РЕШЕНИЕ
№. 867
гр. Пловдив, 26.05. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIV състав в открито заседание на тринадесети май през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря к. Р. и участието на прокурора ИВАН СПИРОВ, като разгледа к.н.а.х дело № 520 по описа на съда за 2020 година, докладваното от
съдия Вълчев, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на
Глава Дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, пр. 2 -второ
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, предявена от Областен отдел „Автомобилна
администрация“ - Пловдив при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
чрез и.д. *** Г.В., срещу Решение № 38 от 20.01.2020 г., постановено по АНД № 6259/2019г по описа на Районен
съд Пловдив, ХХI – ви наказателен състав, с
което е отменено Наказателно постановление № 36-0000395 от 18.09.2019г.,
издадено от главен инспектор при ОО “Автомобилна администрация“ гр. Пловдив,
определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП; чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, с
което на „Измир логистик“ ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление с. ***, представлявано от Х.Р.Ю. на основание чл. 96г,
ал.1 пр.1-во от Закон за автомобилните превози /съкр.ЗАП/,
е наложено административно наказание „имуществена санкция в размер на 3000 /три
хиляди/ лева“ за нарушение по чл.7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАП.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, за допуснати в хода на административното производство
съществени процесуални нарушения, ограничили съществено правото на защита на
нарушителя и довели до незаконосъобразност на административният акт. Твърди се,
че извършеното нарушение е установено по безспорен начин. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на
потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът
по касационната жалба – „Измир логистик“ ЕООД, не
взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,
а съдебният акт оставен в сила.
Касационният състав, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните за това съображения:
Районният съд е бил сезиран с жалба предявена от касационният ответник
срещу НП Наказателно постановление №
36-0000395/18.09.2019г., издадено от и.д. главен инспектор в Областен отдел
„Автомобилна администрация“ - Пловдив при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ - София. Наказателното постановление е издадено въз основа на
АУАН № 264649 от 26.08.2019г., съставен от С.К.М., заемащ длъжността ***
при Областен отдел „Автомобилна
администрация“ - Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до това, че
касационният ответник, в качеството му на превозвач, притежаващ лиценз на
Общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари № 18260, е
допуснал на 06.02.2019г в с.Брани поле обл.Пловдив да
бъде извършен превоз от водач Н.М.М.ЕГН**********,
който не отговаря на изискването за квалификация на водача, видно от справка в
ИА „АА“, като управлява автомобил категория N3 за който се изисква категория „С“.
Посочено е, че с това поведение е осъществен състава на чл. 7б, ал.1, изр.1 от
ЗАП, която норма определя, че „лицензираните превозвачи и лицата, извършващи
превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с
превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за
управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории
C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването
за квалификация на водача“. Актът бил съставен на 26.08.2019г. в приссътвие на управителя Ю., който го подписал и екземпляр
му бил предявен. Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия
орган, който на осн. чл.96г, ал. 1 изр.1 от ЗАП е
наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 3000 лева. При така установената фактическа обстановка, районният съд е приел, че в
хода на административно наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, свързани с ограничаване правото на защита на нарушителя,
като те са се изразили в неприлагане на коректната санкционна норма, липса на
съществен елемент от обективната страна на описанието на административното
нарушение и липса на обстоятелствата, при които е осъществено, което касае
неизпълнение на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Решението на съда е
правилно.
С касационната жалба се навеждат доводи относно това, че механизма
на установяване на посоченото административно нарушение е бил законосъобразен
проведен съобразно изискванията на административно наказателния процес, като се
сочи, че даденото описание е съответно на събраните по делото доказателства.
Тези възражения на касатора са неоснователни.
Изводите на първоинстанционният съд, че липсва съставомерно описание в съставените АУАН и НП на
извършеното административно нарушение са законосъобразни. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован
изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. В
конкретния случай адресат на задълженията, произтичащи от предприетите действия
по контрол, е юридическо лице, по отнешине на неправомерните действия, които е предприело,
следва да намери пълно описание именно конкретни факти от обективната
действителност, индивидуализирани по време, място и начин на извършването им,
които да съответстват на правната норма, касаеща
съответната правна квалификация. В този смисъл ясни и законосъобразни са
направените в мотивите на първоинстанционният съд
изводи относно необходимостта контролните органи да направят съответните
преценки не като необоснован правен извод, а на база събрани преди това доказателства. Липсват конкретни доказателства,
че се касае за водач, който няма съответната квалификация или за такъв, който
не е придобил съответната категория за управление на товарен автомобил. В действителност са налице само и
единствено едни предположения, които не могат да обосноват обвинителната
функция на АУАН и НП. Според императива на чл. 57, ал.1 т. 5 от ЗАНН
наказателното постановление следва да съдържа точно описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Наказващият орган
не ангажира каквито и да е доказателства за наличието на правна връзка между проверката
на дружеството, чиято административнонаказателна
отговорност е ангажирана и придобитата категория и квалификация на водача Н.М.М., нито пък по отношение на това, кой е конкретният
превоз, който е бил осъществен от негова страна. Касае се за актове, съставени
с неясни формулировки и при съществена непълнота. Както е отбелязал и районният съд,
за да е съставомерно деянието по чл. 7б, ал.1, т.1 от
ЗАП следва да бъде наложено наказание по реда на чл.96г, ал.1, предл.2-ро от ЗАвПр, което е незаконосъборазно не е било направено. Причина за това в
действителност се явява липсата именно на конкретни, ясни и в необходимата
пълнота изложени обстоятелства по административното нарушение, подкрепени с
необходимите за тях доказателства.Нарушение следва да е доказано по несъмнен
начин от наказващия орган, а не да се извежда от предположения за фактите. Затова законосъобразни са изводите на районния съд относно
наличието на съществени нарушения при
съставянето на АУАН и НП, като те опорочават съществено проведения административно
– наказателен процес, като същите са пречка да се обезпечи правото на
нарушителя да разбере, с кои точно свои действия е извършил нарушението, кои
законови разпоредби е нарушил, за да организира правилно защитата си. Липсва противоправно действие на касационният ответник, което да
припокрива елементите от състава на вмененото му административно нарушение. Тези обстоятелства са били законосъобразно установени в
хода на проведеното първоинстанционно съдебно
производство и законосъобразно отразени в обжалваното решение. Затова и
наведените с касационната жалба възражения се явяват неоснователни. Обжалваното
решение е законосъобразно и същото следва да се остави в сила, като на осн. 221 ал.2 от АПК споделя изцяло мотивите на първоинстанционният съд, като не е необходимо да ги
преповтаря. От изложеното до тук следва, че като е отменил
обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил
валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Водим
от горното, на осн. чл.221 ал.2 от АПК, вр. чл.63 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №38/10.01.2020г.,
постановено по АНД №6259/2019г. по опис на Районен съд гр. Пловдив - ХХI наказателен състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.