Р Е Ш Е Н И Е
№3975/14.10.2015г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на осемнадесети септември, през две хиляди и петнадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Г.Д., като разгледа
докладваното от съдия Михайлов гр. дело № 13684 по
описа на Варненски районен съд за 2014г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективо и субективно съединени искове с правно осн. чл. 108 ЗС, чл.109 ЗС и чл. 59 ЗЗД от Е.М.В., ЕГН **********,
Р.Н.В., ЕГН **********, Д.З.В., ЕГН ********** и Н.В.В., ЕГН ********** ***
срещу И.Б.Т., ЕГН **********, Т.Д.Т., ЕГН **********, Б.Т.Д., ЕГН********** и Д.Т.Д.,
ЕГН ********** ***, за:
Осъждане на
ответниците да предадат владението на 104 кв.м. реална част от имот с
идентификатор ***, целия с площ от 1518кв.м., находящ се в ***”, при граници на
целия имот: имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с
идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с
идентификатор *** и имот с идентификатор ***, при граници на реалната част:
имот с идентификатор ***, имот с идентификатор *** и останалата част от имот с
идентификатор ***;
Осъждане
на ответниците да премахнат изградена телена ограда от бетонни колове с
височина
Осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за неоснователно
ползване на 104 кв.м. реална част от имот
с идентификатор ***, целия с площ от 1518кв.м., находящ се в ***” за периода
01.11.2009г. – 01.11.2014г., в размер от по 1250
лева за всяка една от ищците Е.М.В. и Р.Н.В. и от по 625 лева за всеки един от
ищците Д.З.В. и Н.В.В..
В исковата молба се излагат твърдения, че
ищците са собственици на имот с
идентификатор ***, целия с площ от 1518кв.м., находящ
се в ***” по наследство, в качеството им на правоприемници на общият им
наследодател Н. В.;. ***, при квоти от по 1/3 ид. части
за ищците Е. и Р. В. и по 1/6 ид. части за Д. и Н. В..
Наследодателят им е придобил собствеността върху имота по дарение, оформено в
нотариален акт № 91 от 20.03.1968г., по силата на което е получил от своята
майка ½ ид. части от имот целия с площ от 1,2
дка. находящ се в местност „Сотира”, последния
придобит от Д.Н. по давност. Сочи се, че останалата ½
ид.части е придобита от наследодателя на страните по дарение от неговата сестра,
оформено в НА № 65 от 22.04.1975г.
Излагат се твърдения, че ответниците са собственици на съседния имот с
идентификатор ***, който имот граничи с имота на ищците, досежно който се
поддържа, че не е променял границите си. През
2009г. ответниците изградили в имота на ищците
телена ограда, с което си действие заграбили 104 кв.м. от
имота на ищците. От този момент до предявяване на исковата
молба в съда тази реална част от собственият им имот се ползва от ответниците.
Излага се, че ползването е неоснователно, доколкото
ответниците не се легитимират за собственици на процесната реална част на годно
правно основание. Желаят да бъдат осъдени да предадат владението на
реалната част, както и да бъдат осъдени да премахнат телената ограда от бетонни
колове с височина
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
отговор от ответниците, с който предявените искове се оспорват, като
неоснователни. Оспорват се твърденията изложени в ИМ, а именно че ищците
са собственици на посоченото в същата придобивно основание на процесната реална
част от 104 кв.м., доколкото твърдят, че липсва идентичност на същата с
имотите, които са посочени в ангажираните от ищците титули на собственост. Доколкото общият им наследодател, а съответно и неговия праводател
не са станали собственици на процесната част, то се оспорва и правото им на
собственост досежно тази част. Излагат се възражения,
че при отхвърляне на установителния иск с правно осн. чл.
53,ал.2 ЗКИР, предявен от настоящите ответници срещу
ищците, то последните не придобиват материални права над частта, която е била
предмет на съдебното производство. Сочат, че процесната
реална част от 104 кв.м. са придобили по
давностно владение, в продължение на повече от 5 години, считано от момента на
закупуване на имота 2000г. до 2009г. През този период от време са владели процесната част непрекъснато и
необезпокоявано.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт (НА) № 24,
том V, дело № 1800/1960г. на нотариус при ВРС, Д.Н.Н. е призната за собственик
на имот с площ 1,2 дка, находящ се в землището на гр. Варна, местност „Сотира”.
По силата на дарение от
29.03.1968г., оформено в НА 91/1968г., Д.Н.Н. е дарила на синът си Н. В.;. Н. и
дъщеря си В.В. П. имот с площ 1,2 дка, находящ се в землището на гр. Варна,
местност „Сотира”.
С дарение от 22.04.1975г.,
оформено в НА № 65/1975г., В.В. П. е дарила собствената си ½ ид.част от
имот целия площ от 1,2 дка, находящ се в землището на гр. Варна, местност
„Сотира” на Н. В.;. Н..
Видно от представеното
удостоверение за наследници Н. В.;. *** е оставил наследници – преживяла
съпруга ищцата Е.В., ищцата Р.В. -
дъщеря и ищците Д. и Н. В.,
замесващи по право на наследяване В. В.,*** и син на общия наследодател Н..
С договор за покупко
продажба, оформен в НА № 192 от 18.03.1963 г., том І, дело № 365 от
Представен е договор за покупко – продажба от 10.11.2000г., оформен в НА 194,
рег.№ 4491, дело № 706 от
С договор за покупко – продажба от 16.05.2009г., оформен в НА № 157, т.І,
рег. № 5166, дело № 140/2009г. на нотариус О. С. с район на действие ВРС Б.Х.К. продава
на Д.Т.Д. 187,50 кв.м идеални части от поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ***
по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в град Варна, местност Акчелар по скица, а по
данъчна оценка – местност Сотира, целият с площ от 1 500 кв.м по документи
за собственост, а по скица – 1 518 кв.м, стар № 307, при граници за целия
имот: ПИ с идентификатори ***, 10135.2522.77, 10135.2522.76, 10135.2522.94 и ***.
С договор за покупко – продажба от 16.05.2009г., оформен в НА № 158, т.І,
рег. № 5167, дело № 141/2009г. на нотариус О. С. с район на действие ВРС Т.Д.Т. провада
на Б.Т.Д. 187,50 кв.м ид. части от поземлен имот
/ПИ/ с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-92 от
14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в град Варна,
местност Акчелар по скица, а по данъчна оценка – местност Сотира, целият с площ
от 1 500 кв.м по документи за собственост, а по скица – 1 518 кв.м,
стар № 307, при граници за целия имот: ПИ с идентификатори ***, 10135.2522.77,
10135.2522.76, 10135.2522.94 и ***.
Представена е заповед №
Р-445 от 18.08.1997г. на Кмета на Община Варна, с която се одобрява попълването
на КП за имоти № 307 и №308 по плана на местност „Сотира”, която заповед е
придружена със скица №3088/28.06.1997г.
Със Заповед №
14-30-236/05.10.2009г. се отменя промяната на кадастралната карта на район „Приморски”
при Община Варна, досежно границата между имоти *** и ***.
По делото е прието
заключението на СТЕ изготвено от вещото лице В., в което се сочи, че за пръв
път имотите са обособени в кадастрални план „Крайбрежието” от 1956-1957г., като
тогава същите са с номера 12977 и 12978. По плана от 1977г. имотите са посочени
с номера 307 и 308, като експерта сочи, че в район „Приморски” на Община Варна
липсва преписка за изменение на
границите на имоти №307 и 308 по КП от
1977г. , което изменение е одобрено със Заповед № Р-455/1997г. Експерта
представя и комбинирана скица повдигната в цвят, от която се установява, че
границата по кадастрална карта приета през 2008г. между двата имота е с чупка,
такава е и границата посочена по кадастрален план от 1956г., а с червено е
посочена находящата се на място ограда, същата посочена в права линия. В син
фон вещото лице посочва процесната реална част.
От заключението на тройната
съдебно – техническа експертиза на вещите лица Б., А. и Г. се установява, че
границите на процесните два имота по КККР към датата на интегриране на ПНИ са
идентични с границите на имотите след 10.2009г., като експертите посочват
границите на имотите и преди 10.2009г. (с лилав контур). Посочва се, че след
отмяна със заповед 14-30-236/05.10.2009г. на изменението на кадастралната
карта, границата между съседните имоти се възстановява във вид по кадастрален
план и план на новообразуваните имоти.
От заключението на в.л. П. П.
се установява, че размера на обезщетението за процесните 104 кв.м. за процесния
период от 01.11.2009г. до 01.11.2014г. възлиза на 2976 лева.
Представено е писмо от
Дирекция „Архитектура, Градоустройство и устройствено планиране” при Община Варна
от което се установява, че Заповед № Р-455/18.08.1997г. за попълване на КП за
имоти №307 и 308 не се съхранява в отдел „Кадастър и регулации”. Сочи се, че в
отдела се съхранява преписка по заповед № Р-445/15.12.1997г., която се отнася
за изменение на РП в кв.10 по плана на
Представено е писмо от
096.05.2011г. от Община Варна – район „Приморски”, от което се установява, че
заповед № Р-445/18.08.1995г. на Кмета на Община Варна не се съхранява в архива
на район „Приморски”.
По искане на ищците е
разпитана свидетеля Д.Т.Д.., същата без дела и родство със страните. Свидетеля
заявява, че и е известно, че ищците притежават процесния имот, който са го
придобили по наследство. Посещавала е имота периодично – два, три пъти годишно.
През 2008г. при посещение в имота забелязала, че до пътеката в имота, до чупката
на границите между имотите са били поставени колчета, като при запитване й било
обяснено, че съседа по имот имал претенции към тази част от мястото. Сочи, че
допреди това тези колчета не са били поставени там, имало е пътека с ширина от
около 1м. –
По искане на ответниците е
разпитана свидетеля Я.М. Н.. Свидетеля посочва, че имота на ответниците й е
известен още преди да го придобият. Свидетеля сочи, че първоначално между
имотите на страните е нямало ограда, а същата била поставена със закупуването
на имота от ответниците, което свидетеля сочи, че е осъществено през 2000г. От
поставянето на оградата през 2000г. до към момента тя си била на едно и също
място.
От правна страна
съдът намира следното:
За
да се уважи предявеният реивандикационен иск с правно основание чл.
108
В настоящия случай ищците сочат като придобивно основание наследяване на
имота от общия им наследодател Н.Н., б.ж. на гр. Варна. От събраните в хода на
производството писмени доказателства съдът приема, че с НА № 24, том V, дело № 1800/1960г. на
нотариус при ВРС, Д.Н.Н., майка на наследодателя на ищците е призната за
собственик на имот с площ 1,2 дка, находящ се в землището на гр. Варна,
местност „Сотира”. По силата на дарение
от 29.03.1968г., оформено в НА 91/1968г. Д.Н.Н. е дарила на синът си Н.Н.
и дъщеря си В.В. П. имот процесния имот, като с дарение от 22.04.1975г.,
оформено в НА № 65/1975г. В.В. П. е дарила собствената си ½ ид.част от
имота на общия на страните наследодател. Така последния въз основа на
цитираните прехвърлителни сделки е придобил собствеността върху процесния имот.
Съобразно заключението на съдебно – техническата експертиза на в.л. В., която
се кредитира от съда, като обективно и компетентно дадено, при изработване на
кадастралния план за местността, в която се намира имота същия е записан в
собственост на наследници на Н.Н. с площ от 1518 кв.м, а съседния имот в
собственост на Б.С., с площ от 1418кв.м. По кадастрален план от 1956г.,
границата между двата имота, така както вещото лице посочва на скица на л. 139
от делото, със зелен контур е отразена с чупка. С чупка е отразена и границата
между имотите при изработване на кадастралната карта през 2008г., като на място
вещото лице е констатирало поставена ограда, която оформя границата между двата
имота в права линия, която ограда се ситуирана на място и експерта я посочва с
червен контур на посочената скица. Със заповед № Р-445/18.08.1997г. на кмета на
Община Варна е одобрено попълване на КП от 1977г. досежно имоти № 308 и 307,
въз основа на която заповед за пръв път границата между имотите не е отразена с
чупка, а представлява права линия, в последствие така допуснатото изменение на
кадастралната карта е отменено със Заповед № 14-30-236/05.10.2009г. Посочената
заповед № Р-445/18.08.1997г. на кмета на
Община Варна не бе представена в оригинал, преписка по съставяне на същата не
бе открита в архива на район „Приморски”, съответно изрично вещите лица
посочиха, че при изготвяне на експертизата и проверка на документите в
районната администрация не им е била предоставена същата. Към момента на
придобиване на права от общия наследодател на ищците Н.Н., б.ж. на гр. Варна,
досежно процесния същия с идентификатор 10135.25.22.74 е действал кадастралния
план от 1956г., в който е посочено, че границата между двата имота не е права
линия, а същата е отразена с чупка. Въпросът по отношение на действието на Заповед
№ Р-445/18.08.1997г. на кмета на Община Варна между настоящите страни,
по отношение на притежаваните от тях имоти е разрешен с решение
№899/09.03.2012г., постановено по гр. дело № 422/2010г. на ВРС, което решение е
потвърдено с решение постановено по в.гр. дело № 1350/2012г., с което се
приема, че процесната заповед не е породила действие.
При тези съображения съдът
намира, че процесната реална част от 104 кв.м. принадлежи към площта на имот №***,
целия с площ от 1518 кв.м., по отношение на който ищците в условията на пълно и
главно доказване установиха, че са собственици на посоченото в исковата молба
придобивно основание. Видно от приложеното по делото удостоверение за
наследници Н. В.;. *** е оставил
наследници – преживяла съпруга ищцата Е.В., ищцата Р.В. - дъщеря и
ищците Д. и Н. В., замесващи по право на наследяване В. В.,*** и син на
общия наследодател Н., при което първите две ищци се явяват собственици по
наследство на по 1/3 ид.част от процесната реална част от 104кв.м., а ищците Д.
и Н. В. също по наследство са
собственици на по 1/6 ид.част от процесната реална част от 104 кв.м. от имот №***.
Не се спори, че площта на
процесната реална част възлиза на 104 кв.м., така както е посочено в
представените по делото доказателства за осъществено геодезично заснемане,
осъществено на 11.08.2014г. и приложено на л.20 от делото.
Не се спори, че ответниците
владеят процесната реална част от 104 кв.м., като спора е съсредоточен във
връзка с началния момент, от който същите упражняват фактическа власт върху
имота, предвид релевираното от тях оригинерно придобивно основание, от което
черпят противопоставими права. Ответниците сочат, че са придобили реалната част
по давност, като са осъществявали непрекъснато и необезпокоявано владение за
периода 2000 – 2009г. Ищците сочат, че фактическата власт е установена считано
от 2009г. За установяване на началния момент, от който са установили фактическа
власт се ангажираха гласни доказателства посредством разпита на свидетеля Я.М. Н.. Същата посочи, че първоначално между имотите на страните е
нямало ограда, а същата била поставена със закупуването на имота от
ответниците, което свидетеля сочи, че е осъществено през 2000г. От поставянето
на оградата през 2000г. до към момента тя си била на едно и също място. В тази
насока и от ищците бяха ангажирани гласни доказателства посредством разпит на свидетеля Д.Т.Д...
Свидетеля заявява, че е посещавала имота
периодично – два, три пъти годишно, като през 2008г. при посещение в имота
забелязала, че до пътеката в имота, до чупката на границите между имотите са
били поставени колчета, като при запитване й било обяснено, че съседа по имот
имал претенции към тази част от мястото. Посочи, че допреди това тези колчета
не са били поставени там, имало е пътека с ширина от около 1м. –
Съдът дава вяра на
показанията на свидетеля Д.Т.Д.., доколкото същата посочи изрично, че посещава
периодично имота на ищците, с оглед на което следва да бъде прието, че същата
има преки и непосредствени впечатления. Изрично свидетеля заяви, че до преди
2008г. – 2009г., ограда между двата
имота не е съществувала, а едва след това такава е била поставена. Следва да
бъде посочено, че допреди осъществяване на прехвърлителните сделки оформени в
НА № 157/2009г .и НА 158/2009г. първите двама ответници са били собственици на
идеална част от 1125/1500кв.м. от имот ***, като едва след 2009г. настоящите
ответници се явяват собственици на целия имот. При така изложеното съдът
съпоставяйки гласните доказателства със събраните писмени такива приема, че
оградата между имотите собственост на страните е изградена през 2009г., от
която година и същите упражняват фактическа власт върху процесните 104 кв.м.
ид. части. Така соченото оригинерно придобивно основание за придобиване правото
на собственост от страна на ответниците, за посочения от тях период, съдът
намира че не се е осъществило.
За пълнота на изложението следва
да посочи, че към момента на придобиване на материални права от първите двама
ответници, а именно 2000г. в сила е кадастралния план от 1997-1998г., който
съобразно заключението на в.л. В. е послужил за изработка на последващите
помощния кадастрален план и плана на новообразуваните имоти, съответно и
кадастралната карта от 2008г. Експерта посочи в заключението си, а и на скица
на л. 139 от делото, че границата съобразно КП от 1997г. респ. кадастралната
карта между двата имота минава с чупка помежду им, а не е в права линия, което
да обоснове и добросъвестното владение на ответниците по отношение на
процесната реална част, доколкото границата между двата имота по действащите
към момента на придобиване, а и в последствие планове не е била в права линия.
Неприложеното действие на Заповед №
Р-445/18.08.1997г. на кмета на Община Варна, не може да бъде разглеждано, като
основание, което да предпостави намерението на ответниците добросъвестно да
упражняват фактическа власт върху процесната част.
Изложеното
мотивира съда да приеме, че предявения иск се явява основателен, доколкото
ищците в условията на пълно и главно доказване установиха, че са собственици в
посочените в исковата молба квоти на процесната реална част от 104 кв.м., която
собственост произтича по силата на наследство от общия им наследодател Н.Н.,
б.ж. на гр. Варна. Реалната част се владее от ответниците, при това
неоснователно доколкото последните не установиха противопоставими материали
права. Ответниците следва да бъдат осъдени да предадат владението на 104 кв.м. реална част от имот с идентификатор ***, целия с площ от
1518кв.м., находящ се в ***”, при граници на целия имот: имот с идентификатор ***,
имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***,
имот с идентификатор ***, имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***, при граници на реалната част: имот с
идентификатор ***, имот с идентификатор *** и останалата част от имот с идентификатор
***, която реална част е посочена с
точки 1, 2, 3 и 4 на скица на л. 139 от делото, същата приподписана от съда
и съставляваща приложение и неразделна част от постановеното съдебно решение.
Съгласно
съдебната практика, предпоставки, за уважаване на негаторният иск с правно осн. чл. 109 ЗС са
пълното доказване от страна на ищеца, че е собственик на процесния имот, че
ответника, без да упражнява владение над него е извършва действия, съответно бездейства, като е създал състояние, търпи състояние, което
пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост,
като първата и вторите две са комулативно дадени.
В настоящото производство бе установено, че ищците са
собственици на процесните 104 кв.м. реални части. Не се спори, че ответниците са
изградили разделителната ограда между имотите, като се установи от заключението
на СТЕ на в.л. В., че същата е изградена между точки 1 и 2, така както е
посочено на скица на л.139 от делото. Оградата е изградена в собствения на
ищците имот, същата и към момента се намира на място, което обстоятелство съдът
намира за установено, както от показанията на свидетелите, така и от
заключенията на единичната и тройна съдебно – технически експертизи, които
осъществиха оглед на място.
Предявения иск се явява основателен и следва да бъде
уважен, като ответниците следва да бъдат
осъдени да премахнат изградена телена ограда от бетонни колове с височина
Фактическият състав на чл. 59 от ЗЗД изисква обогатяване на едно лице за сметка на друго без основание и
наличието на връзка между обедняването и обогатяването, което се изразява в
придобиването на имуществена облага или спестяване на разходи. При хипотезата на чл. 59 от ЗЗД
обедняването е налице, когато имуществото на лицето е могло ефективно да се
увеличи - чрез основателно придобиване на нова имуществена облага, но това не е
станало, тъй като тази облага е останала в патримониума на друго лице.
Съществено условие обаче е да се касае до имуществена облага, която е
реализирана в действителност от друго лице
без правно основание, в процесния случай чрез ползването на недвижимия
имот.
В
настоящия случай, тъй като се твърди получена от ответниците
имуществена облага от ползването без основание на процесната
реална част от 104 кв.м. от имота на ищците,
следва да се установят правата на ищеца по отношение на имота, от които
произтича неговата претенция. В хода на настоящото
производство е доказана активната материалноправна легитимация на ищците като собственици на процесните реални части, както и осъществяваното от ответниците владение на същите през процесния период
от 01.11.2009г. до сезиране на съда с исковата
молба 30.10.2014г., поради което иска с
правно основание чл. 59 от ЗЗД се явява основателен,
доколкото основателността на претенцията за заплащане на неоснователно получени
суми не е обусловена от покана за плащане.
С оглед
заключението по допусната съдебно – оценителна експертиза на в.л.
П.П., същото кредитирано от съда като компетентно и обективно дадено, се
установи, че за процесния период средномесечния наем на процесната
реална част възлиза на 2976 лева, поради което съдът намира и исковите претенции за частично
основателни. Съдът
намира, че следва да уважи искането за осъждане на ответниците да заплатят на ищците Е.М.В., ЕГН **********, Р.Н.В., ЕГН ********** обезщетение за лишаване от ползване на процесната
реална част в размер от по 992 лева, за периода 01.11.2009г. –
30.10.2014г., като претенцията им следва да бъде отхвърлена за разликата над
992 лева до претендираната от по 1250 лева за всеки, както и за периода след
30.10.2014г. до 01.11.2014г., доколкото към посочения в исковата молба момент
съдът е вече е сезиран с настоящия иск. Ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищците Д.З.В.,
ЕГН ********** и Н.В.В., ЕГН ********** обезщетение за лишаване от ползване на процесната
реална част в размер от по 496 лева, за периода 01.11.2009г. – 30.10.2014г.,
като претенцията им следва да бъде отхвърлена за разликата над 496 лева до
претендираната от по 625 лева за всеки, както и за периода след 30.10.2014г. до
01.11.2014г.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищците следва да
бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски в размер на 1653,70 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Б.Т., ЕГН **********, Т.Д.Т., ЕГН **********,
Б.Т.Д., ЕГН********** и Д.Т.Д., ЕГН ********** *** ДА ПРЕДАДАТ на Е.М.В., ЕГН **********, Р.Н.В., ЕГН **********,
Д.З.В., ЕГН ********** и Н.В.В., ЕГН ********** ***, ВЛАДЕНИЕТО върху 104 (сто и четири) кв.м.
реална част от имот с идентификатор ***, целия с площ от 1518 кв.м., находящ се в ***”, при граници на целия имот: имот
с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с
идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор *** и имот с
идентификатор ***, при граници на
реалната част: имот с идентификатор ***, имот с идентификатор *** и
останалата част от имот с идентификатор ***, която реална част е посочена с точки 1, 2, 3 и 4 на скица на л. 139 от
делото, същата приподписана от съда и съставляваща приложение и неразделна част
от постановеното съдебно решение, която реална част е придобита от ищците по наследство
от общият им наследодател Н. В.;. ***, починал на 07.07.2013г., на осн. чл.108
ОСЪЖДА И.Б.Т., ЕГН **********, Т.Д.Т., ЕГН **********,
Б.Т.Д., ЕГН********** и Д.Т.Д., ЕГН ********** *** да
премахнат изградена телена
ограда от бетонни колове с височина
ОСЪЖДА И.Б.Т., ЕГН **********, Т.Д.Т., ЕГН **********,
Б.Т.Д., ЕГН********** и Д.Т.Д., ЕГН ********** ***
да заплатят на Е.М.В.,
ЕГН ********** *** сумата от 992 (деветстотин
деветдесет и два) лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 104 кв.м. реална
част от имот с идентификатор ***, целия с площ от 1518кв.м.,
находящ се в ***”, за периода 01.11.2009г. – 30.10.2014г., като отхвърля
предявения иск за разликата над 992 лева до претендираната сума от 1250 лева,
както и за периода след 30.10.2014г. до 01.11.2014г., на осн. чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Б.Т., ЕГН **********, Т.Д.Т., ЕГН **********,
Б.Т.Д., ЕГН********** и Д.Т.Д., ЕГН ********** ***
да заплатят на Р.Н.В.,
ЕГН ********** *** сумата от 992 (деветстотин
деветдесет и два) лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 104 кв.м. реална
част от имот с идентификатор ***, целия с площ от 1518кв.м.,
находящ се в ***”, за периода 01.11.2009г. – 30.10.2014г., като отхвърля
предявения иск за разликата над 992 лева до претендираната сума от 1250 лева,
както и за периода след 30.10.2014г. до 01.11.2014г., на осн. чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Б.Т., ЕГН **********, Т.Д.Т., ЕГН **********,
Б.Т.Д., ЕГН********** и Д.Т.Д., ЕГН ********** ***
да заплатят на Д.З.В.,
ЕГН ********** *** сумата от 496 (четиристотин
деветдесет и шест) лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 104 кв.м. реална
част от имот с идентификатор ***, целия с площ от 1518кв.м.,
находящ се в ***”, за периода 01.11.2009г. – 30.10.2014г., като отхвърля
предявения иск за разликата над 496 лева до претендираната сума от 625 лева,
както и за периода след 30.10.2014г. до 01.11.2014г., на осн. чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Б.Т., ЕГН **********, Т.Д.Т., ЕГН **********,
Б.Т.Д., ЕГН********** и Д.Т.Д., ЕГН ********** ***
да заплатят на Н.В.В.,
ЕГН ********** *** сумата от 496 (четиристотин
деветдесет и шест) лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 104 кв.м. реална
част от имот с идентификатор ***, целия с площ от 1518кв.м.,
находящ се в ***”, за периода 01.11.2009г. – 30.10.2014г., като отхвърля
предявения иск за разликата над 496 лева до претендираната сума от 625 лева,
както и за периода след 30.10.2014г. до 01.11.2014г., на осн. чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Б.Т., ЕГН **********, Т.Д.Т., ЕГН **********,
Б.Т.Д., ЕГН********** и Д.Т.Д., ЕГН ********** ***
да заплатят на Е.М.В.,
ЕГН **********, Р.Н.В., ЕГН **********, Д.З.В., ЕГН ********** и Н.В.В., ЕГН **********
*** сумата от 1653,70 (хиляда
шестстотин петдесет и три лева и 70 ст.) лева, съставляващи заплатени от ищците съдебно – деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: