№ 2254
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20221100504810 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
С решение №20017467 от 28.02.2022 г. по гр.д.66184/18 г., СРС-155 състав
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „И.Ф.” ЕООД, с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, партер против В. И. Г., с
EГH **********, че В. И. Г. дължи на „И.Ф.” ЕООД сумата от сумата от 1319,42 лв. -
главница по договор № 166036 от 04.04.2017 г., и сумата от 183,87 лв. - договорна лихва за
периода от 04.04.2017 г. до 30.03.2018 г., законната лихва върху главницата, считано от
27.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за договорна лихва за сумата над 183,87 лв. до първоначално претендирания размер от 1
350,11 лв.
ОСЪЖДА В. И. Г., с ЕЕН **********, от гр. София, ж.к. ****, ДА ЗАПЛАТИ на
„И.Ф.” ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, партер,
представлявано от управителя Б.И.Н., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1
от ГПК, сумата от 61,26 лв. , представляваща направени по делото разноски в
производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 06.07.2018 г. по гр.д. № 27462/2018 г. по описа на СРС, 155 състав ;на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 477,53 лв. , представляваща направени по делото
разноски.
1
ОСЪЖДА „И.Ф.” ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ****, партер, представлявано от управителя Б.И.Н., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К.
И. Б., от РАК, с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, офис - партер, сумата от
416,87 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Срещу решението е подадена, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, въззивна
жалба от ответника в частта,с която са уважени исковете. Жалбоподателят счита решението
за неправилно,в противоречие с материалния закон.Твърди,че съдът неправилно приел,че
процесният договор е в съответствие с материалния закон,приложим към договорите за
потребителски кредит.Твърди,че договорът не съдържа погасителен план,поради окето е
недействителен.;договорът не предвижда лихвен процент на ден,поради което също следва
да се обяви за недействителен;не е включена задължителната информация на чл.11 т.12
ЗПК;неправилно съдът приел,че клаузата за договорна лихва не е нищожна.
Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а искове - отхвърлени.
Претендира и присъждането на разноски по делото.
Въззиваемият е представил отговор на жалбата,с който я оспорва.Претендира
разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че пьрвоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се
посочи следното:
Ищецът е предоставил на ответницата кредит в размер на 1 500 лв. със задължение за
връщане на 14 погасителни вноски. В чл. 4 от договора по делото се съдържа погасителен
план. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа погасителен план.
Видно е, че такъв е наличен.Твърдението, че не се съдържа погасителен план в договора е
неоснователно.
Неоснователно е твърдението, че договорът не предвижда, лихвен процент на ден.В чл.
2, ал. 4, т. 3.1 се съдържа размера на лихвения процент на ден, при отказ от договора.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК договора за потребителски кредит трябва да съдържа
лихвен процент на ден при отказ. Видно е, че такъв е определен.
По повод изявлението, че договорът за кредит трябва да изпълнява определени точки
от чл. 11, ал. 1 от ЗПК, без твърдения, че това задължение не е изпълнено:Договорът за
кредит отговаря изцяло на чл. 11, ал. 1 от ЗПК. Спазени са всички законови изисквания.
Неоснователно е твърдението, че в договора не е включена задължителната
информация на чл. 11, ал. 1 т. 12 от ЗПК.В чл. 6 от представения договор са изброени,
правата на потребителя. Те са актуални към датата на сключване на договора - 04.04.2017г..
В клаузата са посочени правата по чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК. Следователно въпросното
2
право е изрично посочено, както с цитиране на законовата разпоредба, така и с нейното
пресъздаване. Поради това е изпълнено това законово изискване.
По повод твърдението, че договорната лихва е нищожна, същото е неоснователно.
В чл. 2, ал. 4, т. 3 от процесния договор страните са договорили фиксиран лихвен
процент в размер на 40,15 %. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Съобразно с член единствен, ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на
законната лихва за просрочени задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в
сила от първи януари, съответно от първи юли на текущата година плюс десет процентни
пункта. За периода да договора от 04.04.2017 г. до 29.05.2018 г. основният лихвен процент
на БНБ е 0,00 на сто. Следователно уговореният в договора годишен процент на разходите
от 48,3 % е под предвидения в закона петкратен размер на законната лихва. Договореният
лихвен процент по договора не противоречи на закона, поради което и е основателна
претенцията за заплащане на договорна лихва.
Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което
то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На въззиваемата страна следва да се присъди сумата 100 лв.за юрисконсултско
възнагражедние.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20017467 от 28.02.2022 г. по гр.д.66184/18 г., СРС-155
състав в обжалваните части.
ОСЪЖДА В. И. Г., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. ****, ДА ЗАПЛАТИ на
„И.Ф.” ЕООД, с ЕИК ****, „С.П.“ ООД, ЕИК:**** сумата 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение за въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3