Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен,31.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският районен съд, ХІ-ти гр.състав, в
публичното заседание на тридесети юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр.дело № 1210 по описа за 2020г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова
молба от „***, със седалище и адрес на управление
***, офис сграда „***срещу А.Б.Б. с
ЕГН ********** ***. Ищецът твърди,
че на 14.09.2018г бил подписан Договор
за продажба и прехвърляне на вземания, на основание
чл.99 ЗЗД между „***и „***понастоящем
***, по силата на който вземането,
произтичащо от договор за потребителски
кредит PLUS ***сключен между „***и ответника било прехвърлено в полза на „***“ ***. Твърди, че от своя страна
„***“ *** прехвърлило вземането
н. „*** по силата на договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019г. Твърди, че договорът
съдържа изрично клауза, която урежда
правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети
лица. Твърди, че длъжникът е уведомен по реда
на чл.99 ал.3 ЗЗД за извършената продажба на вземането от
името на първоначалния кредитор и от името на
*** *** с уведомителни писма
изпратени до длъжника с известие за доставяне от
страна ищеца, в качеството на пълномощник
на предходните кредитори. Ищецът твърди, че задължението
е възникнало от сключен между ответника
и „***договор
за потребителски кредит. Твърди, че размерът на кредита
включва обща цена на стоките
2000 лева и застрахователна
премия защита на плащанията в размер на 180,72 лева. Твърди, че
страните договорили връщане на сумата
на 36 броя равни месечни вноски.
Ищецът твърди, че страните са
договорили лихва в размер на 1084,48 лева и така общото
задължение възлиза в размер на 3265,20 лева. Ответникът следвало да върне
кредита в срок до 15.02.2012г. на 36 броя месечни вноски
всяка в размер на по 90,70 лева
при първа погасителна вноска на 13.03.2009г. Твърди, че срокът на
договора е изтекъл на 15.02.2012г. и не е обявяван за предсрочно
изискуем. Твърди, че съгласно договора,
при забава на плащането на
една или повече месечни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер
на действащата законна лихва върху
всяка забавена вноска. Твърди, че на длъжника
е начислена лихва за забава за
периода 06.09.2010г. до датата на подаване
на заявлението в размер на 1180,48 лева. Твърди, че
до момента ответникът е върнал 1656,76 лева, с която
са погасени договорна лихва в размер на 767,05 лева и главница в размер на 889,71 лева. В заключение моли съда да
постанови решение, с което да признае
за установено, че ответникът му
дължи сумата от 2788,92 лева, от която 1291,01 лева главница и 317,43 лева договорна лихва, и 1180,48 лева законна лихва за
забава, ведно със законната лихва
от датата на подаване на
заявлението до изплащането на сумата.
Ответникът не представя писмен отговор.
Преди
проведеното по делото съдебно заседание ответникът е представил писмено
становище, с което прави възражение за настъпила давност. Прави искане, в случай,
че са налице нищожни клаузи в договора за кредит, същите да бъдат признати за
нищожни със съдебното решение.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното:
По делото са предявени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК, с предмет- признаване на
установено по отношение на ответника на вземането, претендирано
от ищеца за главница и лихви. В производството в съответствие с правилото за разпределение
на доказателствената тежест ищеца, следва да установи вземането си по основание
и размер, както и че длъжникът е уведомен съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3
от ЗЗД.
Не е спорно между страните, че ищецът е подал
заявление и е издадена заповед по реда на чл.410 от ГПК, със заповед за изпълнение
спрямо ответника, за следните суми: 1291,01 лева за главница, договорна лихва
317,43 лева за периода 05.09.2010г. до 15.02. 2012г.; обезщетение за забава
1180,48 лева за периода 06.09.2010г. до 10.12.2019г. и законна лихва върху
главницата от 10.12.2019г. до изплащане на вземането, както и сумата 55,78 лева държавна такса, както и
разноски в размер на 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: сключен Договор
за паричен заем на 30.01.2009г. между “***” АД и длъжника; Договор за цесия,
сключен на 14.09.2018г. между “******и „***, по силата на който вземането,
произтичащо от договор за потреблителски кредит от
30.01.2009г. с ответника било прехвърлено в полза на „***“ изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително лихви. От своя страна „***“
*** прехвърлило процесното
вземане в полза н. „А.з.с.н.в.“ по силата на договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 03.05.2019г. Видно от приложения по делото договор от
03.05.2019г., в т.6.1 е уговорено, че кредиторът има право да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. Видно е, че до ответника е изпратено
уведомление, по реда на чл.99 ал3 ЗЗД за извършената продажба на вземането от името
на първоначалния кредитор. Установява се от приложеното ч.гр.дело 7940/2019г.
по описа на Рс Плевен, че срещу заповедта
ответникът е възразил в
законоустановения срок, че не дължи същите суми.
Спорен
по делото е въпросът: налице
ли е валиден договор за заем и оттук налице ли е прехвърляне на валидно задължение от цедента на
цесионера. Основателно ли е възражението
за давност.
Не е спорно, че между „***- София и ответника
А.Б.Б. е сключен договор за заем PLUS № ***за сумата 2000лв., със срок на договора 36 месеца. Установява се, че
страните са договорили застраховказащита на
плащанията в размер на 180,72 лева, сумата по която се дължи с месечната вонска по кредита. Посочено е, че общия размер на кредита е 2180,72 лева, която
сума ответникът следва да заплати на 36 месечни вноски всяка в размер на по
90,70 лева. Видно от договора годишният процент на разходите е 34,25 %., а общия размер на на плащанията заедно с договорната лихва е в размер на
3265,04 лева.
Установява се, че между *** *** и А.з.с.н.в.
ЕАД , на 03.05.2019г. е сключен договор за цесия. По делото не е представен
договор за цесия между „БНП ***“ и „***“, но тъй като възражения в тази насока
не са правени от страна на ответника, съдът счита, че този въпрос не следва да
бъде обсъждан.
От страна на ответника не е
направено възражение за неуведомяване за цесията, поради което също не следва
да се обсъжда.
По отношение на спорния въпрос за
изтекла давност, съдът намира , че възражението е основателно по следните
съображения:
По отношение на главницата, за която
е сключен договор по ЗПК, съгласно задължителната съдебна практика, при
договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на
погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора. При това положение е приложим
петгодишния давностен срок, който тече от датата на
последната падежна вноска – 15.02.2012г. и към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 10.12.2019г., същият е изтекъл. Съгласно чл.114 ЗЗД давността тече от момента, в който вземането стане изискуемо, т. е. тъй
като се касае за единно задължение, то давността започва да тече от
настъпването на изискуемостта на цялото вземане, в случая с изтичане срока на
договора. При това положение, искът за сумата 1291,01 лв.- главница се явява неоснователен
и като погасен по давност и следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на договорната лихва в размер на 317,43 лв. и период
05.09.2010г. (първата непогасена
вноска) до 15.02.2012г.
(датата на която договорът е изтекъл), съдът намира, че е основателно възражението
за давност, тъй като е приложима кратката тригодишна давност и срокът към
датата на заявлението е изтекъл. При това положение, следва да се отхвърли този
иск, като погасен по давност.
По отношение на претендираната лихвата за
забава за периода 06.09.2010г. - 10.12.2019г., съдът приема, че възражението е
основателно. Съгласно чл.119 от ЗЗД,
тъй като главното задължение е погасено по давност и произтичащите от него
допълнителни вземания се погасяват, макар давността за тях да не е изтекла.
Отделно от това следва да се
отбележи, че към датата на сключване на договора е действала съдебната
практика, която е приемала, че противоречи на добрите нрави договорена лихва в
размер повече от три пъти законната лихва. Към момента на сключване на
договора, законната лихва е била в размер на 10 пункта. Видно е, че лихвата в
договора е уговорена в размер на 34,25% , което прави тази клауза нищожна.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от „***, със
седалище и адрес на управление ***, офис сграда „***срещу А.Б.Б. с
ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.240 и чл.86 ЗЗД
по реда на чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, за
признаване за установено спрямо ответника А.Б.Б. с ЕГН **********, че дължи на ищеца „*** сумата 1291,01 лева
за главница, договорна лихва 317,43 лева за периода 05.09.2010г. до 15.02. 2012г.; обезщетение за забава 1180,48 лева за периода
06.09.2010г. до 10.12.2019г. и законна лихва върху главницата от 10.12.2019г. до изплащане на
вземането, както и сумата 55,78 лева държавна такса,
както и разноски в размер на 50 лева
за юрисконсултско възнаграждение, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
4385/11.12.2019г. по ч.гр.дело № 7940/2019 по описа на РС Плевен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН поради
настъпила давност.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: