Решение по дело №505/2019 на Окръжен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……….…/…….06.2019 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                               

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

                                ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА

                                                                ТОНИ КРЪСТЕВ

 

при участието на секретаря Румяна Дучева,

като разгледа докладваното от съдията Маркова

в.т.д. № 505/2019 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 3497/17.01.2019 г. от „КУАДРАНТ БЕВЪРИДЖИС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Лозен, ул. „Лозен“, № 6, представлявано от М.Ц. срещу Решение № 5078/10.12.2018 г., постановено по гр.д. № 4708/2018 г. на ВРС, XXXIV с., в частта с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че „ГЕЧЕНСКИ ПЕРЛИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Девня“, № 19а, вх. 1, ет. 2, ап. 7, дължи разликата над 1.11 лв. до претендирания размер 889.55 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 06.08.2015 г. - 11.10.2017 г., за която сума е издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 10275/18.12.2017 г., по ч.гр.д. № 15893/2017 г., по описа на ВРС, XX с.

В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано. Излага, че съдът неправилно е приел, че задължението за заплащане на уговорената неустойка е с неопределен падеж, поради което, за да бъде поставен ответника в забава е необходимо същият да бъде поканен да я заплати. Излага анализ на релевантните разпоредби от сключения договор и счита, че с изтичането на уговорения 3-месечен срок, през който клиента може да се възползва от допълнителната възможност за изпълнение на договорните си задължения, се поражда и задължението на клиента да заплати уговорената неустойка, без за това да е необходимо предприемане на каквото и да е действие от страна на кредитора. По същество отправя искане за отмяна на решението в атакуваната му част и уважаване на предявения иск. В с.з. не изпраща представител.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Геченски перли“ ООД, не депозира писмен отговор. В с.з. се представлява от Управителя.

ВОС по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от „Куадрант Бевъриджис“ АД иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че „Геченски перли“ ООД дължи сумата 4000.00 лв., представляваща неустойка поради нарушение на т. 14, изр. четвърто от Договор № 672/19.06.2014 г. и Допълнително споразумение от 24.06.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.10.2017 г. до окончателното й изплащане; сумата 889.55 лв., представляваща мораторна лихва за периода 06.08.2015 г. – 12.10.2017 г., както и сумата 80.00 лв., представляваща обезщетение за разноски за събиране на вземането, съгласно чл. 309а, ал. 1 ТЗ, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 10275/18.12.2017 г., по ч.гр.д. № 15893/2017 г., по описа на ВРС, XX с.

Ищецът твърди, че на 19.06.2014 г. е сключен договор № 672, по силата на който ответникът се е задължил да продава в обекта си, продукти на ищеца като изпълни количествата по анекс № 7 или да осъществи покупки на стойност 40080 лв., с ДДС, за пълния едногодишен период на договора. С оглед изпълнение на тези количества и с цел увеличаване на пазарното присъствие на продуктите си, ищецът направил инвестиции под формата на парична сума в размер на 4000.00 лв. Сочи, че сумата била предоставена на ответника от дистрибутор с протокол от 25.06.2014 г. Ответникът обаче, в границите на редовния срок на договора, не изпълнил таргетите (обемите) като в нарушение на т. 14, изр. четвърто от договора не извършил и поръчки на стоки в размер на 25% от годишния таргет, в тримесечен срок след края на редовния срок на договора, или за сумата от 10020.00 лв. Това неизпълнение, ищецът твърди да е довело до дължимост на уговорената неустойка в размер на 4000.00 лв. Излага, че отговорността на ответника произтича от Споразумение от 24.06.2016 г., по силата на което се е задължил да отговаря солидарно с „Бххем“ ДЗЗД. Въпреки отправените покани задължението за заплащане на неустойката не било изпълнено, което мотивирано ищецът да предприеме действия по принудителното му събиране.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Геченски перли“ ООД, депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Счита, че не е налице основание за ангажиране на отговорността му, доколкото нито един от твърдяните в исковата молба документи не са предоставени на дружеството. В депозираното възражение по чл. 414 ГПК е поддържано, че сумата 4000.00 лв. е предоставена от ищеца като промоция на марката и за компенсиране на загубите, произтекли от прекратяване на договор с Кока Кола. В рамките на действие на договора твърди, че в срок заплащал дължимите суми за доставени стоки. Оспорва да е правена инвестиция под формата на предоставени продукти в размер на 4000.00 лв.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна, следното:

Не се спори между страните, че в полза на въззивника – ищец, по ч.гр.д. № 15893/2017 г., по описа на ВРС, XХ с., е издадена Заповед по реда на чл. 410 ГПК, с която е осъден въззиваемият - ответник да заплати сумата 4000.00 лв., представляваща неустойка поради нарушение на т. 14, изр. четвърто от Договор № 672/19.06.2014 г. и Допълнително споразумение от 24.06.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.10.2017 г. до окончателното й изплащане; сумата  889.55 лв., представляваща мораторна лихва за периода 06.08.2015 г. - 12.10.2017 г., сумата 80.00 лв., представляваща обезщетение за разноски за събиране на вземането, съгласно чл. 309а, ал. 1 ТЗ. Присъдени са разноски за заповедното производство.  

От представеното по делото заверено копие от Договор № 672/19.06.2014 г., се установява, че „Куадрант Бевъриджис“ АД, в качеството му на „продавач“ се е задължил за срока на договора да снабдява „Геченски перли“ ООД, в качеството му на „важен клиент“ с продуктите, които произвежда и/или внася на територията на РБ срещу задължението на последния да купува продуктите и да ги продава в обектите си. Страните се договорили, че нивата на покупко-продажбите (таргетите) се определят в Анекс № 7 (чл. 14). Договорът бил сключен за срок от една година или до достигане на таргетите, считано от 05.09.2014 г. Установява се още, че действието на договора  продължава и след предвидения период, докато количеството на таргетите по Анекс № 7 бъдат достигнати, при определен максимален срок пет години. В случай, че клиентът не достигне количествата в периода на договора и по време на неговото продължение не поръча в продължение на 3 последователни месеца поне 25% от годишното количество на стоките, той дължи неустойка в размер на направените инвестиции. Страните дефинирали понятието „инвестиции“ да включва маркетингов бюджет, разходи за маркетингови събития, материали, предоставяне на парични средства, отстъпки, бонуси и др.

Видно от представения Анекс № 5 към договора инвестицията по договора се изразява в предоставяне на първоначално зареждане на стойност 4000.00 лв., с ДДС, във вид на стоки от портфолиото на ищеца. Предвиден е и размер на инвестициите при надвишаване на съответния процент от оборота.

Видно от представения пред заповедния съд Анекс № 7 е, че страните са уговорили минимален оборот в размер на 33400.00 лв., без ДДС, за срок от една година.

По силата на Допълнително споразумение от 24.06.2014 г., ищецът, ответникът и ДЗЗД „Бххем“, последните две представлявани от Д.Ж., са постигнали съгласие ДЗЗД „Бххем“ да замести изцяло като страна „Геченски перли“ ООД в договора важни клиенти. В чл. 2 от Споразумението страните се договорили, че ответното дружество запазва отговорността си за всички възникнали задължения към продавача до деня на подписване на споразумението и занапред, като старият и новият клиент отговарят солидарно за тях. Предвидено е, че за задълженията на новия клиент ДЗЗД „Бххем“, възникнали след създаване на правновалидни търговски отношения с продавача, като солидарен съдлъжник ще отговаря и досегашният важен клиент – „Геченски перли“ ООД.

По силата на Приемо-предавателен протокол от 25.06.2014 г. към Договор № 672, представител на „Варна дринкс ню“ ООД е предало на Д.Ж., като представител на ДЗЗД „Бххем“, сумата 4000.00 лв.

От представеното по делото уведомление изх. № 4243/10.10.2017 г. се установява, че ищецът е отправил до ответника покана да заплати незабавно, след получаване на уведомлението, неустойка в размер на 4000.00 лв., платима по посочена банкова сметка на ищеца. Уведомлението е получено на 11.10.2017 г.

Пред първоинстанционния съд е допусната ССЕ, чието заключение, неоспорено от страните е прието от съда. Заключението се цени и от настоящата инстанция като компетентно и безпристрастно дадено.

С оглед установяване твърденията на ищеца по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел – Стилияна Василева Трифонова, представляващ „Варна Дринкс Ню“ ООД.

По реда на чл. 176 ГПК обяснения за обстоятелства по делото е дал Управителя на въззиваемото дружество „Геченски перли“ ООД.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази приложимия закон, съставът на Варненски окръжен съд достигна до следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на ВОС съобрази следното: Искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, е предявен в границите на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 15893/2017 г., на ВРС, ХХ с. Произнасянето на ВРС съответства на заявената за разглеждане претенция, поради което обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предмет на въззивна проверка е частта от решението, с която предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК е отхвърлен за разликата над 1.11 лв. до претендирания размер 889.55 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 06.08.2015 г. - 11.10.2017 г. 

Предвид характера на предявения иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК – иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест при този вид искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада доказателствената тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на такова задължение, а именно да установи: наличие на валидно облигационно правоотношение по твърдяния договор, наличие на неизпълнение на поетите задължения от страна на ответника, обосноваване на претенциите по период и размер. В тежест на ответника е доказване изпълнението на поетите задължения точно и в срок или други правопогасяващи възражения.

По оплакванията във въззивната жалба:

Предвид влизане в сила на решението в частта, с която е прието за установено, че въззиваемия – ответник дължи сумата 4000.00 лв., представляваща договорна неустойка, по силата на чл. 14 от Договор № 672/19.06.2014 г. и Допълнително споразумение от 24.06.2014 г., обвързаността на страните от процесния договор, неизпълнението на задълженията на въззиваемия по него, дължимостта и размера на неустойката не могат да бъдат предмет на спор между страните.

В настоящото производство спорът се концентрира по въпроса следва ли ответника да бъде поканен да заплати дължимата договорна неустойка при наличието на уговорен между страните падеж на това задължение.

Съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 и 2 ЗЗД длъжникът изпада в забава с изтичането на деня, определен за изпълнение на задължението му, а ако такъв не е определен – след като бъде поканен от кредитора.

Безспорно е, че в чл. 14 от Договора страните са предвидили, че в случай, че клиента не достигне уговорените количества в периода на договора (една година) и по време на неговото продължение не поръчва в продължение на 3 последователни месеца поне 25 % от годишното количество, клиентът ще заплати на въззивника неустойка в размер на направените инвестиции, в случая 4000.00 лв.

Анализа на неустоечната клауза води до извода, че уговорената санкционна неустойка става изискуема с изтичането на 3 последователни месеца, през които клиентът не достигне обем на поръчаните стоки - 25 % от предвиденото годишно количество.

Безспорно е и, че за изискуемостта на неустойката не е необходима покана отправена до длъжника. Покана е необходима обаче, за да бъде поставен последния в забава, по отношение заплащането на неустоечното задължение, което е парично, доколкото падеж на това задължение не е уговорен между страните и, за да бъде обоснована претенция за обезщетение за забава.

Въззивникът излага доводите, че след като в договора е посочено, че с изтичането на трите последователни месеца, уговорената неустойка е дължима, то тя се дължи ведно с обезщетение за забава от същата дата. Тези доводи не могат да бъдат споделени, тъй като въззивникът смесва понятията изискуемост и падеж на задължението.

С оглед установеното получаване на покана от страна на ответника за заплащане на дължимата неустойка, на 11.10.2017 г., то правилно първоинстанционния съд е възприел, че началния момент на претендираното обезщетение за забава е 12.10.2017 г. При използване на калкулатор от ПИС „Апис“, въззивния съд установи, че размерът на дължимото обезщетение за забава върху главницата от 4000.00 лв., възлиза на 1.11 лв.

При това положение, предявения иск за разликата над този размер до предявения от 889.55 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 06.08.2015 г. - 11.10.2017 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед на резултата от спора, първоинстанционното решение в атакуваната му част ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода от спора пред настоящата инстанция разноските направени за заповедното производство не следва да бъдат ревизирани.

Разноски за въззивното производство на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, макар и да се следват на въззиваемия, не се присъждат предвид липсата на подобно искане.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5078/10.12.2018 г., постановено по гр.д. № 4708/2018 г. на ВРС, XXXIV с., в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че „ГЕЧЕНСКИ ПЕРЛИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Девня“, № 19а, вх. 1, ет. 2, ап. 7 дължи на  „КУАДРАНТ БЕВЪРИДЖИС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Лозен, ул. „Лозен“, № 6, представлявано от М.Ц., разликата над 1.11 лв. до претендирания размер 889.55 лв. (осемстотин осемдесет и девет лева и 55 ст.), представляваща обезщетение за забава за периода 06.08.2015 г. - 11.10.2017 г., за която сума е издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 10275/18.12.2017 г., по ч.гр.д. № 15893/2017 г., по описа на ВРС, XX с.

В необжалваните му части решението е влязло в законна сила.

Решението не подлежи на обжалване по аргумент на чл. 280, ал. 3 ГПК.

             

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                              2.