.531, ал.1 ТЗ има правопогасяващо действие - води
до загубване на възможността за
принудително осъществяване на вземането,
основано на издадена въз основа на менителничния ефект заповед за изпълнение. Записът
на заповед
с падеж на "предявяване" следва да бъде предявен
в срока по чл.487, ал.1 ТЗ, след изтичането на който,
започва да тече тригодишният срок по чл.531, ал.1 ТЗ. С
изтичане на тригодишния срок е погасено
по давност правото на поемателя. В случая срокът по чл.487 ТЗ не е едногодишен, а е по-дълъг, до
18.10.2015г., като това се позволява от посочената разпоредба. Следователно
давността би започнала да тече от 18.10.2015г., при непредявяване на записа на
заповед. Тъй като обаче той е бил предявен на издателя на 18.08.2015г. и
оттогава вземането е изискуемо, то и давността тече от тази дата. И в двата
случая обаче, независимо дали давността тече от 18.08.2015г. или от
18.10.2015г., давността не е изтекла, понеже заявлението по чл.417 ГПК е
подадено в съда на 14.01.2016г., преди изтичане на три години, а искът по
чл.422 ГПК се счита за предявен именно от завеждане на заявлението и е
прекъснал давността преди тя да е изтекла. Налага се извод, че вземането не е
погасено по давност.
По горните съображения
искът е основателен. Вземането по ценната книга е изискуемо, не е погасено по
давност и се дължи от издателя и авалистите, включително и настоящия ищец.
Следва решение, с което е приеме за установено, че К. дължи солидарно с другите
длъжници сумата от 15000 лева, частично от 30000 лева по записа на заповед,
ведно със законната лихва от завеждане на заповедното дело до изплащането.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в настоящото
производство в размер на 300 лева, както и разноски в заповедното дело в размер
на 300 лева, платими при условията на солидарност с другите двама длъжници,
които не са подали възражения против заповедта.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на С.С.К., ЕГН ********** ***, че дължи на ”Юробанк България” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша,
ул.“Околовръстен път“ 260, представлявана от П.Н.Д. и М.И.В. (при
условията на солидарна отговорност с “Ем-Си 2008“ ЕООД, ЕИК ********* и Б.Х.Х.,
ЕГН **********) сумата от 15000 лева
/петнадесет хиляди лева/, главница по запис на заповед от 18.09.2008г., платим
на предявяване, част от общата сума от 30000 лева, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 14.01.2016г. до окончателното
изплащане, което вземане е предмет на заповед за незабавно изпълнение № 74/15.01.2016г. на БРС по ч.гр.дело № 159/2016г.
ОСЪЖДА С.С.К., ЕГН **********
*** да заплати на ”Юробанк България” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“
260, представлявана от П.Н.Д. и М.И.В. сумата от 300 лева /триста лева/ разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА С.С.К., ЕГН **********
*** да заплати на ”Юробанк България” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“
260, представлявана от П.Н.Д. и М.И.В. (при условията на солидарна
отговорност с “Ем-Си 2008“ ЕООД, ЕИК ********* и Б.Х.Х., ЕГН **********) сумата
от 300 лева /триста лева/,
представляваща направени в заповедното дело разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
А.С.