РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. Пловдив , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис. Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501306 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на ищеца Т. М. ОР. , ЕГН: **********,
и ответника „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД, ЕИК: *********, против
Решение № 260047 от 06.01.2021 г., постановено по гр. дело № 16900 по
описа на РС – Пловдив за 2019 г.
Жалбоподателят Т. М. ОР. обжалва решението в частта, с която са
отхвърлени предявените от него против „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД
искове за обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
трудова злополука, претърпяна на 31.10.2017 г., изразяващи се в закупени
лекарствени продукти, консумативи и проведено лечение, за разликата над
сумата от 1287,78 лв. до сумата от 1839,68 лв.; за обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на същата трудова злополука, изразяващи се в
пропуснатите ползи за периода 31.10.2017 г. – 20.12.2018 г. в размер на
разликата между изплатеното на ищеца обезщетение за временна
нетрудоспособност и получаваното преди злополуката трудово
възнаграждение, за разликата над сумата от 1012,22 лв. до сумата от 1446,03
лв.; за обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на
същата трудова злополука, изразяващо се в разликата между получаваната от
ищеца инвалидна пенсия и брутното трудово възнаграждение на ищеца за
периода 26.10.2018 г. – 01.12.2019 г., за разликата над сумата от 8190 лв. до
1
сумата от 11700 лв.; за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на същата трудова злополука, изразяващи се в търпени болки и
страдания от многофрагментно счупване на дясна подбедрица в горната част
и счупване на ІІ, ІІІ, ІV, V десни ребра, за разликата над сумата от 42000 лв.
до сумата от 75000 лв.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната му част. Излагат се доводи, че
неправилно съдът е намерил за основателно наведеното от ответника
възражение за съпричиняване поради проявена от ищеца груба небрежност.
Поддържа се, че при определяне размера на дължимото от ответника
обезщетение за неимуществени вреди съдът не е взел предвид всички
относими обстоятелства, както и че справедливият размер на обезщетението
възлиза на 75000 лв. Отправя се искане до въззивния съд за отмяна на отмяна
на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с
което исковете за обезщетение за имуществени вреди да бъдат уважени в
пълния им предявен размер, а искът за обезщетение за неимуществени вреди
да бъде уважен за разликата над присъдения размер до размера от 75000 лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД, в който същата се оспорва като
неоснователна.
Жалбоподателят „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД обжалва решението в
частта, с която е осъден да заплати на Т. М. ОР. сумата от 42000 лв. –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на претърпяна
на 31.10.2017 г. трудова злополука, изразяващи се в търпени болки и
страдания от многофрагментно счупване на дясна подбедрица в горната част
и счупване на ІІ, ІІІ, ІV, V десни ребра; сумата от 1012,22 лв. – обезщетение
за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на същата трудова
злополука, изразяващи се в пропуснатите ползи за периода 31.10.2017 г. –
20.12.2018 г. в размер на разликата между изплатеното на ищеца обезщетение
за временна нетрудоспособност и получаваното преди злополуката трудово
възнаграждение, както и сумата от 8190 лв. – обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди в резултат на същата трудова злополука,
изразяващи се в разликата между получаваната от ищеца инвалидна пенсия и
брутното трудово възнаграждение на ищеца за периода 26.10.2018 г. –
01.12.2019 г.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната му част. Жалбоподателят
счита, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени
вреди е завишен и явно несправедлив. Изразява несъгласие с приетия процент
на съпричиняване, като намира същия за необосновано нисък. Оспорва извода
на първоинстанционния съд, че допълнителното възнаграждение за трудово
участие съставлява елемент от брутното трудово правоотношение на ищеца.
2
Поддържа, че съдът е следвало да допусне и да извърши компенсация на част
от заявените от ищеца претенции за имуществени вреди до размера на
недължимо платената чрез паричен превод от 30.11.2017 г. сума от 1000 лв.
Отправя молба до въззивния съд за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде определен на
справедлив и законосъобразен размер на обезщетението за претърпените от
ищеца вреди.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от Т. М. ОР., в който същата се оспорва като неоснователна.
Третото лице-помагач на страната на ответника ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК: *********, не е взело становище по
подадените въззивни жалби.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирани
страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са
процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от
ищеца Т. М. ОР. против ответника „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД обективно
съединени искове с правно основание чл. 200 КТ за осъждане на последния да
му заплати следните суми: 1839,68 лв. – обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди в резултат на трудова злополука, претърпяна на
31.10.2017 г., изразяващи се в закупени лекарствени продукти, консумативи и
проведено лечение на ищеца; 2800 лв. – обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди в резултат на трудова злополука, претърпяна на
31.10.2017 г., изразяващи се в пропуснатите ползи за периода 31.10.2017 г. –
20.12.2018 г. в размер на разликата между изплатеното на ищеца обезщетение
за временна нетрудоспособност и получаваното преди злополуката трудово
възнаграждение; 11700 лв. – обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди в резултат на трудова злополука, претърпяна на
31.10.2017 г., изразяващо се в разликата между получаваната от ищеца
инвалидна пенсия и БТВ на ищеца за периода 26.10.2018 г. - 01.12.2019 г.;
100000 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на
претърпяна на 31.10.2017 г. трудова злополука, изразяващи се в търпени
болки и страдания във връзка с множество телесни повреди, ведно със
законната лихва върху главниците от датата на злополуката – 31.10.2017 г., до
окончателното плащане на дължимите суми. В исковата молба се твърди, че
ищецът работи в ответното дружество на длъжността „***“, че на 31.10.2017
г. по време на работа и при изпълнение на трудовите си задължения е
претърпял злополука, приета за трудова с разпореждане № 5104-15-347 от
16.11.2017 г. на ТП на НОИ Пловдив. Посочва се, че злополуката е станала
при прикачване на пневмозахващащо устройство към листов материал от
неръждаема стомана с размери 3000х1,500х12 мм, тежащ около 400 кг. В
исковата молба се твърди, че по нареждане на началника на цеха ищецът е
3
оказал помощ при извършване на прикачването, като поради необходимостта
от отлепяне на долния слой на облепващото фолио на листа същият е работил
под повдигнатия товар. Вакуум захватът обаче е изпуснал листа ламарина,
който е паднал върху ищеца. В резултат на злополуката ищецът е получил
множествени счупвания на дясната подбедрица със съпътстващо счупване на
няколко ребра, като за него настъпил продължителен период на болки и
страдания, влошаване на качеството на живот и невъзможност да извършва
нормално ежедневните дейности. Същият е претърпял двукратно оперативна
интервенция, провел е три курса ЛФК. Ищецът твърди, че въпреки усилията
на медицинските екипи и положеното от него самия старание не може да се
възстанови напълно - не може да стъпва на пострадалия си крак, като все още
се придвижва с патерици. Посочва, че в продължение на поне година след
злополуката е изпитвал болки в гръдния кош при дълбоко вдишване. Твърди,
че е бил в отпуск поради временна неработоспособност за периода 31.10.2017
г. - 25.10.2018 г., както и че с решение на ТЕЛК му е била призната 50%
трайно намалена работоспособност до 01.12.2019 г., в резултат на което търпи
имуществени вреди.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с
който се оспорват предявените искове по размер. В отговора се твърди, че
трудовата злополука е настъпила в резултат на небрежно отношение на ищеца
към спазването на безопасните условия на труд, въпреки че същият е
инстуктиран и е преминал обучение по безопасност на труда. Поддържа се, че
от страна на ответното дружество са осигурени необходимата вътрешна
уредба и материална база с оглед свеждане на риска от трудови злополуки до
минимум. Твърди се, че ответникът доброволно и в израз на съпричастност
към състоянието на ищеца, е заплатил част от неговите разходи, някои от
които са били заявени от него и от съпругата му. В тази връзка се сочи, че две
от заплатените на ищеца суми, а именно: сумата от 1000 лв., заплатена на
30.11.2017 г. по банков път, и сумата от 1325 лв., заплатена на 29.12.2017 г.
чрез РКО, са недължимо платени с оглед липсата на конкретно обоснована
материална нужда, поради което се отправя молба същите да бъдат
прихванати в случай че се докаже претенцията на ищеца за имуществени
вреди за извършени разходи за лекарства и лечение.
От третото лице-помагач е постъпило становище за неоснователност на
исковете. Направено е възражение за съпричиняване на вредите от ищеца
поради проявената от същия груба небрежност при изпълнение на трудовите
му задължения.
За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е
приел за установено по делото, че между страните въз основа на сключен на
05.10.2015 г. трудов договор е възникнало трудово правоотношение, по
силата на което ищецът заема при ответника длъжността „***“, че на
31.10.2017 г. по време на работа и изпълнение на служебните задължения
4
ищецът е претърпял трудова злополука, приета за трудова злополука с акт на
ТП на НОИ Пловдив, както и че в резултат на същата ищецът е получил
следните травматични увреждания многофрагментно счупване на дясна
подбедрица в горната част и счупване на ІІ, ІІІ, ІV, V десни ребра, довели до
трайно затрудняване на десния долен крайник и до трайно затрудняване на
движенията на снагата. Съдът е приел за доказани по основание предявените
от ищеца искове за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.
След преценка на събраните по делото доказателства районният съд е приел,
че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза
на 60000 лв. Намерил е за доказано извършването на твърдените от ищеца
разходи за закупуване на лекарства и за заплащане на потребителски такси за
прегледи от специалисти, като е приел, че същите са били необходими за
лечението му. За определяне размера на дължимите от ответника
обезщетения за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между
изплатеното на ищеца обезщетение за временна нетрудоспособност за
периода 31.10.2017 г. – 20.12.2018 г. и получаваното преди злополуката
трудово възнаграждение, и съответно в разликата между получаваната от
ищеца инвалидна пенсия на ищеца за периода 26.10.2018 г. – 01.12.2019 г. и
брутното му трудово възнаграждение, съдът се е позовал на заключението на
вещото лице К. по приетата в хода на първоинстанционното производство
съдебносчетоводна експертиза, като е приел за неоснователно наведеното от
ответника възражение, че сумите за трудово участие не следва да бъдат
вземани предвид при определяне размера на брутното трудово
възнаграждение, получавано от ищеца пред злополуката. За основателно е
приел възражението за проявена от страна на ищеца груба небрежност. Счел
е, че приносът на последния за настъпване на злополуката е 30%, поради
което е намалил определените обезщетения с посочения процент
съпричиняване. За основателно съдът е приел искането за присъждане на
законната лихва върху главниците от датата на злополуката – 31.10.2017 г., до
окончателното им плащане.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно
и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде
проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се
следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми –
т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
Първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в
частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от
1287,78 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на трудова злополука, претърпяна на 31.10.2017 г., изразяващи се в
закупени лекарствени продукти, консумативи и проведено лечение, както и в
частта, с която е отхвърлен искът на последния за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на същата трудова злополука, изразяващи се
5
в търпени болки и страдания от многофрагментно счупване на дясна
подбедрица в горната част и счупване на ІІ, ІІІ, ІV, V десни ребра, за
разликата над сумата от 75000 лв. до предявения с исковата молба размер от
100000 лв.
По делото не се спори, а и от представения трудов договор №
156/05.10.2015 г. се установява, че по силата на възникнало между страните
трудово правоотношение ищецът заема при ответника длъжността „***“. По
делото е представена и длъжностна характеристика, одобрена от
изпълнителния директор на ответното дружество и подписана от ищеца, от
която се установяват основните задължения, които лицата, заемащи
посочената длъжност, следва да изпълняват, а също така и присъщите за нея
отговорности. Според длъжностната характеристика сред задълженията на
ищеца са: работа с подемно-транспортна техника; спазване на работните
инструкции и процедури за работа в отдела, както и познаване спазване на
системата за управление на качеството на компанията; познаване правилата
за здравословни и безопасни условия на труд, противопожарна безопасност и
опазване на околната среда; сигнализиране при наличието на риск за здравето
и живота на работещите в компанията.
От представеното по делото Разпореждане № 5104-15-347 от 16.11.2017
г. на длъжностно лице при ТП на НОИ – Пловдив, е видно, че претърпяната
от ищеца на 31.10.2017 г. злополука, е приета за трудова по смисъла на чл. 55,
ал. 1 КСО. От същото се установява, че на 31.10.2017 г. около 12:20 часа Т.
М. ОР. е изпълнявал служебните си задължения на *** и е извършвал
прикачване на пневмо захващащо устройство към листов материал от
неръждаема стомана с размери 3000х1500х12 мм. Посочва се още, че вакуум
захватът изпуснал листа ламарина, който при падането си е контузил крака на
пострадалия, като вследствие на удара О. е получил множествени травми на
дясната подбедрица и фрактура на няколко ребра.
По делото са представени също така и множество амбулаторни листове,
епикризи и болнични листове за периода до 25.10.2018 г., както и
разходооправдателни документи. С експертно решение на ТЕЛК от 27.06.2018
г. на ищеца е призната временна неработоспособност. С експертно решение
на ТЕЛК от 20.12.2018 г. на ищеца е призната 50% трайно намалена
работоспособност за срок от една година, а с решение от 10.12.2019 г. – 50%
трайно намалена работоспособност за срок от две години. Представени са
удостоверения от НОИ за полученото за периода 31.10.2017 г. – 25.10.2018 г.
обезщетение за временна неработоспособност и за получената за периода
26.10.2018 г. – 17.10.2019 г. пенсия.
Представена е инструкция за безопасна работа с товарно съоръжение за
пренасяне на ламарина до 1000 кг., утвърдена от изпълнителния директор на
ответното дружество, в сила от 26.10.2009 г. Според т. III.4 от инструкцията
по време на работа с товарното съоръжение и мостовия кран с ел.телфера
6
работниците са задължени да не стоят под тежестта и да стоят встрани от
опасните зони на товара. Представена е и инструкция за безопасна работа с
товарно съоръжение за пренасяне на ламарина до 500 кг., утвърдена от
изпълнителния директор на ответното дружество, в сила от 26.10.2009 г., в
която се съдържат идентични указания. Представени са още служебна
бележка от 05.10.2015 г. за проведен начален инструктаж по безопасност,
хигиена на труда и противопожарна охрана, подписана от ищеца и от
провелия инструктажа, извлечение от книга за периодичен инструктаж, както
и заповед от 04.01.2017 г. на изпълнителния директор на ответното дружество
относно реда на извършване на следните видове инструктажи: начален, на
работното място, периодичен и извънреден. Представени са и протокол от
02.06.2016 г. от проведен изпит за проверка на знанията на ищеца по
правилата на безопасност на труда, както и протокол от 09.02.2017 г. от
проведено вътрешнофирмено обучение на тема „Управление на мостови и
козлови кранове. Прикачни дейности“, подписан от ищеца.
В производството пред първата инстанция е разпитана свидетелката О.а,
съпруга на ищеца. В показанията си същата посочва, че след инцидента на
31.10.2017 г. ищецът постъпил в болница. При свалянето му от линейката
същият не бил на себе си, изпитвал силни болки. В ортопедичното отделение
на болницата ищецът прекарал 20 дни, но поради излив в белия дроб се
наложило да бъде приет в белодробно отделение, където лежал 10 дни. По
време на престоя му в болницата ищецът изпитвал много силни болки и
непрекъснато бил на обезболяващи, като грижи за него полагала
свидетелката. На 25.01.2018 г. ищецът постъпил отново в болница за
операция. Вкъщи ищецът се прибрал с инвалидна количка, като имал нужда
от грижи, защото трудно се обслужвал сам, като такива за него полагала
свидетелката, а когато била на работа – децата им. При ставане от леглото му
се завивало свят и трябвало да бъде придружаван до тоалетна, като и не
можел да се къпе сам. От известно време започнал да се обслужва сам, но
имал отоци в коляното, поради което не можел да седи дълго време прав.
Използвал една патерица. Свидетелката посочва, че ищецът минал няколко
курса рехабилитация, като след последния курс споделил, че му е по-леко. С
решение на ТЕЛК от декември 2019 г. на ищеца била определена 50%
инвалидност за две години. Според свидетелката преди злополуката ищецът
бил активен, ходел за риба и не обичал да стои вкъщи. След инцидента
същият се изолирал, не искал да го гледат как страда, станал нервен и
сприхав. Свидетелката споделя, че колегите на ищеца от работата му оказали
финансова подкрепа.
В показанията си свидетелката Ч., дъщеря на ищеца, заявява, че при
приемането му в болницата баща бил пребледнял и видимо изпитвал болки.
Прекарал в болницата около месец, като през целия му болничен престой с
него била съпругата му. Впоследствие отново постъпил в болница за около 2-
3 седмици. Според свидетелката след инцидента ищецът се затворил в себе си
7
и бил депресиран. Преди злополуката ищецът обичал да ходи за риба, да пие
кафе с приятели. След случилото не ходел излизал самостоятелно, а само с
придружител, нямал приятели и не можел да се забавлява. Не можел да ходи
и за риба. Променило се и отношението му към семейството, станал по-
изнервен и груб, заяждал се.
Свидетелката Т. заявява в показанията си, че познава ищеца във връзка
с работата си като завеждащ отделението по физиотерапия и рехабилитация в
Окръжна болница – Пловдив, където същият бил изпратен от отделението по
ортопедия за комплексна физикална терапия и рехабилитация. В отделението
ищецът бил два пъти. Първият курс бил в периода от 29.05.2018 г. до
05.06.2018 г., а вторият – от 05.09.2018 г. В отделението ищецът отишъл доста
увреден с патерици, бил трудно подвижен. Бил изписан с леки подобрения.
Според свидетелката пълно възстановяване е много трудно, като освен това
ищецът следва да продължи с рехабилитационните процедури.
В показанията си свидетелят Д. заявява, че за разлепяне на предпазното
фолио към листа ламарина имало два варианта – чрез поставяне на
ламарината на специална маса, за да се обезопаси, или чрез използване на
специални приспобления – лапи за ламарини. Ищецът обаче не избрал нито
един от тези два варианта, а влязъл под вакуум захвата и започнал да дърпа
фолиото. Забележка му била направена от С.Б.. Според свидетеля ищецът
преминавал инструктаж на всеки три месеца, както всички други в
предприятието. Ищецът бил на фирмено тържество през м. декември 2018 г.,
като бил с патерица.
Разпитаният по делото свидетел М. посочва в показанията си, че двамата
с ищеца били под ламарината, когато същата се откачила от вакуум захвата и
паднала. Ламарината била специална – двойно фолирана. Когато ищецът се
включил да помага, единият слой фолио бил премахнат. Свидетелят отрича да
е викал ищеца на помощ. По време на премахването на фолиото началникът
на цеха С.Б. бил при тях, но не им направил забележка. Ищецът отишъл на
фирменото коледно тържество, тъй като бил поканен от ръководството, но не
танцувал.
По делото е разпитан и свидетеля Р., който заявява в показанията си, че
инцидентът се случил при вдигане на ламарина с подемно устройство с
вакуум, за да се разфолира същата. Според свидетеля работникът трябва да
стои отстрани на товара. Същият посочва, че имало метални рамки, на които
се поставяла ламарината и се обезопасявала и тогава се разлепвало фолиото,
като имало и други варианти. В случая обаче ищецът и колегата му Б.
застанали под листа, когато се чула сигнализацията на вакуума и ламарината
паднала върху тях. Първоначално с дейността по премахването на фолиото се
бил заел Б., но впоследствие се включил да помага и ищецът.
От заключението на вещите лица д-р Б. и д-р М. по приетата в хода на
8
производството пред първата инстанция комплексна съдебномедицинска
експертиза се установява, че при трудовата злополука на ищеца е причинено
многофрагментно счупване на дясна подбедрица в горната част и счупване на
ІІ, ІІІ, ІV, V десни ребра, довели до трайно затрудняване на десния долен
крайник и до трайно затрудняване на движенията на снагата. След инцидента
е проведено двукратно оперативно и консервативно лечение и многократно
рехабилитационно лечение. Ищецът е приет УМБАЛ „Пловдив“ АД на
31.10.2017 г., като на 01.11.2017 г. е опериран. Изписан е на 19.11.2017 г., но
поради усложнения в областта на белия дроб е приет във вътрешно отделение
на на същата болница за антибиотично лечение и проследяване. На 25.01.2018
г. поради нестихване на болките в дясна подбедрица и вторично разместване
на фрагментите отново е приет, като оперативно е отстранен
интрамедуларният пирон и са поставени две плаки. На ищеца е поставена
гипсова имобилизация за три месеца, а след свалянето на гипса е провел
трикратно болнично рехабилитация и физиотерапия. В заключението се
посочва още, че поради продължителната имобилизация и ненатоварване на
крака е настъпило усложнение - развила се е болестта на Зудек – локална
остеопороза и алгоневродистрофия, което след свалянето на гипса се
съпровожда с постоянни отоци и ограничени болезнени движения в близко
стоящите стави. Лечението на ищеца е продължавало и към момента на
изготвяне на заключението, тъй като тази болест се лекува бавно и
продължително. Според експертите зарастването на костта е приключило, но
усложненията следва да продължат да се лекуват в заведения за
рехабилитация и физиотерапия, планово, ежегодно и се ползват
медикаментозни препарати. След решенията на ТЕЛК ищецът не може да
изпълнява длъжността „***“, а евентуалната му трудова дейност би могла да
бъде настолна. По отношение на закупените от ищеца медикаменти, за които
са представени разходооправдатени документи и рецепти същите са били
необходими и като вид и количество с изключение на препарата Мелатонин и
до някаква степен препарата Бизогама. В заключението е констатирарано
наличие на гонартроза в начална фаза, дължаща се на продължителното
обездвижване и болестта на Зудек, като се посочва, че при добро стечение на
лечението на придружаващите заболявания тя може да остане на този стадий.
Според вещите лица е много рано да се говори за бъдещи усложнения на
гонартрозата в колянната става.
Според заключението на вещото лице К. по приетата по делото
съдебносчетоводна експертиза трудовото възнаграждение на ищеца преди
злополуката за периода м. 05. 2017 г. – м. 10.2017 г. е формирано от основна
работна заплата за посочения период от 550 лева, ДВТСПО (клас) - 16%
върху основната работна заплата и други допълнителни възнаграждения с
постоянен характер: сума за трудово участие за изпълнение на месечното
задание и сума за сменност – по 5 лв. на смяна. Според експерта разликата
между брутното трудово възнаграждение на ищеца, получавано преди
злополуката, и изплатеното обезщетение за временна неработоспособност за
9
периода 31.10.2017 г. – 25.10.2018 г. е в размер на 1446,03 лева, а разликата
между брутното трудово възнаграждение на ищеца, получавано преди
злополуката, и получаваната пенсия за инвалидност за периода 26.10.2018 г. –
31.10.2019 г. е в размер на 11575,75 лева.
По делото е изслушано и заключението на вещото лице В. по
назначената повторна съдебносчетоводна експертиза. Според него разликата
между брутното трудово възнаграждение на ищеца, получавано преди
злополуката, като се изключи елементът „сума за трудово участие“, и
изплатеното обезщетение за временна неработоспособност за периода
31.10.2017 г. – 25.10.2018 г. е отрицателна величина (-3017,97 лв.), а разликата
между брутното трудово възнаграждение на ищеца, получавано преди
злополуката, като се изключи елементът „сума за трудово участие“, и
получаваната пенсия за инвалидност за периода 26.10.2018 г. – 31.10.2019 г. е
в размер на 6215,75 лева.
В производството пред въззивната инстанция е представен препис от
Решение № 260123 от 15.04.2021 г., постановено по ВАНД № 171 по описа на
ОС – Пловдив за 2021 г., с което е потвърдено Решение № 260460 от
26.10.2020 г., постановено по АНД № 4316 по описа на РС – Пловдвив за 2020
г., с което обвиняемият С.И.Б. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2 НК, като на основание
чл.78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1200 лева.
Така установеното от фактическа страна обуславя следните правни
изводи:
За да възникне имуществена отговорност на работодателя за
обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник
или служител имуществени и неимуществени вреди, трябва да бъдат
установени следните материални предпоставки: 1) наличие на валидно
трудово правоотношение между страните; 2) трудова злополука; 3) вреди; 4)
причинно-следствена връзка между злополуката и причинените имуществени
и неимуществени, тоест вредите да са закономерна последица от злополуката,
която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната
работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието.
Следва да се отбележи, че имуществената отговорност на работодателя за
обезвреда е обективна – възниква независимо дали той самият, негов орган
или работник или служител е виновен за увреждането.
В настоящия случай по делото не се спори и от събраните писмени
доказателства се установява, че на 05.10.2015 г. между страните въз основа на
сключен между тях трудов договор от същата дата е възникнало трудово
правоотношение, по силата на което ищецът заема при ответника длъжността
„***”, като към настоящия момент трудовото правоотношение не е
10
прекратено. Не е спорно, че на 31.10.2017 г. по време на работа ищецът е
претърпял злополука при изпълнение на служебните си задължения. Нейният
характер като трудова също не се оспорва от ответника, а и се установява от
Разпореждане № 5104-15-347 от 16.11.2017 г. на длъжностно лице при ТП на
НОИ – Пловдив. Претърпяната трудова злополука е довела първоначално до
временна неработоспособност, а впоследствие и до трайно намалена
работоспособност 50 на сто за срок до 10.12.2021 г., призната с експертно
решение на ТЕЛК.
По възражението за съпричиняване:
Съгласно трайно установената практика изводът за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия работник следва да се основава на
доказани по безсъмнен начин факти, установяващи, че работникът не е
проявил елементарно старание и внимание, че е пренебрегнал основни
технологични правила и правила за безопасност, че не е положил грижа,
каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Колкото повече
едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва
да е неговото участие в нейното обезщетяване. При приемане наличието на
хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ отговорността може да се намали, но не и да
отпадне, като следва да се съобрази обективното съотношение на приноса на
пострадалия в настъпването на вредата. При извършване на преценка дали в
процесния случай е налице съпричиняване и съответно каква е неговата
степен се отчетоха следните обстоятелства: Несъмнено установено е по
делото, че ищецът е бил под повдигнатата с вакуумно подемно устройство
ламарина с тежест около 400 кг., като е участвал в премахването на
залепеното към нея предпазно фолио, когато вакуумът изпуска и ламарината
пада, като нанася на ищеца увреждания на здравето. Последният се е включил
в дейността по премахване на фолиото в помощ на своя колега – св. М., като
при тях през това време е бил началникът на цеха С.Б.. От показанията на св.
М., почиващи на непосредствените му впечатления, се установява, че
началникът на цеха не е направил забележка на своите подчинени относно
предприетия подход за премахване на фолиото, а както се установи по делото,
за осъществяване на тази дейност са били налични други безопасни методи.
Във връзка с настъпилата трудова злополука с влязло в сила решение по чл.
78а НК началникът на цеха С.Б. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2 НК, като същият е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба. От събраните писмени доказателства се установява, че при
встъпването си на работа при ответника ищецът е преминал начален
инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, както
и периодичен такъв на 09.10.2017 г. В ответното дружество са приети
инструкции за безопасна работа с товарно съоръжение за пренасяне на
ламарина до 500 и съответно до 1000 кв., според които работниците са
задължени да не стоят под тежестта и да стоят встрани от опасните зони на
11
товара. На 02.06.2016 г. ищецът е преминал изпит за проверка на знанията му
по правилата на безопасност на труда. Същият е участвал в проведено на
09.02.2017 г. вътрешнофирмено обучение на тема „Управление на мостови и
козлови кранове. Прикачни дейности“. С оглед на изложеното, настоящата
инстанция приема, че за настъпване на вредоносния резултат на при
описаните по-горе обстоятелства в голяма степен е допринесло
пренебрегването на контрола за безопасни условия на труд от страна на
работодателя, който е следвало да бъде осъществяван от съответните
длъжностни лица, за които той отговаря, доколкото началникът на цеха не е
направил забележка относно използвания метод на работа и не е предприел
мерки по неговата промяна, въпреки че са били налице други безопасни
методи. Следва да се отчете и това, че ищецът се е включил в разлепянето на
фолио, след като вече то е започнало по посочения начин – чрез заставане под
листа ламарина. Независимо от това, не може да се приеме, че действайки по
този начин, в нарушение на инструкциите за безопасен труд и поемайки риск
за здравето и живота си, пострадалият не е допринесъл за вредоносния
резултат. Нарушавайки забраната да се стои под тежестта, въпреки че е
преминал инструктаж и обучение, той е проявил липса на внимание и е
пренебрегнал основни технологични правила и норми за безопасност. С оглед
на изложеното настоящият състав на съда намира за законосъобразен и в
съответствие с данните по делото е изводът на районния съд за наличие на
проявена от ищеца груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, с което
е допринесъл за трудовата злополука. Правилно първоинстанционният съд е
преценил и нейната степен, като е приел, че съпричиняването на пострадалия
е в размер на 30%.
Съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД съдът определя обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост. По своето естество
„справедливостта“ по смисъла на посочената разпоредба представлява
критерий за определяне на такъв размер на обезщетението, който най-пълно и
точно да обезщети увреденото лице за последиците от незаконосъобразното
засягане на правната му сфера. Този критерий се основава и е свързан с
редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да са например
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, усложненията на здравето на пострадалия,
причинените морални страдания, осакатявания, продължителността на
оздравителния процес, ежедневните житейски неудобства и лишения,
наложени по време на оздравително-възстановителния процес и други. В
случая по делото безспорно се установи, че вследствие на претърпяната от
ищеца злополука е настъпило увреждане на здравето му. В резултат на това
увреждане ищецът е претърпял неимуществени вреди, които пораждат за него
правото да търси обезщетение, което да репарира претърпените болки и
страдания. От представените по делото епикризи и от заключението по
12
приетата съдебномедицинска експертиза се установи, че вследствие на
процесната трудова злополука ищецът е претърпял многофрагментно
счупване на дясна подбедрица в горната част и счупване на ІІ, ІІІ, ІV, V десни
ребра, довели до трайно затрудняване на десния долен крайник и до трайно
затрудняване на движенията на снагата. Ищецът е опериран двукратно. След
втората операция му е поставена гипсова имобилизация за три месеца, а след
свалянето на гипса трикратно е провеждал болнично рехабилитация и
физиотерапия. Поради продължителната имобилизация и ненатоварване на
крака в състоянието на ищеца е настъпило усложнение, като се е развила
болестта на Зудек – локална остеопороза и алгоневродистрофия, което е
съпроводено с постоянни отоци и ограничени болезнени движения в
близкостоящите стави. Въпреки че зарастването на костта е приключило,
усложненията следва да продължат да се лекуват в заведения за
рехабилитация и физиотерапия, като се ползват и медикаментозни препарати.
При ищеца е констатирано и наличие на гонартроза в начална фаза, която при
добро стечение на лечението на придружаващите заболявания може да остане
на този стадий. С оглед на изложеното не може да се направи извод за
настъпило при ищеца пълно възстановяване. Следва да се отбележи още, че
по делото се установява, че същият не може да изпълнява заеманата от него
до злополуката длъжност. От събраните по делото гласни доказателствени
средства се установява, че непосредствено след злополуката ищецът е търпял
силни и интензивни болки и страдания. За един продължителен период от
време, той не е могъл да се самообслужва и е имал нужда от чужда помощ.
Наложило се е да използва помощни средства за придвижване, като и
понастоящем използва патерица. След травмата ищецът е изпаднал в
депресия и се затворил в себе си. Ограничил е социалните си контакти, спрял
е да излиза с приятели, тъй като не е искал да го гладат как страда. Спрял е да
ходи за риба. От вкъщи е започнал да излиза само с придружител. Променило
се е и отношението му към близките му - станал нервен, по-груб и избухлив.
Предвид горното, настоящият състав на съда намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца вреди е в размер на 60000 лв., какъвто
размер е определил и първоинстанционният съд. Така, с оглед приетия
процент съпричиняване, дължимото от страна на ответника обезщетение за
неимуществени вреди възлиза на 42000 лв.
Основателно се явява поддържаното във въззивната жалба възражение
на ответника относно начина на формиране на претендираните от ищеца
обезщетения за имуществени вреди. Трайно в съдебната практика се приема,
че вредата по смисъла на чл. 200 КТ представлява разликата между трудовото
възнаграждение, което работникът или служителят би получил, ако не бе
претърпял увреждането, и полученото обезщетение и/или пенсията по
общественото осигуряване. Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/1968
г., в размера на трудовото възнаграждение, което се взема предвид за база при
определяне размера на имуществените вреди, се включват всички добавки,
които имат постоянен характер. Съобразно правилата на Наредбата за
13
структурата и организацията на работната заплата (чл. 15 НСОРЗ) като
допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер се определят
тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит
трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни
възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за
съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от
отработеното време. Включват се и всички предвидими и сигурни плащания,
определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за
работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор.
Изплащаните суми за нощен труд, труд в официални празници, заплащане на
труд, при който отчитането зависи от възприетия от различните работодатели
начин на отчитане на работното време – подневно или сумирано, не могат да
бъдат отнесени към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен
характер. Целевите награди и бонусите поради предназначението си да
стимулират трудовото участие и да премират показан висок трудов резултат,
явно не спадат към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен
характер. Към тях не спадат и други непостоянни начисления (така Решение
№ 221 от 28.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 910/2018 г., IV г. о., ГК, Решение №
23 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1407/2015 г., III г. о., ГК, Решение №
847 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1558/2009 г., IV г. о., ГК). Спорен в
настоящото производство е въпросът следва да ли сумата за трудово участие
да се включи във възнаграждението, което ищецът би получил, ако не бе
претърпял увреждането. От заключението на вещото лице К. по приетата пред
първата инстанция съдебносчетоводна експертиза се установява, че сумата за
трудово участие се заплаща за изпълнение на месечното задание. В дадените
в открито съдебно заседание допълнителни разяснения експертът уточнява, че
тази сума не е константна величина, а варира според трудовото участие, като
това допълнително трудово възнаграждение е начислявано при изпълнение на
даденото му задание. Според настоящия съдебен състав това възнаграждение,
доколкото се начислява и заплаща при изпълнение на месечното задание, има
предназначение да стимулира трудово участие и не спада към
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Неправилен в
тази връзка се явява изводът на първоинстанционния съд, че същото е в
зависимост единствено от отработеното време и следва да бъде включен в
размера на брутното трудово възнаграждение за определяне размера на
имуществените вреди. Така, при определяне размера на дължимите в полза на
ищеца обезщетения следва да бъде съобразено заключението на вещото лице
В.. Тъй като според това заключение разликата между брутното трудово
възнаграждение на ищеца, получавано преди злополуката, и изплатеното
обезщетение за временна неработоспособност за периода 31.10.2017 г. –
25.10.2018 г. е отрицателна величина, искът за обезщетение за имуществени
вреди в размер, съизмерим с тази разлика, следва да бъде отхвърлен изцяло.
Размерът на дължимото от обезщетение за имуществени вреди, изразяващо се
в разликата разликата между брутното трудово възнаграждение на ищеца,
14
получавано преди злополуката, и получаваната пенсия за инвалидност за
периода 26.10.2018 г. – 31.10.2019 г., възлиза на 6215,75 лева., като с оглед
възприетия от съда процент съпричиняване същото следва да бъде намалено
до сумата от 4351,03 лв.
Неоснователно е наведеното от ответника възражение, че неправилно
първоинстанционният съд не е уважил възражението му за прихващане.
Посочената сума от 1000 лв., преведена на ищеца на 30.11.2017 г. по банков
път, не може да се приеме за недължимо платена. В отговора на исковата
молба се посочва, че същата е доброволно предоставена с оглед подпомагане
на ищеца в лечението и възстановяването му и покриване на неотложни
негови нужди, което сочи на проява на дарствено намерение. В допълнение
следва се посочи, че направеното с отговора възражение е под условие, че се
докаже претенцията на ищеца за имуществени вреди за извършени разходи за
лекарства и лечение. Районният съд е приел тази претенция за доказана по
основание и я уважил за сумата от 1287,78 лв., но в тази му част
първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Предвид горното, обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от
1012,22 лв. – обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в
резултат на претърпяна на 31.10.2017 г. трудова злополука, изразяващи се в
пропуснатите ползи за периода 31.10.2017 г. – 20.12.2018 г. в размер на
разликата между изплатеното на ищеца обезщетение за временна
нетрудоспособност и получаваното преди злополуката трудово
възнаграждение, и сумата над размера от 4351,03 лв. до 8190 лв. –
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на
претърпяна на 31.10.2017 г. трудова злополука, изразяващи се в разликата
между получаваната от ищеца инвалидна пенсия и брутното трудово
възнаграждение на ищеца за периода 26.10.2018 г. – 01.12.2019 г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на злополуката – 31.10.2017 г., до
окончателното им плащане. В останалата обжалвана част решението следва
да бъде потвърдено.
Като законна последица от изменението на обжалваното решение,
присъдените разноски също следва да бъдат ревизирани. Ответникът е
претендирал разноски в общ размер от 550 лв., а с обжалваното решение са
му присъдени разноски в размер на 303 лв. Ищецът не е сторил разноски, като
с решението на неговия процесуален представител адвокат М. е определено
адвокатско възнаграждение по член 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в
размер на 1736 лв. С Определение № 261892 от 23.03.2021 г., постановено по
гр. дело № 16900 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., обжалваното решение е
изменено в частта за разноските, като в полза на адвокат М. вместо сумата от
1736 лв. е присъдена сумата от 2634,17 лв. Следва да се отбележи, че
горепосоченото определение не е обжалвано с частна жалба по реда на чл.
15
248, ал. 3 ГПК, поради което следва да се счита за неразделна част от
обжалваното решение. Така, с оглед изхода на спора пред настоящата
инстанция на ответника следва да бъде присъдена допълнително сумата от
21,79 лв., като обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която ответникът е осъден да заплати на адвокат М. сумата над 2401,94 лв. до
2634,17 лв. – адвокатско възнаграждение, както и в частта, с която същият е
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС –
Пловдив сумата над 1905,54 лв. до 2099,60 лв. – държавна такса, и сумата над
204,74 лв. до 500 лв. – разноски за съдебносчетоводна и съдебномедицинска
експертиза.
В производството пред въззивната инстанция ищецът не е сторил
разноски, а ответникът претендира такива за заплатена държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 1905,54 лв., като по съразмерност следва да
му бъдат присъдени такива в размер на 180,54 лв. Същият следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца на основание член
38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 2324,57 лв. – адвокатско
възнаграждение в производството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260047 от 06.01.2021 г., постановено по
гр. дело № 16900 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., в частта, с която
„БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД, ЕИК: *********, е осъдено да заплати на Т.
М. ОР., ЕГН: **********, сумата от 42000 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на претърпяна на 31.10.2017 г. трудова
злополука, изразяващи се в търпени болки и страдания от многофрагментно
счупване на дясна подбедрица в горната част и счупване на ІІ, ІІІ, ІV, V десни
ребра, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на злополуката –
31.10.2017 г., до окончателното плащане, в частта, с която са отхвърлени
предявените от Т. М. ОР., ЕГН: **********, против
„БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД, ЕИК: *********, искове за обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на трудова злополука, претърпяна
на 31.10.2017 г., изразяващи се в закупени лекарствени продукти,
консумативи и проведено лечение, за сумата над 1287,78 лв. до 1839,68 лв.; за
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на трудова
злополука, претърпяна на 31.10.2017 г., изразяващи се в пропуснатите ползи
за периода 31.10.2017 г. – 20.12.2018 г. в размер на разликата между
изплатеното на ищеца обезщетение за временна нетрудоспособност и
получаваното преди злополуката трудово възнаграждение, за сумата над
1012,22 лв. до 1446,03 лв.; за обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди в резултат на трудова злополука, претърпяна на
31.10.2017 г., изразяващо се в разликата между получаваната от ищеца
16
инвалидна пенсия и брутното трудово възнаграждение на ищеца за периода
26.10.2018 г. – 01.12.2019 г., за сумата над 8190 лв. до 11700 лв.; за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова
злополука, претърпяна на 31.10.2017 г., изразяващи се в търпени болки и
страдания от многофрагментно счупване на дясна подбедрица в горната част
и счупване на ІІ, ІІІ, ІV, V десни ребра, за сумата над 42000 лв. до 75000 лв., в
частта, с която „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД, ЕИК: *********, е осъдено
да заплати на адвокат М.В. М., АК-Пловдив, сумата от 2401,94 лв. –
адвокатско възнаграждение, както и в частта, с която
„БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД, ЕИК: *********, е осъдено да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Пловдив сумата от
1905,54 лв. – държавна такса, и сумата от 204,74 лв. – разноски за
съдебносчетоводна и съдебномедицинска експертиза.
ОТМЕНЯ Решение № 260047 от 06.01.2021 г., постановено по гр. дело
№ 16900 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., в частта, с която
„БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД, ЕИК: *********, е осъдено да заплати на Т.
М. ОР., ЕГН: **********, сумата от 1012,22 лв. – обезщетение за претърпени
от ищеца имуществени вреди в резултат на претърпяна на 31.10.2017 г.
трудова злополука, изразяващи се в пропуснатите ползи за периода
31.10.2017 г. – 20.12.2018 г. в размер на разликата между изплатеното на
ищеца обезщетение за временна нетрудоспособност и получаваното преди
злополуката трудово възнаграждение, както и сумата над размера от 4351,03
лв. до 8190 лв. – обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в
резултат на претърпяна на 31.10.2017 г. трудова злополука, изразяващи се в
разликата между получаваната от ищеца инвалидна пенсия и брутното
трудово възнаграждение на ищеца за периода 26.10.2018 г. – 01.12.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на злополуката –
31.10.2017 г., до окончателното им плащане, в частта, с която
„БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД, ЕИК: *********, е осъдено да заплати на
адвокат М.В. М., АК-Пловдив, сумата над 2401,94 лв. до 2634,17 лв. –
адвокатско възнаграждение, както и в частта, с която
„БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД, ЕИК: *********, е осъдено да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Пловдив сумата над
1905,54 лв. до 2099,60 лв. – държавна такса, и сумата над 204,74 лв. до 500 лв.
– разноски за съдебносчетоводна и съдебномедицинска експертиза,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. М. ОР., ЕГН: **********, против
„БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД, ЕИК: *********, искове за заплащане на
сумата от 1012,22 лв. – обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди в резултат на претърпяна на 31.10.2017 г. трудова злополука,
изразяващи се в пропуснатите ползи за периода 31.10.2017 г. – 20.12.2018 г. в
размер на разликата между изплатеното на ищеца обезщетение за временна
нетрудоспособност и получаваното преди злополуката трудово
17
възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
злополуката – 31.10.2017 г., до окончателното плащане, и на сумата над
размера от 4351,03 лв. до 8190 лв. – обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди в резултат на претърпяна на 31.10.2017 г. трудова
злополука, изразяващи се в разликата между получаваната от ищеца
инвалидна пенсия и брутното трудово възнаграждение на ищеца за периода
26.10.2018 г. – 01.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на злополуката – 31.10.2017 г., до окончателното ѝ плащане.
ОСЪЖДА „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД, ЕИК: *********, да
заплати на адвокат М.В. М., АК-Пловдив, сумата от 2324,57 лв. – адвокатско
възнаграждение в производството пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Т. М. ОР., ЕГН: **********, да заплати на
„БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД, ЕИК: *********, сумата от 21,79 лв. –
разноски в производството пред първата инстанция, и сумата от 180,54 лв. –
разноски в производството пред въззивната инстанция.
В останалата си част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението е постановено с участието на трето лице-помагач на
ответника ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК:
*********.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18