О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
гр.Пловдив, 26.07.2019г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в закрито заседание на……….двадесет и
шести юли…..през…две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радка Чолакова
ЧЛЕНОВЕ:
Катя Пенчева
Цветелина Георгиева
като разгледа докладваното
от съдията……...Пенчева….въззивно частно търговско дело
№403 по описа за 2019 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на с
чл.274 и сл. ГПК.
С разпореждане №4063/10.05.2019г.,
постановено по т.д. №267/2018г. по описа на окръжен съд Пловдив, е върната
въззивна жалба с вх.№12580/18.04.2019г., подадена от „В.Г.“ ЕАД,
против решение №177/01.04.2019г., постановено по т.д. №267/2018г. по описа на
окръжен съд Пловдив.
Против така постановеното разпореждане е подадена
частна жалба от „В.Г.“ ЕАД, с ЕИК ***. Твърди се, че обжалваното разпореждане е
неправилно и незаконосъобразно. Иска се неговата отмяна.
В подадения отговор в срока по чл.276 ал.1 от ГПК от А.С.Б.,
С.А.Б. и П.А.Д. се оспорва частната жалба.
След като се запозна с приложените по делото
доказателства, въззивният съд намира жалбата за допустима, като подадена в срок
и насочена спрямо съдебен акт, подлежащ на самостоятелно обжалване.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
Обжалваното разпореждане е
постановено по реда на чл.262 ал.2 т.2 от ГПК – подадената въззивна жалба е
върната, поради неотстраняване в срок допуснатите нередовности.
Правилни и законосъобразни
са изводите на окръжния съд относно предпоставките за настъпване на
санкционните последици на чл.262 ал.2 т.2 от ГПК.
С разпореждане №3509/19.04.2019г.
е оставена без движение въззивна жалба
вх.№12580/18.04.2019г., подадена от „В.Г.“ ЕАД, против решение
№177/01.04.2019г., постановено по т.д. №267/2018г. Дадени са конкретни
указания: да се внесе дължимата ДТ в размер на 50 000лв. по сметка на ПАС,
както и да се представят четири преписа от жалбата за останалите страни по
делото. Даден е едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите, указани са
последиците при неотстраняването им.
Разпореждането е съобщено на вписания в ТР РЮЛНЦ адрес
на управление на дружеството – жалбоподател, но събщението е върнато в цялост,
с отразяване, че „няма такава фирма и лице на адреса“. С разпореждане от 30.04.2019г.
съдът е приложил фикцията по чл.50 ал.2 от ГПК. При тези данни и при процесуалното бездействие на
страната в рамките на указания едноседмичен срок, първоинстанционният съд
правилно е преценил наличието на предпоставките по чл.262 ал.2 т.2 от ГПК и е
приложил визираните в същия санкционни последици.
Несъстоятелни и неотносими към настоящето производство
са доводите на жалбоподателя за недължимост на държавна такса за въззивно
обжалване, поради неподведомственост на спора на гражданския съд. Освен това
въпросът за подведомствеността на спора е разрешен с влязло в сила определение
на първоинстанционния съд /потвърдено с определение №496/19.11.2019г. по
в.ч.т.д. №649/2018г. по описа на ПАС/.
Правно неаргументирано е и оплакването, за недължимост
на държавна такса, тъй като „няма правен интерес делото да се води срещу
дружеството“. Правният интерес е въпрос по допустимостта на иска, а наличието
или липсата му не рефлектира върху задължението на страната за внасяне на
държавна такса. Внасяне на държавна такса се дължи винаги предварително, при
предявяване на искането за защита или съдействие, характер на каквото искане
има и въззивната жалба,
предвид общото правило на чл.71, ал.1,
изр.1, чл.73 ал.3 от ГПК, респективно – чл.273 от ГПК.
Следва да се отбележи и че оплакванията в частната
жалба касаят само указанията на съда за внасяне на държавна. Следва да се
отбележи, че въззивната жалба е оставена без движение и с указания за
представяне на преписи за останалите участници в процеса, които указания също
не са изпълнени и което е самостоятелно основание за връщане на въззивната
жалба.
По изложените съображения частната жалба се явява
неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваният съдебен акт -
потвърден.
Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №4063/10.05.2019г.,
постановено по т.д. №267/2018г. по описа на окръжен съд Пловдив, с което е
върната въззивна жалба с вх.№12580/18.04.2019г., подадена от „В.Г.“ ЕАД,
против решение №177/01.04.2019г., постановено по т.д. №267/2018г. по описа на
окръжен съд Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: