М О Т
И В И
към Присъда № 57 по НОХД №
587/2020г.по описа на КРС
Обвинението срещу подс.С. е по чл.198,ал.1,във вр.с
чл.26,ал.1 от НК за това,че в периода от 25.09.2019г.до 01.10.2019г.от частен
дом,находящ се в гр.К.,обл.С.З.,ул.“Г.Р.“
№ **,в условията на продължавано престъпление,на два пъти,е отнел чужди движими
вещи-пари-общо сумата 320 /триста и двадесет/ лева,от владението на Р.И.Д. с
ЕГН ********** с намерение противозаконно да ги присвои,като е употребил за
това сила и заплашване.
Подсъдимият в с.з.се признава за
виновен.
Представителят на РП в с.з.поддържа
обвинението.
Производството по делото е проведено
по реда на съкратеното съдебно следствие по реда на Глава Двадесет и седма от
НПК при хипотезата на чл.371,т.2 от НПК като подсъдимият в с.з.заяви,че признава изцяло фактите,изложени
в обстоятелствената част на обвинителния
акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
От събраните по делото
доказателства-събраните на досъдебното производство доказателства,които
подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание,съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Св.Р.Д. *** заедно със снаха си-св.Г.
Д..Св.Р.Д.-на 93 г.,обитавала стая,разположена встрани от къщата.
На 25.09.2019г.около 22,30 часа подс.Ж.С. влязъл в дома на св.Р.Д..Същата в този момент
плетяла чорапи,когато през прозореца влязъл мъж-подс.С.,който
и поискал пари и я заплашил с нож,казвайки и :“Ще те заколя“.След това бръкнал
в джоба на жилетката и,с която била облечена, извадил портмонето оттам и от
него взел сумата от 300 лева-пари от две пенсии на св.Р.Д..Преровил гардероба и
чекмеджетата,и като не намерил повече пари, си тръгнал.На сутринта св.Р.Д. била
посетена от св.Г. Д.,на която пострадалата разказала за случилото се.Св.Р.Д.
била много уплашена и стресирана.Св.Г. Д. се обадила в полицията и полицейските
служители дошли и направили оглед на местопроизшествието.Веднага след това св.Г.
Д. извикала майстори и същите поставили решетка на прозореца.
След няколко дни-на
30.09./01.10.2019г.подс.С. отново се върнал в дома на
св.Р.Д.,като този път разбил вратата,която се затваряла с райбер,и влязъл през
нея.Св.Р.Д. спяла.Подс.С. нанесъл удари с юмруци по
главата на св.Р.Д..Удрял я по главата и с вълнено елече,което намерил в
стаята.След това увил елечето около главата и,за да не го гледа.Казал и да
мълчи,взел 20 лева от портмонето в жилетката и и отново преровил гардероба и
чекмеджетата,след което избягал.
От заключението на назначената по
делото съдебна психолого-психиатрична експертиза се
установява,че св.Р.Д. страда от Леко когнитивно разстройство.Това разстройство
е с давност от около 1-2 години.Съдовото когнитивно нарушение не засяга
критичността на мисленето и способността за разбиране и ръководене на
постъпките.Св.Р.Д. е била в състояние към 30.09./01.10.2019г.да възприема
правилно фактите,имащи значение за делото,и да дава достоверни обяснения за
тях.Извършеното спрямо нея деяние е предизвикало у св.Р.Д. основателен страх за
живота,интегритета на тялото и,и имуществото и.Заплахите спрямо пострадалата са
били възприети от нея като действителни.Същата е изпитвала основателен страх за
осъществяването им.Констатират се клинични данни за остър емоционален стрес към
инкриминираната дата.Към датата на прегледа,извършен за нуждите на
експертизата,се установява промяна в психичното състояние на Д.,която се
изразява в повишена тревожност,безпокойство,нарушен сън.Психичното състояние на
Д. и позволява да участва във фазите на наказателното производство.
От заключението на назначената по
делото съдебномедицинска експертиза се установява,че при освидетелстването на Р.И.Д.
на 93 г.не са се установили видими травматични увреждания.Ненамирането на
видими травматични увреждания не изключва вероятността върху пациентката да е
било оказано физическо насилие,изразяващо се в удари с ръце върху главата през
дреха,което да е причинило болка.
От заключението на назначената по
делото трасологическа експертиза се установява,че трасологическата следа /следа от
подметка на обувка/,намерена и иззета с черно желатиново фолио,на
01.10.2019г.от подово покритие /балатум/ на стая при извършения оглед на
местопроизшествие във връзка с извършен грабеж от къща в гр.К.,ул.“Ген.Р.“ № **,е
годна за идентификационно изследване.Същата е оставена от лява обувка на чифт
дамски чехли,доброволно предадени от Г. Х. Д. с ЕГН **********.
При извършеното на досъдебното
производство процесуално-следствено действие разпознаване на лица и предмети
пострадалата Р.Д. разпознала подс.Ж.С. като
извършителят на престъпните деяния.Свидетелите Ф. и С. установяват,че подс.С. отишъл през нощта в дома им като носел в себе си
много пари и им дал една банкнота да се почерпят,а преди не е разполагал с
толкова пари.
Описаната фактическа обстановка се
установява от събраните на досъдебното производство доказателства,които
кореспондират помежду си и подкрепят
самопризнанието на подсъдимия-показанията на свидетелите Р.Д.,Г. Д.,Ю. Ф.,А. С.,заключения
на съдебна психолого-психиатрична,съдебномедицинска и
трасологична експертизи,протоколи за оглед на
местопроизшествие от 26.09.2019г.и 01.10.2019г.с приложени към тях фотоалбуми,2
бр.протоколи за разпознаване на лица и предмети.
Предвид изложеното съдът
намира,че от обективна и от субективна страна подсъдимият С. е осъществил
състава на чл.198,ал.1,във вр.с чл.26,ал.1 от НК.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ:
От обективна страна подсъдимият С. е осъществил изпълнителното
деяние “отнемане”-преустановил е фактическата власт на предишния собственик
върху вещите,предмет на престъплението,и е установил своя трайна фактическа
власт върху тях.
За отнемане на вещите подс.С. е употребил сила и заплашване,поради което е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението грабеж по чл.198,ал.1 от НК.
От субективна страна подс.С. е действал виновно,при форма на вината пряк
умисъл-съзнавал е общественоопасния характер на
деянието,предвиждал е общественоопасните последици и
е искал настъпването им.Горното се установява от обективираните
му действия.
Престъплението е извършено при
условията на чл.26,ал.1 от НК,тъй като деянията са извършени през
непродължителен период от време,при една и съща обстановка и при еднородност на
вината,при което последващите се явяват от обективна
и субективна страна продължение на предшестващите,поради което е налице
продължавано престъпление по смисъла на чл.26,ал.1 от НК.
Предвид изложеното съдът намира,че подс.С. следва да бъде признат за виновен по повдигнатото
му обвинение-и наказан.
На основание чл.373,ал.2 от НПК с
оглед процесуалния ред,по който е проведено производството,при определяне на
наказанието на подсъдимия,в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.58а
от НК.
При определяне на вида и размера на
наказанието на подс.С. съдът констатира,че в случая е
налице много висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца.Престъплението
е извършено спрямо 93-годишна самотно живееща жена,на два пъти-в условията на
продължавано престъпление,и са настъпили тежки последици в психологически
аспект за пострадалата-видно от заключението на съдебната психолого-психиатрична
експертиза.Подс.С. е осъждан многократно за тежки
престъпления от общ характер като прави впечатление,че е осъждан като
извършител на грабежи.Един от тях е в условията на опасен рецидив.Има едно
осъждане за кражба в условията на опасен рецидив.Очевидно налаганите досега
наказания /включително и с ефективно изтърпяване/ не са изиграли своята роля за
превъзпитанието на подс.С. и той не се е поправил.От
приложената криминалистична справка е видно,че подс.С. има много на брой криминалистически
регистрации и то не само за престъпления против собствеността,но и такива
против личността.От приложената характеристична справка е видно,че подс.С. е с лоши характеристични данни и е лице от
криминалния контингент.Всички тези обстоятелства следва да се вземат предвид
като отегчаващи вината обстоятелства,като те обуславят налагане на наказание
към максималния,предвиден в закона размер.Смекчаващо вината обстоятелство е
единствено сравнително невисокият размер на отнетата сума-320 лева.
При съвкупната преценка на тези
обстоятелства съдът намира,че наказателнвата
отговорност на подс.С. за извършеното от него
престъпление,предмет на настоящото дело,следва да се реализира при превес на
отегчаващите вината обстоятелства като на основание чл.198,ал.1,във вр.с чл.26,ал.1,във вр.с чл.54,
във вр.с чл.58а от НК,във вр.с
чл.373,ал.2 от НПК следва да му се определи наказание в размер малко под
максималния,предвиден в закона,а именно-ДЕВЕТ ГОДИНИ И ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим,като на основание чл.58а,ал.1 от НК така
определеното наказание следва да се намали по размер с 1/3 и така на подс.С. следва да се наложи наказание в окончателен размер
от ШЕСТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ,което той да изтърпи при
първоначален СТРОГ режим съгл.чл.57,ал.1,т.2,б.“а“ от ЗИНЗС.
На основание чл.189,ал.3 от НПК подс.С. следва да заплати по сметка на ОД МВР С.З.
направените по делото разноски за 2 бр.фотоалбуми,СППЕ,СМЕ и Трасологическа експертиза в размер на 595,15 лева.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: