№ 37
гр. С.З., 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско
дело № 20215501001454 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260652/15.07.2021 г. постановено по гр. д. №
5673/2019 г. по описа на Районен съд – С.З..
Постъпила е въззивна жалба на „А.“ ЕАД против решение №
260652/15.07.2021 г. постановено по гр. д. № 5673/2019 г. по описа на Районен
съд – С.З., в частта с която е отхвърлен предявеният иск от „А.“ ЕАД против
„С.“ ООД за признаване на установено, че „С.“ ООД дължи сумата от 283.39
лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договор по партида №
М3138229/10.04.2012г., като неоснователен.
Във въззивната жалба „А.“ ЕАД излага доводи за неправилност и моли
въззивният съд да отмени решението и да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „С.“ ООД, който моли
въззивният съд да потвърди обжалваното решение.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от „С.“ ООД против решение №
260652/15.07.2021 г. постановено по гр. д. № 5673/2019 г. по описа на Районен
съд – С.З., в частта ,с която е признато за установено по отношение на „С.“
1
ООД, че дължи на „А1 България" ЕАД,
сумата от 230 лв., представляваща дължими месечни вноски по договор от
06.04.2016г. за продажба на изплащане на мобилен апарат LENOVO А6010
Р1us DS, Вlаск, по партида № М3138229/10.04.2012г., ведно със законната
лихва, считано от 22.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
1980/24.07.2019г. по ч.гр.д. № 3764/2019г., по описа на СтРС.
Във въззивната жалба са изложени съображения, като е направено
искане да се отмени решението в тази част, като се отхвърли иска.
Претендират се разноските пред въззивната инстанция.
В законния срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от
страна на „А.“ ЕАД, в който се взема становище, че жалбата е неоснователна
и следва да се остави без уважение. Направено е искане да се присъдят
разноските пред настоящата инстанция.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422
ГПК.
Ищецът „А.“ ЕАД моли съда да признае за установено, че „С." ООД, му
дължи на сумата от лв., представляваща 230 лв. - оставащи месечни вноски
по договор за закупуване на изплащане по партида М3138229 от 10.04.2012г.,
ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
до окончателното плащане; 283,39 лв. - неустойка за неизпълнение на
договор партида МЗ 138229 от 10.04.2012г. Претендира за заплащане от
ответника на сторените съдебно-деловодни разноски по настоящото
производство, както и тези в заповедното.
Ответникът „С.“ ООД в законоустановения срок е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете изцяло и моли да бъдат
отхвърлени.
Видно от приложеното ч.гр.дело № 3764/2019г. по описа на Районен съд
– С.З., съдът е издал заповед за изпълнение № 1980/24.07.2-19г., съгласно
която е разпоредил длъжникът „С." ООД, гр. С.З., да заплати на кредитора
2
„А." ЕАД, гр. С., сумата от 230 лв., представляваща неплатени вноски по
договор за закупуване на мобилен апарат на изплащане по партида
М3138229/10.04.2012 г., по издадени фактури № *********/07.12.2016г.; №
*********/08.10.2016 г. ; № 33937 3895/09.12.2016г. и №
*********/10.11.2016 г., сумата от 283.39 лв. , представляваща неустойка за
неизпълнение на договора, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 22.07.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 325 лв.,
разноски по делото. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът писмено е
възразил срещу издадената заповед за изпълнение. В срока по чл. 415 от
ГПК заявителя предявява настоящия установителен иск.
По делото е представен Договор М3138229/10.04.2012г. , ведно с
Приложение №1 към него, сключен между „С." ООД, чрез представителя
К.Г., и М." ЕАД, за предоставени на ответното дружество мобилни услуги.
На 06.04.2016г., между страните е сключен договор за продажба на
изплащане № 5034 39616, по силата на който ответното дружество,
представлявано от К.Г., е закупило на изплащане от ищеца апарата LENOVO
А6010 Р1us DS, Вlаск , на обща стойност от 276 лв., която е разпределена за
изплащане на 23 месечни вноски, посочени в Приложение № 2 към договора.
За неплатените суми - месечни вноски общо, в размер на 230 лв.,
ищцовото дружество издало следните фактури: № *********/12.07.2016г.; №
*********/10.08.2016г.; № 39373895/12.09.2016г. и № *********/11.10.2016г.
По последната фактура били начислени всички оставащи вноски за мобилния
апарат, поради прекратяване на договора за мобилния номер, в пакет, с който
е закупен.
Видно от направена от съда служебна справка в търговския регистър, се
установява, че до 26.06.2013г. законен представител на ответното дружество е
било лицето К.Г., заедно с А.П.. Последният е заличен като управител на
30.06.2014г., като законен представител е посочено лицето Р.Й.. Същата е
представлява дружеството до 15.07.2016г., когато е заличена като
управител.Останали са за законни представители лицата К.С. и Драгомир
Илиев. Тези двама управители са били законни представители, заедно с
лицето Радка Тонева до 01.11.2017г., когато последната е заличена като
управител. От 01.11.2017г. законни представители на дружеството са К.С. и
В.С., които са и към настоящия момент. Така към датата на подписване на
3
процесния договор - 06.04.2016г., законен представител на „С." ООД е било
единствено лицето Р.Й..
Ищецът твърди, че процесния договор е сключен от надлежно
упълномощено лице Р.П., което е положило подписа си в договора. В тази
връзка представя пълномощно с нот. заверка на подписите от 17.07.2015г., на
нотариус М.И., с рег. № 406 на НК, и с район на действие РС - С.З..
Видно от същото, Р.Й., в качеството си на управител на „С." ООД, е
упълномощила Р.П. да извършва посочени в пълномощното от името на
дружеството всякакви правни и фактически действия, като представлява
упълномощителя пред всички лица, организации, учреждения и др.,
включително да представлява дружеството пред всички мобилни оператори
при закупуване, временно изключване, повторно включване смяна на
абонамент и сключване на дългосрочни договори, както и закупуване на
телефонни апарати.
От заключението на съдебно - почеркова експертиза се установява, че
подписите, положени в договор № *********, ведно с Приложение № 1 към
него, както и в договор за продажба на изплащане № *********, ведно с
Приложение № 2 /погасителен план/ са положени от лицето Р.П..
От заключение на съдебно - икономическа експертиза в ищцовото
дружество за периода м. март - м. юли 2016г. има осчетоводени фактури и
плащания по тях по договор партида №М 3138229/10.04.2012г. и договор за
продажба на изплащане от 06.04.2016 г., като фигурират и процесните
фактури. След закупуване на мобилното устройство на изплащане за 24
месеца, има заплатена една вноска, като останалите 23 месечни вноски, в общ
размер на 230 лв., не са платени. Вещото лице посочва, че процесните
фактури са осчетоводени единствено при ищеца. В счетоводството на
ответника не е установена информация, относно осчетоводяването на
фактурите. През процесния период и до 31.12.2017г. счетоводството при
ответника е водено в друга счетоводна фирма с управител В.С.. При приемане
- предаване на счетоводната документация не е съществувало задължение на
ответното дружество към ищеца, както и осчетоводен актив - мобилен
телефон в инвентарна книга. В допълнително заключение към експертизата се
установява, че при ответното дружество в дневника за покупки са отразени
две фактури - ф-ра № *********/12.04.2016г. на стойност 62.28 лв., и ф-ра №
4
*********/11.05.2016г., на стойност 62.99 лв. Същите фактури са
осчетоводени при ищеца по партидата на сключения между страните договор
№М 3138229. След извършена справка в ТД на НАП - офис С.З. се установява
съответствие в установеното осчетоводяване на фактури при ищеца, издадени
по извършени доставки на ответното дружество за процесния период по
процесния договор, както и за периода преди процесния. Ответникът не е
ползвал право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивният съд намира за безспорно, че между страните по делото са
сключени договори по партида № М 3138229/10.04.2012г. и договор за
продажба на изплащане на мобилен апарат от 06.04.2016г. Настоящата
съдебна инстанция счита за неоснователно направеното възражение от „С.“
ООД, което се поддържа и във въззивната жалба, че договора за продажба на
изплащане е подписан от лице без представителна власт.
Видно от представените по делото доказателства, към момента на
подписване на договора законен представител на „Сигма – Интернешънъл“
ООД е била Р.Й.. Горепосоченият договор за закупуване на стока на
изплащане е подписан от Р.П., която към момента на подписването е била
надлежна упълномощена от законния представител на „С.“ ООД, Р.Й., което
се установява от представеното пълномощно с нот. заверка на подписите от
17.07.2015г., на нотариус М.И., с рег. № 406 на НК, и с район на действие
РС - С.З. /лист 20 от първоинстанционното дело/. Освен това в случая следва
да намери приложение и разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, в която е посочено, че
когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се
смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави
веднага след узнаването. В настоящия случай е установено, че след
сключването на договора има извършени плащания по него, поради което
следва да се приеме, че ответното дружество е потвърдило действията по
сключването на процесния договор..
В настоящия случай се установява, че ищецът е предоставил за ползване
на ответника мобилен апарат LENOVO А6010 Р1us DS, Вlаск във вид, годен
за употреба, поради което за ответното дружество е възникнало задължението
да заплати цената му. По делото не са представени доказателства, че „С.“
5
ООД е заплатило стойността на мобилния апарат и няма същия да е бил
върнат на оператора. Видно от заключението на съдебно икономическата
експертиза, останалите неплатени месечни вноски възлизат в общ размер на
230 лв.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че предявеният
установителен иск от „А.“ ЕАД против „С.“ ООД за сумата от 230 лв. се
явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
Ищецът претендира заплащане на неустойка за неизпълнении задължения
по договор партида №М3138229/10.04.2012г. за предходен период по
издавани месечни фактури, чието забавяне е продължило повече от 24 дни. За
дължимата неустойка, в размер на 283, 39 лв., от ищеца е издадена сметка №
*********/07.10.2016г. Според ищеца, размерът на дължимата неустойка е
сумата от всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата
на прекратяване на договора 07.10.2016г., до изтичане на определения срок на
ползване - 06.04.2018г.
Въззивният съд намира, че на първо място не са представени никакви
доказателства изявлението на ищеца за прекратяване на договора да е
достигнало до ответника, поради което искът за заплащане на неустойка се
явява неоснователен. Отделно от това, видно от съдържанието на сметка №
**********/07.10.2016 г., в която е начислена неустойката, същата по
никакъв начин не може да бъде обвързана с представения по делото договор,
нито пък става ясно за какво е тази неустойка. Поради това само на това
основание следва да се приеме, че предявеният иск от „А.“ ЕАД против „С.“
ООД установителен иск за неустойка в размер на 283, 39 лв. е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Освен това следва да се има предвид, че клаузата за неустойка в полза
на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга
поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер
на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до
изтичане на уговорения в него срок, е неравноправна и съответно нищожна на
основание чл. 14 6, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл. 143,т.5,т.9 и т.14 от
ЗЗП. В този смисъл първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви,
които въззивният съд изцяло споделя и на основание чл. 272 от ГПК,
препраща към тях.
6
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, разноските направени от страните, остават
така както са направени.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260652/15.07.2021 г. постановено по гр. д. №
5673/2019 г. по описа на Районен съд – С.З..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7