Решение по дело №11/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

С Решение № 381 от 17.11.2023 г., постановено по АНД № 61 по описа за 2023 г. на Районен съд – Сливен е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 22-0804-004785/12.10.2022 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Сливен, с което на Д. С. К. с [ЕГН] на основание чл. 177, ал. 4, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева за нарушение на същата разпоредба.

Недоволен от така постановеното решение, касационният жалбоподател Д. С. К. го обжалва в срок. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неизяснена фактическа обстановка и при липса на мотиви относно релевираните в жалбата до първоинстанционния съд възражения. Счита, че е налице противоречие между квалификацията на нарушението в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен и наказателното постановление. Претендира направените по делото разноски.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

В с.з. ответникът по касационната жалба - Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С постъпило по делото писмено становище, чрез упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна. Излага становището си по същество, като моли съдът да постанови решение, с което остави в сила решението на първоинстанционния съд.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Сливен счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 17.09.2022 г. полицейски служители спрели за проверка товарен автомобил „Даф АЕ 47 ВС“ с рег. №[рег. номер], движещ се по път II-53, километър 133+400, при която установили, че водач на товарния автомобил е жалбоподателят Д. С. К., а собственик е „Трансисс“ ООД. Полицейските служители установили, че на товарния автомобил са натоварени купета от автомобили, които: били с опасни неизправности по укрепването, тъй като не били обвързани с обезопасителни колани; половината автомобили стърчали извън кофата на ППС и възприели, че по този начин безопасността на движението е пряко застрашена. Съществувал риск от изсипване, изпадане на товара, поради опасност произтичаща пряко от товара и по този начин се застрашавал живота и здравето на хората. Направили снимки с РОСД Л11 на товарния автомобил и необезопасения товар.

Актосъставителят приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП, за което му съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН). След съставянето на акта товарният автомобил потеглил, като полицейските служители го последвали с патрулния автомобил и видели, че стърчащият товар закачил електрическите жици в с. Крушаре.

Въз основа на съставения АУАН, началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Сливен възприел същата фактическа обстановка и издал обжалваното наказателно постановление, като на основание чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП наложил на Д. С. К. наказание „глоба“ в размер на 1500 лева за нарушение на същата разпоредба.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че в АУАН и в НП извършеното от жалбоподателя нарушение е правилно описано като такова по чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП; констатираната неизправност била категоризирана като опасна неизправност, като достатъчно ясно е било конкретизирано в какво точно се изразява същата. Приел е, че АНО е описал детайлно и достатъчно в какво точно се изразява опасната неизправност по укрепването на превозвания товар, за да осигури възможност на нарушителя да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност и срещу какво да се защитава. Формирал е извод, според който при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на НП, като санкцията е правилно определена и отговаря на вината и на допуснатото нарушение. С такива изводи Районният съд е потвърдил наказателното постановление.

Съдът, след извършена служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, приема, че първоинстанционната съдебна инстанция е постановила правилен съдебен акт, при следните съображения:

Съгласно нормата на чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП, който управлява пътно превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4, се наказва с глоба от хиляда и петстотин лева – при констатирани опасни неизправности при укрепването на товара. Според § 6, т. 73 от ДР на ЗДвП „опасни неизправности“, включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда.

В процесния случай контролните органи са установили управление на МПС с неизправно укрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП, като това поведение се санкционира по реда на изричната санкционна разпоредба на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП. Самото неизпълнение на изискванията на Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари се явява доказано по несъмнен начин. От съвкупния анализ на приобщените по делото пред първоинстанционния съд доказателства се налага извод, че касаторът е управлявал посочения в АУАН и в НП товарен автомобил, като на посочената дата и място превозваният от него товар - купета от автомобили са били с опасни неизправности по укрепването им. Законът за движение по пътищата установява три вида неизправности при укрепването на товара, като дефиниция за опасни неизправности се съдържа в § 6, т. 73 от ДР на ЗДвП. Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари също разграничава и класифицира неизправностите на товара в три групи, дефинирайки на свой ред понятието опасни неизправности в чл. 9, ал. 5. В случая водачът е превозвал товар - купета от автомобили, които не са били обвързани с обезопасителни колани, като безопасността на движението била пряко застрашена от изсипване, изпадане, от което пряко произтича опасност застрашаваща живота и здравето на хората. С описанието на установените факти, релевантни за квалифициране на деянието, административнонаказващият орган е издал процесното наказателно постановление при спазване нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, доколкото водачът е успял да разбере какво деяние му се вменява, а именно осъществяване на превоз на неукрепен товар при констатирана опасна неизправност, без товарът да е бил обезопасен чрез обвързване с обезопасителни колани. Ето защо съдът намира, че нарушителят е имал възможност да разбере в какво се състои извършеното от него нарушение, поради което посочените в касационната жалба доводи за недостатъчно описание на нарушението и неспазване на изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, съдът намира за неоснователни.

Като е съобразил изложените обстоятелства и е потвърдил наказателното постановление, Районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт. Първоинстанционното решение не страда от пороци, които да обосноват неговата неправилност или необоснованост. Решението е постановено при правилно установяване на фактите, при правилно издирване и прилагане на нормите, регулиращи спорното правоотношение и в този смисъл то съответства на действителното правно положение. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав.

По изложените съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК Административен съд - Сливен

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 381 от 17.11.2023 г., постановено по АНД № 61 по описа за 2023 г. на Районен съд – Сливен.

Решението не подлежи на обжалване.