№ 1468
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно
дело № 20211110209759 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от „Е...“ ЕООД, представлявано от управителя Й.А.К.,
срещу наказателно постановление /НП/ № 517881-F539744/15.06.2020 г., издадено от
началник отдел „Оперативни дейности“ - София в Централно управление на Национална
агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на жалбоподателя на основание чл.53, ал.1, вр.
чл.27 /чл. 83/ и чл.3, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и
на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от Закона да данък върхуд добавената стойност /ЗДДС/ е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Недоволен от издаденото наказателно постановление останал жалбоподателят, който го
обжалва в срок. Счита, че издаденото НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде
отменено изцяло. Твърди, че констатираната в хода на проверката разлика между въведената
във фискалното устройство /ФУ/ и действителната касова наличност произхожда от все още
неотчетен оборот от предходния работен ден, като практиката на търговеца била да отчита
на следващия работен ден и от стартова наличност в началото на работния ден. Смята, че
НП не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН – не са посочени номер и дата
на АУАН и имената на актосъставителя. Смята, че липсват доказателства за твърдяното
нарушение, тъй като издадения АУАН не е част от доказателствата за извършване на
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Смята, че дори НП да е
законосъобразно, то става дума за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбата се поддържа и се иска отмяна на НП, като писмено се изнасят
1
аргументи в посока на тезата. Иска се присъждане на сторени разноски по приложен списък.
Ответната страна ЦУ на НАП – София, редовно призована, се представлява от процесуален
представител. Моли се за това, да бъде потвърдено НП като правилно и законосъобразно.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение. Съображения по същество се развиват в писмени
бележки.
Въз основа на доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:
На 24.02.2020 г. в 16:40 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на
параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС –магазин за осветителни тела, находящ се в гр. София, ул.
„Н.Г.“ № 110, стопанисван от „Е...“ ЕООД. В хода на проверката е установено, че дневният
оборот от монтираното в обекта фискално устройство марка E.., модел B..., № ED ... на
фискално устройство и № 44... на фискалната памет, с междинен отчет №
0004375/24.02.2020 г., разчетената от ФУ сума в брой е в размер на 253.65 лв., а
фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 513.32 лв. – съгласно изготвен опис
на паричните средства в касата от И.Г.Д., продавач-консултант в обекта. Видно от дневен
междинен отчет № 0004375/24.02.2020 г. има служебно изведена сума в размер на 64.10 лв.
Фискално устройство марка E.., модел B..., № ED ... на фискално устройство и № 44... на
фискалната памет притежава и са активни функциите „служебно въведени“ и „служебно
изведени“ суми. Установената разлика е в размер на 259.67 лв. Извършена е констатация за
това, че разликата се дължи на неотразени чрез фискалното устройство получени плащания
на същата стойност, като се заключава, че „Е...“ ЕООД е нарушило разпоредбата на чл.33,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. За установените факти и обстоятелства е съставен
протокол за извършена проверка сер. АА№ 36380/24.02.2020 г., на основание чл. 110, ал.4
вр. Чл. 50, ал.1 от ДОПК.
Затова е нсъставен АУАН и е издадено процесното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя на основание чл.53, ал.1, вр. чл.27 /чл. 83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и на
основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ.
По доказателствата:
Така изложената и възприета фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: от показанията на свитдетелите
Б. ОГН. Г. и И.Г.Д., както и от писмените доказателства по делото – АУАН, протокол за
извършена проверка в обекта, копие от опис на налични пари в каса към момента на
започване на проверката, копие от дневен финансов отчет, копия от заповеди за
компетентност, както и от останалите материали по делото. В съдебно заседание
актосъставителят Б. ОГН. Г. потвърждава констатациите по АУАН и съдът цени
показанията му като последователни и логични. Св.И.Г.Д., продавач-консултант в „Е...“
ЕООД, изнася твърдения за това, че разликата от 259.67 лв. се обяснява с оборот от
2
предходния работен ден и оборотни пари, които не са част от оборота. Съдът не кредитира
показанията на този свидетел, като съобрази и позицията му на йерархична зависимост в
дружеството-жалбоподател; те не се подкрепят от останалия доказателствен материал и
представляват опит за изграждане на защитна версия, ползваща жалбоподателя за постигане
на благоприятен за последния изход по делото. Съдът прецени писмените доказателства
като относими, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.
От правна страна:
Жалбата изхожда от правоимащо лице, депозирана е в законоустановен срок срещу
подлежащ на оспорване акт и като такава е допустима.
По съществото на спора:
АУАН е съставен от компетентен орган съгласно заповед, приложена по делото.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник на отдел
"Оперативни дейности" в Централно управление на НАП –София, по заповед № ЗЦУ-ОПР-
17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО.
В изпълнение на законовите си правомощия съдът не констатира да са допуснати
процесуални нарушения при установяването на административното нарушение и издаването
на наказателното постановление, водещи до отмяната му. АУАН е съставен при спазване на
процедурата, предвидена в чл. 40 и 43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл. 42
и чл. 57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и точно са описани нарушението,
датата и мястото на извършването, обстоятелствата при които е било извършено и
законовите разпоредби, които са били нарушени. Противно на твърденията на
жалбоподателя, в НП са посочени номер, дата, имена на съставителя на АУАН. Правната
квалификация по чл.33, ал.1 от Наредба№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ е прецизна и в
съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и
НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, "Извън
случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми. "Нарушението е констатирано на
датата на проверката и е било налице към тази дата. Фактът на установени продажби, за
каквито са приложени доказателства по административната преписка, е обстоятелство, само
по себе си е напълно достатъчно, за да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност. Съдът счита за безспорно доказано нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателят. Твърдяното в жалбата и потвърдено от свидетелските показания на
св.Дончев в хода на съдебното производство обстоятелство, че установената разлика между
въведените във ФУ и действително наличните в касата парични средства представлява
оборот от предходен работен ден и стартови оборотни средства и констатацията на АНО, че
въпросната разлика се дължи на неотразени чрез фискалното устройство получени плащания
на същата стойност не си противоречат. В момента на проверката жалбоподателят не е
3
изпълнил задължението си по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Ирелевантно е дали жалбоподателят, както твърди, е смятал впоследствие да въведе оборота
от предходния работен ден във ФУ, или не. Налице е пълно съответствие между
обстоятелствената част на АУАН и НП, очертаващи нарушената материалноправна норма.
Налице е пълно съответствие и по отношение на нормите, определящи санкцията на
жалбоподателя.
При това положение жалбоподателят следва да понесе административнонаказателна
отговорност, тъй като разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ
визира конкретни задължения, които се установи, че са били нарушени от негова страна.
В случая се касае за административно нарушение, което е формално по своя характер, и за
да бъде същото осъществено и да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на извършителя, не е необходимо да бъдат причинени вреди на клиентите или
фиска, тоест да се стигне до някакъв резултат, а същото се счита осъществено с факта на
неизпълнение на задълженията, които предписва визираната правна норма на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Задължение на търговеца е да предприеме всичко
необходимо, а също така и да осъществява необходимия контрол над служителите си за
спазване на посоченото изискване от Наредбата. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че разпоредбата на чл.33 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е част от
установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи
фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на
касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от
продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент.
Именно поради изложеното настоящият състав намира, че чл. 28 от ЗАНН е неприложим в
настоящото производство. В случая става дума за обичаен, а не за маловажен случай на
нарушение на чл.33 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г.
По наказанието:
Правилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя
и е наложил административно наказание на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС,
визираща налагане на санкция за гореописаното нарушение. В случая е наложена
„имуществена санкция“ в минимален размер, като в този смисъл не е налице възможност за
корекция в посока намаляване.
По изложените съображения съдът прие, че наказателното постановление следва да бъде
изцяло потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с
материалния и процесуалния закон.
Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата я оттегли страната, за която
административният акт е благоприятен има право на разноски. Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 5 от ЗАНН, в полза на юридическо лице или едноличен търговец се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
4
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Като
съобрази нормата на чл.143, ал.3 от АПК и предвид изхода на спора настоящият съдебен
състав намира, че в полза на НАП следва да се присъди сумата от 120 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.24 от
Наредбата за заплащане на правна помощ. Тази сума трябва да бъде осъден да заплати
жалбоподателят, чиято претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразно
изхода на делото, следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 517881-F539744/15.06.2020 г.,
издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ - София в Централно управление на
Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на жалбоподателя на основание
чл.53, ал.1, вр. чл.27 /чл. 83/ и чл.3, ал.2 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ и на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от Закона да данък върхуд
добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на жалбоподателя за присъждане на сторени
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Е...“ ЕООД да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на
120.00 /сто и двадесет/лева.
Решението подлежи на обжалване и протест в 14-дневен срок от съобщаването на страните
пред Административен съд-гр. София.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5