Решение по дело №144/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 29
Дата: 31 март 2022 г. (в сила от 31 март 2022 г.)
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20211200900144
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Благоевград, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петър Узунов
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Търговско дело №
20211200900144 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „****“, гр.София,
ул.“****“№2, ет.4, против Р.И.Г., гр.Благоевград, ул.“****“№21, ет.3, с пр.
осн. чл.288, ал.12 КЗ(отм.) и чл.86 ЗЗД.
Сочи се от ищеца, че е изплатил на осн.чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ(отм.)
на посочените лица общо 150 500лв обезщетение за причинените им
неимуществени вреди от починалия като пешеходец при ПТП от 26.12.13г
техен близък А.Г. К..Описва се детайлно механизма на ПТП, при който на
горната дата около 3,30-3,50ч в с.Б., общ.Р. на кръстовището на ул.“Г.Д.“ и
ул.“.Сандански“ при опит да заобиколи паркиран автомобил, ответника
навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил седящия на тротоара А.К.,
като удара довел до отхвърляне, приплъзване и последващо прегазване на
пешеходеца.Вследствие произшествието последния получил множество
увреждания и починал.Твърди се, че са налице данни за съпричиняване на
вредоносния резултат от пешеходеца, който бил в нетрезво състояние и с
бездействието си и заеманата позиция е създал опасност за
движението,подробно описано във воденото наказателно производство срещу
ответника.След плащане на горните сума, заради липсваща задължителна
застраховка „ГО“, фонда поканил ответника доброволно да я възстанови, но
безрезултатно.Поради това се иска осъждането му да заплати на ищеца общо
1
сумата от 150 500лв, представляваща изплатено от ГФ обезщетение по щета
№№ 210304/25.09.17г и 210473/12.12.18г, ведно със законната лихва до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
В отговора ответника оспорва иска по основание и размер.Твърди, че по
нохд №373/15г по описа на БОС са уважени с влязла в сила присъда
гражданските искове на Г. и Ел.К.и по чл.45 ЗЗД, като е осъден да им заплати
по 70 000лв на всеки, ведно със законните лихви от 26.12.13г,
представляващо обезщетение за причинените им неимуществени вреди.Така
счита за овъзмездени всичките им неимуществени вреди от горното ПТП,
поради което настоящия иск се явява неоснователен.Освен това поддържа, че
изплатените от ГФ суми са завишени и не следва да надвишават размера на
вече присъдените в наказателния процес обезщетения.Ето защо настоява за
отхвърлянето на заявената в настоящия процес искова претенция.
В допълнителната искова молба ГФ поддържа исковата си претенция,
детайлизирайки платените по административен ред суми на близките на
починалия (родителите, бабата и двете му сестри).Твърдят, че размерите са
съобразени с съответните изисквания в тази насока, като е отчетено и
съпричиняването от страна на починалия, за което подробно се обосновава.
Ответника не се е възползвал от правото си на допълнителен отговор,
въпреки осигурената му възможност за това.
Съда като съобрази материалите по делото, закона и всички останали
обстоятелства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от влязлата в сила на 13.07.17г присъда №5164/07.10.16г на ОС-
Благоевград по нохд №373/15г ответника Т.К. е признат за виновен в това, че
около 03,30ч на 26.12.13г в района на дом 59 на ул.“Г.Д., с.Б., общ.Р.,
управлявайки л.а. „...“ с ДК№****, в пияно състояние е нарушил описаните
правила за движение, в резултат на което по непредпазливост е допуснал
ПТП и е причинил смъртта на А.Г. К., поради което е осъден на лишаване от
свобода за срок от 3г и лишаване от правоуправление за срок от 4г(вж.
удостоверението върху присъдата).Освен това, гражданските искове по чл.45
ЗЗД на двамата родители на починалия – Г. и Е.К.и са уважени от
наказателния съд за по 70 000лв, ведно със законните лихви, считано от
26.12.13г до окончателното им изплащане, като са им присъдени и разноски
от 500лв.
2
Според удостоверенията за родствени връзки Г. и Е.К.и са родители на
починалия на 26.12.13г Ас.К.(вж. извлечението от акта за смърт), а Г.К. и А.Р.
са му сестри, докато Ж.П. е негова баба.
Безспорно е, че по време на горното ПТП, за управлявания „...“ с
ДК№****, ответника не е имал валидна задължителна застраховка
„ГО“(вж.справката от базата данни на Информационния център към ГФ).
Според представените преписка по щета №210304/25.09.17г и щета
№210097/15.03.17г по тяхна молба, УС но ГФ е изплатил следните
обезщетение на правоимащите за претърпените неимуществени вреди: на
04.10.17г - по 70 000лв на двамата му родители и на 15.01.19г - по 3 500лв на
неговата баба и двете му сестри(вж.преводните нареждания). Горните
обезщетения са определени при условията на съпричиняване от починалия,
вследствие установеното в наказателния процес нетрезво състояние и
заеманата позиция в момента на произшествието.
С регресна покана изх.№413/03.06.21г ГФ е поканило ответника да му
възстанови 150 544,40лв при посочените условия.Според известието за
доставка същата е връчена на ответника на 05.07.21г, но по делото липсват
данни за плащане от негова страна, както в указаният му едномесечен срок,
така и до настоящия момент.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Иска е допустим, тъй като са налице всички предпоставки за това.
Предявеният иск се основава на действащия по това време чл.288, ал.12
КЗ(сега чл.588, ал.7,вр. с чл.497 КЗ) и чл.86 ЗЗД и по своята същност е
регресен суброгационен иск, даващ право на платилият дължимото се
обезщетение на увреденото лице ГФ, да се суброгира изцяло в неговите права
до размера на заплатената сума и да предяви иск срещу прекият деликвент.
Уважаването му предполага доказването на следните предпоставки: деликт с
всички кумулативно дадени елементи от фактическия му състав
(противоправно деяние, вреди, причинно - следствена връзка между вредите и
деянието и вина на извършителя); непозволеното увреждане да е извършено
на територията на България и да е причинено от МПС, което обичайно се
намира на територията на България, и виновният водач да е без сключена
задължителна застраховка "ГО".
От материалите по делото се установи по категоричен начин
3
извършването на подържаният от ищцовата страна деликт от ответника, при
който е причинил смъртта на Ас.К., за което ГФ е изплатил доброволно
определените обезщетения в общ размер от 150 500лв,от които: по 70 000лв
на двамата родителите на починалия и по 3500лв да двете му сестри и
баба(вж. платежните нареждания от 04.10.17г и платежните нареждания от
15.01.19г).
Тези изводи се обосновават от влязлата понастоящем присъда
№5164/07.10.16г на ОС-Благоевград по нохд №373/15г, с която ответника е
признат за виновен за извършването на поддържаното деяние на описаната
дата при посочените от ищеца условия, вследствие на което е причинил
смъртта на Ас.К., заради което дееца е осъден по наказателно-правен ред.Така
постановения съдебен акт съгл. чл.300 ГПК се явява задължителен за
гражданския съд, поради което следва да се приемат за доказани: деянието и
противоправният характер на извършено от К., вината му, а също и
причинената смърт на Ас.К. при условията на съпричиняване.
Доказа се също, че дееца е причинил горното ПТП при управлението на
л.а. „...“ с ДК№****, без наличието на сключена задължителна застраховка
„ГО“.Именно поради това ГФ е изплатил горните суми, с оглед овъзмедяване
на доказано претърпените неимуществени вреди от смъртта на Ас.К.-на
неговите родители, двете сестри и баба му, безспорно в сочените родствени
отношение с починалия(вж.у-нита за родствени връзки).
Впредвид изложеното настоящи състав намира предявените регресни
субругационни искове за основателни.По арг. на 288, ал.12 КЗ(отм.)
ответника дължи на ГФ платените обезщетения, тъй като с плащането им ГФ
встъпва в правата на увредения.Особено при проявеното бездействие на
отправената му регресна покана.
Следователно, ответника следва да възстанови на ищеца, платените
обезщетения на наследниците на пострадалия за претърпените от тях
неимуществени вреди: по 70 000лв на двамата му родители и по 3 500лв на
двете сестри и неговата баба, или общо 150 500лв, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска – 27.08.21г(вж.л.88) до
окончателното изплащане цялата сума
Не намират опора в закона и данните по делото доводи на ответника за
неоснователност на исковите претенции, заради осъждането му да заплати по
4
70 000лв на родителите на починалия, представляващи обезщетение за
причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния
син.Действително с присъда №5164/07.10.16г на ОС-Благоевград по нохд
№373/15г предявените от ищцовите родители граждански искове по чл.45
ЗЗД са уважени за по 70 000лв на всеки, докато над тези размери претенции
са отхвърлени като неоснователни.Настоящия състав, родителите на
починалия и ГФ не са обвързани от така постановения съдебен акт досежно
размера на присъдените обезщетения.Още по-малко касае сестрите и бабата
на починалия, които за първи път заявяват претенциите си за обезвреда пред
ГФ.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК присъдата е задължителна за
гражданския съд относно деянието, противоправността му и вината на дееца,
не и относно размера на присъдените вреди, щом не е елемент от фактическия
състав на престъплението.Освен това, изхождайки от обективните и
субективните предели на горната присъда, същата не формира СПН относно
размера на присъдените обезщетения. Известно е, че по арг. на чл.298
ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и
на същото основание.Докато исковете по чл.45 ЗЗД и настоящите срещу
родителите на починалия, макар да произтичат от общ факт, имат различен
предмет, основание, страни и пр.Според доктрината и константната съдебна
практика правото на пострадалия да претендира обезщетение от деликвента
по реда на чл.45 ЗЗД и от ГФ(при липса на застраховка „ГО“) възникват
едновременно, имат общи елементи в правопораждащият ги фактически
състав, но поради различното основание и страни, съществуват успоредно
само в съотношение на алтернативност. Правото на пострадалия срещу ГФ
възниква по силата на закона и е предопределено от съществуването на
деликтното му право.Ето защо, въпреки уважените граждански искове срещу
прекия причинител в наказателния процес, в случая пострадалите имат право
да претендират обезщетения от ГФ,вкл. в по-висок размер(от претендираните,
респ. уважените срещу деликвента), щом са установени с допустимите
доказателствени средства в съответствие с принципа на чл.52 ЗЗД.
От значение в разглеждания казус е евентуалното плащане от
деликвента в полза на правоимащите на присъдените им обезщетение от
наказателния съд.Това е така, понеже с плащането настъпва погасителния
ефект, както на деликтното право, така и на правата им по чл.288, ал.1,
5
т.2,б.“а“ КЗ срещу ГФ. В случая обаче липсват каквито и да е доказателства в
тази насока(а и твърдения).Ето защо определените от ищеца обезщетения на
родителите на починалия се явяват дължимо платени и за тях същия
основателно се суброгира в правата на пострадалите.В тази насока е и
константната съдебна практика(вж. ТР№2/06.06.12г на ОСТК; Р129/25.09.12г
по т.д.№346/11г, ІІ т.о. на ВКС; Р265/12.02.13г на САС по в.гр.д.№2743/12г и
др.).
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи, които са
от значение за правилното решаване на повдигнатия спор.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК ответника дължи на ищеца направените по
делото разноски, които според доказателствата възлизат общо на 6 120лв,от
които:6 020лв платени за държавна такса и 100лв за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:



ОСЪЖДА Т. Р. К., с.Б., ул.“****“№20, да заплати на „****“, гр.София,
ул.“****“№2, ет.4, общо 150 500лв, изплатени от ищцовия УС по щета
№210304/25.09.17г и щета №210097/15.03.17г на негови близки обезщетения
за претърпените неимуществени вреди от смъртта на А.Г. К., п.26.12.13г,
както следва: по 70 000лв платени на двамата му родителите Г. и Ел. К.и; по
3 500лв на сестрите му Г.К. и А.Р. и неговата баба Ж.П., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска – 27.08.21г до окончателното
изплащане цялата сума, както и сумата общо от 6 120лв, представляваща
направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред САС.


6
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
7