Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 165/09.04.2021 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на шести април през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 98 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба подадена от "А***
- Р*** " ООД, ЕИК * , представлявано от управителя Б.С.Г. със седалище и
адрес на управление:*** против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № 10988/26.01.2021г., издадена от началник отдел
"Оперативни дейности" гр. Велико Търново, дирекция "Оперативни
дейности", в главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП. С
оспорената заповед, за нарушение на чл.59а от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
Министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква
"г" от ЗДДС е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект –
бензиностанция“, находящ се в гр. Б*** , ул.”А*** ” №* * стопанисвана от
дружеството жалбоподател и е забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни от
влизане в сила на заповедта. В подадената жалба се твърди, че заповедта е
незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Твърди се, че за количеството гориво по фактура №********** от
20.11.2020г. своевременно е постъпила информация в НАП от нивомерното
устройство за доставено количество гориво, като доставката е въведена чрез
баркод четец на 24.11.2020г., видно от служебен бон от ЕСФП
№067789/24.11.2020г., като въвеждането било отразено от системата, като
неуспешно. Сочи, че дружеството е внесло в бюджета всички дължими налози, не е
настъпила вреда за фиска и не е налице системност в поведението на търговското
дружество при въвеждане на данните, не е налице съзнателно и целенасочено
действие от страна на длъжностните лица на дружеството, тъй като доставката е
въведена своевременно. Твърди, че е нарушен принципа на съразмерност заложен в
чл.6, ал.1 от АПК.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно
призован се явява управителя, като се представлява от надлежно упълномощения
адвокат Г.Г. от МАК който поддържа жалбата. По съществото на делото поддържа
искането за отмяна на заповедта, поради липса на фактически състав на вмененото
от ответника нарушение и несъответствие с целта на закона по доводите изложени
в жалбата. Представя списък с разноски и претендира тяхното присъждане.
Ответникът – Началник отдел
"Оперативни дейности", Дирекция "Оперативни дейности" –
Велико Търново, Главна Дирекция "Фискален контрол", ЦУ на НАП,
наложил принудителната административна мярка се представлява от старши
юрисконсулт К*** Н*** . В о.с.з. оспорва жалбата, като моли за нейното
отхвърляне. В представена писмена защита излага доводи за законосъобразност на
наложената ПАМ, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, при наличие на фактически и правни основания за нейното издаване в
съответствие с материалния закон. Представя списък с разноски и претендира
възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 10988/26.01.2021 г., издадена от началник отдел
"Оперативни дейности" гр. Велико Търново, дирекция "Оперативни
дейности", в главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, е
наредено налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, буква
"г" от ЗДДС запечатване и забрана достъпа за срок от 14
дни на търговски обект "бензиностанция", находящ се в гр. Б*** , ул.”А*** ” №*
* стопанисван от дружеството жалбоподател. Заповедта е връчена на оспорващия на
09.02.2021 г., видно от разписката за връчване на заповедта на л.10 от делото.
Жалбата срещу нея е подадена на 10.02.2021 г. /видно от пощенското клеймо/ чрез
ТД на НАП – В. Търново, където е заведена с вх. № 3273/12.02.2021 г. Спазен е
срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Жалбата е подадена от лице, пряко засегнато от действието на
оспорения акт, при наличието на правен интерес от оспорване поради което
жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
От фактическа страна по делото не е
спорно, че на 08.01.2021 г. от органи на отдел "Оперативни дейности"
– В. Търново в Дирекция "Оперативни дейности" при Главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП е извършена проверка в търговски обект
– бензиностанция", находящ се в гр. Б*** , ул.”А*** ” №* * стопанисван от
жалбоподателя
във връзка със спазване на данъчно- осигурителното законодателство и
изискванията на Наредба №Н-18/2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин. За установените факти и обстоятелства е
съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0070602 от 08.01.2021 г. на
основание чл. 110, ал. 4,
вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК, видно от л.16-18 от делото и Протокол за извършена проверка сер.
АА № 0066772 от 18.01.2021 г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК, видно от л.11-13 от делото.
Установено е, че продажбите в обекта се
отчитат чрез фискално устройство /ФУ/ модел DFS -Q7S- KL с централно
регистриращо устройство РС на ФПр DATECS 2000, електронна система с фискална памет /ЕСФП/ с нивомерна
измервателна система тип Site Sentinel
iTouch с регистрационен номер на устройството в НАП 4345016 одобрен със
свидетелство на БИМ №173FS/28.05.2019г. Доставките
на трите
резервоара с евро дизел, бензин А95Н и пропан бутан се регистрират чрез бар
код четец.
При проверката от страна на "А*** - Р***
" ООД са били представени документи, свързани с ползването на обекта,
регистрацията и сервизното обслужване на ФУ, както и справка за доставки на
стоки /горива/.
При съпоставка на данните от ФУ и данните,
постъпили в информационните масиви на НАП е било установено, че не са подавани
данни за доставка на гориво, с въвеждането на УКН на еАДД за доставени
количества горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП, чрез баркод четец при
постъпването им, конкретно за доставка на гориво, пропан- бутан с чистота
98.45% с код по комбинираната номенклатура 27111294, получено на 20.11.2020г., количество
- 4.344 тона, осчетоводено с фактура №**********/20.11.2020г., товарителница
№32012/20.11.2020г. и опростена декларация за внос №20BG001007025093R3.
Доставката по документ е въведена на 24.11.2020г., видно от служебен бон от
ЕСФП №067789/24.11.2020г. за доставка на газ по документ, като неуспешна с
пояснение - невалиден ADD номер. За констатираното са изискани писмени
обяснения от управителя на търговското дружество и в негово присъствие е
съставен
и му е връчен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0070602 от 08.01.2021 г.
съставен на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК.
При проверката на 18.01.2021г. по
документи и във връзка с предходния Протокол за извършена проверка в
присъствието на управителя на "А*** - Р*** " ООД са представени
обяснения, отчет от фискалната памет за периода от 01.01.2000г. до 31.12.2020г;
служебен бон с показания на нивомерна система към 08.01.2021г. за бензин, дизел
и пропан – бутан; фактура за доставеното гориво на 20.11.2020г., ведно с
товарителница и декларации и служебен бон за доставка на газ по документ касаещ
доставката на 20.11.2020г. въведен на 08.01.2021г. видно от л.33 от делото.
От приложената справка за регистрирани
съобщения за доставка на гориво в обекта стопанисван от "А*** - Р*** "
ООД, за периода от 01.11.2020г. до 08.01.2021г. на л.34 от делото се
установява, че на 20.11.2020г. в 19,59часа нивомерната система в обекта е отчела
новопостъпило количество гориво пропан –бутан в резервоар 3 според
номенклатурата с №303, като на 08.01.2021г. в 12,08часа е подаден и документа
за тази доставка.
При тази фактическа обстановка е издадена
оспорената ЗППАМ № 10988/26.01.2021 г. от началник на отдел "Оперативни
дейности" – В. Търново в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна
дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която поради установените
нарушения по чл. 59а от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите във
вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, буква "г" от ЗДДС е разпоредено прилагането на ПАМ –
запечатване на посочения търговски обект и забрана за достъп до него за срок от
14 дни, като запечатването да се извърши в 14-дневен срок от влизане в сила на
заповедта. Със заповедта също така е указано на търговеца да отстрани наличните
в обекта и прилежащите му складове стоки в срок до определената дата на
запечатване.
Като мотиви на издадена
ЗППАМ е посочено, че не са подавани данни за доставка на гориво, с въвеждането
на УКН на еАДД за доставени количества горива по документ, постъпили в обект с
ЕСФП, чрез баркод четец - за доставка на гориво, пропан - бутан с чистота
98.45% с код по комбинираната номенклатура 27111294, получено на 20.11.2020г., с
количество 4.344 тона, осчетоводено с фактура №**********/20.11.2020г.,
товарителница №32012/20.11.2020г. и опростена декларация за внос
№20BG001007025093R3. Доставката по документ е въведена на 24.11.2020г., видно
от служебен бон от ЕСФП №067789/24.11.2020г. за доставка на газ по документ,
като неуспешна с пояснение- невалиден ADD номер. „А*** - Р*** “ ООД, в
качеството си на лице, което извършва продажби на течни горива по Наредба
№Н-18/13.12.2006г. на МФ е допуснало нарушение на същата, като не е изпълнило
задължението си да въвежда данни за доставени количества горива по документ,
въведени чрез ЕСФП, съдържащи задължително УКН на ЕАД или митнически референтен
номер /МРН/ на ЕАД чрез баркод четец при постъпването им в обекта, за доставка на
дата 20.11.2020г. Посочено е, че с извършването на нарушението, преценено от
законодателя като значимо по своята тежест и изрично посочено като изискващо
налагането на ПАМ, се е стигнало до значително отклонение от данъчното
облагане, поради липсата на счетоводна отчетност, която да дава възможност за
проследяване на реализираните обороти и количества закупени, продадени горива и
съответно наличностите в обекта, което води винаги до значителни негативни
последици за фиска. Неспазването на задължението от страна на субекта да
предава данни в НАП в предвидения от закона срок и ред, за доставени количества
горива, което да дава възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение на течни горива, осуетява контрола по доставката и
движението на доставените/получени количества течни горива, както и промяната в
тях в резервоара за съхранението им в обекта и накърнява особено важен държавен
интерес, свързан с регулярност на приходите в държавния бюджет и нормалното
функциониране на бюджетната система и недопускане на продажби на течни горива с
неясен произход.
В хода на съдебното производство устно и
непосредствено са изслушани обясненията на управителя на "А*** - Р*** "
ООД - Б.С.Г., които съдът кредитира като достоверни и кореспондиращи със събраните
по делото писмени доказателства, в насока че действително в управлявания от
него обект
„Бензиностанция“ находяща се в гр. Б*** , ул. А*** №* * дата 20.11.2020г. нивомерната
система е предала автоматично данни в НАП за доставка на гориво газ пробан –
бутан, което реално е било доставено. В тази връзка на 24.11.2020г. е предприел
действия по уведомяване на НАП за доставката на газ по документи, но видно от
приложения служебен бон на л.28 от делото същата е приета от системата за
неуспешна тъй като е зададен невалиден ADD номер. При
проверката на 08.01.2021 г., след съдействие от проверяващия екип е подал
данните за доставката по документ, като вече е отразил в новата система данните
от митническа декларация, тъй като при предходното отразяване на доставката е
отбелязано от падащото меню данните от АДД, при което системата ги е приела за
невалидни. Доставката на горивото на 20.11.2020г. е минала през нивомерна
система, през касовия апарат и е отчетена фактурата за доставка като са внесени
дължимите данъци.
По делото е приложен и съставен АУАН от 21.01.2021 за
установеното административно нарушение по чл.59а от Наредба Н-18/13.12.2006г.
на Министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
във вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, с оглед реализиране на административно наказателна
отговорност на търговското дружество.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на
изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна,
следното:
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е форма на изпълнително - разпоредителна дейност, чрез
която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като същата
е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като
такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В частност,
за да бъде една принудителна - административна мярка законна, тя трябва да
отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно
изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в
правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да
бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на всяка
принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ
и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка се налага с мотивирана
заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице, което означава,
че заповедта, в качеството й на индивидуалния административен акт, следва да
отговаря на всички законови изисквания за издаване на индивидуални
административни актове.
След извършена на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка съдът установи, че Заповед за налагане на принудителна
административна мярка 10988/26.01.2021 г. на Началник на отдел "Оперативни
дейности" – В. Търново в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна
дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП е издадена от оправомощен
орган и в рамките на неговата компетентност, определена от чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Национална агенция по
приходите и т. 1 от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изп. директор на НАП,
видно от л.38-40 от делото. Издателят на административен акт е притежавал
необходимата за това материална компетентност. Изводът за териториалната такава
съдът основава на нормата на чл. 12, ал. 6 от ДОПК.
Съобразно нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана
заповед, т. е. регламентирано е изискването издаденият административен акт да
съответства като съдържание на установеното с чл. 59 от АПК.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена
форма като съдържа задължителните нормативно установени реквизити –
наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
обстоятелствена част, в която са изложени установените факти, разпоредителна
част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока за
изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалването й.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1,
буква "г" от ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което подава данни от ЕСФП по чл. 118
в Националната агенция за приходите.
Съгласно чл. 118, ал.
6 от ЗДДС всяко лице по ал. 1, т. е.
извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение
на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по
смисъла на Закона за акцизите
и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на
Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за
търговия с течни горива. От своя страна издадената на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС Наредба №Н-18/13.12.2006 г. визира в чл.3, ал.3 задължение на
всяко лице, което извършва продажба на течни горива чрез средства за измерване
на разход да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които
дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия на течни горива. Това се осъществява по
начина, указан в чл. 3, ал. 3, изр.
второ от същата наредба.
В конкретния случай проверяващите органи
са установили че не са подавани данни за доставка на гориво, с въвеждането на
УКН на еАДД за доставени количества горива по документ, постъпили в обект с
ЕСФП, чрез баркод четец - за доставка на гориво, пропан – бутан, получено на
20.11.2020г., с количество 4.344 тона, осчетоводено с фактура
№**********/20.11.2020г., товарителница №32012/20.11.2020г. и опростена
декларация за внос №20BG001007025093R3. Като доставката по документ е въведена
на 24.11.2020г., видно от служебен бон от ЕСФП №067789/24.11.2020г. за доставка
на газ по документ, като неуспешна с пояснение- невалиден ADD номер. Тази
доставка е била отчетена от нивомерна система към НАП на 20.11.2020г., а при
проверката на 08.01.2021г. доставеното количество пропан – бутан е въведено и
по документ, видно от приложената справка за регистрирани съобщения за доставка
на гориво в обекта стопанисван от "А*** - Р*** " ООД, за периода от
01.11.2020г. до 08.01.2021г. на л.34 от делото.
Съобразно трайно установените в теорията и
съдебната практика критерии за класифициране, принудителните административни
мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението, както
и да предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Преценката за
съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с
характера й във всяка една от хипотезите на нарушения по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителна административна мярка в конкретния случай,
изразяваща се в запечатване на обекта, не отговаря на нито една от целите на
ПАМ, които са закрепени в закона, по-специално в чл. 22 от ЗАНН. Запечатването
не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с
отчитането на количеството закупено и продадено гориво, доколкото към датата на
издаване на обжалваната заповед жалбоподателят е предприел своевременно мерки
за отстраняване на констатираната грешка при въвеждане на доставката по
документ и същата е отстранена в деня на проверката. Принудителната мярка в
случаите по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "г" от ЗДДС не би могла и да
предотврати или поправи вредните последици за фиска от евентуалната продажба на
неотчетеното, чрез дистанционната връзка със НАП, гориво. Когато принудителната
административна мярка е наложена след преустановяване на нарушението, тя има
характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват
такава функция. За такова административно нарушение законът предвижда
имуществена санкция, която се налага с други цели - за да се предупреди и
превъзпита нарушителя. /В този смисъл решение № 7198 от 14.05.2019 г. на ВАС,
първо отделение по адм. д. № 1410/2019 г. и решение № 13189/30.10.2018 г. на
ВАС, първо отделение по адм. дело № 5363/2018 г. /.
Наред с това с оглед на изложеното съдът
намира че не е безспорно установено, че жалбоподателят виновно е нарушил реда
или начина за подаване на изискуемите данни в НАП, доколкото ответната страна,
в чиято тежест е установяването на фактическите основания, послужили за
издаване на оспорения акт, не е ангажирала доказателства, удостоверяващи
причината, поради която не са подадени данни, както и дали тази причина е
свързана с пропуски в създадената организация в търговския обект или на
независещ от човешкия фактор технически проблем, респ. дали неподаването на
данни се е дължало на неспазване реда или начина на подаване на такива.
На следващо място, за да е законосъобразно
наложена, ПАМ трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната
от закона цел. Предвидената в чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "г" от ЗДДС
мярка има превантивно действие, като с нея се цели да се предотврати извършването
на друго противоправно поведение от страна на нарушителя.
В случая извършването на нарушение не бе
доказано по безспорен и категоричен начин, а наложената ПАМ не съответства на
целта на закона и на принципа за съразмерност, установен с разпоредбата на чл.
6 от АПК, доколкото не е налице основание за предприемане на действия за
предотвратяване извършването на нарушения на фискалната дисциплина. В подкрепа
на извода за несъразмерност на ПАМ е и обстоятелството, че от страна на
търговското дружество са били предприети действия и техническият проблем е
отстранен на 08.01.2021 г., което изключва необходимостта от осъществяване на
административна принуда, чрез която се цели преустановяване и предотвратяване
на констатираното нарушение.
Определеният с акта срок за налагане на
ПАМ от 14 дни не е съобразен с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал.
2 АПК, сочещ, че административният акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. След като нарушението е констатирано за първи
път, отстранено е незабавно и от него не са произтекли определени вредни
последици за държавния бюджет чрез укриване на приходи, то налагането на ПАМ за
срок от 14 дни на обекта не би могло да се определи като съразмерно. При тази
продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ
и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез
налагането на съответни на нарушението мерки. Неоправдано би било да се засяга
в по-голяма степен от необходимото стопанския оборот, който е източник на
приходи в бюджета, особено при липса на констатирани конкретни вреди за фиска.
Ето защо оспорената принудителна административна мярка, предвид нейната тежест
и обстоятелствата, при които е наложена, се явява прекомерна.
При извод за материална
незаконосъобразност и несъответствие с целта на закона обжалваният акт подлежи
на отмяна.
При този изход на делото основателни се
явяват претенциите на жалбоподателя за разноски по производството. Съдът следва
да му присъди направените и доказани такива в процеса, възлизащи на сума в общ
размер 550.00лева /петстотин и петдесет/, представляващи държавна такса в
размер на 50.00лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв.
съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие на лист 70
от делото.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „А***
- Р*** " ООД ЕИК * със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя Б.С.Г. Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ 10988/26.01.2021г., издадена от началник отдел "Оперативни
дейности" гр. Велико Търново, дирекция "Оперативни дейности", в
главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция
за приходите с адрес гр. С*** , бул. "*** * да
заплати на „А***- Р*** " ООД ЕИК * със седалище и адрес на
управление:*** представлявано от управителя Б.С.Г., сумата от общо 550.00лева /петстотин
и петдесет/ сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: