Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
гр.
Хасково, 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на двадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА
ЧИРКАЛЕВА
при
секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Николай Трендафилов от ОП
- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 841 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното
производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М.Г.Г. ***,
срещу Решение №101/15.07.2020 г., постановено по АНД №118/2020г. по описа на
Районен съд Димитровград за 2020г., с което е
изменено Наказателно постановление №6646/06.12.2019г., издадено от началник на
отдел „Контрол по РМП“ Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция
„Пътна инфраструктура“ – София, с което на М.Г.Г., за нарушение на чл.26, ал.2,
т.1, б. „а“ от Закона за пътищата (ЗП) вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредбата),
на основание чл.53, ал.1 от ЗП във вр.чл.26, ал.2 от Закона за пътищата е
наложена глоба в размер на 2 500 лева, като наложената санкция в размер на
2 500 лева е намалена на 1000 лева.
В касационната жалба се сочи, че
решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон,
както и че същото е необосновано. Изложените в жалбата доводи и тези в
представените по делото писмени бележки изцяло се преповтарят с наведените такива
пред Районен съд Димитровград, при оспорване на процесното НП. Моли се за отмяна
на решение на Районен съд Димитровград, респективно за цялостна отмяна на
наказателното постановление. В съдебно заседание
касаторът, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.
Ответната страна –
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“
– София, редовно призована, в съдебно заседание изпраща представител, който
изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на
разноски по делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен
съд Хасково в настоящия състав, след като прецени допустимостта на жалбата и
обсъди изложените в нея оплаквания, становището на ответната страна и на
прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и като извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
С наказателното
постановление отговорността на М.Г.Г. е ангажирана за това, че на 22.11.2019 г.
в 09:23 часа, на път I-5, км.279, в посока гр. Хасково – гр. Димитровград, е
управлявал и осъществил движение на МПС с 4 оси с две управляеми оси марка МАН,
модел ТГА 41.410 с рег. № ***. В хода на проверката е направено измерване, при което е
установено, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като при измерено разстояние между
осите 1.38м. на двойната задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на ос на
двойната задвижваща ос е 27.460 т., при максимално допустимо натоварване на
оста 19.000 тона, съгласно чл.7, ал.1 т.5, буква „в“ на Наредбата. При
проверката водачът не е представил валидно разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно ППС по смисъла
на §1, т.1 от ДР на Наредбата, респ. на тежко ППС по чл.3, т.2 на Наредбата.
Измерването е извършено с техническо средство – ел.везна DFW-KR №118844
и ролетка 1302/18 (5м.).
С НП е наложена на
касатора глоба в размер на 2 500 лв., като при определянето ѝ над
минималния размер административнонаказващият орган се е мотивирал с наличието
на утежняващи вината обстоятелства – след съставянето на акта не са били
изпълнени условията на чл.37, ал.3 от Наредбата и водачът е продължил
движението на ППС в нарушение на забраната, въведена с чл.26, ал.2, т.1, б.“а“
от Закона за пътищата, съгласно които норми при установеното по-горе нарушение,
движението на ППС може да продължи само след получаване на разрешително по реда
на раздел ІV от Наредбата. Наказателното постановление е издадено въз основа на
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
0007481/22.11.2019г..
За да постанови
оспореното съдебно решение, Районен съд Димитровград е приел, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, както и че не са допуснати съществени
процесуални нарушения в административно-наказателното производство. По същество
съдът е приел за доказано, че Г. е извършил вмененото му във вина нарушение
като е управлявал извънгабаритно ППС без необходимото разрешение. Относно
размера на наложената глоба, първоинстанционният съд е приел, че така
наложеното наказание е прекомерно. Посочил е, че макар да има претоварване, единствено
това не можело да се отчете като отегчаващо вината обстоятелство, а следвало да
се вземат предвид и други обстоятелства, които смекчавали вината на наказаното
лице. На първо място, а и със съществено значение била формата на вината -
небрежност, която сама по себе си ангажирала един по-благосклонен поглед към
отговорността на жалбоподателя. Поради това и редуцирал наложеното наказание
към минималния му предвиден в закона размер от 1000 лева.
Решението е правилно.
Районният съд е установил
правилно фактическата обстановка, по отношение, на която не е налице спор между
страните и която изцяло се възприема от настоящия съдебен състав. След като е
изяснил относимите за спора факти, съдът е формирал правните си изводи в
съответствие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, наказват се с глоба от 1 000
до 5 000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица,
нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и
"г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да
бъдат извършени дейности, изчерпателно изброени в т. 1-6 на същата алинея, сред
които и дейности по т. 2: движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя. Съответно, чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а"
от ЗП, за което
нарушение е наказан касаторът, въвежда забрана движението на извънгабаритни и
тежки ППС за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение.
В случая наказващият орган е
установил, че ППС, управлявано от Г., има характеристиките на тежко такова по
смисъла на чл. 3, т. 2 във вр. с чл. 7 от Наредба № 11, като е констатирал
превишение на натоварването (при измерено разстояние между осите 1.38м., сумата
от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 27.460 т., при
максимално допустимо натоварване 19.000 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква
„в“ от Наредбата), при което за осъществяване на движение по пътищата е необходимо
наличието на специално разрешение, каквото в случая не е било издадено. По тези
факти липсва спор по делото. Установено е също от органа, че освен че
управляваното ППС е тежко, същото е и извънгабаритно по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба №
11/03.07.2001 г. на
МРРБ, поради което и движението му по пътищата се осъществява само след
издадено разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/.
Безспорно е, че касаторът, като физическо лице, водач на ППС, е нарушил
забраната по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а"
от ЗП за движение на
това ППС без специално разрешение, след като е било надвишено максимално
допустимото натоварване по чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба №
11.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, тежки ППС или състав от ППС
са тези, които имат: 1. допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по
чл. 6; 2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. Според чл. 2 от същата наредба, извънгабаритни са тези ППС или
състав от ППС, на които поне един от размерите със или без товар е по-голям от
стойностите по чл. 5. Последната разпоредба, от своя страна, определя
допустимите максимални размери на ППС за движение по пътищата за обществено
ползване. Според § 1, т. 1 от ДР на наредбата, по смисъла на същата
"извънгабаритни ППС" се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или
тежките ППС по чл. 3, а според чл. 8 от наредбата, движението на
извънгабаритните ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на
пътищата.
С оглед на горното и при анализа на
цитираните правни норми, неоснователно се явява възражението на касатора, че в
случая извършеното от него деяние е несъставомерно и не следва да се
квалифицира като нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а"
от ЗП, а като
нарушение по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП. Нормата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП гласи, че се наказва с глоба от 500
до 3 000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред, управлява ППС
с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството. Тази норма е приложима в случаите, когато не е спазено изискването,
въведено в чл. 139, ал. 1, т. 2
от ЗДвП, движещите се по
пътя ППС да бъдат с размери, маса и натоварване на
ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението като се препраща към приетата на основание чл. 139, ал. 3 от ЗДвП Наредба № 11/03.07.2001г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП ще бъде налице, респ. ще се
реализира отговорност по чл.177 ал.3 от ЗДвП, когато е нарушена някоя от
разпоредбите на Наредба № 11/03.07.2001г. Настоящият случай не е такъв, тъй
като е налице нарушаване на формулирана в закона забрана – чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП.
На следващо място настоящият състав на
съда не споделя твърдението на касатора, че управляваното от него ППС попада в
изключението по чл.14 ал.3 от Наредба №11/03.07.2001г., тъй като превишаване на
допустимото натоварване от 19 тона с 30 %, означава 24.700 тона, а измереното в
случая натоварване е 27.460 тона, т. е. допустимото превишение от 30% е
надхвърлено с 2 760 тона, поради което не следва да намери приложение
правилото на чл. 14, ал. 3 от Наредбата, а именно управление на
ППС с квитанция за платена пътна такса. В случай безспорно е било необходимо
издаването от АПИ на съответното разрешително.
Неоснователни са възраженията на
касатора за неправомерно ангажиране на отговорността му на соченото основание и
поради това, че същият не е субект на нарушението, доколкото задължението за
снабдяване с разрешително за движение на тежкото и извънгабаритното ППС е за
регистрирания превозвач. Разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а"
от ЗП не държи
сметка за субекта, чието задължение е да се снабди с разрешение за специалното
ползване на пътищата, а съдържа единствено забрана за извършване на дейности по
специалното ползване на пътищата чрез движение на тежки и/или извънгабаритни
ППС, без за това да има надлежно издадено разрешение. Именно поради това субект
на нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б "а"
от ЗП е и лицето,
което фактически е управлявало извънгабаритно и/или тежко ППС без разрешение.
Последното се потвърждава и от санкционната норма на чл. 53, ал. 1 от ЗП, в която е предвидено наказанието да
се налага на три отделни категории физически лица – нарушители на разпоредбите чл. 25, чл. 26 и чл. 41 от ЗП; извършващите движение на тежки
и/или извънгабаритни ППС без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя; и лица, които наредят да бъде извършено движение на тежки
и/или извънгабаритни ППС без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя. Ето защо, касаторът е от кръга на субектите на нарушението,
още повече че в мотивите на НП е посочено, че същият осъществява движение на
извънгабаритно превозно средство без разрешение, а с оглед коментираната
по-горе норма на чл. 53, ал. 1 от ЗП, водачът е измежду
административнонаказателно отговорните лица в това си качество.
Неоснователно е възражението на
касатора, че в случая не е конкретизирано от АНО и не става ясно хипотезата на
коя точка от чл. 53, ал. 1 от ЗАНН е налице. Както бе посочено по-горе,
отговорността му е ангажирана в качеството му на физическо лице - водач на МПС,
извършил нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а"
от ЗП, а не в
качеството му на лице, наредило да бъде извършени действия по движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя.
В заключение следва да бъде посочено,
че правилно районният съд, след преценка на всички смекчаващи и отежняващи
отговорността обстоятелства, е изменил процесното наказателно постановление,
като е намалил размера на наложеното наказание „глоба” от 2500 на 1000 лева,
който размер настоящата инстанция намира за съответен на тежестта на
извършеното нарушение, а и същият е в законоустановения минимум определен в
разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗП.
Предвид гореизложеното като е приел,
че нарушението е безспорно доказано, лисват данни за допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на НП, и
намалявайки размера на наложеното наказание, районният съд правилно е приложил
материалния закон. Не са налице основания за отмяна на оспореното решение,
поради което същото като валидно, допустимо и съответстващо на материалния
закон следва да се остави в сила.
Основателно и своевременно се явява
искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за настоящата
инстанция в размер на 200.00 лева във вид на адвокатско възнаграждение по
представен договор за правна защита и съдействие, като същите следва се
възложат в тежест на касационния жалбоподател.
Водим от тези мотиви и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Хасково
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№101/15.07.2020г., постановено по НАХД №118 по описа за 2020 година на Районен
съд Димитровград.
ОСЪЖДА
М.Г.Г., ЕГН **********
***, да заплати в полза на Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София сумата в размер на 200.00 / двеста лева /,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.