Р Е
Ш Е Н
И Е
№
1333 28.06.2021 година
град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд-Пловдив, XXIV състав,в публично
съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: ДАРИНА МАТЕЕВА
Ч Членове: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретар К.Р.и с участието
на прокурор Кичка Пеева-Казакова
като разгледа докладваното от съдия
Д.Матеева КАН дело № 1121 по
описа за 2021 год., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на С.В.Т. ,ЕГН **********
***,чрез адвокат А.К. с адрес:г*** против Решение № 260369/13.03.2021 год.,
постановено по АНД № 4120/2020 год., по описа на Районен съд - Пловдив, II - ри
н. с., с което е потвърдено Наказателно постановление № 507920-F539708 от
20.04.2020 г. на М.К.Л.на длъжност ***- Пловдив, с което на С.В.Т. ***, на
основание чл.178 от Закон за данък върху
добавената стойност от /ЗДДС/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение на чл.132, ал. 6, вр. с ал. 5 от ЗДДС.
По подробно
изложени доводи в касационната жалба се иска от настоящия касационен състав
отмяна на атакуваното решение, като неправилно и незаконосъобразно.Направено е
искане за присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответникът
по касационната жалба – ТД на НАП, представя писмено становище по жалбата,като
иска решението на ПРС да бъде оставено в сила.Поддържа се още,че в случай на
уважаване на касационната жалба,на страната следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение .
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив в съдебно заседание дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Касационният състав на
съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законовоустановения срок, от надлежна страна ,за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството пред Районен съд –
Пловдив се е развило по жалба на С.В.Т. против Наказателно постановление №
507920-F539708 от 20.04.2020 г. на М.К.Л.на длъжност ***- Пловдив, с което на С.В.Т.
***, на основание чл.178 от Закон за
данък върху добавената стойност от /ЗДДС/ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500
/петстотин/ лева за нарушение на чл.132, ал. 6, вр. с ал. 5 от ЗДДС.
Районен съд - Пловдив, след като е
провел пълно и всестранно разследване по делото, е възприел за установена
описаната подробно в обжалваното решение фактическа обстановка, която се
възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно да се повтаря.
За да потвърди НП районният съд е приел,
че НП е издадено от компетентен административнонаказващ орган по смисъла на чл.
47, ал. 2 ЗАНН, при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да компрометират отразените в него фактически
констатации. Въз основа на събраните доказателства въззивният е приел, че
касаторът е извършил вмененото му нарушение на
чл. 132, ал. 6, във вр. с, ал. 5 от ЗДДС, поради което правилно е била
ангажирана административно-наказателната му отговорност. Приел е още, че не са
налице предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Така постановеното решение е неправилно.
С разпоредбата на чл. 132, ал. 5 от ЗДДС
е въведено задължение за регистрация по ЗДДС на неперсонифицирано дружество, в
което участва съдружник, който е регистрирано по този закон лице. Според, ал. 6
на чл. 132 от ЗДДС регистрацията по, ал. 5 се извършва с подаване на заявление
за регистрация в 7-дневен срок от датата на договора за създаване на
неперсонифицираното дружество, която се смята за дата на регистрация на
дружеството по този закон.
Не е спорно по делото ,че на
13.11.2018г. с дружествен договор от
13.11.2018г. е било създадено Дружество по ЗЗД „Натурално-Обединение за местен
пазар-фермери и занаятчии“, сключен на основание чл.357 от Закона за
задълженията и договорите между „Фермерски пазарь“ ЕООД, БУЛСТАТ *********,
„Блукю“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, „Дон Батон“
ООД, БУЛСТАТ *********, „Апи-Арт“ ЕООД, БУЛСТАТ ********* – регистрирана по
ЗДДС от дата 11.01.2012г., „ЗП З.Д.Б., и
„Био Уей“ ООД, БУЛСТАТ *********, с цел : „Обединяване на усилията си за
извършване на съвместна дейност в областта на развитието на местен пазар на
производители на плодове и зеленчуци, преработени продукти от плодове и
зеленчуци, животновъди и производители на животински хранителни продукти –
мляко, кашкавал, сирена, масло и др.под. както и занаядчии, т.ч производители
на хляб, тесто и тестени изделия за бита и др.под.“.
Глобата по чл.178 от Закон за данък
върху добавената стойност от /ЗДДС/ в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение на чл.132, ал. 6, вр. с ал. 5 от ЗДДС е наложена на управителя на
ДЗЗД„Натурално-Обединение за местен пазар-фермери и занаятчии“-С.В.Т..
На първо място, от обстоятелствената
част на обжалваното НП не става ясно дали и кой от съдружниците в консорциума е
регистриран по посочения закон. Този процесуален пропуск, изразяващ се в
непълнота на фактическото обвинение, е довел до недоказаност на същото от
обективна страна, доколкото, както бе посочено, задължение по чл. 132, ал. 5 от ЗДДС възниква само ако в неперсонифицираното дружество участва регистрирано по
ЗДДС лице.
Отделно от това, настоящият състав
намира, че незаконосъобразно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя-съдружник и представител на ДЗЗД по следните съображения:
Регистрацията по ЗДДС, начисляването и
декларирането на данъка върху добавената стойност, става при условията и по
реда, предвиден в ДОПК.
При това положение, съобразно чл. 9, ал.
2 от ДОПК, в производствата по този кодекс неперсонифицираните дружества и
осигурителните каси се приравняват на юридически лица. Принудителното събиране
на дължимите суми се извършва срещу участващите в неперсонифицираните дружества
и в осигурителните каси лица, съобразно тяхното участие.
Законната фикция е несъмнена, че по
отношение на производствата, в които се осъществяват правата, задълженията и
отговорността за данъци, каквото безспорно е и това за регистрацията по ЗДДС, при
наличие на предпоставките на закона за това, неперсонифицираните дружества и
осигурителните каси се приравняват на юридически лица. Това са субектите, за
които възникват правата и задълженията и съответно по отношение на които се
осъществява административнонаказателната отговорност за осъществено нарушение
при осъществяване на дейността им. Задължения за отделните съдружниците в
дружеството, възникват едва в производствата по принудително събиране на
задълженията.
Ето защо, съдът намира, че не е налице
колизия с правилото на чл. 83 от ЗАНН, според което на юридически лица и
еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на
задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.
Както по отношение на едноличния търговец, макар и да е физическо лице, е
допустимо налагането на имуществена санкция, така и спрямо неперсонифицираното
дружество, по силата на законово установената фикция, е също допустимо налагане
на имуществена санкция, като форма на осъществяване на
административнонаказателна отговорност.
Ето защо, не може да бъде споделена
тезата, че тъй като гражданското дружество по ЗЗД няма самостоятелна
правоспособност и дееспособност за разлика от юридическите лица по Търговския
закон, задължение на участващите в него е да извършат регистрация на
дружеството по ЗЗД по чл. 132, ал. 5 от ЗДДС, респективно–тяхна е тежестта, при
неизпълнение, да понесат административнонаказателната отговорност по чл. 178 от ЗДДС.
Предвид изложеното, настоящият
касационен състав намира, че незаконосъобразно с процесното НП е ангажирана
отговорността на С.В.Т. за нарушение,
допуснато от друг правен субект. Горното обуславя отмяна на първоинстанционното
решение ,съответно на НП.
При този изход на делото,на касационния
жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски направени и за двете
инстанции,а именно 400 лева/100 лева заплатено адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение пред
касационната инстанция/
Поради изложените съображения и на
основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Административен съд -Пловдив
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260369/13.03.2021 год.,
постановено по АНД № 4120/2020 год., по описа на Районен съд - Пловдив, II - ри
н. с., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 507920-F539708 от 20.04.2020 г. на М.К.Л.на длъжност ***-
Пловдив, с което на С.В.Т. ***, на основание
чл.178 от Закон за данък върху добавената стойност от /ЗДДС/ е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.132, ал. 6, вр. с ал. 5 от ЗДДС.
ОСЪЖДА
Национална агенция по
приходите-гр.София , да заплати на С.В.Т. ,ЕГН ********** ***,чрез адвокат А.К.
с адрес:г*** разноски за двете инстанции в размер на 400/четиристотин/лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.