Р Е Ш Е Н И Е
Номер 16.03.2017 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На 16 февруари Година 2017
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: П.Я.
като разгледа докладваното от съдията Димитър Гальов
АНД № 116 по
описа за 2017г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ди Йоди”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: с.Ягода, обл.Стара Загора, ул.”Бреза”№
13, представлявано от Димитър Иванов
Добрев, против наказателно постановление № 214565-F206052 от 20.09.2016г. на Директор на
Дирекция „Контрол” при ТД на НАП- гр.Пловдив.
В жалбата се твърди, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
Навежда доводи за наличие на съществени нарушение на процесуалните правила, тъй
като не съдържало всички задължителни реквизити съобразно чл.57, ал.1 от ЗАНН,
без да се сочи кои са тези липсващи реквизити. Описаното нарушение в отделните
подточки на НП съставлявало едно и също нарушение, отнасящо се за един данъчен
период, а именно за месец 03.2015г. Наказващият орган не изложил нарочни мотиви
в НП досежно евентуално приложение института на чл.28 от ЗАНН, което било
отделно основание за отмяна на НП. Не били отчетени като смекчаващи вината
обстоятелства, издадените своевременно протоколи по чл.117, ал.2 от ЗДДС,
подадената впоследствие коригираща декларация, както и липсата на други
публични задължения, които аргументи макар и да не се сочи изрично навеждат
довод и за явна несправедливост на наложената санкция. В обжалваното НП били
цитирани и приобщени към общата стойност за определяне на санкция протоколи и
инвойс фактури, които били включени в дневника и са начислени в определения
период в законовия срок. За тези протоколи не се следвала санкция, на
наказващият орган неправилно ги включил в съвкупността. В съдебно заседание дружеството
се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и наведените
доводи, като пледира за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, моли, съдът да
потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание изпраща
пред-ставител, който оспорва жалбата, като неоснователна и пледира за
потвърждаване на наказателното постановление, като законосъобразно. В писмено
становище излага подробни съображения. Сочи, че дори да се приеме наличието на
голям брой деяния, то на основание чл.26 от НК, който според наказващия орган
бил приложим по силата на чл.11 от ЗАНН, следвало да се приеме, че става въпрос за едно деяние- продължавано
нарушение, за което се налагало санкция за деянията, взети в тяхната съвкупност
и с причинения от тях общ престъпен резултат. Според тезата на наказващият
орган, именно това било направено с процесното наказателно постановление, като
се налагала обща санкция.
Съдът, като прецени обстоятелствата
по случая, събраните доказателства, доводите и становищата на страните и
служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, независимо от посоченото в жалбата, намери за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е редовна и допустима, защото е подадена в законоустановения срок от надлежна
страна, имаща правен интерес от оспорването, срещу акт подлежащ на съдебен
контрол.
С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № F206052 от 22.03.2016 год., жалбоподателят е санкциониран на
основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС - Закон за данък върху добавената стойност с „имуществена санкция” в размер на 187.44 лева.
Съгласно цитираните в постановлението законови разпоредби и по-конкретно разпоредбата на чл.180а,
ал.1 от ЗДДС „Регистрирано лице, което,
като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове в случаите,
когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма и за начисления
данък лицето има право на пълен данъчен кредит, се наказва с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер 5 на сто от неначисления
данък, но не по-малко от 50 лв”.
Жалбоподателят- еднолично дружество
с ограничена отговорност бил санкциониран за това, че в срок до 14.04.2015г. включително
за получени услуги по чл.21, ал.2 от ЗДДС с обща данъчна основа 9584.51 евро
или 18743.70 лева по подробно посочени в акта и постановлението фактури не
отразил дължимия данък в дневника за продажби и справката-декларация подавана
по същия закон, а такава била подадена в срок, като била подадена и коригираща
справка-декларация за същия данъчен период, а именно 01.03.2015г.-31.03.2015г.,
но изискуемите данни били отразени. Нарушението било установено на 23.12.2015г.,
по повод извършена проверка и изискани документи, а било извършено на 15.04.2015г.
в гр.Стара Загора. При същите факти, било извършено второто, третото,
четвъртото и петото нарушение, с тази разлика, че доставчика по цитираните в
съответния пункт на обвинението фактури е друга чуждестранна фирма.
Няма спор по делото, че описаните данъчни събития са се състояли. Отделно
от това, описаните в акта и в постановлението
факти се установяват по несъмнен начин от приложения по делото обилен
доказателствен материал, включващ съдържащите се по преписката писмени
доказателства, както и изслушаните в хода на съдебното следствие свидетелски
показания, съставляващи гласни доказателства, ангажирани от наказващия орган. Няма
спор и относно наличието на задължение от страна на дружеството да начисли
посочения данък относим за описания период- месец март 2015г. Ясно е и какъв е
срокът, в който е следвало да се случи. Безспорно е и обстоятелството кога е
подадена коригиращата справка декларация- 20.01.2016г.
При това положение, при евентуално нарушение действително въз основа на
посочената санкционна норма следва да се ангажирана отговорността на
дружеството, която с оглед субекта /юридическо лице/ е обективна, т.е.
отговорност без вина. Правилно, в такъв случай съобразно законовите изисквания следва
да се наложи имуществена санкция, която по силата на чл.180а, ал.1 от ЗДДС би
следвало да бъде 5 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 50.00 лева.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че НП не отговаряло на изискванията
на чл.57, ал.1 от ЗАНН, съответно относно липсата на мотиви за приложението на
чл.28 от ЗАНН.За законосъобразността на НП не е необходимо да се съдържат
нарочни мотиви относно преценката на наказващият орган за неприложимост
хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Очевидно, наказващият орган е направил тази
преценка издавайки обжалваното постановление. Основателно е обаче оплакването
за нарушение на закона досежно структурирането на административното нарушение,
което било отразено в четири пункта, имащи характер на отделни съставомерни
деяния, за които по-късно била наложена една имуществена санкция. В този смисъл,
НП е издадено в нарушение на чл.18 от ЗАНН. Несъответстват
на Закона за ДДС изводите на наказващия орган, обективирани от начина му на
произнасяне с обжалваното НП, а именно, че с невключването на дължимия за всяка доставка ДДС за съответния
данъчен период се извършва едно нарушение. Нарушението по чл.180а от ЗДДС се
състои в неизпълнението на задължението за начисляване на данъка в съответните
срокове, а данък се начислява за всяка доставка, чрез изпълнението на три
последователни действия – вписване на размера му в данъчния документ на
съответния ред, посочване на документа в дневника за покупки или продажби,
включване на размера в резултата за съответния данъчен период. Следователно,
неначисляване на ДДС е налице винаги, когато в съответните срокове не са
изпълнени някои или всички действия по начисляване на данъка за конкретната
доставка. Оттук и извода, че при налагане на имуществена санкция за няколко
доставки, групирани според доставчика, наказващият орган е допуснал нарушение
на чл.18 от ЗАНН, който не допуска кумулиране на административни наказания и
санкции, т.е. определяне на обща санкция. ДДС се начислява за всяка доставка, а
не за данъчния период, през който е извършена доставката. При това положение, несъответен
на ЗДДС е изводът, че било извършено едно нарушение. В НП са описани множество
доставки, за които дружеството-платец има право на данъчен кредит, чийто размер
на данъка не е включен в данъчния резултат за съответния период и съответно на
тези факти е заключението, че за тях ДДС не е начислен, което обуславя
констатацията, че са извършени и толкова административни нарушения, колкото е
броя на доставките с неначислен ДДС. Няма спор в теорията и практиката, че ДДС
се начислява за всяка доставка, а това е основната правна теза за разрешаване
на спора.
В този смисъл е и утвърдената съдебна
практика в съдебния район, например Решение
№ 334 от 14.11.2016г. по КАНД № 232 от 2016г. по описа на Административен съд-
гр.Стара Загора, Решение № 242 от 06.10.2016г. по КАНД № 233 от 2016г. по описа
на Административен съд- гр.Стара Загора, както и Решение № 240 от 11.10.2016г.
по КАНД № 223 от 2016г. по описа на Административен съд- гр.Стара Загора.
Не се споделя становището на
административното обвинение, че в случая била приложима разпоредбата на чл.26
от НК, обективираща т.нар. продължавано престъпление, което в случая следвало
да се приложи по аналогия и в производството по установяване на административни
нарушения, тъй като според тази теза нормата се прилагала по силата на чл.11 от ЗАНН. Първо, следва да се отбележи, че нито в обстоятелствената част на акта и
НП, нито в цифровото описание на приложимите норми относно процесното нарушение
актосъставителят, респективно наказващия орган се описали, че било повдигнато
такова обвинение, извършено в условията на „продължавано нарушение” и
позовавайки се на чл.26 от НК, за да се твърди, че в случаят била наложена
имуществена санкция, именно въз основа на тази обвинителна концепция. При
положение, че според обвинителната теза този институт е приложим и се налага
санкция на такова основание то ясно и недвусмислено следва при описание на
обвинението и приложимите законови норми тези данни да бъдат вписани.
На следващо, но не по важност място,
видно от текста на чл.11 от ЗАНН, законодателят не препраща към нормите от Общата част на Наказателния кодекс
относно разпоредбите включени в Раздел ІV „Множество
престъпления”, където систематично е включен и чл.26 от НК, а препращането
се отнася досежно въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита и то доколкото
в ЗАНН не се предвижда друго. Следователно, чл.26 от НК в настоящия процес
е неприложим, още повече, че влиза в колизия с изричното правило на чл.18 от ЗАНН, от което произтича извода, че това е една от разликите между наказателния
и административнонаказателния процес и дори да се бяха позовали на този текст
на НК, органите съставили АУАН и НП биха допуснали съществено нарушение на
закона.
Накрая, следва да се отбележи и констатацията относно наведеното в
жалбата и обосновано от съответни писмени доказателства възражение, за
включване в съвкупността на вмененото нарушение на протоколи и фактури, които
били описани по съответния ред. Това възражение е основателно, предвид факта,
че протоколите с № 00000000590 от 18.03.2015г., с № 00000000589 от 18.03.2015г.,
както и с № 00000000588 от март 2015г. очевидно са включени в дневника за
продажбите на фирмата за месец март 2015г., но въпреки това са цитирани и в НП
сред тези, за които дружеството нарушило задълженията си по ЗДДС. Съдът няма
правомощие да изменя НП в неговата обстоятелствена част, а само да редуцира
евентуално наложено наказание /санкция/ при съблюдаване правилото „забрана за
влошаване положението на жалбоподателя”. В този смисъл, като е включил в
основанието за налагане на санкция и доставки, за които задълженото лице е
изпълнило своевременно задълженията си по закон, се стигнало до друго нарушение
на материалния закон, което също е от категорията на съществените и води до
незаконосъобразност издаденото НП, предпоставящо и цялостната му отмяна.
По изложените съображения, съдът
намира жалбата за основателна, респективно
атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно, от което
произтича и отмяната му изцяло.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.63, ал.1, предл.3 от ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление
№ 214565-F206052 от 20.09.2016г. на Директор на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП-
гр.Пловдив, с което на „Ди Йоди” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: с.Ягода,
обл.Стара Загора, ул.”Бреза” № 13, представлявано от Димитър Иванов Добрев, е
наложена „имуществена санкция” в
размер на 187.44 лева, на основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд- град
Стара Загора по реда на Глава Дванадесета от АПК, на касационните основания
предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: