Решение по дело №616/2020 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 260236
Дата: 27 октомври 2020 г. (в сила от 21 май 2021 г.)
Съдия: Димо Колев
Дело: 20204110100616
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

       Р Е Ш Е Н И Е

       

                        гр. Велико Търново, 27.10.2020 г.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на четиринадесети септември две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

Районен съдия: Димо Колев

 

Секретар Албена Шишманова

като разгледа докладваното от съдията

гр. дело № 616 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 128 т. 2 КТ и по чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че на основание трудов договор № 40/13.02.1996г. работи при ответника, като води счетоводни дисциплини в бакалавърски и магистърски програми. Твърди, че през зимния семестър на учебната 2016/2017 г. е провел обучение в магистърски програми, което е отчел на 01.03.2017г. и на 02.03.2017г. с 38 отчетни форми в съответствие с Възлагателна заповед № 3952 за допълнителна заетост в магистратски програми, които отчети са посочени в табличен вид в исковата молба. Ищецът изтъква, че за положения от него труд му се дължи общо сумата от 15 274, 21 лева, която е формирана от отработени часове в магистърски програми редовна и задочна форма на обучение, от възнаграждение за дистанционно обучение, при което се заплаща на брой студенти в програмата, а не на отработени часове, както и от възнаграждение за ръководител на програмата. По реда на чл. 143 ал. 2 ГПК ищецът пояснява, че за 235 лекционни часа по 19 магистърски програми редовно и задочно обучение следващото му се възнаграждение е в размер на 6729, 37 лв., за 148 броя обучавани студените по същите програми в дистанционна форма на обучение то е в размер на 6881, 65 лв., а за ръководител на програма дължимото възнаграждение е в размер на 1663, 19лв. Ищецът посочва, че съгласно Вътрешните правила за организацията на работната заплата, така изработената сума е елемент от трудовото му възнаграждение, както и че същата е следвало да му бъде начислена и заплатена през м. март 2017г., след приключване на зимния семестър на учебната 2016/2017 г. Твърди, че с възнаграждението за м. март 2017 г. му е изплатена единствено сумата от 5 000 лева, с което частично плащане работодателят е признал задължението, като неизплатена е останала разликата до 15 274, 21 лв. или сумата от 10 274, 21 лв. Ищецът допълва, че поради неизплащане на претендираната сума в законовия срок, ответникът му дължи обезщетение за забава за периода от 27.03.2017г. до 25.02.2020г. По изложените съображения ищецът отправя искане до съда за осъждане на ответника да му заплати сумата от 10 274, 21 лева – неизплатено брутно трудово възнаграждение, дължимо на основание допълнителна трудова заетост за магистратски програми през учебната 2016/2017 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, както и сумата от 3 042, 31 лева – мораторна лихва за периода от 27.03.2017г. до 25.02.2020г.

С отговора на исковата молба ответникът изразява становище за неоснователност на иска. Заявява, че по семестриална отчет-сметка в електронната система за ищцата за зимния семестър на учебната 2016/2017 г. се водят отчетени общо 1 698 часа преподавателска дейност, като при съобразяване с броя работни дни през този период, следва че тези часове са над 17 на работен ден, а при положение, че същите представляват допълнителна трудова заетост, то следва, че ищцата е работила повече от 24 часа на денонощие. Твърди, че от представените с исковата молба отчети-разпределение не се установява как се формира размерът на отчетеното възнаграждение за ръководител програма, а в голяма част от отчетите не фигурира и колко часа е отчетената заетост. Сочи, че са налице разминавания между заложените лекционни часове и времевия диапазон на провеждането им, както и че отчетите на ищцата не съдържат информация за времево отнасяне на отчетената преподавателска работа, като дори не се сочи през кой семестър и коя учебна година е реализирана заетостта. Възразява, изплатената на ищцата сума от 5000 лв. с работната заплата за м. март 2017г. да представлява признание за дължимост на процесните суми. Оспорва твърдението, че падежът на търсеното възнаграждение е настъпил на 27.03.2017 г., посочвайки че крайната дата на зимния семестър за редовна форма на обучение за бакалавър и магистър е 19.02.2017 г., за задочна форма на обучение – на 20.12.2016 г., за магистър редовна и задочна форма на обучение след завършено висше образование – на 31.01.2017 г., а за магистри дистанционно обучение – на 19.02.2017 г., като в тази връзка прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания за възнаграждения и лихви.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и наличните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, че през процесния период /зимния семестър на учебната 2016/2017г./ ищцата е била преподавател в катедра „Финанси и счетоводство” към „Стопанския факултет” на ответния университет. Липсва спор между страните, а и от представените извлечения от електронната система „Е-преподавател” /листи 19-24 респ. листи 171-175/ се установява, че през зимния семестър на учебната 2016/2017г. на ищцата, със Заповед № 3952 по раздел Б – „Допълнителна аудиторна заетост”, са възложени часове /от 15 до 60 часа лекции/ в магистърски програми – платена форма, редовно и задочно обучение, по дисциплините „Счетоводство”, „Счетоводни стандарти”, „Съвременни методи за отчитане и калкулиране”, „Управленско счетоводство”, „Теория на счетоводството”, „Капиталово бюджетиране”, „Стандартизация на счетоводството”, „Управленско счетоводство – оценка на дейността”, „Счетоводни програмни продукти” и „Спецсеминар 1” в специалностите „Здравен мениджмънт”, „Маркетинг”, „Счетоводство и контрол, счетоводство и одит на нефинансови предприятия”, „Финансово - счетоводен мениджмънт”, „Счетоводство и контрол. Счетоводство на предприятието”, „Финанси. Банково дело”, „Финанси. Финанси на предприятието”. Със същата заповед по горепосочените дисциплини и специалности на ищцата са възложени часове по магистърски програми дистанционна форма на обучение.

От отчети – разпределение на средства с № 6-14, 6-27, 6-28, 6-69, 6-70, всички от 01.03.2017г. и разпечатка за проведени занятия по график /95-98/ се установява, че за времето от 23.11.2016 до 25.11.2016г. ищцата е провела и отчела 30 лекционни учебни часа /60 учебни часа приравнени на упражнения/ по дисциплината „Съвременни методи за отчитане и калкулиране”, а за времето от 29.11.2016г. до 01.12.2016г. същия обем часове по дисциплината „Счетоводни стандарти”, в магистърски програми редовно и задочно обучение, за което й се дължи възнаграждение в размер на 831 лв. съответно 1353, 60 лв. или общо за двете дисциплини 2184, 60 лв.

От отчети - разпределение на средства с № 6-15, 6-16, 6-27, 6-28, 6-69, 6-70, всички от 01.03.2017г. и разпечатка за проведени занятия по график /99-101/ се установява, че за времето от 16.11.2016г. до 20.11.2016г. ищцата е провела и отчела 45 лекционни учебни часа /90 учебни часа приравнени на упражнения/ по дисциплината „Управленско счетоводство”, в магистърски програми редовно и задочно обучение, за което й се дължи възнаграждение в размер на 1809,75 лв.

От отчети - разпределение на средства с № 6-21, 6-22, 6-24, всички от 01.03.2017г. и разпечатка за проведени занятия по график /116-117/ се установява, че за времето от 03.11.2016г. до 04.11.2016г. ищцата е провела и отчела 15 лекционни учебни часа /30 учебни часа приравнени на упражнения/ по дисциплината „Капиталово бюджетиране”, в магистърски програми редовно и задочно обучение, за което й се дължи възнаграждение в размер на 286, 50 лв.

От отчет - разпределение на средства с 6-32 от 01.03.2017г. и разпечатка за проведени занятия по график /141/ се установява, че на 21.01.2017г. ищцата е провела и отчела 10 лекционни учебни часа /20 учебни часа приравнени на упражнения/ по дисциплината „Счетоводни програмни продукти”, в магистърска програма задочно обучение, за което й се дължи възнаграждение в размер на 290 лв.

От отчет - разпределение на средства с 6-35 от 01.03.2017г. и разпечатка за проведени занятия по график /139-140/ се установява, че на 12.12.2016г., на 16.01.2017г. и на 17.01.2017г. ищцата е провела и отчела 30 лекционни учебни часа /60 учебни часа приравнени на упражнения/ по дисциплината „Спецсеминар 1”, в магистърска програма задочно обучение, за което й се дължи възнаграждение в размер на 214, 80 лв.

От отчети - разпределение на средства с 6-41, 6-42, 6-61, всички от 01.03.2017г. и разпечатка за проведени занятия по график /84-85/ се установява, че в периода 14.11-15.11.2016г. и в периода 21.11.-22.11.2016г. ищцата е провела и отчела 30 лекционни учебни часа /60 учебни часа приравнени на упражнения/ по дисциплината „Счетоводство”, в магистърски програми редовно и задочно обучение, за което й се дължи възнаграждение в размер на 870 лв.

От отчети - разпределение на средства с 6-49, 6-50, 6-54, 6-55, всички от 01.03.2017г. и разпечатка за проведени занятия по график /102-103/ се установява, че в периода 05.12.-07.12.2016г. и в периода 14.12.-15.12.2016г. ищцата е провела и отчела 45 лекционни учебни часа /90 учебни часа приравнени на упражнения/ по дисциплината „Теория на счетоводство”, в магистърски програми редовно и задочно обучение, за което й се дължи възнаграждение в размер на 1073, 72 лв.

От горепосочените доказателства, както и от представените извлечения от индивидуалния профил на ищцата от програмата „Е-преподавател” за отчет по Възлагателна заповед № 3952 и отчетени часове по дати за учебната 2016/2017г. /листи 171-178/ се установява, че в процесния период, в 26 дни, същата реално е провела общо 235 лекционни учебни часа респ. 470 часа упражнения, като учебните занятия са се провеждали в корпус 5 на ответния университет /листи 246-251/.

От отчети - разпределение на средства с № № 6-23, 6-25, 6-26, 6-30, 6-33, 6-34, 6-43, 6-51, 6-53, 6-58, 6-62, 6-71, 6-76, 6-79, 6-83, 6-85, 6-90, всички от 01.03.2017г. и с № 6-94 от 02.03.2017г. се установява, че ищцата е отчела преподавателска дейност в 19 магистърски програми дистанционна форма на обучение по отношение на 148 броя студенти, за което й се дължи възнаграждение в общ размер на 6881, 65 лв.

По делото не е спорно, че ищцата е ръководител на процесните магистърски програми и съгласно Заповед № ДЗ-334/09.02.2017г. на декана на Стопанския факултет /лист 170/ има право на възнаграждение в размер на 4 % от бюджета им. Видно от всички горепосочени отчети – разпределение на средства, както и от отчета на лист 65 от делото, изчислено съобразно посоченото правило, следващото се на ищцата възнаграждение като ръководител на програми възлиза общо на 1663, 19 лв.

В съответствие с т. 8 от Концептуална рамка, представляваща Приложение № 4 към Решение на Академичен съвет /АС/ № 11/21.11.2016г. всеки от тези отчети – разпределение на средства е подписан от декана на „Стопанския факултет”, главния счетоводител и е утвърден от зам. ректора по учебна дейност. Съгласно т. 7 от тази Рамка всеки преподавател отчита по ел. път реализираната от него заетост в съответните магистърски програми не по – късно от средата на м. февруари за зимния семестър, а обобщаването на списъците с лицата и хонорарите, които им се начисляват се извършва от учебния отдел през м. февруари - март, утвърждават се от ректора и се внасят в счетоводството за начисляване към заплатите за м. март за изтеклия зимен семестър /т. 9 от концептуалната рамка/. По делото не е спорно, а и от представения от ищцата фиш за заплата за м. март 2017г. се установява, че през този месец на последната е изплатено възнаграждение от 5000 лв. по магистърски програми.

Съгласно чл. 9 т. 7 от Вътрешните правила за организация на работната заплата /ВПОРЗ/ преподавателите, на които е възложена учебна натовареност по раздел „Допълнителна аудиторна заетост” или имат административно – организационни функции в магистърски програми получават допълнителни възнаграждения към работната заплата след приключване на текущия семестър. Тази редакция на разпоредбата е приета с решение на АС № 3/20.03.2017г., но на основание § 8 от ПЗР на Вътрешните правила влиза в сила от учебната 2016/2017г. Тези допълнителни възнаграждения са част от брутната работна заплата на служителя /чл. 10 т. 6/, която се изплаща на две части – аванс до 15-то число и заплата до 30-то число на текущия месец /чл. 13/.

От препис - извлечение от решения на АС от заседание № 6 проведено на 20.06.2016г. е видно, че зимния семестър на учебната 2016/2017г. по магистърски и бакалавърски програми след редовна форма на обучение, след завършено средно образование, приключва на 19.02.2017г., а за задочната форма на обучение – на 20.12.2016г. За редовна и задочна форма на обучение по магистърски програми след завършено висше образование зимния семестър на учебната 2016/2017г. приключва на 31.01.2017г., а при дистанционната форма на обучение на 19.02.2017г.

Според чл. 27 ал. 5 от Правилника за структурата и организацията на учебния процес и правата и задълженията на студените в редакцията му към процесния период, организацията, отчитането и заплащането на преподавателската заетост в платените магистърски програми се определя ежегодно с утвърждавания от АС „Правилник за приемане на студенти за придобиване на ОКС „магистър”. В представения по делото Правилник от ответника, касаещ учебната 2106/2017г. подобна уредба обаче липсва /лист 199-200/. Според чл. 1.4. от Процедурата за планиране, възлагане и отчитане на годишна аудиторна заетост, часовете, които са над минималната стойност на норматива за задължителна аудиторна заетост, но не повече от 360 часа, се заплащат като допълнително възнаграждение към работната заплата, съгласно Вътрешните правила за организация на работната заплата.

От показанията на свид. Г., преподавател в университета, доведен от ищцата, се установя че отчитането на допълнителната заетост по магистърските програми е идентично за всички факултети в университета. Всеки преподавател има личен профил в системата „Е-преподавател” и там отчита реално проведените от него часове, като изготвя семестриален отчет. На база на него се изготвя и подписва отчет - разпределение на средства от ръководителя на програмата, а след това се подписва и от други длъжностни лица от университета. Наднорменото възнаграждение се използва при отчитането на бакалавърски програми, в които всеки преподавател има задължителен норматив и се дължи при надвишаването му.

От показанията на свид. Т., началник учебен отдел, доведена от ответника, се установява, че възлагането на часове допълнителната заетост по магистърски програми се извършва от организатора на учебния процес в съответната катедра. В персоналния си профил в ел. система всеки преподавател вижда възложените му часове, като след провеждането им ги отчита след всяка лекция или след края на обучението. Процедурата за планиране, възлагане и отчитане на годишна аудиторна заетост не се прилага за отчитане на заплащането по магистърски програми, а е свързана със задължителния годишен норматив, които всеки преподавател трябва да има. За всеки час над годишната норма по раздел А на преподавателя се дължи наднормено възнаграждение. Относно извлеченията от системата „Е- преподавател” представени от ответника свидетелката разяснява, че в насложения диалогов прозорец върху възложените на ищцата часове по съответните дисциплини, в долната му част са часовете по график, а в горната му част са реално проведените от нея часове. По този начин служителя в учебния отдел извършва проверка дали отчетеното съответства на заложеното в графика.

По делото са приложение и други писмени доказателства, които не са необходими за изясняване на относимите към предмета на доказване обстоятелства, поради което съдът не ги разглежда и обсъжда при формиране на фактическите си констатации.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Трудовият договор е особен вид възмезден договор, което се обуславя от съдържанието на основните насрещни престации по него – от страна на работника или служителя – предоставяне на работодателя на работната си сила, от страна на работодателя – заплащане на трудово възнаграждение, представляващо цената на работната сила. При предявен иск за заплащане на трудово възнаграждение в тежест на ищеца е да докаже съществуването на трудово правоотношение между страните по делото през исковия период и изпълнение на трудовите си задължения през този период. Във връзка с последното, с оглед на конкретния спор по делото, ищецът следва да докаже, че през зимния семестър на учебната 2016/2017г. е провел възложените му часове допълнителна аудиторна заетост по процесните магистърски програми в съответствие с отразеното в 38 броя отчетни форми с изх. номера от 01.03.2017г. и от 02.03.2017г. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си като е заплатил на ищеца уговореното и дължимо трудово възнаграждение.

По делото е безспорно, че между страните съществува валидно трудово правоотношение и че през процесния период ищцата е била професор и ръководител на катедра „Финанси и счетоводство” към „Стопанския факултет” на ответния университет. Категорично се установи, че през зимния семестър на учебната 2016/2017г. на същата са възложени часове по раздел Б – Допълнителна аудиторна заетост в магистърски програми – платена форма, редовно, задочно и дистанционно обучение. Обстоятелство, което се доказва от представените по делото разпечатки – извлечения от индивидуалния профил на ищцата от програмата „Е-преподавател”. Вписването на часове в посочения раздел Б в профила на ищцата е реда, по който се възлага допълнителна заетост по магистърски програми, съгласно т. 4 от Концептуална рамка, представляваща Приложение № 4 към Решение на АС № 11/21.11.2016г. По същество ответната страна изобщо не е възразила и оспорила по кои учебни дисциплини и в кои магистърските програми е възложена на ищцата допълнителна преподавателска дейност, поради което съдът намира този факт за безспорно установен.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства категорично се установява, че през процесния период ищцата реално е провела обучение от общо 235 лекционни учебни часа респ. 470 часа упражнения по дисциплините „Съвременни методи за отчитане и калкулиране”, „Счетоводни стандарти”, „Управленско счетоводство”, „Капиталово бюджетиране”, „Счетоводни програмни продукти”, „Спецсеминар 1”, „Счетоводство”, „Теория на счетоводство”, редовна и задочна форма, както и че е преподавала по същите дисциплини на 148 броя студенти в дистанционна форма на обучение. Представените от ищцата 38 броя отчетни форми с изх. номера от 01.03.2017г. и от 02.03.2017г., попълнени в съответствие с Концептуалната рамка, както и разпечатките - извлечения от електронната система „Е-преподавател” /листи 171-175/ служат като безспорно доказателство за този факт. Подписването на отчетните форми от декана на „Стопанския факултет”, гл. счетоводител и утвърждаването им от зам. ректора по учебната част, удостоверяват неизгодни за работодателя факти, с оглед качеството, в което горепосочените лица са ги разписали, поради което се ползват с материална доказателствена сила относно реалното провеждане на отчетените часове респ. броя обучени студенти по съответните дисциплини. Посочените в отчетните форми часове съответстват на възложените по график и отчетни от ищцата в индивидуалния й профил в ел. система „Е - преподавател”, съгласно разпечатката от нея /листи 83-141/. Противно на становището на ответника в обсъжданите доказателства липсват разминавания между заложените лекционни часове и времевия диапазон на провеждането им. Видно от същите, а и от показанията на свид. Т., разминаванията за които възразява ответникът всъщност касаят разпределението на лекциите по график, а не реалното отчитане на проведените от преподавателя часове. Относно последното е налице пълно съвпадение между отчетите – разпределение по сметка и разпечатката от профила на ищцата в ел. система, представена от ответника. Възражението на същия, основано на данните по представения от него семестриален отчет /лист 79-82/, че е налице надписване на лекторски часове и че отчетения от ищцата обем преподавателска дейност на ден надхвърля 24 часовата продължителност на едно денонощие също е изцяло неоснователно. То не държи сметка на реално отчетените часове лекции с горепосочените 38 броя отчетни форми, на продължителността на учебния час от 45 минути, която е по – малка от тази на астрономическия час, на обстоятелството, че лекциите по една и съща дисциплина са четени едновременно пред студенти от различни специалности, че в дистанционната форма на обучение отчета е по брой студенти, а не на часове лекции, както и че въпросния семестриален отчет отразява възложените часове по учебен план, а не реално проведените такива от ищцата.

Възражението на ответника, че е налице несъответствие между датите, на които ищцата е отчела проведените от нея лекции в ел. система „Е-преподавател” и дати, на които са изведени отчетите – разпределение на средства, както и че в последните липсва информация относно календарното време на провеждане на отчетените часове лекции не може да обоснове извод за недоказаност на периода, през който е реализирана отчетената преподавателската заетост. Отчитането на проведените лекции в индивидуалния профил на ищцата по дати и брой часове е основание за издаване на отчетите – разпределение на средства /арг. т. 7 и т. 8 от Концептуалната рамка/ и очевидно следва да го предшества по време. В тази връзка несъответствията в датите между двете действия се дължи на различния характер и функции, които имат. С отразяванията си в индивидуалния профил ищцата в качеството си на преподавател е отчела реализираната си заетост през съответния период. Съставянето на отчетите – разпределение на средства служи за остойностяване на положения от лектора труд съобразно отчетените часове в системата, като при изготвянето им ищцата действа като ръководител на проект, а не като преподавател. Между семестриалния отчет и отчета – разпределение на средства е налице функционална връзка, от която безспорно се установява за осъществена през кой семестър и през коя учебна година преподавателската дейност се дължи възнаграждение. В случая категорично се установява от всички обсъдени до момента доказателства, част от които представени от самия ответник, че отчетите – разпределение на средства касаят допълнителна аудиторна заетост на ищцата през зимния семестър на учебната 2016/2017г.

Мотивиран от изложеното и с оглед материалната доказателствена сила, с която се ползват 38 броя отчети – разпределение на средства съдът е обвързан да приеме, че през зимния семестър на учебната 2016/2017г. в магистърски програми, редовно и задочно обучение, по всяка от дисциплините Съвременни методи за отчитане и калкулиране”, „Счетоводни стандарти”, „Спецсеминар 1” и „Счетоводство” ищцата в действителност е провела по 30 лекционни учебни часа приравнени на 60 учебни часа упражнения, по всяка от дисциплините „Управленско счетоводство” и „Теория на счетоводство” по 45 лекционни учебни часа приравнени на 90 учебни часа упражнения, а по дисциплините „Капиталово бюджетиране” и „Счетоводни програмни продукти”, съответно по 15 и по 10 лекционни учебни часа. Тези отчетни форми обвързват съда да приеме, че по горепосочените дисциплини ищцата е обучила и 148 студенти дистанционна форма на обучение.

За така положения от ищцата труд й се следва възнаграждение /хонорар/, което има характера на допълнително трудово възнаграждение по смисъла на чл. 9 т. 7 от ВПОРЗ. Относно размера на това възнаграждение съдът съобрази посочените в процесните 38 броя отчетни форми разценки на час упражнение/брой студенти. В тази си част отчетите не са оспорени от ответника и на основание чл. 162 ГПК съдът по своя преценка определя, че за 235 часа лекции приравнени на 470 часа упражнения по дисциплини в магистърски програми, редовна и задочна форма на обучение, дължимото на ищцата възнаграждение възлиза на 6729, 37 лв. респ. на 6881, 65 лв. за преподавателската й дейност по отношение на 148 броя студенти в магистърски програми, дистанционна форма на обучение.

По делото безспорно се установи, че през исковия период освен преподавател по процесните дисциплини, ищцата е била и ръководител на магистърските програми, за което също й се следва възнаграждение, съгласно Заповед № ДЗ-334/09.02.2017г. на декана на Стопанския факултет. При съобразяване на посочения в нея начин на формиране на това възнаграждение /4% от бюджета на съответната програма/, както и бюджета на всяка магистърска програма отразен в 38 –те броя отчети – разпределение на средства, които в тази част не са оспорени от ответника, съдът по реда на чл. 162 ГПК определя, че дължимото на ищцата възнаграждение за тази й дейност е в общ размер на 1663, 19 лв.

Следователно за осъществената от ищцата преподавателска дейност през зимния семестър на учебната 2016/2017г. по счетоводни дисциплини в магистърски програми – редовна, задочна и дистанционна форма на обучение, както и за дейността й като ръководител програми й се дължи общо възнаграждение в размер на 15 274, 21 лв. Ищцата признава, а и от представения от нея фиш за заплата за м. март 2017г. се установява, че от това възнаграждение ответният университет й е изплатил сумата от 5000 лв. По този начин дължимия остатък възлиза на 10 274, 21 лв.

Ответникът е оспорил дължимостта на тази сума, като е релевирал възражение за погасяването й по давност. Същото се основава на становището, че съгласно чл. 9 т. 7 ВПОРЗ /ред. от 20.03.2017г./ изискуемостта на процесното допълнително възнаграждение настъпва след приключване на зимния семестър на учебната 2016/2017г. и доколкото на тази разпоредба е предадено обратно действие съгласно § 8 от ПЗР на тези Вътрешни правила. Във връзка с този момент на изискуемост на процесното вземане ответникът се позовава и на т. 1.4. от Процедурата за планиране, възлагане и отчитане на годишна аудиторна заетост, която уредба според него дерогира Концептуална рамка за планиране и отчитане на часовете и постъпленията по магистърски програми, представляваща Приложение № 4 към Решение на АС № 11/21.11.2016г. и отново препраща към Вътрешните правила за организация на работната заплата.

Противно на становището на ответната страна Концептуалната рамка не е отменена нито изцяло, нито в частта относно въпросите за заплащане на допълнителните възнаграждения по магистърски програми от горепосочената Процедура за планиране. Видно от съдържанието й тя съдържа уредба относно задължителния годишен норматив на преподавателя, а не относно допълнителната му аудиторна заетост по магистърски програми. С т. 1.4. е уредена дължимостта на наднормено възнаграждение за всеки час над годишната норма по раздел А на преподавателя, а не допълнително възнаграждение по магистърски програми по раздел Б. В тази връзка са показанията и на разпитаните по делото свидетели Г. и Т.. Следователно след като Процедурата за планирането и Концептуалната рамка уреждат различни материи и въпроси не е налице дерогиране на по старите правила, съдържащи се в последната с приемането на по – новите по Процедурата за планиране.

В тази връзка Концептуалната рамка е действаща вътрешна нормативна уредба на университета, която сочи, че допълнителните възнаграждения за магистърски програми се начисляват към заплатите за м. март за изтеклия зимен семестър. Това е момента, от който настъпва изискуемостта на процесното вземане. Разпоредбата на чл. 9 т. 7 ВПОРЗ не сочи нещо различно относно този момент, доколкото същата следва да се тълкува във връзка с нормата на чл. 13 от същите правила. Нормата на чл. 9 т. 7 ВПОРЗ идва да покаже, че за разлика от общо правило, че допълнителните възнаграждения са част от всяко месечно трудово възнаграждение, тези за обучение по магистърски програми стават част от работната заплата след приключването на съответния семестър т.е. изплащат се наведнъж. При съобразяване на времето за отчитане на положените часове допълнителна аудиторна заетост /средата на м. февруари/, времето за изготвяне на отчета – разпределение на средства и обобщаването на списъците за дължими хонорари /м. февруари – м. март/, както и момента, в който следва те да се начислят към заплатите на преподавателите /м. март/, се налага извода, че последните следва да получат изработено от тях по магистърски програми през зимния семестър със заплатата за м. март на съответната година. Съгласно чл. 13 ВПОРЗ падежа на това задължение е 30-то число на месеца, от което следва, че изискуемостта на процесното вземане настъпва на 31.03.2017г. От този момент до датата на подаване на исковата молба - 26.02.2020г. не е изтекъл тригодишния давностен срок по чл. 358 ал. 1 т. 3 КТ, поради което следващото се на ищцата възнаграждение за допълнителна аудиторна заетост не е изсрочено по давност.

По тези съображения предявения от нея иск за заплащане на сумата от 10 274, 21 лв., представляваща общ размер на неизплатените й допълнителни възнаграждения за проведено обучение през зимния семестър на учебната 2016/2017г., съгласно възлагателна заповед № 3952, по магистърски програми редовна, задочна, дистанционна форма на обучение и за дейност като ръководител на програма следва да се уважи изцяло.

Съгласно чл. 86 ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Дължимостта на законната лихва от работодателя при забава в заплащане на трудовото възнаграждение се извежда и от разпоредбата на чл. 245 ал. 2 КТ. По делото не се твърди страните не се уговорили в договора срок за изплащане на трудовото възнаграждение. Такъв обаче е предвиден в чл. 13 от Вътрешните правила за организация на работната заплата и това е 30-то число на текущия месец. Налице е срок по смисъла на чл. 84 ал. 1 ЗЗД, в който следва да се изпълни задължението за плащане и работодателят изпада в забава с изтичане на този ден. Същият не е нужно да бъде канен, за да бъде поставен в забава. По делото безспорно се установи, че ответникът не е платил на ищеца следващото му се допълнително възнаграждение по процесните магистърски програми, което е следвало да се изчисли и начисли в заплатата за март 2017г. Последната съобразно горепосоченото е следвало да се плати до 30.03.2017г. От следващия ден /31.03.2020г./, а не от 27.03.2020г., както смята ищцата, работодателят е изпаднал в забава и дължи на ищеца мораторна лихва, чийто размер изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК, чрез използването на интернет калкулатор за законна лихва възлиза на 3030, 89 лв. Мотивиран от горното настоящият състав на ВТРС намира, че искът за заплащане на мораторна лихва следва да бъде уважен до този размер. За разликата над него до пълния предявен размер от 3042, 31 лв. или 11, 52 лв. искът подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.

Претенция за присъждане на разноски са направили и двете страни, като с оглед изхода на спора същите са частично основателни, съгласно чл. 78 ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищцата е доказала заплащането на разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 610 лв., а ответника 930 лв., поради което съразмерно с уважената част от исковете на първата се следват разноски в размер на 609, 48 лв., а на втория – в размер на 0, 80 лв. или по компенсация ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 608, 68 лв. На основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт по сметка на ВТРС държавна такса за всеки един от обективно кумулативно съединените искове, съобразно уважената част, която е в общ размер на сумата от 532, 20 лв.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”, ЕИК: *********, с адрес гр. В. Търново, ул. „Теодосий Търновски” № 2 ДА ЗАПЛАТИ на М.М.П., ЕГН: ********** с адрес ***, на основание чл. 128 т. 2 КТ и по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, СУМАТА от 10 274, 21 лв. /десет хиляди двеста седемдесет и четири лева и 21 стотинки/ - главница, представляваща общ размер на неизплатените допълнителни възнаграждения за проведено обучение през зимния семестър на учебната 2016/2017г., съгласно възлагателна заповед № 3952, по магистърски програми редовна, задочна, дистанционна форма на обучение и за дейност като ръководител на програма, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 26.02.2020г. до окончателното й изплащане, както и СУМАТА от 3030, 89 лв. /три хиляди и тридесет лева и 89 стотинки/ - мораторна лихва върху главницата за периода 31.03.2017г.- 25.02.2020г., КАТО отхвърля иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 3030, 89 лв. до пълния предявен размер от 3042, 41 лв. или за сумата от 11, 52 лв, както и за периода от 27.03.2017г. до 30.03.2017г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”, ЕИК: *********, с адрес гр. В. Търново, ул. „Теодосий Търновски” № 2, на основание чл. 78 ал. 6 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС СУМАТА от 532, 20 лв. /петстотин тридесет и два лева и 20 стотинки/, представляваща дължимата за производството държавна такса върху уважения размер на исковете, както и сумата от 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”, ЕИК: *********, с адрес гр. В. Търново, ул. „Теодосий Търновски” № 2 ДА ЗАПЛАТИ на М.М.П., ЕГН: ********** с адрес *** СУМАТА от 608, 68 лв. /шестстотин и осем лева и 68 стотинки/, представляваща разноски за възнаграждение за един адвокат по компенсация, съразмерно с уважената част от исковете.

На основание чл. 236 ал. 1 т. 7 ГПК банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми е с IBAN: ***, при „ПИБ” АД.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: