РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. Плевен, 20.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети март две
хиляди двадесет и първа година и в
състав:
Председател:
Снежина Иванова
при секретар Десислава
Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 1108 по
описа за 2020 година на Административен съд – Плевен.
Производството е
по реда на чл.
145 и сл. от АПК.
Административното
дело е образувано по жалба на „Арсис“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Плевен, Западна индустриална
зона п.к 1066 чрез представляващия А.В.П. срещу решение № 32-279669/25.09.2020
година на директор на ТД Дунавска при Агенция „Митници“ и срещу
АУЗ№32-182423/26.06.2020 година на ст. инспектор при ТД Дунавска, отдел
„Акцизна дейност“.
В жалбата се
посочва, че следва да бъде отменено изцяло обжалваното решение
№32-279669/25.09.2020 г. на Директор на Териториална Дирекция Дунавска при
Агенция „Митници“, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както и
да бъде отменен и акт за установяване на
задължение №32-182423 от 26.06.2020 г., като нищожен, незаконосъобразен,
неправилен и необоснован, тъй като е постановен в нарушение на материалните
закони и на приложимите административно-производствени правила. Намират , че решението е неправилно и незаконосъобразно, липсват
мотиви по доводите , изложени в жалбата и относно преценката на решаващия административен орган за законосъобразността на акта. Неправилно е
прието в обжалвания АУЗ от служител на Териториална дирекция
Дунавска, отдел „Акцизна дейност“,
сектор „Обслужване“, на длъжност старши инспектор, в качеството си на
орган по приходите, че съгласно чл.104
ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) „Арсис“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Западна индустриална
зона, п.к. 1066, като данъчно задължено лице съгласно чл.З ал.1 т.4 от ЗАДС.
във вр. чл.14 т. I от ДОПК не е начислило и заплатило данък акциз за 1486,16
литра минерален терпентин при 15 С, с код по КН 27101221, използван в
производствената дейност на дружеството и е определил дължим данък акциз в
размер на 1055,17 лв. Претендират
нищожност на АУЗ, тъй като е постановен
в противоречие на влезли в сила съдебни решения -Решение №401 от 17.01.2017 г. на
Административен съд София-град, по административно дело №5224/2015г.,
потвърдено с Решение №427 от 11.01.2018 г. на Върховния административен съд,
постановено по адм. дело №3082/2017 г„ влязло в сила и Решение №457 от
01.10.2012 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. дело
№522 от 2012г., потвърдено с Решение №9985 от 03.07.201 Зг. на ВАС, по адм.
дело №13871/ 2012 г . и решение №243/07.05.201 Зг. постановено по адм. дело по
описа на Административен съд Велико Търново, потвърдено с Решение по адм. дело
№ 8294/2013 г. по описа на ВАС . Алтернативно намира, че АУЗ е
незаконосъобразен, тъй като е постановен в нарушение на материалния закон и на
административно-процесуалните правила, без да
е посочено в закона основание за начисляване на данък акциз на
дружеството. Намират, че неправилно се
приема от органа по приходите, че дружеството, в качеството му на
освободен от облагане с акциз краен потребител, е използвало вече освободена от
облагане с акциз на основание Удостоверение за освободен от акциз краен
потребител УОАКП №BG004300E0083/ 18.07.2013, акцизна стока-енергиен продукт
минерален терпентин, с код по КН 27101221, в посочените количества от 1486,16
литра, за цели различни от целите посочени в издаденото на дружеството
Удостоверение за освободен от акциз краен потребител УОАКП №BG004300E0083/
18.07.2013 г.. при което е налице „освобождаване за потребление“, тъй като е
издадено Удостоверение за освобождаване от облагане с акциз по чл. 89, ал. 1 от ЗАДС. Считат, че неправилно са възприети
резултатите от извършените митнически лабораторни експертизи МЛЕ на взети проби
за лабораторен анализ, а именно протокол за извършена проверка №19BG4306A056740
от 29.11.2019г. ., като вземането на проби за лабораторен анализ от неакцизни
стоки, непосочени в Наредба № 3 от 18.04.2006 г. за вземането на проби и
методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки, и
неприсъствието на компетентния административен орган, контролиращ този вид
неакцизно производство представлява нарушаване на законовите права и
ограничаване на законова изпълняваната 25 години стопанската дейност на АРСИС
ЕООД.
Посочва се, че
дружеството като освободен краен потребител не извършва продажба по см. на ЗАДС на минерален терпентин, с код по КН
27101221, в посочените в акта количества от 1486,16 литра, за цели различни от целите посочени в издаденото на дружеството УОАКП №BG004300E0083/ 18.07.2013 г., а точно по предназначение и не
налице продажба като моторно гориво или гориво за отопление, в които случаи
следва да се начисли акциз. Посочва, че
и в Директива 2003/96/ЕО на съвета от 27 октомври 2003 година относно
преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на
енергийните продукти и електроенергията, Преамбюл, предложение22 и чл. 2 се определят енергийните продукти,
които подлежат на облагане, сред които не са тези, посочени от органа по
приходите. Считат, че взетите проби от митническите органи и резултат от МЛЕ се
различават от МЛЕ № 24 от 24.02.02012 година, 09.04.2012 г и МЛЕ№ 26
/24.02.2012 г , като е налице съдебен контрол , с който митническите органи
следва да се съобразят. Посочва се, че
данни в рекапитулативни
декларации по чл. 87а от ЗАДС, подадени от дружеството не са били предмет на
промяна и енергиен продукт
с търговско наименование - минерален терпентин, с код по КН 27101221, вписан в издаденото ни
УОАКП №BG004300E0083/18.07.2013 г. (валидно както към момента на
проверката - 29.11.2019 г„ така и към датата на издаване на обжалвания
акт), е използване за целите посочени в това
удостоверение - производство на безири и разредители , в т.ч. „Алкиден
Разредител АМВ АРСИС „с код по КН 38140090 и „Алкиден Разредител Газ за
осветление АРСИС“ с код по КН 38140090. Излагат се доводи, че закупените
акцизни стоки – минерален терпентин с код по КН 2710 12 21 е използван изцяло в производството на крайни продукти по икономическа/стопанска
дейност КИД2008 NACE: 20.30, за
производство на бои, лакове и подобни продукти, печатарско мастило и китове, а разтворител минерален терпентин с код по КН 2710 12 21, в посочените количества от
1486,16 литра, е използван единствено за производството на
разредители за бои - Алкиден Разредител АМВ, Алкиден Разредител МРТ, Алкиден
Разредител МТА и Алкиден Разредител Газ за осветление с код по КН 3814 00 90.
Посочват, че готова продукция не е използвана за моторно гориво или гориво за
отопление. Намират ,че АУС е издаден в нарушение на административно-производствените
правила, тъй като служебно издаване е възможно само при констатирано
несъответствие между декларираните данни
и данни , получени от трети лица и организации, след като е изчерпан ред по чл. 103 от ДОПК, а в случая не е налице такова несъответствие.
Цитират се съдебни решения, в които е прието, че минерален терпентин не е ползван
за цели различни от разрешените и следва тези решения съгласно чл. 177, ал. 1,
изр. второ от АПК да имат действие по отношение на всички. Намират , че не е налице законово основание за
облагане с акциз на основание чл. 19 и чл. 20 от ЗАДС. Молят АУЗ да бъде
прогласен за нищожен, като се посочва не
са събрани всички относими доказателства.
Молят за отмяна на АУЗ и присъждане на разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят – „Арсис“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, Западна индустриална зона п.к 1066 чрез представляващия
А.В.П. се представлява от адв. Н. Д. , който моли да бъде отменено решението и
АУЗ, тъй като не е установено потребление
и ползване на стока, освободена от акциз от дружеството за цели,
различни от целите, за които на дружеството е издадено надлежно удостоверение
за освободен от акциз краен потребител.
Продуктите не са ползвани като моторно гориво и гориво за отопление и не
следва да се начислява акциз. Закупената
стока – минерален терпентин е вложен в
производството на над 20 лакове , безири и разредители, които са стоки извън
моторното гориво и гориво за потребление, а
съдържанието на крейния продукт безир
и разредител е ирелевантно по отношение на определяне на задължени яза
акциз, тъй като минерален терпентин е ползвано за производството именно на
разрешени стоки. Моли за присъждане на разноски. Представя писмени бележки, в които се поддържа вече
изложеното в жалбата, че решението е неправилно и незаконосъобразно и липсват
мотиви, а АУЗ е постановен без да е налице законовото основание.Неправилно се
приема, че минерален терпентин се използва за цели , различни от тези, вписани
в издаденото удостоверение за освободен от акциз кроен потребител, тъй като не
е налице освобождаване за потребление по см. на чл. 20, ал. 2 , т. 19 от ЗАДС
на този енергиен продукт. Същият е използван за производство на разредител за алкидни бои газ за осветление и
разредител за алкидни АМВ и не е установено освобождаване за потребление и не е
налице ползване на акцизна стока като моторно гориво и гориво за отопление и
няма основание за начисляване на акциз. Моли за отмяна на решението и на АУЗ и
присъждане на разноски.
В съдебно
заседание ответникът - директор на ТД
Дунавска при Агенция „Митници“ , гр. Русе, бул. „Липник“ № 117, не се явява, не
се представлява. Представено е становище
на л. 227 по делото, в което се посочва, че
е извършена проверка в обекта на дружеството и е взета проба от краен продукт „разредител – газ за
осветление“ и разредител АМВ и след
извършена експертиза в Митническа
лаборатория Русе е установено, че за
първия продукт същият според характеристиката му отговаря на код КН 27101225, а
вторият продукт на код по КН 27101221 и
не попадат в кодовете по КН на произвежданите стоки в издаденото
удостоверение за освобождаване от акциз № BG004300Е0083 от 14.08.2013 година. Считат, че вложената в производството на „разредител
-газ за осветление“ и „разредител АМВ“
акцизна стока минерален терпентин в количество 532,11 л. и 954,05 л. е използвана за цели различни от
целите , посочени в издаденото удостоверение на ОАКП и на основание чл. 20, ал.
2, т. 19 от ЗАДС, то това се счита за потребление различно от разрешеното и
подлежи на облагане. Посочва, че е следвало дружеството да подаде акцизна
декларация и дружеството не е представило документи, доказващи плащане на акциз
и безспорно е установено, че минерален терпентин с код по КН 27201221 от
1486,16 л. е ползван за производство на крайно продукти, които не попадат в
обхвата на удостоверението за освободен от акциз кроен потребител. Намират, че
жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Административният
съд-Плевен, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и
възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168
от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
„АРСИС” ЕООД с ЕИК ********* е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3,
ал. 1, т. 4 от ЗДДС и има издадено Удостоверение за освободен от акциз краен
потребител № BG004300E0083/14.08.2013г.
л. 75 по делото издадено от ТМУ- Свищов за обект
- цех за производство и разфасоване на безири и разредители, находящ се в гр.
Плевен, ул. „Западна индустриална зона, като ползва енергиен продукт -
„минерален терпентин” е код по КН 27101221 за производството крайни продукти -
безири и разредители :Безир ИК, Безир за дърво, Безир за дърво бързосъхнещ,
Безир ленен с код по КН-32141090 и разредител АМВ, Разредител МРТ и „Разредител
Газ за осветление” с код по КН-38140090.
На 29.11,2019г. е извършена проверка в обекта на дружеството „АРСИС” ЕООД в
присъствието на представляващото лице А.В.П. и са взети проби от наличностите
на произведените крайни продукти с вместимости 0,9л. от склад за готова
продукция, находящ се на територията на обекта, съответно с Протоколи за
вземане на проби № № 39С/29.11.2019г. от краен продукт „Разредител АМВ” (код по
КН - 38140090) и 41С/29.11.2019г. от краен продукт „Разредител - газ за
осветление” (код по КН - 38140090). За изпитаната проба взета с протокол за
вземане на проба № 41 С/29.11.2019г. от краен продукт „Разредител - газ за
осветление” е издадена митническа лабораторна експертиза (МЛЕ) № 13
05.12.2019/09.01.2020г. от Митническа Лаборатория Русе и съгласно становище към
същата МЛЕ от дирекция „Митническа дейност и методология” при ЦМУ на Агенция
„Митници” за анализираната проба с вх. № 32-9881/10.01.2020г. в ТД Дунавска
тарифното класиране се извършва в код по КН 27101225.
За изпитаната проба взета с протокол за вземане на проба № 39С/29.11.2019г.
от краен продукт „Разредител АМВ” е издадена митническа лабораторна експертиза
(МЛЕ) № 10_05.12.2019/13.01.2020г. от Митническа Лаборатория Русе и съгласно
становище към същата МЛЕ от дирекция „Митническа дейност и методология” при ЦМУ
на Агенция „Митници” за анализираната проба с вх. № 32-13658/14.01.2020г. в ТД
Дунавска тарифното класиране се извършва в код по КН 27101221.
На 26.06.2020 г е издаден акт за установяване на задължение №
32-182423/26.06.2020г. съставен от Д.М.В.на длъжност старши инспектор при
Териториална дирекция Дунавска, отдел „Акцизна дейност", сектор „Обслужване“ , с който на дружеството е установено
задължение за заплащане на дължим акциз в размер на 1055.17 лв. и лихви за
просрочие от дата 02.06.2020г. до датата на заплащане от страна на задълженото
лице на задължението за акциз в размер на 1055.17лв. Посочено е в акта, че с
оглед резултати от МЛЕ на двата крайни продукти и установеното, че същите са
тарифират по друг код по КН, различен от този, за който дружеството има
удостоверение за ОАКП, то следва да бъде
начислен акциз, тъй като използването количество минерален терпентин е
използван не за производство на посочените в удостоверението крайни продукти,
тъй като готовите продукти не отговарят на тарифните кодове, а са с други.
Срещу АУЗ е подадена в срок жалба и
е постановено решение № 32-279669/25.09.2020 г
на директор на ТД Дунавска, с което е потвърден АУЗ. Изложени са мотиви,
че с оглед събраните доказателства и резултати от МЛЕ се произвеждат крайни
продукти с код по КН, които не попадат в кодовете по КН на разрешението за
производство стоки в издаденото удостоверение ОАКП и не съответстват на
посочените в Удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG004300E0083/14.08.2013г., за което за вложения
енергиен продукт се дължи акциз, който не е начислен и заплатен от
данъчнозадълженото лице.
По делото като доказателства са приети митнически лабораторни експертизи,
от които се установява, че „разредител-газ за осветление“ се класира с код по
КН 27101225 и не попада в кодовете по КН на произвежданите стоки в
удостоверението за освобождаване от акциз от 14.08.2013 година и се приема от
органа, че минерален терпентин, вложен за производството му се ползва за цели
различни от целите , посочени в удостоверението, а „разредител АМВ“ се класира
по код КН 27101221 и също не попада в кодовете по КН на произвежданите стоки.
Представени са протоколи за извършена проверка, фактури за закупуване на
минерален терпентин и кореспонденция
между жалбоподателя и органа.
По делото са
представени от жалбоподателя съдебни
решения , постановени във връзка с обжалване на РА и отказ за издаване на УОАКП , които съдът
намира, че са неотносими към предмета на делото, тъй като издадения АУЗ е във
връзка с извършена проверка през 2019 година.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Процедурата е по предварително установяване на
задължения, уредена в Глава четиринадесета, раздел І "Предварително
установяване" от ДОПК, различна от тази по установяване на задължения с
ревизионен акт. Съгласно чл. 144, ал. 1 от ДОПК, по реда за обжалване на
ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите,
доколкото в този кодекс не е предвидено друго. В чл. 106, ал. 2 от ДОПК е
предвидено, че обжалването на АУЗ по административен ред се осъществява пред
директора на териториалната дирекция. За целите на обжалването на задълженията
за акциз, съгласно чл. 104, ал. 2 от ЗАДС, За
целите на ал. 1 митническите учреждения, определени в § 1, т. 25, буква
"в" от допълнителните разпоредби на Закона за митниците, имат компетенциите
на териториални дирекции на Националната агенция за приходите, директорът на
Агенция "Митници" има правомощията на изпълнителен директор на
Националната агенция за приходите, а директорите на териториалните дирекции на
Агенция "Митници" имат правомощията на директори на териториални
дирекции в Националната агенция за приходите. Съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК, на обжалване пред съда подлежи ревизионния акт в частта, която не е
отменена при обжалването по административен ред, в случая акта за установяване
на задължения. Съобразно чл. 156, ал. 2 от ДОПК, актът не може да се обжалва по
съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред, т.е.
кодекса не предвижда възможност за обжалване на тази категория актове по
съдебен ред, без да е изчерпан предварително административния ред за това.
Предмет на обжалване пред съда е издаденият АУЗ, който е потвърден от
горестоящия административен орган при обжалването по административен ред.
Разгледана по същество,
жалбата
срещу АУЗ е основателна.
Оспореният акт за
установяване на задължение е издаден в предвидената писмена форма и от
материално компетентен орган – старши
инспектор в ТД
Дунавска, с правомощията на орган по приходите съобразно чл.
104, ал. 1 от ЗАДС,
поради което не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност,
тъй като в жалбата се претендира нищожност на АУЗ, нито е постановен в
противоречие със съдебни решения, цитирани от дружеството, по съдебно обжалване
на отказа за издаване на УОАКП и ревизионен акт, тъй като същите са неотносими
към предмета на делото.
Съгласно препращащата норма
на чл. 104, ал. 1 от ЗАДС
в редакция към издаване на АУЗ за извършване на проверките и за производствата, по
установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз се прилага Данъчно-осигурителният
процесуален кодекс, доколкото не е предвидено друго в този закон. Митническите
органи имат правомощията на органи по приходите, а в случаите по чл. 121 и чл.
153, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - и на публични
изпълнители. Митническите служители, определени със заповед на директора на
Агенция "Митници", имат компетентност по смисъла на чл. 7 от ДОПК и се
посочва, че директорите на териториалните дирекции на Агенция
"Митници" имат правомощията на директори на териториални дирекции в Националната агенция за
приходите, като правомощията по чл. 112,
ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се упражняват от директора на
компетентната териториална дирекция или от директора на Агенция
"Митници" или от оправомощени от тях лица. Правомощията на решаващ орган по смисъла на
чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се упражняват от
директора на Агенция "Митници" или от оправомощени от него лица. Решението е издадено от компетентен орган, в писмена форма и съдържа
фактически и правни основания, не са допуснати нарушения на административно-производствените
правила.
В случая Акт установяване
на задължение е издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, вр. с чл. 102 и чл. 104 от ЗАДС, т. е. при неподадена
декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и
дължимия данък и неоснователен е доводът на жалбоподателя,
че не е налице правно основание за издаването му.
Съдът
намира, че са налице фактически основания за издаване на акта, тъй като е
извършена проверка от нарочна комисия,
взети са проби по установения ред и с оглед резултатите от същите, е прието, че минерален терпентин е вложен в
производство на разредител АМВ и разредител
-газ за осветление с кодове по КН, които не отговорят на тези, посочени
в УОАКП. В случая, че не оспорва по делото, че минерален терпентин е вложен в
производство на горепосочените два продукта, но готовите два продукта по
характеристика не отговарят на необходимите , за да бъдат определени с код 38140090
и 38140090.
Съдът
обаче намира, че актът е постановен при
неправилно прилагане на материални закон. Съгласно чл. 20, ал. 2, т. 19 от ЗАДС
освобождаване за потребление е потреблението на енергийни продукти или
денатуриран по специален метод етилов алкохол от освободени от акциз крайни
потребители за цели, различни от посочените в удостоверението. съгласно чл.
24д, ал. 3 от ЗАДС освободен от акциз краен потребител, който е използвал
енергийни продукти за цели, различни от посочените в издаденото удостоверение,
заплаща размера на акциза, дължим за енергийния продукт от съответния вид по
ставката, определена в чл. 32. В
случаите, когато за енергийните продукти няма определена акцизна ставка в чл. 32,
се прилага най-високата акцизна ставка за съответното еквивалентно гориво. В
случая не се спори, че минерален терпентин е използван за произвдство на двата
продукта, от които са взети пробите – разредител АМВ и разредител –газ за
осветление, но се приема, че тъй като същите се определят с код по КН, различен
от посочения в УОАКП, че е налице освобождаване за потребление. Този извод не
се споделя от съда.
В
случая дружеството има издадено УОАКП за получаване и използване на минерален
терпентин с код по КН 27101221 за
производство на безири и разредители. В случая не се спори, че крайният
продукт, който е изследван - „разредител
–газ за осветление“ на основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване
на КН, забележка 2, към глава 27 на КН, забележка 4 към подпозиция на глава 27 на КН и представлява по
дистилационни характеристики и състав „леки масла и препарати“ и на „специални
бензини“ по см на доп. забележка 2, буква „а“ към глава 27 на КН, но не
отговаря на изискванията за „white spirit“. По отношение
на „разредител АМВ“ продуктът е нефтопродукт – „нефтено масло“ и отговаря на дефиниция за „ леки масла и
препарати“ по см на забележка 4 към подпозиция на глава 27 на КН за „специални
бензини“ съгласно допълнителна забележка 2, буква „а“ към глава 27 по КН и за „white spirit“ (минерален терпентин) и се класира с
код 27101221 на КН. В случая е установено, че „разредител АМВ“ всъщност
притежава характеристики на вложения в него минерален терпентин, стока, за
която има издадено УОАКП от 2013 година. Съдът счита, че Тарифното класиране на произвеждания продукт не е
идентично, нито е част от целите, посочени в УОАКП. Тези цели се изчерпват с
това да са различни от използването за моторно гориво и гориво за отопление и
да са за производство, тоест да служат като суровина. За последното не се и
спори от митническата администрация, че количество минерален
терпентин е използвано като суровина за производство
на разредител АМВ и разредител – газ за осветление.
Действително, нормативно установения образец
за УОАКП съдържа като задължителен негов реквизит и кодът по КН на
произвежданата стока, в производството на която е използван енергийния продукт, но от това не следва извод, че целите на използване на
енергийните продукти, включват и кодът по КН, нито автоматично означава, че
винаги когато лицето произвежда продукт, който съобразно обективните си
характеристики не отговаря на посочения в УОАКП код по КН на произвеждани
стоки, е налице хипотезата на чл. 24д, ал. 3 от ППЗАДС. Това е така най-малкото
защото по правило, според Комбинирана номенклатура 2007 (глава 1 - 28)
ПРИЛОЖЕНИЕ I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23.07.1987 г. относно
тарифната и статистическа номенклатура и относно Общата митническа тарифа, в
сила от 1.01.2007 г., част първа, уводни разпоредби, дял първи, общи
разпоредби, А. Общи правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура,
класирането на стоките в Комбинираната номенклатура се подчинява на определени
принципи, които допускат стоките да биха могли да се класират в две или повече
позиции едновременно. И
двата изследвани продукта са определени
като „леки масла и препарати“ и
„специални бензини“ по глава 27, в която попада и минерален терпентин, като „разредител
АМВ е определен с код за минерален терпентин т.е. не е налице използване на
суровината , която е освободена от акциз за производство на продукти, които се
приемат за освободени от потребление.
В
случая разредител АМВ отговаря на дефиниция за минерален терпентин и класиране
са извършва именно по код 2710, а разредител –газ за осветление също се
класира с код 2710 , а съгласно чл. 24, ал. 1, т. 3 от ЗАДС освобождават се от облагане с акциз
енергийните продукти кодове по КН 2710
11 21, 2710 11 25, 2710 19 29, 2710 19 71 до 2710 19 93, 2710 19 99, 3403 и
3814 – в опаковки по смисъла на Закона за защита на
потребителите до 5 литра, както и с кодове по КН от 2711 12 11 до 2711 19
00 – в опаковки по смисъла на Закона
за защита на потребителите до 5 кг, а в случая са налице именно продукти с
кодове 2710 и то в опаковки до 5 кг. и дори продуктите да с друг по КН, то
същите не следва да бъдат облагани с акциз. В конкретния случай следва да се приеме, че тарифното класиране не е
част от целите по смисъла на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. Водещ в случая е фактът на реализиране на производство и влагането на
акцизните продукти в това производство като суровина, а не използването им за
моторно гориво или гориво за отопление, което в случая не е налице.
Предвид
горепосоченото съдът намира, че жалбата
е основателна, а акт за установяване на задължение, потвърден с решение от 25.09.2020 година , следва да бъде
отменен.
С оглед
направеното от пълномощника на оспорващия искане за присъждане на разноски и на
основание чл.
143, ал. 1 АПК ТД –Дунавска , гр. Русе, бул „Липник“ №117 следва да заплати разноски на „Арсис“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Плевен, Западна индустриална зона п.к 1066 чрез
представляващия А.В.П. в размер на 350 лева -50 лева държавна такса и 300
лева -договорено и платено
възнаграждение за един адвокат с оглед договор за правна защита и съдействие на
л. 234 гръб по делото.
Предвид
горепосоченото и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отменя акт за установяване на
задължение № 32-182423/26.06.2020г. съставен от Д.М.В.на длъжност старши
инспектор при Териториална дирекция Дунавска, отдел „Акцизна дейност",
сектор „Обслужване“, потвърден с решение № 32-279669/25.09.2020 г на директора
на ТД Дунавска при Агенция „Митници“.
Осъжда ТД
–Дунавска , гр. Русе, бул „Липник“ №117 да заплати на „Арсис“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Плевен, Западна индустриална
зона п.к 1066 чрез представляващия А.В.П. разноски в размер на 350 лева.
Решението да се
съобщи на страните.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд в 14 –дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/