Р Е Ш Е Н И
Е
№ 50
гр. Разград, 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова,
като разгледа адм. дело № 56 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал.
4 ЗДДС във вр. с чл. 145 и сл. АПК.
Постъпила е жалба от „ТРАНС-96“ЕООД – гр.
Разград против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
398-ФК от 04.12.2020 г., издадена от в.и.д. началник на отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС на жалбоподателя е наложена ПАМ запечатване
на търговски обект – ресторант „Капитан Блъд“, находящ се в гр. Разград, ул.
„Г.С.Раковски“ № 14, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни съгласно чл.
187, ал. 1 ЗДДС. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна като
издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, в нарушение на
материалния закон и в несъответствие с целта на закона, за което се излагат
подробни съображения. Иска се заповедта да бъде отменена с присъждане на разноските
по делото.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от Протокол за извършена проверка
сер. АА № 0430463 от 02.12.2020 г. и Приложение № 1 към него, на 02.12.2020 г. в
14,30 ч. инспектори от ГД „Фискален контрол“ извършили проверка на търговски
обект – ресторант „Капитан Блъд“, находящ се в гр. Разград, ул. „Г.С.Раковски“
№ 14, стопанисван от „ТРАНС-96“ЕООД. В обекта били налични ФУ Datecs FP 2000 с ИН DT795547
и ИН на ФП02795547 и ПОС терминал за плащане с банкови карти. При извеждане
на КЛЕН за 02.12.2020 г. и от междинния отчет за деня било установено, че за
02.12.2020 г. не са отразени никакви продажби. Същия ден е била извършена
контролна покупка, при която органи по приходите от ГДФК при ЦУ на НАП са
направили поръчка от takeaway.com на ресторант
„Капитан Блъд“ за доставка на 2 бр. торта „Гараш“ и 1 бр. пица „Диабло“ 400 гр
на обща стойност 14,80 лв., която е била получена на 02.12.2020 г. в 13,27 ч.
на посочен адрес. Доставката е била
извършена с лек автомобил ********, собственост на дружеството, и е била
заплатена в брой на И. Р. И. - снабдител, за
което не бил издаден фискален касов бон. Съгласно изготвения опис на касовата
наличност общата сума на изброените банкноти и монети е 173,92 лв. От изведения
МФО от ФУ е установено, че за деня към момента на започване на проверката
касовата наличност е в размер на 0 лв. и няма плащане с ПОС терминал. Няма
служебно въведени и служебно изведени суми.
В протокола е отразено, че за
установените нарушения – неиздаване на касов бон и разлика в касовата наличност
ще бъдат съставени актове за установяване на административно нарушение.
С оглед фактите, установени с протокола,
е прието, че е извършено нарушение по чл. 25, ал. 2 във вр. с чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г на МФ във
вр. с чл. 118 ЗДДС. Поради това и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и
чл. 187, ал. 1 ЗДДС е издадена оспорената заповед, с която на жалбоподателя е
наложена ПАМ – запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за
срок от 14 дни.
Заповедта е била оспорена от
жалбоподателя по административен ред. С Решение № ГДФК-21/21.01.2021 г. на
директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП жалбата е била
оставена без уважение като неоснователна.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице,
което има правен интерес, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В изпълнение на задълженията по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК.
Заповедта е издадена от компетентен
орган. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС принудителната административна мярка по ал.
1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от
него длъжностно лице. С приложената по делото Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020
г. изпълнителният директор на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в ТД на НАП към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да издават
заповеди за прилагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС. Със Заповед
№ ЗЦУ-928 от 05.07.2018 г. е наредено при отсъствие на Б. Г., заемаща
длъжността началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в дирекция
„Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, длъжността да се
изпълнява от Красимир Ангелов – началник на сектор „Мобилни групи“ в същия
отдел. Видно от Заповед № 10175/06.11.2020 г. на директора на Дирекция УЧР в
НАП, на Б. Г. е бил разрешен
отпуск от 16.11.2020 г. до 30.12.2020 г. С оглед на горното се доказва, че
заповедта за налагане на ПАМ е валиден административен акт, надлежно издаден от
компетентен орган в условията на заместване.
Заповедта е в установената форма и
съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 59, ал. 2 АПК. В нея са изложени
фактически и правни съображения за издаването й, включително относно срока на
мярката.
При издаване на административния акт не
са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила.
Административният орган е приложил
правилно материалния закон. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС в
относимата редакция - (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
В чл. 118, ал. 1 ЗДДС е установено задължение всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът
и начинът на издаване на документите за продажба и техните реквизити са уредени
в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, издадена от министъра на финансите. Съгласно чл. 25, ал. 2 от
наредбата при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето
по чл. 3 и
се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при
плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез
фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата. В чл. 3 от
наредбата е предвидено, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен
превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ,
съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8. А по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на наредбата „разносна търговия“ е продажба на стоки или
услуги извън търговския обект по предварителна заявка.
Доказано е по
делото, че контролната покупка е била извършена извън търговския обект по
предварителна заявка и търговецът не е издал фискална касова бележка, която да
бъде предадена от разносвача на купувача. Осъществено е нарушение по чл. 25,
ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., което е основание за прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС – запечатване на търговския обект. Съгласно
чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ се забранява и достъпа до обекта.
Неоснователно е оплакването
на жалбоподателя, че срокът на ПАМ е необоснован. В заповедта са изложени
мотиви относно продължителността на срока, като са съобразени обстоятелствата,
относими за конкретния случай. Административният орган е взел предвид, че по
отношение на същия търговец за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. е наложено наказание с наказателно постановление № 435706-F485368/20.05.2019 г., влязло в сила на 21.08.2019 г. –
факт, който не е оспорен от жалбоподателя. Органът е отчел, че при извършената
проверка е било констатирано и второ нарушение относно разликата в касовата
наличност. Извел е правилен извод, че е налице отклонение от данъчно облагане,
което винаги води до негативни последици за фиска.
Оспорената
заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Съгласно чл. 22 ЗАНН
принудителните административни мерки се прилагат за преустановяване и предотвратяване
на административните нарушения и вредните последици от тях. В разглеждания
случай ПАМ е наложена, за да бъде предотвратено извършването на други нарушения,
засягащи интересите на държавния бюджет поради неотчитане на продажбите.
Продължителността на мярката е съответна на установеното нарушение и на
принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Срок от 14 дни при максимален от 30 дни
не ограничава правата на търговеца в степен, надхвърляща необходимото за постигане
на преследваната от закона цел. Несъмнено, тази мярка причинява вредоносни
последици, свързани с невъзможността за реализиране на оборот, но тези вреди са
допустими и непротивопоставими на целта на закона.
Съдът не споделя
доводите на жалбоподателя, че заповедта за налагане на ПАМ противоречи на
правото на Европейския съюз. Твърди се, че е нарушен принципа на добра
администрация, проявен в задължението административният орган да изложи
специфични и конкретни мотиви за решението си. Оспореният акт съдържа ясни и
аргументирани съображения за издаването му. Постановен е въз основа на
протокола за извършената проверка, който е съставен по установения ред и форма
от органите по приходите в кръга на правомощията им, и съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите
по приходите действия и за установените факти и обстоятелства. Проверката е
била извършена в присъствието на едноличния собственик на капитала и управител
на дружеството и протоколът е подписан от него, като не са направени искания,
бележки и възражения. Следователно, преди предприемането на ПАМ жалбоподателят
е имал възможност да бъде изслушан и
правото му на защита не е било накърнено. Това право е реализирано в пълнота
при съдебното обжалване на заповедта.
В случая не е
допуснато предварително изпълнение на акта, при което е безпредметно да се
обсъждат последиците от незабавно прилагане на мярката.
Неоснователен е и
доводът за засягане на принципа за свобода на стопанската инициатива. Правото
на свободно упражняване на търговска дейност не изключва задължението за
отчитане на приходите от тази дейност, а неизпълнението на това задължение има
за последица налагането на ПАМ. Жалбоподателят отрича пропорционалността не на приложената
спрямо него мярка, а на мярката по чл. 186 ЗДДС въобще, което е недопустимо. Противно
на становището на жалбоподателя, съдът отбелязва, че ПАМ е вид административна
принуда, при която се прилага диспозицията на съответната правна норма не като
средство за реализиране на административнонаказателна отговорност, а с цел
преустановяване и предотвратяване на административни нарушения. ПАМ не е административно
наказание и принципът non bis in idem
е неприложим.
При осъществения
контрол за законосъобразност съдът не констатира наличие на отменителните
основания по чл. 146 АПК, поради което оспорването като неоснователно следва да
бъде отхвърлено.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК в тежест на
жалбоподателя следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
чл. 78, ал. 8, пр. 2 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 100 лв.
По изложените съображения и на основание
чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТРАНС-96“ЕООД – гр.
Разград против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
398-ФК от 04.12.2020 г., издадена от в.и.д. началник на отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС е наложена ПАМ запечатване на търговски обект
– ресторант „Капитан Блъд“, находящ се в гр. Разград, ул. „Г.С.Раковски“ № 14,
и забрана за достъп до него за срок от 14 дни съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
ОСЪЖДА „ТРАНС-96“ЕООД – гр. Разград да
заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/