Определение по дело №11136/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 май 2025 г.
Съдия: Мария Николаева Стойкова
Дело: 20251110111136
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23290
гр. София, 28.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20251110111136 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Л. М. срещу
„Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД, с която е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 459, вр. чл. 441, ал. 2, вр. 448, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да
заплати сумата в общ размер от 4641,87 лв., от която: сумата от 2591,87 лв.,
представляваща обезщетение за временна неработоспособност за периода от 17.08.2024 г. до
11.09.2024 г. съгласно болничен лист № E20241918908 от 16.08.2024 г.; сумата от 1750 лв.,
представляваща направени медицински разходи за хирургическа намеса, болнично и
хирургическо обслужване; и сумата от 300 лв., представляваща направени разходи за
болничен престой в периода от 11.08.2024 г. до 15.08.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 4641,87 лв. от датата на отправяне на застрахователното искане –
24.09.2024 г. до окончателното плащане.
Ищцата И. Л. М. твърди, че в качеството си на ****** в Районен съд – Бургас,
командирована в периода от 13.10.2023 г. до 13.10.2024 г. в Окръжен съд – Бургас, била
застрахована за настъпване на застрахователни събития по сключен договор № ВСС-
15855/28.12.2023 г., с който е сключена групова застраховка „Злополука“ за магистрати и
съдебни служители с ответника „Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД.
Поддържа, че вследствие на диагностицирани множество миомни възли и полип през 2024 г.
и по лекарска препоръка, ищцата е била оперирана и й е била извършена хистероскопия –
отстраняване на матката. Сочи, че в периода от 11.08.2024 г. до 16.08.2024 г. ищцата е била
настанена в МБАЛ „Надежда“ – гр. София, където й е била извършена операция, като в
периода от 11.08.2024 г. до 11.09.2024 г. (32 дни) ищцата е била в отпуск по болест. Сочи, че
съгласно клаузите на застрахователния договор между ВСС и „Животозастрахователна
компания „Съгласие“ АД, при настъпила временна неработоспособност вследствие на
заболяване застрахователят се задължава да заплати като обезщетение сума, равняваща се на
30% от брутния размер на дневното трудово възнаграждение, за всеки ден на
неработоспособност след 8-ия ден до 90-ия ден, а също така и медицинските разходи за
1
лечение и хирургическа намеса, хирургическо и болнично обслужване и дневни пари за
болничен престой в размер по 60 лв. на ден. Поддържа, че заявила искане за изплащане на
обезщетение за временна загуба на работоспособност от общо заболяване и за
възстановяване на заплатени от ищцата медицински разходи в размер на 1750 лв. по
групова застраховка „Злополука“, но получила уведомление от „Животозастрахователна
компания „Съгласие“ АД, с което отказват изплащане на застрахователно обезщетение, тъй
като не е диагностицирано за първи път в срока на застраховката, а е в резултат на
съществуващи преди договора състояния или заболявания. Ищцата твърди, че в случая е
налице покрит риск, тъй като настъпила временна неработоспособност по време на действие
на застрахователния договор. Посочва, че оперативната интервенция по отстраняване на
матката се е наложила поради установени множество миомни възли и полипи и поставена
основна диагноза – лейомим на матката. Поддържа, че временната неработоспособност не е
настъпила поради сочените причини в двата отказа на застрахователя: отстраняване на два
миомни възела, а поради отстраняване на матката на ищцата, което се е наложило поради
появили се и диагностицирани рискови фактори в срока на действие на застрахователния
договор – през м. април 2024 г. Поддържа, че е налице противоречие между покритите
рискове, посочени в чл. 7, т. 7, 8 и 10 и чл. 12, ал. 1 от договора за обществена поръчка и чл.
6.6 и чл. 9.5 от техническата спецификация към договора, с предмет – групова застраховка
„Злополука“, от една страна и разпоредбите за изключени рискове на чл.4, ал.1, т.22 от
Общите условия за застраховка „Злополука“ и по чл.8, ал.2, т.26 от Общите условия за
застраховка „Злополука и заболяване“, от друга страна, поради което предимство следва да
имат разпоредбите на застрахователния договор пред противоречащите им разпоредби от
общите условия. На следващо място и в условията на евентуалност оспорва цитираните
клаузи от общите условия, уреждащи изключени рискове, като нищожни поради
противоречие с императивните разпоредби на чл. 362 и чл. 245, ал. 8 КЗ и като
неравноправни клаузи в потребителски договор на основание чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП, тъй
като позволява на търговеца-застраховател да се освободи от задълженията си по договора
по своя преценка, като същата възможност не е дадена на потребителя-застраховано лице по
договора. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД
е подал отговор на ИМ, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че
няма противоречие между разпоредбите на застрахователния договор и общите условия,
доколкото застрахователния договор определя начина за изчисляване на застрахователно
обезщетение, болничен престой и временна неработоспособност, но за да бъде покрит риск
заболяването следва да е настъпило в периода на застрахователно покритие. Сочи, че
процесното заболяване на ищцата, вследствие на което се е наложило отстраняване на
матката, се е развивало в продължение на 5-6 години, вследствие на интрамурални лемиоми,
поради което заболяването е възникнало преди сключване на застрахователния договор.
Посочва, че съгласно общите условия заболяване, което е протекло и се е развило извън
периода на застрахователно покритие е изключен риск и именно поради това
застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение. Посочва, че
2
доколкото застраховката е сключена със застраховани лица – лица, определени съгласно
професионалното им качество и заеманата от тях длъжност в съдебната система, те не са
потребители на застрахователни и финансови услуги и съответно не се ползват от закрилата
по ЗЗП. Наред с посоченото, оспорва по основание и размер искането за присъждане на
разходи за хирургическа намеса, болнично и хирургическо обслужване, като недоказани,
доколкото не са представени документи за посочените разходи, а представената като
доказателство фактура е за медицински разходи за допълнителни здравни услуги, които така
или иначе не се покриват от застрахователния договор. Оспорва искането за присъждане на
сумата от 300 лв. - разноски за болничен престой, доколкото с извънсъдебната
застрахователна претенция пред застрахователя не е отправяно такова искане и
застрахователят не се е произнасял с отказ по искане в посочената част. Оспорва искането за
присъждане на законна лихва, предвид неоснователността на главния иск. Моли за
отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
По предявения иск с правно основание чл. 459, вр. чл. 441, ал. 2, вр. 448, ал. 1 КЗ
тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Злополука“, сключен между Висшия съдебен съвет и
ответното дружество, в срока на действие на която е настъпило застрахователно събитие,
което представлява покрит риск по договора, в причинна връзка с което ищцата е получила
телесни увреждания, довели до временна нетрудоспособност над 8 дни, както и стойността
на дължимото застрахователно обезщетение в размер поне на претендираната сума,
извършване на разходи за лечението в размер поне на сумата от 2050 лв., чието
възстановяване се следва от сключената застраховка.
При доказване на горните обстоятелства от страна на ищеца, в тежест на ответника е
да докаже възраженията си срещу предявените искове, в това число и че процесното
застрахователно събитие е изключен риск.
На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото
следва да се отделят обстоятелствата: 1/ че ищцата И. Л. М., в качеството си на ****** в
РС-Бургас, е застраховано лице по силата на сключен с „Животозастрахователна компания
„Съгласие“ АД застрахователен договор за групова застраховка „злополука“ № ВСС-
15855/28.12.2023 г., със срок на дейстиве от 00:00 часа на 01.01.2024 г. до 24:00 часа на
31.12.2026 г.; 2/ че ищцата е претърпяла хирургическа интервенция съгласно Епикриза № ИЗ
9570/2024 г. и е ползвала отпуск поради временна неработоспособност в периода от
11.08.2024 г. до 11.09.2024 г.; 3/ че ищца е предявила извънсъдебно претенция пред
ответното дружество с искане за заплащане на обезщетение за временна загуба на
работоспособност от общо заболяване и за възстановяване на заплатени от ищцата
медицински разходи в размер на 1750 лв. по групова застраховка „Злополука“, по която
претенция застрахователят постановил отказал.
По доказателствените искания:
С отговора на исковата молба ответникът в срок е упражнил правото си да иска
3
привличането по делото на трето лице помагач на неговата страна – ЗД „Съгласие“ АД, като
обосновава правния си интерес с твърденията, че между ответника и ЗД „Съгласие“ АД е
сключен договор за съзастраховане от 02.01.2024 г., по силата на който съзастрахователят се
е задължил да покрива рисковете „медицински разходи в резултат на злополука или
заболяване, вкл. акутно и дневни пари при болничен престой“.
Искането е основателно - направено е в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК и е налице правен
интерес от привличането на ЗД „Съгласие“ АД като трето лице помагач на страната на
ответника.
Представените към исковата молба писмени доказателства са допустими и относими
към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
Следва да се уважи искането на ищцата да бъде задължен ответника на основание чл.
190 ГПК да представи приложенията към искане, вх. № ВСС-896/24.09.2024 г., в т.ч. 2 бр.
амбулаторни листи за извършени медицински прегледи на 26.04.2024 г. и на 13.05.2024 г., и
фактура и касов бон за сумата от 1750 лв., издадени от МБАЛ „Надежда“ – гр. София.
Искането на ответника по реда на чл. 186 ГПК за изискване на медицинските
документи от „Транспортен диагностично-консултативен център-Бургас“ ЕООД по
отношение на И. Л. М., следва да се остави без уважение, като при необходимост съдът ще
снабди ответника със съдебно удостоверение по представен от него проект за набавяне на
документи, единствено отнасящи се до история на заболяването по отношение на миомни
възли на матката, доколкото единствено посочените документи са релевантни по делото.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219 ГПК ЗД „Съгласие“ АД, с ЕИК *********,
като трето лице-помагач на страната на ответника.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК в срок до първото о. с. з. ответникът да
представи приложенията към искане, вх. № ВСС-896/24.09.2024 г., в т.ч. 2 бр. амбулаторни
листи за извършени медицински прегледи на 26.04.2024 г. и на 13.05.2024 г., фактура и касов
бон за сумата от 1750 лв., издадени от МБАЛ „Надежда“ – гр. София, като му УКАЗВА, че
при непредставянето на документите съдът може да приеме за доказани фактите, относно,
които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства съгласно чл. 161
ГПК.
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по реда на чл. 186 ГПК за
изискване на медицинските документи от „Транспортен диагностично-консултативен
център-Бургас“ ЕООД по отношение на И. Л. М., като му УКАЗВА, че при поискване и след
представяне на проект, съдът ще му издаде съдебно удостоверение за набавяне на
документи, единствено отнасящи се до история на заболяването по отношение на миомни
възли на матката.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.07.2025 г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните – с препис от определението, като на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че
медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата
на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към
действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата
има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца,
като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото
определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените
в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

5


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6