Р Е Ш Е Н И Е
Номер 332 /20.10.2017 г. Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ Граждански състав
На двадесети септември Година
2017
в публичното заседание, в следния състав:
Председател:
ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
Членове: 1. МАРИАНА МАВРОДИЕВА
2. НИКОЛАЙ УРУКОВ
Секретар ………………………………………………………………………………….
Прокурор МАРГАРИТА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от
съдията - докладчик УРУКОВ
въззивно гражданско дело № 1242 по описа за 2017 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
на основание чл.258 и сл. от ГПК.
По
делото са постъпили три въззивни жалби,
както следва:
Първата от тях е подадена от А.А.К.;
Д.М.Ч.; И.Ш.Б.; К.Н.М.; Б.М.Ю. и С.К.Ю., законни наследници на М.Б.Ю.; Р.М.К.; С.М.С.;
С.О.Н. и Х.А.Ч., подадена чрез адв. А.С.;
на Прокуратурата на РБ, подадена от мл. прокурор в РП - Казанлък Л.Т., на
Прокуратурата на РБ, подадена от юрисконсулт в отдел „Правен”, Дирекция
„Административно правна” в Администрацията на Главния прокурор - Т.Г., против решение № 86 от 24.02.2017 г.,
постановено по гр.дело № 1533/2016 г. на Казанлъшкия районен съд.
Въззивниците А.А.К.; Д.М.Ч.; И.Ш.Б.; К.Н.М.;
Б.М.Ю. и С.К.Ю., законни наследници на М.Б.Ю.; Р.М.К.; С.М.С.; С.О.Н. и Х.А.Ч.
са останали недоволни от решението на първоинстанционния съд в частта, с която
съдът е отхвърлил претенцията им за присъждане на законна лихва върху
присъдените суми като обезщетение за имуществени вреди.
Счита, че
в тази част решението е неправилно и необосновано, а в останалата част е
правилно, досежно присъдените в тяхна полза суми, както и присъдените им
разноски. Излагат съображения. Цитират съдебна практика.
Молят
съдът да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната
част, като присъди в тяхна полза законна лихва върху присъдените им, на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.49 от ЗЗД, обезщетения за имуществени
вреди, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението, както и да им присъди направените във въззивното производство
разноски.
Втората
въззивна жалба е подадена от въззивникът Прокуратура
на РБ, чрез мл. прокурор Л.Т.,
счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и
незаконосъобразно. Намира, че неправилно ПРБ е осъдена да заплати обезщетение
на Р.М.К. и И.Ш.Б. за причинени имуществени вреди, както и неправилна била
преценката на съда и относно присъденото обезщетение по чл.49 от ЗЗД, тъй като
видно от депозираната искова молба, претенциите на А.А.К., Д.М.Ч., К.Н.М.; Б.М.Ю.
и С.К.Ю., законни наследници на М.Б., К.Н.М.; Б.М.Ю. и С.К.Ю., законни
наследници на М.Б. се явяват недопустими, тъй като срещу тези лица не били
повдигани и подържани обвинения в хода на наказателното производство. Намира за
допустими, макар и неоснователни по сочения текст исковете на Р.М.К. и И.Ш.Б..
Излага подробни съображения и цитира съдебна практика. Намира, че неправилен
бил и изводът на съда относно размера на направените по делото разноски, в т.ч.
и присъденото адвокатско възнаграждение, което намира за прекомерно завишено.
Моли
съдът да уважи въззивната му жалба и да отмени постановеното от
първоинстанционния съд решение, като се произнесе с решение, с което да
отхвърли като неоснователни и недоказани исковите претенции на ищците по чл.2,
ал.1, вр. чл.4 от ЗОДОВ, по основание и размер и освободи ПРБ от отговорност.
Евентуално, моли ако съдът приеме, че е
налице формално основание за ангажиране отговорността на ПРБ, да редуцира
размера на присъденото обезщетение.
В
допълнение към въззивната жалба Прокуратура на РБ, чрез мл. прокурор Л.Т.
заявява, че в конкретното производство по исковете с правно основание чл.49 от ЗЗД, Прокуратура на РБ не е надлежно представлявана, поради което решението в
тази част се явява порочно.
Третата
въззивна жалба е подадена от въззивника Прокуратура
на РБ, съответно подадена чрез юрисконсулт в отдел „Правен”, Дирекция
„Административно правна” в Администрацията на Главния прокурор - Т.Г., счита,
че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради
противоречие с материалния и процесуалния закон. Излага подробни съображения.
С оглед
на това, че исковете са предявени срещу Държавата по ЗОДОВ, в който случай
погасителната давност би започнала да тече от приключване на производството, а
не от изземване на вещите при възприетата по-късно по делото правна
квалификация по ЗЗД, прави възражение за изтекла погасителна давност.
Моли
съдът да отмени атакуваното решение като изцяло неправилно и незаконосъобразно
и вместо него постанови такова, с което да отхвърли исковите претенции, както и
да присъди в полза на ПРБ направените разноски.
В
отговора си по чл.263, ал.1 ГПК ищците А.А.К.; Д.М.Ч.; И.Ш.Б.; К.Н.М.; Б.М.Ю. и
С.К.Ю., законни наследници на М.Б.Ю.; Р.М.К.; С.М.С.; С.О.Н. и Х.А.Ч. чрез
пълномощника си адв. А.С., вземат становище, че въззивните жалби на ответника
са неоснователни, а обжалваното решение е допустимо, а в обжалваната от
ответника част – правилно и обосновано. Излагат съображения по всички пунктове
и оплаквания в жалбите. Намират, че изложените в жалбите възражения са
абсолютно необосновани и неоснователни, както и че е неоснователно и
възражението на жалбоподателя, че исковете по чл.49 от ЗЗД не могат да се
разглеждат в едно общо производство с исковете по ЗОДОВ и поради това
постановеното решение било недопустимо. Считат, че предявените от тях искове са
основателни и доказани, както и че фактическата обстановка се установява по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства,у в т.ч. и заключението на назначената и неоспорена
съдебно-счетоводна експертиза. Цитират
съдебна практика.
Молят
съдът да постанови решение, с което да остави жалбите без уважение и да
потвърди изцяло първоинстанционното решение в обжалваната му от ответника част,
както и да им присъди направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
В първоинстанционното производство
правилно е установена следната фактическа обстановка:
Ищците
и въззивници твърдят в исковата си молба, че на 15.08.2006г. тръгнали с
микробус за Република Турция. При пристигането на ГКПП - Капитан Андреево
митнически инспектор ги запитал, дали имат нещо за деклариране. Всички в
микробуса отговорили положително и той им раздал да попълнят бланки от валутни
декларации. Декларирали, че изнасят сумата 12 500 евро всеки един от тях. Това
усъмнило митническият инспектор, който извършил допълнителна проверка в базата
данни на Митницата. Според митническите служители възникнали съмнения за
извършено престъпление от лицата в микробуса, поради което била сезирана
Прокуратурата. Образувано било досъдебно производство №245/2006г. по описа на
ОД на МВР - Хасково, пр.преписка вх.№1184/2007г. по описа на РП - Свиленград.
Носените от тях парични суми били предадени като веществено доказателство на
органите на досъдебното производство, с протоколи за доброволно предаване. На
15.08.2006г. срещу И.Ш.Б. и Р.М.К. било повдигнато обвинение за извършено от
всеки един от тях престъпление по чл.251, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК, а А.А.К., Д.М.Ч., К.Н.М., М.Б.Ю., С.М.С., С.О.Н. и Х.А.Ч. били
призовани и разпитани като свидетели. Образувано било н.о.х.д.№1055/2011г. по описа
на РС-Свиленград. С Присъда от 03.05.2012г. съдът е постановил, че обвинението
не е доказано и е признал двамата подсъдими И.Ш.Б. и Р.М.К. за невиновни в
извършване на престъплението, за което били привлечени като обвиняеми. С
присъдата си съдът постановил веществените доказателства, оставени на
съхранение в банка, а именно: иззетите парични средства в общ размер 112 530
евро да бъдат върнати на правоимащите лица, от които са отнети: на А.А.К. - 12
530 евро, на Д.М.Ч. - 12 500 евро, на И.Ш.Б. - 12 500 евро, на К.Н.М. - 12 500
евро, на М.Б.Ю. - 12 500 евро, на Р.М.К. - 12 500 евро, на С.М.С. - 12 500
евро, на С.О.Н. - 12 500 евро и на Х.А.Ч. - 12 500 евро. Срещу постановената
присъда бил подаден протест от РП-Свиленград и образувано в.н.о.х.д.№362/2012г.
по описа на ХОС, по което присъдата на РС- Свиленград била потвърдена с решение
№111/30.07.2012г. По искане на Главния прокурор на Република България за
възобновяване на в.н.о.х.д.№362/2012г. по описа на ХОС и за отмяна на
постановеното по делото решение било образувано наказателно дело №272/2013г. по
описа на ВКС, по което с решение №104/18.06.2013г. съдът оставил без уважение
като неоснователно искането на Главния прокурор. На 19.03.2008г. свидетелят М.Б.Ю.
починал, като оставил за законни наследници: С.К.Ю., с ЕГН-********** и Б.М.Ю.,
с ЕГН-**********. С разписки от 14 и 15 април 2014г. органите на досъдебното
производство върнали на правоимащите лица иззетите от тях суми в общ размер 112
530 евро. Сочат, че съгласно разпоредбата на чл.2 от ЗОДОВ Държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи или прокуратурата при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Разпоредбата
на чл.4 от ЗОДОВ сочела, че се дължи обезщетение за всички имуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице, а разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗОДОВ, че при смърт на увредения, неговото право на обезщетение за имуществени
вреди се наследява. Позовават се на Решение под №281/04.10.2011 г. по
гр.д.№1684/2010 г. на ВКС, III г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК в
което било посочено, че „според т.11 на ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС
обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки
конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на
правозащитните органи и, че за да се присъди обезщетение за имуществени вреди
по реда на чл.2, т.2 от ЗОДОВ, следва да се установи причинна връзка между
вредата и незаконното обвинение в извършване на престъпление, а когато се
претендира вреда от неправомерно задържане на парична сума, размера на вредата
се заключава само в заплащане на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ако
увреденото лице претендира вреди над законната лихва, той следва да ги докаже“. Считат, че с повдигането на обвинение срещу И.Ш.Б.
и Р.М.К., които в последствие са оправдани като невиновни в извършването на
престъпление, задържането на сумата 112 530 евро се явявало незаконно, без
основание. Твърдят, че през периода на задържането на сумите всички са били в
невъзможност да ги използват за задоволяване на свои нужди и да реализират
доход от тях, поради което са пропуснали и възможността да реализират полза,
което представлявало имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване. Причинната
връзка между пропускането на ползата и незаконното обвинение била тази, че
сумата е иззета като веществено доказателство във връзка с обвинение, за което
обвиняемите са оправдани. Тъй като се касаело до парично задължение, законът в
разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД предвидил презумпцията, че в тези случаи
вредите са най-малко до размера на законната лихва, определена по реда на
чл.86, ал.2 от ЗЗД, в случая в размер на 22 300 лв. за всяко едно от деветте
лица, от които са били иззети паричните средства, изчислени за периода от
датата на доброволното предаване 15.08.2006г. до датата на връщането им от
органите на досъдебното производство 14.04.2014г. Молят съда да постанови
решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България: 1. да заплати на
А.А.К., с ЕГН-********** сумата 22300 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, настъпили от незаконното задържане на сумата 12 530 евро по
досъдебно производство №245/200бг. по описа на ОД на МБР - Хасково за
периода от 15.08.2006г. до 14.04.2014г., ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението; 2.да заплати на Д.М.Ч., с ЕГН-**********
сумата 22 300 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди,
настъпили от незаконното задържане на сумата 12 500 евро по досъдебно
производство №245/2006г. по описа на ОД на МБР - Хасково за периода от
15.08.2006г. до 14.04.2014г., ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на задължението; 3. да заплати на И.Ш.Б., с ЕГН-**********
сумата 22 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, настъпили от незаконното задържане на сумата 12 500 евро по досъдебно
производство №245/2006г. по описа на ОД на МБР - Хасково за периода от
15.08.2006г. до 14.04.2014г., ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на задължението; 4. да заплати на К.Н.М., с ЕГН-**********
сумата 22300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили от
незаконното задържане на сумата 12500 евро по досъдебно производство
№245/2006г. по описа на ОД на МБР - Хасково за периода от 15.08.2006г. до
14.04.2014г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението; 5.
да заплати на Б.М.Ю., с ЕГН-********** и на С.К.Ю., с ЕГН-********** в качеството им на законни наследници на М.Б.Ю.,
ЕГН-**********, общо сумата 22300 лв. или по 11150 лв. за всеки един от
тях, представляващи обезщетение за имуществени вреди, настъпили от
незаконното задържане на сумата 12500 евро по досъдебно производство
№245/2006г. по описа на ОД на МБР - Хасково за периода от 15.08.2006г. до
14.04.2014г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението;
6.да заплати на Р.М.К., с ЕГН-********** сумата 22300 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, настъпили от незаконното задържане на сумата
12500 евро по досъдебно производство №245/2006г. по описа на ОД на МБР -
Хасково за периода от 15.08.2006г. до 14.04.2014г., ведно със законната лихва
върху присъденото обезщетение, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението; 7. да заплати на С.М.С., с ЕГН-**********
сумата 22300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили от
незаконното задържане на сумата 12500 евро по досъдебно производство
№245/2006г. по описа на ОД на МБР - Хасково за периода от 15.08.2006г. до
14.04.2014г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението;
8.да заплати на С.О.Н., с ЕГН-********** сумата 22300 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили от незаконното
задържане на сумата 12 500 евро по досъдебно производство №245/2006г. по описа
на ОД на МБР - Хасково за периода от 15.08.2006г. до 14.04.2014г., ведно със
законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на задължението и 9.да заплати на Х.А.Ч.,
с ЕГН-********** сумата 22300 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, настъпили от незаконното задържане на сумата 12 500 евро
по досъдебно производство №245/2006г. по описа на ОД на МБР - Хасково за
периода от 15.08.2006г. до 14.04.2014г. Претендират присъждането и на съдебни
разноски.
В
отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът счита исковите претенции за недопустими, тъй
като спрямо част от ищците не са повдигнати и поддържани обвинения в хода на
наказателното производство. Счита, че не са налице изискванията на чл.2, ал.1
от ЗОДОВ, а претенциите им следвало да се предявят по общия ред. Като допустими
следвало да се приемат исковете на И.Ш.Б. и Р.М.К.. Моли съда да отхвърли
исковете като неоснователни.
Страните
по делото не спорят, а и от приложената преписка
ДП №245/2006 г. на ОД на МВР-Хасково, съответно пр.пр.№1184/2007 г. на
РП-Свиленград се установява, че спрямо въззивниците И.Б. и Р.К. е било
образувано досъдебно производство за нарушаване на разпоредбите на валутното и
митническото законодателство. Съгласно приложената по преписката справка
рег.№ЗМ-245/06 от 15.08.2006 г. на ОДП-Хасково, на 15.08.2006 г. в РЗБОП при
ОДП-Хасково е постъпила информация от Митница „Свиленград“, че девет български
граждани при напускане на Р.България декларирали по 12500 евро като при
проведените мероприятия с лицата С.О.Н., С.М.С., Д.М.Ч., К.Н.М., А.А.К., Р.М.К., И. Ш.Б., М.Б.Ю. и Х.А.Ч. и след
извършена справка в Митница „Свиленград“ е установено изнасяне на парични
средства на 03.08.2006 г., на 10.08.2006
г. и на 15.08.2006 г. от посочените лица. От приложените към преписката 9 бр. протоколи е видно е видно, че с
протокол за доброволно предаване от 15.08.2015 г. С.О.Н. е предал в ОД
„Полиция“-Хасково общо 25 броя банкноти, с номинал 500 евро, с посочени номера;
2.с протокол за доброволно предаване от 15.08.2015 г. К.Н.М. е предал в ОД
„Полиция“-Хасково общо 25 броя банкноти с номинал 500 евро, с посочени номера,
на обща стойност 12500 евро; 3.с протокол за доброволно предаване от 15.08.2015
г. А.А.К. е предал в ОД „Полиция“-Хасково 25 броя банкноти, с номинал 500 евро,
2 бр. банкноти с номинал 10 евро и 2 бр.банкноти с номинал 5 евро с посочени
номера на обща стойност 12530 евро; 4.с протокол за доброволно предаване от
15.08.2015 г. Р.М.К. е предал в ОД „Полиция“-Хасково общо 25 броя банкноти с номинал 500 евро с
посочени номера; 5. с протокол за
доброволно предаване от 15.08.2015 г. И. Ш.Б.
е предал в ОД „Полиция“-Хасково общо 25 броя банкноти с номинал 500 евро, с посочени номера; 6. с протокол за доброволно предаване от
15.08.2015 г. С.М.С. е предал в ОД „Полиция“-Хасково общо 25 броя банкноти с
номинал 500 евро, с посочени номера, на обща стойност 12500 лв. 7. с протокол за доброволно предаване от
15.08.2015 г. Д.М.Ч. е предал в ОД „Полиция“-Хасково общо 25 броя банкноти с
номинал 500 евро, с посочени номера; 8.
с протокол за доброволно предаване от 15.08.2015 г. М.Б.Ю. е предал в ОД
„Полиция“-Хасково общо 25 броя банкноти с номинал 500 евро, с посочени
номера;9. с протокол за доброволно предаване от 15.08.2015 г. Х.А.Ч. е предал в
ОД „Полиция“-Хасково общо 25 броя банкноти с номинал 500 евро, с посочени
номера. От 9 бр. протоколи за разпит на свидетел от 15.08.2006 г. и 16.08.2016
г. на ОДП-Хасково се установява, че лицата
С.О.Н., С.М.С., Д.М.Ч., К.Н.М., А.А.К.,
Р.М.К., И. Ш.Б., М.Б.Ю. и Х.А.Ч. са разпитани като свидетели по дознание №245/2006 г. по описа на
ОДП-Хасково относно декларираните от всеки един от тях по 12500 евро. На 16.08.2006 г. лицата Х.А.Ч.
и К.Н.М. са дали показания в
производство по чл.223, ал.1 от НПК по ч.н.д.№394/2006 г. по описа на
ОС-Хасково. Съгласно постановление от 28.08.2006 г. на ОП-Хасково /л.145/
иззетата по дознание №245/2006 г. на ОДП-Хасково сума от 112500 евро е
разпоредена да бъде предадена за пазене в „ОББ“ АД -клон Хасково, а с
постановление от 24.08.2006 г. по ЗМ/245/06 г. и писмо рег.№15266/24.08.2006 г.
на ОДП-Хасково /л.146, л.147/ е
разпоредено сума от 112500 евро да бъде предадена за пазене в сейф в
ТБ“Булбанк“ АД клон-Хасково до приключване на разследването по досъдебното
производство. Видно от депозитна разписка от 24.08.2006 г. на „Булбанк“
АД-филиал Хасково /л.148/ сумата е предадена.
С 2 бр. постановления от датата 08.11.2007 г. въззивниците
Р.М.К. и И. Ш.Б. са привлечени в
качеството на обвиняеми в извършване на
престъпление от общ характер за това, че на 03.08.2006 г., 10.08.2006 г. и
15.08.2006 г. на ГКПП-Капитан Андреево при условията на продължавано
престъпление, при съучастие като съизвършител И. Ш.Б. /Р.М. К., и при
посредственото извършителство чрез лицата С.О.Н., С.М.С., Д.М.Ч., К.Н.М., А.А.К.,
М.Б.Ю., Х.А.Ч. и др. са нарушили чл.11,
ал.3 от Валутния закон / ред.ДВ.бр.54/2006 г./ и чл.2, ал.3 и ал.4 от Наредба
№10/2003 г. на МФ за износ на парични средства…
350680 евро или 685870.46 лв. и
стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери /685870.46
лв. /- престъпление по чл.251, ал.1 вр.
с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК и е взета е мярка за
неотклонение „подписка“. От заверено копия на обвинителен акт по ДП№245/2006 г.
по описа на ОД МВР-Хасково, пр.пр.вх.№1184/2007 г. на РП-Свиленград е видно, че
на Р.М.К. и на И. Ш. Б. са повдигнати обвинения за престъпление по чл.251, ал.1
вр. чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК, а от
приложените н.о.х.д.№1055/2011 г. по описа на РС-Свиленград,
в.н.о.х.д.№362/2012 г. по описа на ОС-Хасково, н.о.х.д.№272/2013 г. по описа на
ВКС, н.о.х.д.№728/2011 г. по описа на РС-Свиленград, в.н.о.хд.№94/2010 г. по
описа на ОС-Хасково, н.о.х.д.№712/2010 г. по по описа на РС-Свиленград,
н.о.х.д.№1064/2008 г. по описа на РС-Свиленград, в.н.о.х.д.№163/2008 г. по
описа на ОС-Хасково, н.о.х.д.№1027/2007 г. по описа на РС-Свиленград се
установява, че с присъда №334/03.05.2012 г. подсъдимите Р.М.К. и И. Шефкет Б.
са признати за невиновни за това, че на 03.08.2006 г. и на 10.09.2006 г. са
нарушили разпоредбите на чл.11, ал.1 и
ал.2 от Валутния закон- чл.2 ал.2, ал.3, ал.5, чл.5, чл.6, чл.8 ал.2 от Наредба
№10/16.12.2003 г. на МФ /ред.Дв.бр.1/06.01.2004 г./ като не са декларирали пред
митническите органи общия размер на изнасяната валута в наличност като
стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери: 112510
евро с обща левова равностойност 220050.43 лв. като общия размер на стойността
е в особено големи размери-350680 евро, с обща левова равностойност 685870.46
лв. -престъпление по чл.251, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1
от НК и на основание чл.2304 от НПК са оправдани по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл.251, ал.1 вр. с чл.26, ал.1
вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и е постановено
сумата 112530 лв. евро да бъде върната на лицата, от които са отнети, а именно:
на С.О.Н.-12500 евро, на С.М.С.-12500 евро, на Д.М.Ч.-12500 евро, на К.Н.М.-12500
евро, на А.А.К.-12530 евро, на Р.М.К.-12500 евро, на И. Ш. Б.-12500 евро, на М.
Б. Ю.-12500 евро и на Х.А.Ч.-12500 евро.,
която е потвърдена с
решение №111/30.07.2012г. по в.н.о.х.д.№362/2012г. по описа на ХОС. По искане
на Главния прокурор на Република България за възобновяване на
в.н.о.х.д.№362/2012г. по описа на ХОС е образувано наказателно дело №272/2013г.
по описа на ВКС и решение №104/18.06.2013г. съдът оставил без уважение искането
на Главния прокурор за отмяна на постановеното решение.
Видно от удостоверение за
наследници №9/29.01.2016 г. М.Б.Ю., с ЕГН-**********,*** е починал на 19.03.2008 г. като оставил за законни
наследници: С.К.Ю.-майка и Б.М.Ю.-баща.
От
приложените към исковата молба 2 бр.разписки от 14.04.2014 г. и 15.04.2014 г.
се установява, че иззетите суми в общ размер 112 530 евро са върнати на ищците на датите 14.04.2014 год. и 15.04.2014 год.
Въззивният съд намира, че за да се ангажира отговорността по чл.2 от ЗОДОВ, законът изисква да е налице кумулативна даденост на следните предпоставки: на първо място да е налице някое от условията по чл.2, ал.1, т.1 - т.6, на второ място – да е налице вреда и причинна връзка. Тежестта на доказване принадлежи на ищеца. Чл.4 от ЗОДОВ предвижда възмездяване за всички претърпени вреди, а когато са неимуществени намира приложение чл. 52 ЗЗД. Законодателят изрично е уредил хипотезите на възникване на отговорността на държавата за вреди от дейността на правозащитни органи,при условията визирани в чл. 2, ал.1, т.1-6 ЗОДОВ. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът прилага критерия за справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД-принципът за справедливо репариране на болките и страданията основано на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства.
Съгласно
посочените норми обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от деликта. Преките вреди обосновават
причинно-следствената връзка между противоправността на поведението на
деликвента и вредите. Непосредствени вреди са тези, които по време и място
следват противоправния резултат.
Въззивният съд намира, че пред
първостепенния съд е била допусната, назначена, изслушана и приета като доказателство по делото съдебно- икономическа експертиза с депозирано
заключение, не оспорено от страните, което съдът възприема като компетентно и
мотивирано. Съгласно заключението ако задържаните средства са били вложени на
депозит в банка, биха донесли по-голяма
доходност от законната лихва на притежателите. Размерът на законната лихва
върху сумата 12530 евро за периода 15.08.2006 г. до 14.04.2014 г. е 22342.73
лв., а размерът на законната лихва върху сумата 12500 евро за периода
15.08.2006 г. до 14.04.2014 г. е 22289.18 лв.
С оглед специалната разпоредба
на чл.154, ал.1 от ГПК доказателствената тежест на релевантните факти е на
ищеца, който по арг. на чл.4 от ЗОДОВ е освободен от задължението да установява
вината на длъжностните лица за настъпване на претендираните вреди. От събраните
по делото доказателства се установява, че спрямо ищците И. Ш.Б. и Р.М. К. е
било образувано наказателно производство по повдигнато и поддържано от
РП-Свиленград обвинение за извършено умишлено престъпление - чл.251, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр.
ал.1 от НК. Фактът, че Б. и Кючюк са били оправдани
по повдигнатото им обвинение, обуславя възникване на отговорност на държавата
при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение в извършване на
престъпление и причинените вреди /т.11 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005
г./. Ищците И. Ш.Б. и Р.М. К. претендират обезщетения,
представляващи лихва върху задържаната от всеки един от тях сума от 12500
евро за периода от 15.08.2006г. до деня на
фактическото им връщане 14.04.2014г. Паричните суми, които са иззети по реда на НПК и за които се претендира,
че са били предмет на престъплението, трябва да се върнат на притежателя им
след оправдаването му с влязла в сила присъда т.е. след като е установено, че
престъпление няма. Парите подлежат на връщане, макар да е съществувало
процесуално основание за изземването им, тъй като в действителност такова
основание не е било налице. Връщането на паричните суми, които са неоснователно
отнети, е възстановяване на съществуващото положениe /restitutio in integrum/.
Вредите от неоснователното отнемане са загубите и пропуснатите ползи, които
кредиторът е търпял през времето, в продължение на което не е разполагал с
отнетото. Разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД
урежда последиците от неизпълнението на изискуемо парично задължение. Когато
неоснователно се задържа парична сума, причинената имуществена вреда - загуби и
пропуснати ползи, е в размера на законната лихва за времето на неоснователното
задържане. Законната лихва се дължи винаги, когато паричното задължение
съществува и е изискуемо, независимо от какво e породено - сделка, деликт,
неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие и др.
Разрешението е идентично в случаите когато кредитор, разполагащ с изпълнителен
лист, събере вземане, чието съществуване впоследствие е отречено. Привидният
кредитор, който е получил нещо процесуално законосъобразно, но при липса на
материалноправно основание, дължи връщането на полученото без основание по чл.55
от ЗЗД. Тогава вземането за връщане на недължимо
платеното възниква с получаването му и от този момент става изискуемо, поради
което се дължи със законната лихва от получаването /т.7 на ППВС №1/28.05.1979
г./. Същото важи и за отнетото от обвинения в
извършване на престъпление, макар и по законния ред, когато се установи, че
липсва материалноправно основание за отнемането /решение №413/10.12.2012
г. по гр.д.№1478/2011 г. на ВКС, IV г.о./. Следователно в
настоящият случай за целия период на неоснователното задържане на сумите от
ищците Б. и К. - по 12500 евро от всеки се
дължи обезщетение в размер на законната лихва, която съгласно ССЕ за периода от
15.08.2006г.
до 14.04.2014г. е 22289.18 лв. Предявеният от И.Б.
иск е основателен за сумата 22289.18 лв., а в частта до претендираните 22300 лв. следва да бъде отхвърлен. Предявеният от Р. К. иск за
сумата 22289.18 лв. е основателен и следва да бъде уважен, а в частта до
претендираните 22300 лв. следва да бъде
отхвърлен.
Специалният
закон- ЗОДОВ не допуска други лица, дори и да са претърпели вреди да могат да
претендират обезщетение от действията на органите на съдебната власт и
дознанието. В настоящия случай ищците С.О.Н., С.М.С., Д.М.Ч., К.Н.М., А.А.К., Х.А.Ч.
и наследодателят М.Б.Ю. на ищците С. К.Ю. и Б.М.Ю. макар да паричните им суми
да са били отнети като веществено доказателство от органите на досъдебното
производство, те не попадат в кръга от лицата, визирани в хипотезите на чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е обективна. Съгласно чл.49 от ЗЗД,
възложителят отговаря за вредите причинени от друго лице, на което е възложило
работа при или по повод изпълнението й. Нормите за непозволено увреждане се
прилагат както за физическите, така и за юридическите лица и се основават на
общия принцип да не се вреди другиму. В този смисъл, отговорността за поправяне
на вредите от деликт следва да се ангажира не само при нарушаване на конкретни
правни норми, но и в случаите на причинени вреди чрез накърняване на имущество
или права на лица т.е. при всяка външна проява на нарушаването на общото
правило да не се вреди другиму. В случая, по делото се доказва по несъмнен
начин, че проведеното наказателно производство срещу И. Ш.Б. и Р.М. К. за
престъпление по чл.251, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1 от Н,
по което са предадени от С.О.Н., С.М.С., Д.М.Ч., К.Н.М., А.А.К., Х.А.Ч. и М.Б.Ю.
на органите на досъдебното производство паричните суми е завършило с оправдателни присъди. Предвид това иззети по реда на НПК суми, за които се претендира, че са били предмет на
престъпление, трябва да се върнат на притежателя им след като е установено, че
няма престъпление. При неоснователно задържане парична сума, причинената
имуществена вреда е в размера на законната лихва за времето на неоснователното
задържане. Предвид установените по делото обстоятелства Окръжният съд приема,
че е налице фактическия състав на непозволеното увреждане и ответникът дължи на
ищците обезщетение за претърпените вреди в размер на законната лихва времето от
задържането на паричните суми- 15.08.2006г. до фактическото им връщане на ищците.
Предявените от Д.Ч., К.М., С. и Б. М. като наследници на М. Ю., С. С., С.Н. и Х.Ч. искове са основателни и доказани в
установения от ССЕ размер, а в частта до претендираните суми исковете следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Предявеният от А.К. иск е основателен и
следва да бъде уважен в претендирания размер, тъй като съдът не може да присъди
повече, от колкото е поискано.
По отношение на претендираната от
ищците и въззивиници лихва, считано от завеждане на делото в съда до
окончателната изплащане, което се явява
и основното им оплакване във въззивната жалба, депозирана от тях, въззивният
съд намира за установено следното:
Предвид правната природа на
обезщетението за лихвата, съдът приема , че същата претенция следва да бъде
отхвърлена, а именно претенцията за присъждане на законна лихва върху
претендираните суми, считано от датата на подаване на исковата молба
-26.05.2016 г. до окончателното изплащане, доколкото представлява искане за
олихвяване на лихви - анатоцизъм, което е ограничено от чл.10, ал.3 от ЗЗД. Освен това
въззивният съд следва да отбележи, че на датите 14.04.2014 год. и 15.04.2014
год. иззетите суми от ищците са били върнати на същите, поради което след тези
дати не е налице главно задължение, върху което следва да се начислява лихва.
Първоинстанционният съд е разгледал и обсъдил подробно
и мотивирано, както самите действия на ищците и въззиваеми, така и претърпените от имуществени вреди, като е
стигнал до правилните и законосъобразни изводи, че същите със своите действия
по време на наказателното преследване не са създали предпоставки за повдигането
и поддържането на обвинението спрямо тях, тъй като в крайна сметка са били
изцяло оправдани от съответните съдебни инстанции.
В тази насока се налага категоричния извод, че първоинстанционния
съд се е съобразил изцяло както с нормативната уредба, така и с константната
практика на Върховните съдилища на Републиката, при определянето на размера на
дължимото обезщетение, за претърпените от ищците имуществени вреди.
В
заключение въззивният съд намира, че решението на Казанлъшкия районен съд
следва да бъде изцяло потвърдено ведно с всички законни последици от това, като
правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските по делото пред настоящата
инстанция, въззивният съд намира, че същите следва да останат така, както са
направени от страните, тъй като с потвърждаването на първоинстанционното
Решение се оставят без уважение и трите въззивни жалби.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК /изм. ДВ брой №
50/2015г./, настоящото въззивно съдебно решение не подлежи на касационно обжалване,
тъй като съгласно чл. 280, ал. 2, т. 2,
предл.1 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни
дела с цена на иска до 5 000 лева
за граждански дела. Цената на настоящия иск на ищците и въззивници е над 5 000
лева, поради което и настоящото въззивно решение подлежи на касационно
обжалване.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 86/24.02.2017г., по гр.дело № 1533/2016г., по описа на Казанлъшкия
районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на
страните пред ВКС на РБ чрез Окръжен съд
Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.