Р Е Ш Е Н И
Е
С., 16.03.2020 г.
Софийски Окръжен съд, Наказателно отделение, втори въззивен състав в публичното заседание на четиринадесети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. СТЕФАН СТОЙКОВ
при секретар В. Д., с участие на прокурор Т., като изслуша докладваното от съдия Стойков ВНОХД № 129 по описа за 2018 г. и да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава двадесет и първа - чл. 318 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на подсъдимия Ц.Д.В. ***, подадена на 27.09.2017 г., чрез защитника – адвокат Д.С. от САК, срещу присъда № 51 от 13.09.2017 г., постановена по НОХД № 123 по описа за 2017 г. на Районен съд С..
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия Ц.Д.В. за виновен в това, че на неустановена дата в периода 10 май 2015 година – 31 май 2015 год., противозаконно е присвоил чужди движими вещи, а именно 900 лева, собственост на А.В.В., получени и владени от подсъдимия като авансово плащане за ремонт и поправка на отоплителна камина с водна риза в дома на А.В.В. ***, поради което и на основание чл. 206, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.
С присъдата е осъдено подсъдимото лице да заплати на А.В. сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 31.05.2015 г. до окончателното й изплащане.
С присъдата е постановено и подсъдимият В. да заплати по сметка на съда сумата от 36 лева, представляваща дължимата държавна такса върху уважения граждански иск.
Недоволен от присъдата е останал подсъдимия, който чрез защитникът си е подал въззивна жалба на 27.09.2017 г., както и допълнение към нея от 22.02.2018 г., с които се иска отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невиновен,, а алтернативно се прави искане за връщане на делото за ново разглеждане.
С жалбата и допълнението се оспорват фактически изводи на съда и несъобразяване с показания на свидетели, установяващи предаване на сумата от страна на подсъдимия на майстора, с който лично пострадалото лице е имало уговорка за изработване на водната риза. Твърди се в допълнението, че подс. В. е употребил за себе си само сумата от 100 лева, която му е дадена от А.В. за услугата по транспортиране на свалената водна риза от с. Р. до гр. С..
Твърди се в допълнението, че в мотивите на съда са смесени съставите на престъпленията по чл. 209 и 206 от НК, като и че при повдигане на ново обвинение не е направено уточнение на новите фактически положения от страна на обвинението.
В съдебно заседание подсъдимия В. не се явява. В хода на въззивното производство е установено, че подсъдимия е починал на 13.02.2018 г., а като граждански ответници са конституирани неговите наследници – О.Ц. В. и Д.Ц.В..
В съдебно заседание се явява защитникът – адвокат С., който поддържа подадената жалба и допъленнието към нея. Прави искане за прекратяване на производството поради смъртта на подсъдимия,, както и да не бъде уважаван гражданския иск.
Гражданските ответници поддържат становището на защитата.
Представителят на СОП оспорва подадената жалба, като иска прекратяване на производството в наказателно-осъдителната част и потвърждаване на присъдата в гражданско-осъдителната част.
В хода на въззивното производство са събрани писмени доказателства – препис от акт за смърт на подсъдимия, както и удостоверение за наследници, видно от които подсъдимият Ц.Д.В. е починал на 13.02.2018 г. в гр. С., като негови наследници са низходящите му роднини - О.Ц. В. и Д.Ц.В., съответно дъщеря и син.
Подадената въззивна жалба е допустима като подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, от надлежна страна, а така също е администрирана по съответния ред от първостепенният съд.
По същество не следва да се разглежда подадената жалба срещу присъдата в частта, в която подс. В. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, тъй като неговата смърт е пречка за реализиране на наказателната му отговорност. При смърт на лице, на което е повдигнато обвинение разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК предвижда прекратяване на наказателното производство, а при постановена присъда същата следва да бъде отменена на основание чл. 334, т. 4 от НПК в тази част.
Следва обаче да бъде разгледана подадената жалба в частта, в която е уважен предявения от А.В.В. граждански иск – чл. 307 от НПК.
По същество жалбата срещу присъдата в частта, в която е уважен предявения граждански иск е основателна според мнозинството от настоящия съдебен състав.
Макар и предявен в наказателния процес гражданския иск има същите обезщетителни функции и е с правно основание чл. 45 от ЗЗД, предвиждащ задължение за обезщетение на виновно причинени вреди. В наказателния процес този иск има за предмет обезщететяване на вредите, причинени с престъпното деяние, за което е повдигнато обвинение.
За да уважи предявения граждански иск първостепенният съд е направил извод за осъществяване на престъпното деяние по чл. 206, ал. 1 от НК, но според настоящия съд това е направено, след като са пропуснати част от доказателствата, установени в хода на съдебното следствие.
Може да бъдат споделени част от фактическите изводи на първостепенният съд, отнасящи се отношенията между подсъдимия и пострадалото лице, които накратко са следните: Частният обвинител и граждански ищец А.В. *** на 23.04.2015 г., като е ползвал услугите на подсъдимия – таксиметров шофьор, за да посети специализиран магазин за отоплителни уреди. Пострадалият е търсил конкретно отоплително котле, но предлаганите в магазина не удовлетворявали специфичните изисквания по размери, а така също и на предлаганата цена. Споделяйки с подсъдимия за тези проблеми пострадалият, по предложение на подс. В., се е съгласил да посетят майстор, който да изработи котле по необходимите размери. С такива намерени подсъдимият е откарал пострадалия до работилница, където се е извършвал и ремонт на автомобили, и където пострадалото лице се е срещнало с неустановено по делото лице – майстор железар, който поел ангажимент да изработи отоплителния уред, при което е поискал да ползва като модел старото котле за да съобрази неговите размери при изработване на новото.
Ангажиментът за изработването на новото котле е поет от неустановеното лице – майстор железар, като пострадалият е поел ангажимент да достави старото котле в работилницата. Пострадалият не е поддържал никаква връзка с майстора железар, поел ангажимент да изработи котлето, като е очаквал подсъдимия да осъществява тази връзка с майстора и да изпълни поетия ангажимент.
В началото на месец май 2015 г. подсъдимият е пристигнал в с. Р., общ. С., където се намира домът на пострадалия В., като целта е била да вземе старото котле, което е било демонтирано междувременно. При това отиване до с. Р., подсъдимият е бил придружен от св. В. Т., повикан за оказване на помощ с тежкото около 100 кг. котле. От своя страна пострадалият В. е повикал св. В. Г., който също да помогне в дейността по натоварване на котлето. След осъществяване на тази дейност, в присъствие на посочените свидетели, пострадалият В. е дал на подс. В. сумата от 900 лева, в което число сумата от 100 лева за направените от подсъдимия разходи по откарване на котлето и сумата от 800 лева за материали за изработване на котлето – метални тръби и консумативи, след което подсъдимият отпътувал за гр. С. и оставил котлето в споменатата работилница.
При тези факти, които и настоящия съд прием за установени без никакви съмнения и противоречия, първостепенният съд е направил извод за осъществяване на престъпното деяние по чл. 2006, ал. 1 от НК от страна на подсъдимия, като са изложени пространни правни съображение за намеренията и целенасочените действия на подсъдимия.
В същото време обаче първоинстанционният съд е пропуснал да обсъди и вземе предвид фактите, установени от разпита на св. Т. и св. Е.Й., установяващи поведението на подсъдимия при откарване на котлето в работилницата и последващите действия на неустановеното лице майстор – железар.
Еднозначно свидетеля Т. посочва, че при откарване на котлето подсъдимият се е срещнал с майстора железар и му е дал паричните средства, предадени за тази цел от пострадалия В.. Свидетелят Т. няма преки възприятия за точния размер на предадената сума, но посочва, че подсъдимият е дал средства на лицето, идентифицирано с белези от свидетеля, даващи основание да се счита, че това е именно лицето, работещо като железар в посочената работилница, с което е постигната и договорката от страна на пострадалия. В неустановен момент след това майсторът железар е напуснал работилницата, като котлето е било изнесено от новите наематели на помещението на двора. Неизвестно по делото е местонахождението на майстора – железар, както и неговата самоличност, като може да се направи извод, че през от края на лятото на 2015 г. котлето се е намирало вече изоставено на двора в работилницата, където е било видяно от подсъдимия, без същият да открие новата месторабота на майстора железар. Свидетелят Й. посочва, че е видял докарване на „железарията“, разговарял е накратко с подсъдимия, но не е видял даване на средства на майстора. Същият свидетел посочва, че няколко пъти след това подсъдимия е търсил майстора железар, но от есента на 2015 г. последният е напуснал работилницата. Пред този свидетел подсъдимият е споделил, че е „завлечен“ от железаря със сума 800-1000 лева, без да е посочил за какво са били тези средства.
При тези допълнителни факти, необсъдени от първия съд, но установени по надлежния ред и чрез предвидените за това средства, мнозинството от настоящия съдебен състав достига до различни правни изводи относно осъществяване на престъпния състав на деянието по чл. 206, ал. 1 от НК от страна на подс. В., съответно за необходимостта от ангажиране на неговата отговорност за обезщетение за вреди.
Обсебването е специфично по вид престъпление срещу собствеността, при което обект на престъпно посегателство са вещи, които деецът владее или пази на някакво основание. От обективна страна е необходимо деецът да владее или да пази чуждата вещ, а така също да присвои вещта. Присвояването може да бъде извършено във форма на изрични действия по разпореждане с вещта, така и мълчаливо - с проявено отношение към вещта като към своя, а така също и чрез отказ да бъде върната на собственикът й. В конкретния случай няма действие по „своене“ на вещта от страна на подсъдимия В., след като са налице доказателства, че е предал паричната сума, предназначена за плащане към лицето, ангажирано с изработване на котела. Следва да се отбележи, че не може да има обсебване на сумата от 100 лева, която е била предназначена за възнаграждение на подс. В. за извършената услуга – пътуване до дома на пострадалия и откарване на котлето до работилницата в гр. С.. По отношение на останалата сума от 800 лева може да се направи извод, че няма обсебване, след като средствата са предадени на лицето, с което пострадалия е постигнал договорка да изработи ново отоплително котле.
Поради това мнозинството от настоящия съдебен състав намира, че няма виновно поведение от страна на подсъдимия В., съответно няма основания за ангажиране на гражданско-правната му отговорност. Съобразно този извод следва да бъде отменена присъдата в частта, в която е уважен предявения срещу подсъдимия граждански иск и същият да се отхвърлен.
Предвид на изложеното и на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ присъда № 51 от 13.09.2017 г., постановена по НОХД № 123 по описа за 2017 г. на Районен съд С. в частта, в която подсъдимия Ц.Д.В., ЕГН **********, е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, като ПРЕКРАТЯВА наказателното производство в тази част.
ОТМЕНЯ присъда № 51 от 13.09.2017 г., постановена по НОХД № 123 по описа за 2017 г. на Районен съд С. в частта, в която подсъдимия Ц.Д.В., ЕГН **********, е осъден да заплати на А.В.В., ЕГН********** сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, в която подсъдимия Ц.Д.В., ЕГН ********** е осъден да заплати по сметка на РС С. сумата от 36 лева, представляваща дължима държавна такса и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.В.В., ЕГН********** граждански иск за осъждане на подсъдимия Ц.Д.В., ЕГН ********** да му заплати сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на касационно обжалване в частта, в която се прекратява наказателното производство, на основание чл. 346, т. 4 от НПК, в 15-дневен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС.
Решението е подписано с особено мнение на съдия Я.Бозаджиева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Недялка Николова
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ОМ Яника Бозаджиева
2.
Стефан Стойков