Р Е Ш Е Н И Е
№5223/25.11.2019г.
Гр.Варна,25.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание,
проведено на двадесети и пети октомври , през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря
ХРИСТИНА ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр. дело № 9459 по описа за 2019 година, докладвано от съдията М. Жекова, за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по
предявена искова молба,заведена във ВРС с вх.
№ 44 123/18.06.2019 г., допълнително уточнена с молба с вх.№
49 659/5.7.2019 г., предявена от ищцата
Г.П.С., ЕГН **********,***, чрез адвокат Д.С. от ВАК, със съдебен адрес:***
ПРОТИВ ответното дружество „Е. П. П.“
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***. *, с правно основание на иска чл. 124, ал. 1 ГПК и цена на иска
1 159,24 лева.
Отправеното до съда искане е ВРС да
постанови Решение по силата на което да приеме за установено в отношенията
между ищцата и ответното дружество, че ищцата не дължи на ответното дружество
сумата от 1 159,24 лева /хиляда
сто петдесет и девет лева и двадесет и четири стотинки/ - за доставена
ел.енергия на абонатен номер *и клиентски *, за адрес – *.
Исковата
си молба ищцата основава на следните твърдени факти и обстоятелства:Твърди се,
че Г. С. е страна по договор за присъединяване и разпространение на ел.енергия
за обект на потребление находящ се на адрес обл. *, с абонатен номер *и клиентски
номер *. По този повод, в началото на м.юли 2019 г., след справка в интернет
ищцата установила, че имала задължение по фактура от 31-ви май 2019 г. в размер
на исковата сума с вкл.ДДС, със срок на плащане 10.06.2019 г. На второ място
ищцата оспорва да е била изразходвана ел.енергия в посочения размер на исковата
сума като се твърди, че ответникът неправилно посочил ищцата като получател на процесната фактура от дата 31-ви май 2019 г. Видно било,
според ищцата, от представения към исковата молба като заверено за вярност с
оригинала копие на нотариален акт № *, том *,
рег.№ *, дело * от * г., че имотът за който се заставяла
ел.енергията по посочените по-горе абонатен и
клиентски номера бил отчужден на 11-ти май 2015 г. а посочената дата на
издаване на процесната фактура била 31-ви май 2019 г.
Поради горното ищцата счита, че няма задължения към ответника за потребена
ел.енергия, след прехвърлянето на имота. В уточнителната
си молба ищцата е посочила точно исковата сума и заявила, че не е получавала
фактурата издадена от ответното дружество.В подкрепа на твърденията си и
исканията ищцата желае по делото да бъдат приети като писмени доказателства -
представените и описани в исковата молба заверени за вярност с оригинала копия
на документи.Обективирано е искане и за присъждане на сторените по
делото съдебно деловодни разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответното
дружество, чрез адвокат Н. Б.от ВАК депозира
следния писмен отговор.Предявеният
иск ответната страна намира за недопустим.Недопустимостта на иска
ответникът обосновава с твърдението, че след като ищцата на 11.5.2015 г. е
отчуждила имота –обект на потребление, то налице е било задължението по чл. 17,
т. 3 от ОУ на Е. П. П.АД за лицата които поради наследяване, промяна в
собствеността на обекта или на друго правно основание са се сдобили с правото
да получат партидата за снабдяване и продажба на ел.енергия за даден обект в
30-ет дневен срок от настъпване на съответното основание да уведомят крайния
снабдител за настъпилата промяна като представят съответните документи
удостоверяващи това. В тази точно връзка Е. П. П. АД на основание чл. 6, ал. 4
от ОУ на ДПЕЕ било издало корекционна фактура на
вписания към този момент титуляр на партидата Г.П.С.. Видно било според
ответното дружество, че към момента на извършване на проверката – 1.5.2018 г.,
така и към момента на съставяне на фактурата 31.5.2019 г., собственик на обекта
бил И. В. П., ЕГН **********, като се твърди, че той потребил
количеството ел.енергия, описано в становището от 23.5.2019 г. на *АД. Т.е.
според Е. П. П.АД на П.било задължението за прехвърляне на правата и
задълженията касаещи обекта с кл. № * и аб.№ *, което П.сторил едва на 10.06.2019 г. Твърди
се, че единствено поради неизпълнение на чл.17, т.3 от ОУ на Е. П. П.АД от
новия собственик на имота И. В. П., всички документи били издадени с титуляр Г.П.С..
На следващо място ответната страна заявява, че абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на настоящия иск е наличието на правен интерес,
който /според Е. П. П.АД/ се обуславял от наличието на правен спор. Предвид гореизложеното ответното дружество
желае ВРС да постанови Решение по силата на което да отхвърли предявения иск
като недопустим. Становището на
ответника по основателността на предявения иск е,че искът е изцяло неоснователен като се
твърди следното:Налице било правно основание за възникването на
оспорваното материално право - предмет на отрицателния установителен
иск, депозиран от ищцата а именно вземането на „Е.П.П.“
АД за потребена електрическа енергия на стойност 1159,24 лева към ищцата за
потребена ел.енергия, конкретизирано по размер с фактура № **********/31.05.2019г. Процесната сума
представлявала цената на реално доставена и потребена електрическа енергия в
размер на 6434 кВТч и се дължала от ищцата на
основание чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл.79, ал.1, вр.чл. 200, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД.Становището на ответното дружество по обстоятелствата, на които се
основава исковата молба е следното: Ответното дружество не оспорва, че
между ищцата и ответника съществувало валидно договорно правоотношение, по
силата, на което ищцата била потребител на доставяна от ответното дружество
електрическа енергия. Потвърдено е и обстоятелството, че била извършена
проверка на изправността на средството за търговско измерване на посочения в
исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката бил обективиран в констативен протокол.Наведени са следните
възражения срещу иска и обстоятелства, на които те се основават: 1. Разпоредбите на Общите условия имали
обвързваща сила между страните. Общите условия на „Е.“АД и на „Е.П.П.“ АД се явявали годен източник на облигационни задължения
между абоната и двете енергийни предприятия на основание чл. 20 а, ал. 1 от ЗЗД
а обвързващото им действие, равнозначно на силата на закона,било последица
от следните юридически факти: Общите условия били съставени, а след това и
одобрени по надлежния ред от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, чл. 89,
ал. 1 вр. с чл. 94, ал. 3 от Наредбата за лицензиране
на дейностите в енергетиката (Приета с ПМС № 124 от 10.06.2004г.)., издадени на
основание чл. 98а от ЗЕ. Същите били публикувани, съгласно изискването на
чл.98а, ал.З от ЗЕ в един централен и в един местен всекидневник, както и на
интернет страницата на ответното дружество.; Липсвало допълнително писмено
споразумение между страните по реда на чл. 98а, ал.5 от ЗЕ и чл. 93, ал.З от
Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, резултат от изразено
несъгласие на потребителя с Общите условия чрез внесено при оператора на
електроразпределителната мрежа заявление с предложение за други специални
условия в 30-дневен срок от влизането им в сила.Приетите и одобрени по
съответния ред Общи условия били задължителни за ползвателя на основание чл.
98а, ал. 4 от ЗЕ, без да бъде необходимо изричното му писмено съгласие.Отделно
от горното в отговора на искова молба ответната страна сочи, че с Решение №
1500/6.2.2017 г. на ВАС,петчленен състав, първа колегия, се обезсилвало Решение
№ 12879/1.12.2015 г., постановено по адм.д. №
9462/2014 г. по описа на ВАС в частта в която се отменяли чл. 48, 49, 50 и 51
ПИКЕЕ, приети по т. 3 от Протоколно Решение №147/14.10.2013 г. на ДКЕВР,
СЛЕДОВАТЕЛНО в този смисъл посочените разпоредби на ПИКЕЕ именно от чл. 48 до
чл. 51вкл., били приложими в настоящия случаи и ПИКЕЕ в тази йм част били валидни. В
раздел II от отговора на искова молба са наведени твърденията затова, че
било налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за
потребена електрическа енергия: Ответното дружество и титулярът
по партидата, твърди ответното дружество били страни по облигационно
правоотношение по договор за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Е.“ АД. Ответното дружество изпълнявало
поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено
и времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество
електрическа енергия в обекта, находящ се в * с кл.номер *
и аб.номер *.На 1.5.2018 г. била извършена техническа
проверка на измервателната система в обекта на абоната от служители на „Е.“ АД,
в присъствието на двама независими свидетели, които не били служители на
електроразпределителното дружество а и дружеството няма вменено от закон или от
ОУ на ДПЕЕЕМ задължение
предварително да известява потребителите за проверките, които извършва,
реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно предизвестяване щяло да
обезсмисли усилията по предотвратяване на неправомерните въздействия върху
измервателните системи и средствата за търговско измерване.„Е.“ АД,сочи в
отговора си на искова молба ответното дружество, било дружество с основен
предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа,
чрез която извършвало пренос и разпределение на електрическа енергия на
обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това №
Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР.Дружеството било оператор на
разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б.“а“ от ДР на ЗЕ и собственик
на средствата за търговско измерване и според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ имало право
да извършва технически проверки на място на измервателната система и на
средствата за търговско измерване. /като е уточнено, че на СТИ се извършвали
първоначална и последващи проверки по реда на Закона
за измерванията и нормативните актове към него/. Дружеството следяло за
техническото състояние на измервателните уреди и като резултат на такава
проверка било констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на
електрическа енергия от абоната. „Е.“ АД, твърди ответното дружество,
изпълнявало договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на
чл.63 ЗЗД и за извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 1104611/1.5.2018 г. При проверката на
електромера /СТИ/, обслужващ адреса на потребление на ел.енергия, били
извършени замервания с еталонен калибриран уред и установено, че в регистър
1.8.3. и регистър 1.8.4 имало показания в общ размер на 6434 кВТч. В регистър 1.8.1. били отчетени 002398 кВТч, в регистър 1.8.2. -005820 кВТч
а в скрития регистър 1.8.3. 002234 кВТч и в скрит
регистър 1.8.4. – 004200 кВТч. Потребената
ел.енергия в регистър 1.8.3 и регистър 1.8.4. не била визуализирана на дисплея,
съответно не била отчетена и заплатена от абоната. Процесният
електромер се твърди, че бил демонтиран, подменен с нов такъв, поставен в
индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 508680 и предоставен за
метрологична експертиза в БИМ. Констативният
протокол за техническа проверка, според ответното дружество, отразявал
действителното фактическо положение, съставен бил в присъствието на двама
независими свидетели, които не били служители на електроразпределителното
дружество и извършената проверка на електромер с фабр.
№ 1115031500753363, на неговата цялост и функционалност, притежавал съответната
юридическа стойност.Безспорно /за ответното дружество/ било, че в имота на
абоната била консумирана електрическа енергия, която не била заплатена и ако
абонатът потребил електрическа енергия в количество,
различно от отчетеното, той дължал заплащането му по силата на договорната
връзка.Твърди се, че Експертизата на същото СТИ била извършена от
Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“,
Регионален отдел –РУСЕ и резултатите отразени в Констативен протокол №
870/15.5.2019 г. От страна на БИМ било установено, че била осъществена намеса в
софтуера на СТИ, че СТИ не съответства на техническите характеристики .При софтуерно
четене било установено наличие на преминала ел.енергия по трета тарифа
/002235.3 кВТч/ и четвърта тарифа /004200.9 кВТч/, която не била визуализирана на дисплея. Констативният
протокол на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“, Регионален отдел – Русе, подчертава ответника, като
официален свидетелстващ документ, съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК се ползвал с
материална, обвързваща съда доказателствена сила.В
отговора на искова молба е посочено още, че на 23 –ти май 2019 г. „Е.“ АД съставило Становище за начисляване
на електрическа енергия и конкретизирало размера на оспореното вземане. Установено
било точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър
1.8.3. и на регистър 1.8.4. а на 31.5.2019 г. „Е.П.“ АД издало фактура № **********, с което била
определена цената на реално консумираната ел.енергия, натрупана в скрития
регистър а именно - 1159,24 лева. В тази връзка се сочи, че с писма от
28.5.2019 г. и 31.5.2019г. двете енергийни дружества приложили КП от проверката
и фактурата, които били получени от ищцата. Въпреки, че била извършена корекция
на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, сочи ответното дружество, ел.енергията
натрупана в невизуализирания регистър била реално доставена и потребена от
абоната – ищец, но същата не била платена от него. Съгласно разпоредбата на чл.
200, ал.1-ва предложение 1-во ЗЗД, купувачът на стока бил длъжен да плати
цената на вещта, която в конкретния случай вече била получена чрез направената
доставка на електрическа енергия. Съобразно разпоредбите на ОУ от които
страните били обвързани, потребителят бил длъжен да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия, т.е. процесната
сума се дължала от ищцата на основание чл. 50 ПИКЕЕ, вр.
с чл. 79, ал. 1, вр.с чл. 200, ал. 1, пр.1-во ЗЗД.В условията на евентуалност, ако ВРС
счете, че е неприложима разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ към конкретната
хипотеза, ответното дружество желае искът да бъде отхвърлен на основание чл.
183 ЗЗД, доколкото в случая се касаело за установено точно количество реално
потребена енергия, чието заплащане се дължало от абоната по силата на
установена между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия. в който
смисъл ответникът се позовава на мотивите на Решение № 150/26.06.2019 г..
постановено по гр. дело № 4160/2018 г. по описа на ВКС. III г.о. Предвид
гореизложеното, ответното дружество желае ВРС да отхвърли иска като недопустим, неоснователен и
недоказан и да присъди в полза на ответната страна сторените в производството
съдебно - деловодни разноски, включително и тези за адвокатско
възнаграждение. В условията на евентуалност е заявено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ищцовата страна.В подкрепа на изложеното по-горе ответната страна е направила доказателствени искания.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 25.10.2019 г.
адв.С. в качество на процесуален представител на
ищцата
твърди, че съгласно представените
по делото доказателства по делото е
установено, че лицето, на което е издадена фактурата,
не е собственик на имота няколко години по-рано от процесния период, което
означавало, че фактурата не е била издадена с правилен адресат. В случай на
алтернативност, адв.С. моли съда да има предвид, че Констативният
протокол, който е представен по делото, е частен документ, представен лично от
ответната страна, а също така по делото не е било установено дали фактурираният
период е конкретният период за употребената енергия. Също така, по отношение на
договора между страните, адв.С. заявява, че нямат
задължение по договор да се заплащат задължения по 3-та и 4-та тарифа, а само
1-ва и 2-ра, защото се касае за частен абонат, поради което желае да бъде
прието за установено по отношение на ищеца, че не дължи процесната
сума. Обективирано е и искане да бъдат присъдени
направените по делото съдебно-деловодни
разноски.
В
същото съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество адв.Б.желае
ВРС да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан. Приложената процедура по реда на чл. 50 от ПИКЕЕ ,
твърди адв.Б.че е била правилна и същата следвало да
се прилага за всеки случай на отчетена разлика между потребеното
от абоната и действително заплатеното от него. С Правилата била въведена т.нар.
обективна отговорност за потребителя, изключение от общия принцип на чл. 82 от ЗЗД, тоест в този случай било без правно значение за спора дали точно ищецът е потребил това количество електрическа енергия и за какъв
период е станало това. Съгласно чл. 50, пояснява процесуалният представител на
ответника, при констатирано неправомерно вмешателство, каквото било
констатирано, за ответното дружество възниквало потестативното
право едностранно да коригира сметката на потребителя за потребена електрическа
енергия за минал период. Това и било направено, с цел да бъде възстановено имущественото
разместване, което настъпило вследствие на неправомерното вмешателство,
установено било точното количество потребена електрическа енергия в
невизуализираните регистри. В този смисъл адв.Б.моли
за постановяване на Решение и при отхвърляне на иска за присъждане на разноските .
Съобразявайки становищата
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения,съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От приобщените по делото писмени доказателства а именно:представените
с исковата молба заверени копия
на : справка от сайта на „Е.П. В.” ЕАД за проверка на сметка за електроенергия
за клиентски № * към 11.06.2019 г.; нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № *,
том *, рег.№ *, дело № * г.; схема № 15-184703-07.05.2015 г.
на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 20482.501.1359.26.10; както и
представените с отговора на исковата
молба заверени копия на : Констативен протокол № 870/15.05.2019 г. от метрологична експертиза на
средство за измерване на БИМ; становище
от дата 23.05.2019 г. за начисление на електрическа енергия относно Констативен
протокол № 870/15.05.2019 г., абонатен № *, клиентски № * и извършена
техническа проверка; фактура №
**********/31.05.2019 г.; писмо
изх. № 52912_КП1104611_1/28.05.2019 г. от „Е.” АД; писмо изх. № 52912_КП1104611_2/31.05.2019 г. от „Е.П.П.” АД; 2 бр.
известие за доставяне; справка за
потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата 19.07.2019 г. за
клиент с клиентски № *; извлечение за
фактури и плащания към дата 19.07.2019 г. за клиент с клиентски № *; протокол № М1002225/23.06.2015 г. за
монтаж/демонтаж на електромер. , се установява твърдението и на двете страни,че
именно против ищцата е издадена процесната данъчна
фактура от ответника .
Фактът на издаване на данъчна фактура
от ответното Е. П. П.АД именно против ищцата Г.С. обуславя на първо място
допустимостта на иска.Съдът не споделя становището на ответника залегнало в отговора
на искова молба затова,че искът е недопустим поради следното :На първо място
като всеки отрицателен установителен иск за да е
допустима избраната форма на искова защита е необходимо ищецът да твърди а и да
докаже правен интерес .На второ място позоваването на ответника в срока по
чл.131 ГПК на неизпълнение на задължения на абонат е възражение не по
допустимост на иска а по евентуална основателност .И на трето място в самия
отговор на искова молба оспорването на допустимостта на иска е смесено с основателността
поради което и съдът счита ,че искът е бил допустим и продължава да е допустим
още от датата на завеждането му в съда и до момента .Искът на ищцата за
настоящият съдебен състав е допустим т.к.твърденията на ищцата са че макар и да
е загубила качеството си потребител на ел.енергия ответното дружество е издало
против нея процесната данъчна фактура от 10.6.2019 г. на стойност
1 159,24 лв.Ето защо след като ищцата твърди, че не е била абонат на
ответника за исковия период от време, то за нея е налице правен интерес да
отрече със СПН дължимостта на исковата сума и
производството по делото е допустимо ,респ. съдът дължи произнасяне по същество
на спора.
Видно от проекта за доклад по делото
,обявен за окончателен на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е приел за БЕЗСПОРНО и НЕНУЖДАЕЩО се от доказване
между страните, че:Ищцата Г.П.С.
е имала качество потребител на ел.енергия за битови нужди за обект на
потребление на ел.енергия, находящ се на адрес *, като партидата се е водила на името
на ищцата с кл.номер * и абонатен номер *;Че
ответното дружество е издало към ищцата фактура с номер ********** от
31.5.2019г. за сумата от 1 159,24 лв. – претендирана
за заплащане като цена на ел.енергия за периода от 2.5.2018 г. до 1.5.2018 г. и
неплатена от ищцата на ответника както и Че ищцата е отчуждила имота – обект на
потребление на ел.енергия на дата 11.05.2015 г.
Безспорно по делото се
установява и изяснява,че на дата 11 –ти май 2015 г. ищцата Г. П.С. е продала на лицето И. В. П. собствения си личен имот
,представляващ апартамент № *,находящ се в * / факт виден от копието на цитирания по-горе
нотариален акт, приобщен на л. 7 –ми по делото / .
Видно от л. 41-ви,
ответното дружество е издало данъчна фактура № ********** от 31.05.2019 г.
против ищцата Г.С. за потребена ел.енергия за периода от 2.5.2017г. до 1.5.2018
г. за обект на потребление на ел.енергия в * – за сумата от общо
1159,24 лева – равностойност на служебно определено количество ел.енергия за
два отделни подпериода включени в исковия а именно
сбора от 1058 и 5376 кВТч, за кл.номер
* и аб.номер *с посочен краен срок на плащане на
фактурата – 10.6.2019г.
Приобщени по делото са на
л. 28 и л.30 Констативен протокол от метрологична проверка на СТИ обслужващо
посочения вече обект на потребление на ел.енергия и Становище на *АД за начисление
на допълнително общо количество ел.енергия в размер на 6 434 кВТч.
По делото обаче липсва
протокол от проверка на СТИ ,какъвто се твърди ,че е съставен .
За пълното изясняване на
фактическата страна на спора по делото е проведена съдебно електротехническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж.Н.В..
Въз основа на заключението
на в.л.Н. В.
от дата 08.10.2019 г.,,приобщено на л. 53 – 57 по делото се установява и
изяснява следното :
Категорично е установено и от вещото
лице / л. 54-ти от делото /,че сред материалите по делото липсва Констативен
протокол за проверка на електромера, обслужващ обекта на потребление на
ел.енергия – т.е.КП от дата 1.5.2018г.посочен и като номер от вещото лице.
Въпреки липсата на протокола от
проверка на СТИ, който следва да е съставен от служители на *АД , според вещото
лице на база протокола от метрологична експертиза на електромера – КП № 870 /
15.5.2019 г. на БИМ ГД МИУ –РО РУСЕ е било установено ,че процесния
електромер с фабр.№ 115 0315 0075 3363 е бил
софтуерно претарифиран .В тази връзка в.л.В. е
вписало в СЕТЕ констатациите на БИМ, че при софтуерно четене на електромера от
Българския институт по метрология са установили ,че в невизуализираните
регистри на електромера 1.8.3 и 1.8.4 има натрупана ел.енергия от 2 235 и
4 200 кВТч .Ето защо и според вещото лице на
база на експертизата на БИМ от страна на *АД правилно по правилата на чл.50
ПИКЕЕ са остойностили ел.енергията която е била
отклонявана от видимите към двата невидими регистъра .
Въпреки изложеното в СЕТЕ на конкретно
поставени въпроси вещото лице отново подчертава, че експертизата „е стъпала
върху независимото изследване на
Българския институт по метрология „, където категорично е констатирана външна
намеса в софтуера на електромера. Софтуерното
претарифиране, обяснява още вещото лице при разпита
си ,че става чрез инфрачервен лъч, който се насочва към електромера , като
подчертава, че не е възможно човек без елементарни познания в областта на
електротехниката и компютрите да направи това софтуерно претарифиране,
изискват се специални знания.Електромерът
, в конкретния казус, обяснява вещото лице,че е тип CARAT - българско
производство, не е смарт и не е включен в
системата за дистанционен отчет, която само тя и единствена дава възможност в
същия час, в който е направено вмешателството, то да бъде отразено.Според
вещото лице не може да бъде установено
колко енергия е била по дневна тарифа и колко – по нощна, по простата причина,
че се отчита всичко – и потребление по дневна, и по нощна, само в една тарифа,както
и че не може да се определи началният момент на пренасочването
на ел.енергия.Точно заради това според в.л.В. е приложен чл.50 от ПИКЕЕ ,
според който , срокът не трябва да
надхвърля една година, като в случая срока е определен точно 1 година – 365
дни. Възможно е срокът да бъде много по-голям и много по-малък от този, който е
записан- заявява вещото лице.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявеният от ищцата Г.С. отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим, тъй като с него
ищецът цели да установи със СПН несъществуването в полза на ответното дружество
– „ Е. П. П.„ АД на претендираното от последното
вземане в размер на исковата сума от общо
1 159,24 лева .
При предявения
отрицателния установителен иск с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК в тежест на ответника бе да установи при условията на пълно и
главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и неговия
размер, а в тежест на ищеца бе да наведе и установи правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника.
Ответната страна следваше
да установи при условията на пълно и главно доказване, че в качеството си
доставчик на електроенергия е доставила определеното количество електроенергия,
така както е посочено в процесната фактура, че това
количество не е платено от абоната -потребител на ел.енергия и ищца по делото,
поради което и в съответствие със одобрените и приети Общи условия, ПИКЕЕ и ЗЕ
сумата е дължима от ищцата към ответното енергийно дружество.
Факт е по делото, че
страните са били в договорна връзка но
не и към периода за който ответникът претендира исковата сума.
Дори в отговора на искова
молба ответникът не е оспорил факта ,че ищцата е отчуждила имота си през 2015
г. , като е акцентирал върху неизпълнение на задължението на купувача на имота
да уведоми ответника за промяна на правото на собственост върху обекта за който
до 2015 г. между ищцата и ответника е имало договор за доставка и продажба на
ел.енергия .
Ето защо съдът намира,че
искът на ищцата е изцяло основателен и доказан, т.к.считано от дата 11.5.2015
г. ищцата е отчуждила личния си имот, представляващ обект на потребление на
ел.енергия за битови нужди , респ. е загубила качеството потребител на
ел.енергия за битови нужди за периода след 11.5.2015 г.
При сравнение дори и само
на датата на която е издадена фактурата от ответника – 31.5.2019 г.и датата на покупко –продажбата на имота, до който ответникът е
доставял и продавал ел.енергия - 11.5.2015г. се налагат два основни извода :
Първият извод е че са изминали три години за които не е имало данни
ел.енергията да не е била плащана .Вторият извод е липсват данни за този период
от време да е имало констатации за неточно отчитане на ел.енергия , т.к. при
такива по-рано би се стигнало до исково производство или до демонтиране на СТИ
и подмяна с ново – данни каквито няма по делото .
Интерес представлява по
делото факта ,че въобще не е приложен констативния протокол от проверка на СТИ
на база на който е изготвена метрологичната експертиза на БИМ и съставено
СТАНОВИЩЕТО на *АД за едностранна корекция на сметката на ищцата а след това и
данъчната фактура издадена от ответника .
При тези обективни данни, според
настоящият състав,дори да бъде прието,че е имало неправомерно софтуерно въздействие
върху СТИ, обслужващо обекта на потребление на ел.енергия довело до
незаплащане на потребена, но неотчетена ел.енергия, чието количество е
констатирано при разчитане на данните в регистър
1.8.3. и 1.8.4 , искът на ищцата
се явява изцяло основателен и доказан .
Спор не може да има ,че
задължението за плащане на ел.енергия е на абоната-потребител.По делото на
първо място е доказано твърдението на ищцата че още от 2015 г. не е потребител
на ел.енергия, което само по себе си води до единствения правен и логичен
извод,че ищцата не дължи исковата сума на ответника . В този смисъл е създадена и практика на ВКС обективирана в Решение № 205/28.02.2019г. по гр.дело №
439/2018 г. на Трето г.о. ГК с докладчик съдията Геника
Михайлова , постановено по реда на чл.290 ГПК.
На второ място дори и да
не се възприеме практиката на ВКС затова,че задълженията за потребена
ел.енергия следва да са за новия собственик, по делото е несъмнено доказано че
не е ясно нито кога е направена проверката на СТИ , нито кога е започнало
софтуерното претарифиране .От съвкупния анализ на
събраните в хода на настоящото производство доказателства съдът прави извода,
че ответникът по делото не установи и доказа, че точно количеството ел.енергия, предмет на исковата претенция е било
доставено на ищцата за исковия период .Установяването на това обстоятелство бе
необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната
продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба и в частност на
договора за търговска продажба, доколкото ответникът е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В тази връзка купувачът
дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена
стока.Настоящият състав сравнявайки писмените доказателства по делото
представената фактура, заключението на вещото лице В., намира, че по делото не
е установено от ответното дружество наличието на всички материално правни
предпоставки за дължимост на исковата сума - изброени
по –горе , поради което и без да навлиза в правен анализ в пълнота на нормата
на чл. 50 ПИКЕЕ,единствената възможна за
извършване на корекция на сметка при тези данни по делото, приема,че самата
липса на ангажирано писмено доказателство КП от проверка на СТИ, е достатъчно основание за извеждане
на извода от правна страна ,че цялата корекционна
процедура изначално е била опорочена дори и при възможността чл.50 от ПИКЕЕ да
бъде приложен/ с оглед отмяната на почти всички текстове от ПИКЕЕ с изкл. на
нормите от чл. 47 – 51 ПИКЕЕ преди проверката на СТИ / .
Ето защо, съдът намира предявения
иск и за основателен и за доказан поради което го уважава в пълнота.
Приемайки предявения
отрицателен установителен иск за допустим,
основателен и доказан, съдът на осн. чл. 78, ал.1 ГПК
присъжда в полза на ищцата реално сторените разноски по делото за които са
ангажирани доказателства.
Видно от приобщения по
делото на лист 58 –ми списък по чл. 80 ГПК ищцата претендира разноски както следва : 50,00 лева за платена държавна такса и 300
лева за процесуално представителство – платен в брой адвокатски хонорар – общо 350,00 лева .
Приложените по делото
писмени доказателства удостоверяват и доказват плащането на съдебните разноски,
поради което съдът приема,че разходите са доказани и по основание и по размер и
съгл.чл.78, ал.1 ГПК присъжда същите в полза на ищцата .
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
ищцата Г.П.С., ЕГН **********,*** и ответното дружество „Е. П.
П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***. *, представлявано от П. С. С., Я. М. Д., Г. К.,
че ищцата Г.П.С., ЕГН ********** не
дължи на ответното дружество „Е. П.
П.“ АД, ЕИК * СУМАТА от 1 159,24
лева /хиляда сто петдесет и девет лева и двадесет и четири стотинки/ - за
доставена ел.енергия на абонатен номер *и клиентски *, за адрес – *., на основание чл.124, ал.1 ГПК .
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от П. С. С., Я. М. Д., Г. К. ДА ЗАПЛАТИ на Г.П.С., ЕГН **********,*** от
общо 350,00
лева /триста и петдесет лева / - сторените
от ищцовата страна съдебно - деловодни разноски, пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред
Варненски окръжен съд от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :