Мотиви
кьм Пр. № 7/17.01.2020 г. по НОХД № 1317/2019 г.:
ЯРП е
предявила обвинение против подсъдимия И.Т.Г. *** за извършено престъпление по чл.196,
ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК.
Сьдьт откри
производство по Гл.27 от НПК - Съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция - веднага след разпоредителното заседание по делото,
след като защитникът и подсъдимият на основание чл.371, т.2 от НПК поискаха
наказателното производство да приключи по реда на Гл.27 от НПК.
Сьдьт на
основание чл.372, ал.1 от НПК разясни на подсъдимия, че няма да му бъде
провеждан разпит. Разясни му също, че няма да бьде провеждан разпит на
свидетелите и вещото лице/в.л./, а всички гласни и писмени доказателствени
средства, както и заключение на вещото лице/в.л./ по съдебно-оценителната
експертиза/СОЕ/ ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.
При
предварителното изслушване на страните по чл.371, т.2 от НПК подсъдимият и
защитника му заявиха пред съда, че признават изцяло фактите изложени в
обвинителния акт/ОА/ и не желаят да бъдат събирани доказателства за тези факти.
Прокурорът
изрази становище, че самопризнанията на подсъдимия изцяло се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства.
Сьдьт, след
като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят изцяло от събраните
в досьдебното производство доказателства, с определение на основание чл.372, ал.4
от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимия и всички събрани по делото доказателства без да събира нови доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинението в ОА.
Участващият
по делото прокурор при пледоариите заяви, че поддържа обвинението предявено
против подсъдимия като счита, че същото е доказано от обективна и субективна
страна, съобразно събраните по делото доказателства. Държавният обвинител пледира
подсъдимия да бъде признат за виновен като му бъде наложено наказание ЛС при
условията на чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК в размер на 3 год. ЛС, което наказание
след като бъде редуцирано с 1/3 да бъде изтърпяно при първоначален „строг“
режим.
Подсъдимият
участва лично в с.з. със служебно назначен в ДП адвокат. Признава се за виновен
по предявеното обвинение и не оспорва фактите изложени в обвинителния акт. При
последната си дума моли за налагане на минимално наказание. Чрез защитника си
пледира за налагане на наказание ЛС около минимума, предвиден в НК, като се
изтъкват тежкото социално положение на дееца, младата му възраст, оказаното
съдействие за изясняване на обективната истина по делото, невисоката стойност
на отнетите вещи, самопризнанията, които е направил.
Сьдьт, за да
постанови присъдата си приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.Т.Г. е бил многократно осъждан за извършени престъпления
против собствеността - кражби.
Около 02.09 часа
на 17.07.2018 г., подс.Ис. Г. *** на нощен
пътнически влак № 8636, пътуващ по линията
гр. Варна - гр. Пловдив.
Влязъл в купе, в което видял свидетелката Е. –
Н. А.А., която спяла. Забелязал, че до
нея имало раница и решил да открадне същата. В изпълнение на така взетото
решение за времето от около 02.09 часа
до около 02.29 часа на 17.07.2018 г., при преминаването
на влака през територията на област-Ямбол, в участъка между ж.п. гара Стралджа и ж.п. гара Ямбол, подсъдимият
взел черна кожена раница със сребристи елементи, на стойност 26 лева, ведно с
намиращите се в същата 1 брой мобилен телефон марка и модел „IPHONE 6, GOLD,
16GB“, на стойност 490 лева, 1 брой червено кожено портмоне на стойност 45
лева, 1 брой лична карта на стойност 18 лева, 1 брой секретен ключ на стойност
3 лева, 1 брой чип за отключване на входна врата на стойност 5 лева и парична
сума в размер на 5 лева, всички вещи на обща стойност 592 лева, собственост на св.Е. – Н. А.А.,***. В коридора на вагона взел от раницата
намиращите се в същата вещи, а самата раница изхвърлил в съседното купе на
влака, където по - късно А. намерила същата. Подсъдимият слязъл на ж.п. гара Ямбол, където изхвърлил част от отнетите вещи, като
задържал банкнотата от 5 лева и мобилния телефон. Парите изхарчил за лични
нужди, а телефонът продал по – късно през деня на свидетелката З. И., от гр. Стралджа, за сумата от 20 лева.
В хода на разследването били изготвени
искания до ЯРС по чл.159а от НПК за предоставяне на трафични данни от
предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги - „БТК“
ЕАД, „А1 България“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД. Установено било, че мобилен
апарат с ИМЕИ ***, собственост на св. Е. – Н. А.А.,
бил регистриран в мрежата на „Теленор България“ АД. В тази връзка, след възложени и извършени оперативно - издирвателни
мероприятия и проведени процесуално - следствени действия бил установен
извършителят на деянието, а именно подс. И.Т.Г..
От заключението на изготвената по делото СОЕ е видно, че общата стойност на всички отнети от подсъдимия
вещи, собственост на свидетелката Е. –
Н. А.А., е 592 лв., а индивидуалната стойност на
вещите е: черна кожена раница
със сребристи елементи, на стойност 26 лева, 1 брой мобилен телефон марка и
модел „IPHONE 6, GOLD, 16GB“, на стойност 490 лева, 1 брой червено кожено
портмоне на стойност 45 лева, 1 брой лична карта на стойност 18 лева, 1 брой
секретен ключ на стойност 3 лева, 1 брой чип за отключване на входна врата на
стойност 5 лева и парична сума в размер на 5 лева.
В хода на разследването, с протокол за
доброволно предаване от 25.02.2019 г., св. З. И., от гр.С., предала 1 брой мобилен телефон марка и модел „IPHONE
6, GOLD, 16GB“, собственост на А.. С разписка от 10.07.2019 г., мобилният
телефонен апарат,
раницата били върнати на
пострадалата.
Видно от
приложената по делото справка за съдимост, при осъществяване на деянието, предмет
на настоящото обвинение, подсъдимият е действал в условията на „опасен
рецидив“ по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ и
чл.30
от НК, тъй като преди осъществяване на процесното деяние е бил многократно
осъждан за престъпления
от общ характер:
-по НОХД № ***
г. с Присъда № *** г. на PC –Я.,
влязла в сила на 09.02.2013 г. - на „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца,
при първоначален „строг“ режим; по НОХД № *** г. с
Присъда № *** г. на PC – Я.,
влязла в сила на 04.04.2013 г. -на „Лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца,
при първоначален „строг“ режим; по НОХД № *** г. с
Присъда № *** г. на PC –Я.,
влязла в сила на 10.04.2013 г. - на „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца,
при първоначален „строг“ режим; по НОХД № *** г. с
Присъда № *** г. на PC – Я.,
влязла в сила на 13.01.2014 г. - на „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца,
при първоначален „строг“ режим. С Определение по ЧНД № *** г. на PC – Я., в
сила от 15.03.2014 г., на основание чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 от НК, му е
наложено най - тежкото от наказанията, наложени с присъди по горепосочените
НОХД на PC – Я., в размер на 8 месеца лишаване от свобода.
Наказанието било изтърпяно на 23.01.2014 г.;
-по НОХД № ***
г. с Присъда № *** г. на PC –Я.,
влязла в сила на 18.11.2014 г. - на „Лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца,
при първоначален „строг“ режим; по НОХД № *** г. с
Присъда № *** г. на PC – Я.,
влязла в сила на 11.02.2015 г. -на „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години,
при първоначален „строг“ режим. С последната присъда на основание чл.25, ал.1,
вр. с чл.23, ал.1 от НК, му е наложено най - тежкото от наказанията, наложени с
присъди по НОХД №*** г. на PC – Ямбол
и НОХД № *** г. на PC –Я.,
в размер на 2 години лишаване от свобода. Наказанието било изтърпяно на 26.08.2016
г.
Горната
фактическа обстановка се установява от
самопризнанията на подсъдимия от ДП и от с.з. и от показанията на свидетелите Е.А./пострадала/,
Ю. К., М. В., З. И., А. Н., Я.В. и П. Н., дадени по ДП, които гласни
доказателствени средства са логични, последователни и безпротиворечиви, събрани
на основание чл.373, ал.2 и 3 от НПК.
Фактическата
обстановка се установява и от всички писмени доказателства, прочетени от съда на
основание чл.283 от НПК в с.з.- справки за съдимост на подсъдимия от с.з. и ДП,
справки и отговори на мобилните оператори, документи на мобилен телефон,
разписка за върнати вещи, протокол за доброволно предаване на мобилен телефон, справка
за изтърпяно наказание ЛС от подсъдимия, справка за управление на движенето на
влаковете и гаровата дейност - Пловдив, както и заключение на в.л. по СОЕ,
които кореспондират както помежду си, така и с приетите от съда гласни
доказателства.
От така установената фактическа обстановка
сьдьт прави следните правни изводи:
Подсъдимият И.Т.Г. ***, с деянието си от обективна и субективна страна е осъществил
състава на чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.„б”
от НК, т.к. за времето от около 02:09 часа до около 02:29 часа на 17.07.2018
г., от нощен пътнически влак №8636, пътуващ по линията
гр.Варна - гр.Пловдив,
при преминаването му през територията на област Ямбол,
в участъка между ж.п. гара Стралджа и ж.п. гара Ямбол, в условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими
вещи/подробно
индивидуализирани по-горе/ на
обща стойност 592 лева, от владението на собственика им Ер. – Н. А.А.,***,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна
страна предмет на престъпно посегателство са движими непотребими вещи, с
определена стойност, годни да бъдат употребявани по предназначението си. Подсъдимият
е извършил престъплението по чл.196, т.1 от НК – квалифицирана
"кражба" в условията на „опасен рецидив”, в състава посочен по-горе.
Деянието е осъществено в условията „опасен рецидив”, съгласно състава на
чл.194, ал.1 от НК, като с отнемането на процесните вещи/индивидуализирани
по-горе/, собственост на постарадалата Е.А., и с напускане на
местопрестъплението/процесното купе на визирания влак/, деянието е окончателно
довършено. Подсъдимият в качеството на извьршител е участвал в осъществяването
на деянието, като правилно ЯРП е предявила окончателно обвинение на подсъдимия
за извършена кражба в условията на „опасен рецидив”- чл.29, ал.1, б.”а” и „б”
от НК, т.к. се установи, че деянието е извършено в 5-годишния срок от
изтърпяването на посочените по-горе присъди от подсъдимия, имайки предвид разпоредбата
на чл.30 от НК и данните за съдимостта на дееца. При осъществяване на
инкриминираното деяние подсъдимият е взел участие и в двете фази на изпълнителното
деяние на кражбата - прекъснал владението на собственика на вещите, взимайки
тези вещи/раница с вещите в нея/, а по-късно с напускане на местопрестъплението
е успял да установи трайна фактическа власт върху отнетото. В случая не се
касае за „маловажен случай” на кражба, имайки предвид времето, мястото,
механизма на осъществяване на престъплението, високата степен на обществена
опасност на деянието и дееца.
По делото се установи също,
че подсъдимият не е имал правно основание да владее процесните вещи, или
основание, което го прави или е годно да го направи собственик на тези вещи. Не
е давано съгласие от собственика на вещите същите да бъдат отнемани. В хода на
съдебното следствие не се установи подсъдимият да е имал съучастници при
осъществяване на престъплението - сьизвьршители, подбудители, помагачи.
От субективна
страна кражбата е извършена от подсъдимия с пряк умисъл, т.к. той е искал настъпването на инкриминирания
резултат, воден от користна цел, а решението да се извърши деянието е взето
непосредствено преди неговото осъществяване. Подсъдимият е разбирал противоправния
и общественоопасен характер на деянието и е съзнавал всички елементи от състава
на престъплението, стремейки се към постигането на престъпните последици. Той е
съзнавал, че сам с положените от него усилия осъществява престъпната си цел - прекъсва
владението на собственика на вещите и установява свое владение незаконно, дори
престъпно. Подсъдимият е действал с намерение противозаконно да присвои
процесните вещи предмет на кражбата - след извършване на деянието се е
разпоредил фактически и юридически с вещите.
Желанието на подсъдимия да
се облагодетелства по неправомерен начин и изградените вече у него престъпни
навици са го подтикнали към извършване на престъплението.
Съобразно гореизложеното,
сьдьт прие, че подсьдимият е извършил кражбата и го призна за виновен по
предявеното от ЯРП обвинение по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б.”а” и „б” от НК.
Сьдьт взе предвид следното
при определяне на вида и размера на наложеното наказание:
Извършеното
от подсъдимия престъпление е с висока степен на обществена опасност, тъй като с
него се засягат пряко обществените отношения свързани с упражняване правото на
собственост и този вид престъпления бележат изключително висок ръст през
последните години в нашето общество.
Личността на подсъдимия е с висока степен на обществена
опасност, имайки предвид високата степен на обществена опасност на деянието,
проявената упорита престъпна воля при осъществяване на деянието, както и факта,
че същият е осъждан многократно за кражби.
Сьдьт,
след като взе предвид изложеното и това, че кьм момента на извършване на
престъплението общата стойност на процесните вещи предмет на кражбата е
невисока, това, че една част от вещите са върнати на собственика им, тежкото
социалното положение на дееца, направените самопризнания в ДП и оказано
съдействие за установяване на обективната истина по делото, младата възраст на
дееца, както и изградените престъпни навици у него, наложи на подс.И.Г. на
основание чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК наказание от 3/три/год. ЛС, което
редуцира с 1/3 до размер на 2/две/год. ЛС.
На
основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНС, сьдьт постанови наложеното наказание
ЛС да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален „строг“ режим, т.к. не може
да се приложи института на условното осъждане.
Съдът не приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, след като установи, че не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства и най-лекото предвидено в закона наказание не би било
несъразмерно тежко, както и поради факта, че деянието не осъществява само
формално състава на кражба в условията на „опасен рецидив“, а престъплението е
извършено от лице, което е проявило за пореден път упорита престъпна воля, и
въпреки че е било многократно наказвано за кражби не се е поправило и
превъзпитало от наложените наказания ЛС.
Съдът не приложи разпоредбата
на чл.196, ал.2 от НК и не постанови конфискация на имущество на подсъдимия, т.к.
се касае за диспозитивна по своя характер разпоредба, а и изходи от тежкото
социално положение на дееца.
Сьдьт счита, че с така
определеното наказание ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл.36
от НК и върху личността на подсьдимия ще се окаже необходимото поправително и
превъзпитателно въздействие, като му се отнеме възможността да извършва нови
престъпления.
Граждански
иск по делото не бе предявен.
Причини за
извършване на престъплението са изградените у подсъдимия престъпни навици, желанието
му да се облагодетелства по престъпен начин, както и тежкото му социално
положение.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК, сьдьт осъди подсъдимия да заплати направените по
делото разноски в р-р на 100,80 лв. в приход на РБ по сметката на ОД на МВР-Ямбол,
а разноските за служебен защитник ще бъдат присъдени след определянето им от
НБПП-гр.София.
По тези
сьображения сьдьт постанови присъдата си.
Районен съдия: