РЕШЕНИЕ
№ 3409
гр. Варна, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110117673 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „*“ ЕООД
/предишно наименование „*“ ЕООД/, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *,
срещу А. Д. С., ЕГН **********, от гр. *, с която е предявен по реда на чл. 422 ГПК
положителен установителен иск ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 54.51 лв. /петдесет и четири лева и петдесет и една
стотинки/ - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 10.04.2018 г. за мобилна услуга *, с кл.№ *, за което вземане е
издадена Фактура № **********/15.07.2018 г. за периода 15.06.2018 г. – 14.07.2018 г., който
договор е сключен между длъжника и „*“ ЕАД и е прехвърлен на заявителя с договор за
цесия, за която сума е издадена Заповед № 2645/17.06.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8566/2021 г. на ВРС, XVII с-в.
В исковата молба ищецът „*“ ЕООД /предишно наименование „*“ ЕООД/ твърди, че
е придобил вземането си срещу ответника по силата на сключена между него и „С*“ ООД
цесия от 01.10.2019 г., като последният от своя страна е придобил вземането от „*“ ЕАД с
договор за цесия от 16.10.2018 г. Излага, че е встъпил в правата на кредитора за вземането
срещу ответника в размер на 54,51 лв., представляващо компенсаторна неустойка за
неизпълнение на договор за далекосъобщителни услуги от 10.04.2018 г., който е прекратен.
Сочи, че за дължимостта на сумата е издадена фактура от 15.07.2018 г. Излага подробни
аргументи за дължимостта на вземането и валидността на цесиите. С настоящата искова
молба упражнява правото си да уведоми длъжника за сключените договори за цесия. Моли
за установяване дължимостта на вземането и присъждане на разноски.
Ответникът А. Д. С. подава отговор на исковата молба чрез назначения си особен
представител, с която оспорва иска. Оспорва дължимостта на сумата. Оспорва подписаната
на 10.04.2018 г. декларация и ОУ на * „АД“, защото същите са с шрифт по-малък от 12.
Твърди, че длъжникът не е уведомен за договора за цесия между * и *, поради което не
поражда действие спрямо него. Релевира възражение за погасяване на вземането по давност.
Моли за отхвърляне на иска.
1
Преди съдебно заседание ищецът подава молба, с която поддържа иска. Не изпраща
представител.
В съдебно заседание особеният представител на ответника поддържа оспорванията
си.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От представеното Заявление/Договор № 287213310042018-43519943 от 10.04.2018 г.,
сключен между „*“ ЕАД и А. Д. С., се установява, че страните се споразумяват на ответника
да се предостави месечен абонаментен план * за сумата от 21,80 лв. с ДДС на месец. В
споразумението е уговорено, че с прекратяване на споразумението се прекратяват и всички
допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако
споразумението бъде прекратено преди изтичане на уговорения срок по искане или по вина
на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на *ЕАД
неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер,
месечни абонаментни за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява,
включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка.
Представени са приемо-предавателен протокол за устройство от 10.04.2018 г. и
фактури. Относима по делото е Фактура № **********/15.07.2018 г. за периода 15.06.2018 г.
–14.07.2018 г., в която е включено процесното вземане за неустойка в размер на 54,51 лв.
Във фактурата е посочен краен срок за плащане – 01.08.2018 г.
По делото са представени още Общи условия на дружеството и декларация от
потребителя, че е получил общите условия.
Представени са и договори за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г. /между „*“
ЕАД и „*“ ООД и от 01.10.2019 г. /между „*“ ООД и „*“ ЕООД/. Представени са извлечение
от приложение № 1 от Договор за цесия от 01.10.2019 г. и Потвърждение, от които е видно,
че вземането срещу ответника е било прехвърлено с този договор. Представено е и
уведомление за цесия, но липсват доказателства, че същото е било връчено на длъжника или
че същият е уведомен по друг начин за цесиите.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Производството е образувано по предявен по реда на чл. 422 ГПК положителен
установителен иск за установяване на вземане за дължима сума за компенсаторна неустойка
при прекратяване на сключен договор за далекосъобщителни услуги, за която е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, във връзка с проведено заповедно производство по
ч.гр.д. № 8566/2021 г. по описа на ВРС, по което заповедта е връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предявеният иск е с правно основание чл. 92 ЗЗД.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
докаже, че между него и ответника е налице валидно облигационно отношение с
параметрите на договор за далекосъобщителни услуги, което му е било прехвърлено
надлежно с договор за цесия; изпълнението по договора за услуги; надлежно упражняване
на правото на прекратяване на договора; основанието и размера на претендираната
неустойка. В тежест на ответника е било да докаже, че е изпълнил задълженията си по
договора, включително, че е заплатил дължимата цена за предоставените услуги и/или че е
погасил вземането за неустойка, в случай, че ищецът докаже фактите, за които носи
доказателствена тежест. Следва да докаже още възражението си за настъпила в негова
ползва погасителна давност на вземането.
Разпоредбата в процесното споразумение/заявление/договор, в което е уговорена
компенсаторната неустойка гласи, че ако споразумението бъде прекратено преди изтичане
на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на
дължими суми, абонатът дължи на *ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока,
2
но не повече от трикратния им размер, месечни абонаментни за услугите на срочен
абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по
техния стандартен размер без отстъпка.
Настоящият състав счита, че тази неустойка може да се претендира единствено при
разваляне на договора за мобилни услуги, като същата има компенсаторен характер – да
обезщети вредите от неизпълнението чрез определянето на едно общо обезщетение, което е
в размер на размера на месечните абонаменти до края срока на договора, но не повече от
трикратния им размер. Това е така, защото прекратяване ползване на услугите в случая не е
налице по инициатива на потребителя, доколкото няма данни да е отправено такова
изявление. Предоставянето им е преустановено едностранно от оператора, поради забава на
плащанията (вина на потребителя). След като не се предоставя насрещна престация, то и
договорът вече не преследва целта, за която е сключен. Претендирането от страна на
оператора на дължимите месечни такси до края на договора следва да се приеме, че е
допустимо единствено като последица от развалянето му.
В този смисъл, за да се породи правото на кредитора да се претендира тази
компенсаторна неустойка следва да се установи, че договорът между страните е развален.
Двустранните договори се развалят по реда на чл. 87 ЗЗД с предоставяне на подходящ срок
за изпълнение на длъжника с предупреждение, че след изтичане на срока кредиторът ще
смята договора за развален.
В настоящия случай праводателят на ищеца не е представил никакви доказателства,
че е уведомил длъжника и му е предоставил достатъчен срок за изпълнение, за да се приеме,
че е развалил надлежно договора. Изявление за разваляне не е отправено и с исковата молба,
като дори и да беше отправено такова, то ответникът се представлява чрез особен
представител, поради което и същото не може да достигне до него, за да се счита уведомен.
Включването във фактурите на вземане, чийто правопораждащ факт е развалянето на
договора, не е равнозначно на изявление за разваляне.
В допълнение към горното в Раздел XIII, т. 50.6, б.“в“ от действащите между
страните Общи условия на договора между „*“ АД и абонатите на услуги, предоставяни
чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството е предвидено,
че Договорът по тези Общи условия се прекратява едностранно, от БТК с 30 дневно
писмено предизвестие при неплащане в срок. По делото няма представени никакви
доказателства, че кредиторът е изготвил, изпратил и връчил надлежно такова предизвестие
на длъжника, за да се счита, че за него са настъпили последиците от прекратяването.
Поради тези причини съдът приема, че договорът за мобилни услуги между
праводателят на ищеца и ответника не е бил надлежно развален, поради което и за ищецът
не се е породило правото да претендира неустойката уговорена в него.
За пълнота на изложението и във връзка с възраженията на особения представител
следва да се посочи, че изискването за шрифт с големина 12 на договора, декларацията и
общите условия между страните се отнася единствено за договорите за кредит, доколкото
разпоредбата е предвидена в чл. 5, чл. 10 и чл. 25 от Закона за потребителския кредит. На
следващо място действително няма доказателства, че длъжникът е бил надлежно уведомен
за цесията, но съгласно константната практика на съдилищата длъжникът може да релевира
такова възражение само ако твърди, че е изпълнил задължението си на стария кредитор.
Такива доказателства не се събраха в производството. На трето място неоснователно би
било възражението за погасяване на вземането по давност, доколкото падежът на
задължението, видно от процесната фактура, е настъпил на 01.08.2018 г. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено на 15.06.2021 г., която дата е предхождаща
изтичането на предвидени в чл. 111, б. „б“ тригодишен давностен срок /01.08.2021 г./
Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение има за последица прекъсване
и спиране теченето на погасителната давност.
В заключение настоящият състав намира, че предявения иск се явява неоснователен и
следва да се отхвърли, доколкото ищецът не е доказал факта, за който носи доказателствена
3
тежест – надлежното упражняване на правото за прекратяване на договора.
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят сторените по
делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът не претендира такива. На
особения му представител следва да се издаде разходен касов ордер от Бюджета на съда за
сумата от 150 лв., съобразно внесения от ищеца депозит.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск ЗА
ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът А. Д. С., ЕГН **********,
от гр. *, ДЪЛЖИ на ищеца „*“ ЕООД /предишно наименование „*“ ЕООД/, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр. *, сумата от 54.51 лв. /петдесет и четири лева и петдесет
и една стотинки/ - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 10.04.2018 г. за мобилна услуга *, с кл.№ *, за което вземане е
издадена Фактура № **********/15.07.2018 г. за периода 15.06.2018 г. – 14.07.2018 г., който
договор е сключен между длъжника и „*“ ЕАД и е прехвърлен на заявителя с договор за
цесия, за която сума е издадена Заповед № 2645/17.06.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8566/2021 г. на ВРС, XVII с-в.
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер от Бюджета на съда на назначения по делото
особен представител адв. Ц. Д. А. – ВАК за сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/,
представляваща възнаграждение за процесуално представителство по делото, съобразно
внесения от ищеца депозит.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4