№ 234
гр. Смолян, 15.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и девети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Славка Кабасанова
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Гражданско дело №
20255440100039 по описа за 2025 година
Производството е по реда на по чл.55, ал.1 пр. 1 ЗЗД.
Образувано е по постъпила искова молба от Н. Н. В., ЕГН **********, с
адрес град См., ул. Хр. См. № 43, срещу „Фератум България" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 3,
бул. Александър Малинов № 51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от ДД. Н.
- управител, с предявен иск по чл.55 ал.1 ЗЗД, по който се претендира
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 660,00 лева,
представляваща недължимо платени суми по договор № 853165 за
предоставяне на потребителски кредит от 06.02.2020г.
Ищецът сочи, че на 06.02.2020 г. сключил договор № 853165 за
предоставяне на потребителски кредит с ответното дружество, по силата на
който „Фератум България" ЕООД му предоставило заем при следните
условия: общ размер на отпуснатия кредит 2 500,00 лв; начин на плащане-
24 бр. вноски съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора
с първа падежна дата: 07.03.2020г; обща сума, която следва да бъде върната от
кредитополучателя за целия период на кредита 3075,00 лв, представляваща
сбор от следните суми: а) сумата на отпуснатия кредит 2500,00 лева; б)
лихва, в размер на 57,00 лева; в) лихвен процент 23,00 %; годишен процент
на разходите по кредита 49,11; Обезпечение -кредитът се обезпечава с
1
поръчителство предоставено от Ferrаtum Ваnк в полза на дружеството, като с
одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение,
уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от
кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.
Ищецът излага, че едновременно с подписването на договора за
потребителски кредит, между него като клиент и Ferrаtum Ваnк като гарант е
сключен и договор за гаранция /поръчителство/, по силата на който гарантът
предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на
задълженията, произтичащи от договора за потребителски кредит,
включително и от Общите условия, които са неразделна част от този договор
(наричан по- долу "Договора"). По този договор клиентът дължи такса за
предоставяне на гаранция(поръчителство), платима на месечни вноски, в
размерите, условията и на падежите, уговорени с договора за кредит.
Н. Н. В. сочи, че договор № 853165 от 06.02.2020г. за предоставяне на
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Според него
при сключването му е нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК,
според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като
неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за
кредит. Ищецът излага, че според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Н.В. твърди, че в случая е поел задължение за заплащане на
възнаграждение за гаранция, което съществено е оскъпило ползвания от него
паричен ресурс. Счита, че по своето естество същото представлява скрита
възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище на закона
обогатяване за заемодателя. Потребителят е поставен в неравностойно
положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора. Намира,
че предвидените в него допълнителни плащания заобикалят изискването на
2
чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на
разходите. Преследваната от законодателя цел е потребителят да не бъде
поставен в положение, при което договорът се явява свръх обременителен за
него, като разпоредбата е императивна, в защита на обществен интерес.
В исковата молба се сочи, че с оглед засилената защита на правата на
потребителите и за санкциониране на злоупотребата с тях от страна на
търговците, които са по-силната икономически страна в гражданския оборот
законът предвижда при неизпълнение на задължението за посочване на
действителния размер на ГПР правна последица на непораждане на права и
задължения от кредитния договор /чл. 22 ЗПК/, като в тази хипотеза
кредитополучателят дължи на кредитора само чистата стойност на кредита,
без да дължи лихви и други разходи.
Счита, че съгласно императивните изисквания на горепосочените норми
кредиторът е следвало да включи в уговорения ГПР, таксата за осигуряване на
поръчителство от Ferrаtum Ваnк в полза на кредитодателя, а това не е сторено.
Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните според ищеца представлява
„заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от
Закона за защита на потребителите.
Намира, че уговорената такса за предоставяне на
гаранция/поръчителство е разход по кредита, който следва да бъде включен
при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото
оскъпяване на кредита - чд.19, ал.1 и 2 ЗПК. Този извод според ищеца следва
от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя",
съдържаща се в § 1, т.1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси. Твърди, че
3
получаването на кредита е било обусловено от сключването на договор за
гаранция от страна на кредитополучателя, за което тя дължи такса в общ
размер на предоставения кредит лв., а гарантът се е задължил спрямо
кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията по договора за кредит
- обстоятелство, което е било известно на „Фератум България" ЕООД. Ищецът
счита, че според императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният
процент на разходите не може да бъде по- висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България
/основен лихвен процент - 0.1%, плюс 10%/, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50% от взетата сума.
Н.В. твърди, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4 са
нищожни - чл.19,ал.5 ЗПК. Кредиторът е нарушил императивното правило на
чл.19, ал.1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил таксата за осигуряване на
гаранция/поръчителство в записания в договор размер на ГПР от 49,11%.
Освен това според ищеца сключеният между него и Ferratum bank
договор за предоставяне на гаранция е нищожен поради противоречието му с
добрите нрави - чл. 26, ал.1, предл. III ЗЗД. Счита, че в разглежданата хипотеза
ищецът-потребител е бил поставен в положение, при което отпускането на
кредит е поставено в зависимост от сключването на възмезден обезпечителен
договор с икономически свързано със заемодателя лице, посочено от самия
него. Договорът за предоставяне на гаранция е сключен, в деня на отпускане
на кредита, с юридическо лице - търговец, което по занятие сключва
възмездни обезпечителни сделки, с които обезпечава чужда гражданска
отговорност, запазвайки си правото на регрес спрямо длъжника. В случая
договореното в полза на гаранта възнаграждение, всъщност представлява
скрита възнаградителна лихва по договора за кредит. Счита договорът за
предоставяне на гаранция за нищожен, поради накърняване на добрите нрави.
Според В. този договор е лишен от правна основа, тъй като само привидно
преследва легитимни цели. С него едната страна поема само задължения,
срещу които не стоят права, тъй като рискът от неплатежоспособността на
длъжника е за самия него. Единствена правна последица е нарастване в
размера на общото задължение и разходите по кредита, без оглед изправността
на длъжника. Така според ищеца в разрез с нормите на добросъвестността, е
установено допълнително възнаграждение в полза на заемодателя, под
4
формата на скрит разход по кредита. Счита, че нищожност поради
противоречие с добрите е налице при съществена нееквивалентност на
престациите, каквато е налице в случая.
Твърди, че така създадената обща конструкция от два договора с
потребителя - за кредит и за гаранция, като на насрещната на потребителя
страна и по двата от тях стоят две свързани лица, на практика съставлява
разделяне на приходите от кредита чрез тези два свързани стопански субекта с
цел да се заобиколят законовите норми за защита на потребителите и да се
натовари заемополучателят с допълнителни и прекомерни плащания.
Затова според ищеца Н.В. и договорът за предоставяне на гаранция е
сключен в условията на неравнопоставеност по смисъла на чл. 143 ЗЗП, което
го прави и нищожен поради заобикаляне на и противоречие със закона и в
нарушение на добрите нрави, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, чл. 24 ЗПК и чл.
26 ЗЗД.
Ищецът твърди, че освен това в нарушение на чл.11 ал.1 т.11 от Закона
за потребителския кредит договорът за предоставяне на потребителски кредит
не съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Счита посоченото нарушение при сключване на договора за
кредит представлява самостоятелно основание за неговата недействителност.
Н.В. сочи, че недействителността по чл. 22 ЗПК е автономно правно
понятие, уредено със специални законови разпоредби. Правна последица от
нея е, че се дължи размерът на предоставената в заем главница, т.е. тя не води
до ликвидиране на всички права и задължения по сключения договор и не е
приравнена по последици на нищожността на правните сделки. Излага
съображения, че договорът за кредит продължава да обвързва страните що се
касае до задължението за връщане на дадената в заем/кредит сума.
Потребителската защита е насочена към ограничаване на възможността за
недобросъвестно генериране на търговска печалба, а не към ликвидиране на
главното задължение за връщане на главницата по кредита.
В исковата молба се сочи, че в изпълнение на договор № 853165 за
5
предоставяне на потребителски кредит от 06.02.2020г. чрез каса на „Изипей"
АД Н. В. е заплатил на „Фератум България" ЕООД, ЕИК ********* сумата от
5160,00 лева посредством следните плащания:
1. На 14.03.2020г. с Разписка № 500010628414116 - 270,00 лева
2. На 29.04.2020г. с Разписка № 500010849585025 - 250,00 лева
3. На 19.08.2020г. с Разписка № 500011459830933 - 10,00 лева
4. На 30.09.2020г. с Разписка № 500011689026674 -1300,00 лева
5. На 06.10.2020г. с Разписка № 500011721356964 - 250,00 лева
6. На 03.11.2020г. с Разписка № 500011882186218 - 250,00 лева
7. На 05.12.2020г. с Разписка № 500012068923366 - 250,00 лева
8. На 02.01.2021г. с Разписка № 500012233113968 - 250,00 лева
9. На 31.03.2021г. с Разписка № 500012802905869 -10,00 лева
10. На 26.04.2021 г. с Разписка № 500012969884378 - 200,00 лева
11. На 30.06.2021г. с Разписка № 500013384089478-20,00 лева
12. На 13.07.2021 г. с Разписка № 500013470063833 - 200,00 лева
13. На 27.07.2021г. с Разписка № 500013560797332 - 20,00 лева
14. На 16.08.2021 г. с Разписка № 500013683289076 -150,00 лева
15. На 28.08.2021 г. с Разписка № 500013766532269 - 40,00 лева
16. На 30.09.2021г. с Разписка № 500013987008685 - 500,00 лева
17. На 01.10.2021г. с Разписка № 500013993220175 -190,00 лева
18. На 04.10.2021г. с Разписка № 500014011047210 -150,00 лева
19. На 05.10.2021г. с Разписка № 500014019374277 - 500,00 лева
Твърди се, че поради недействителността на договора за кредит за него е
възникнало задължение за връщане само на чистата стойност на кредита, а
именно - главницата от 2 500,00 лева, а разликата в размер на 2660,00 лева се
явява платена при липса на основание и подлежи на връщане от заемодателя
на заемополучателя.
От ответника „Фератум България“ ЕООД е постъпил отговор на
исковата молба по реда на чл.131 ГПК, в който предявения иск се оспорва като
неоснователен. Ответникът твърди, че по силата на чл. 5 от договора ищецът е
бил длъжен също да даде подходящо обезпечение на своето задължение, чрез
6
поръчителство от Мултитюд Банк (Малта). Твърдението, че поръчителството
от Мултитуюд Банк (Малта) е задължително условие за сключване на
кредитен договор, намира за необосновано. Твърди, че кредитополучателят
може да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Сочи, че
според сайта на „Фератум България“, потребителят сам избира обезпечението.
Следователно сключването на договор за гаранция не е задължително.
Ответникът счита, че исковете за нищожност или унищожаване на
Договора за гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу
правилната страна - Мултитуюд Банк, а не „Фератум България“ ЕООД.
Излага, че Мултитуюд Банк е самостоятелно юридическо лице, банкова
институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на
Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги,
съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана
под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Според ответника договорът за
гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което Фератум
България не е страна. Счита, че прогласяването на договора за гаранция за
нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно
производство няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на
Мултитуюд Банк и така няма да настъпи промяна в патримониума на Ищеца.
Дружеството ответник обяснява, че ищецът сам е избрал Мултитуюд
Банк (Малта) като поръчител в електронния формуляр и, след като е бил
информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит. Получил е
преддоговорна информация по е-mail, която изрично посочва, че за
сключването на договора за кредит „Фератум България“ изисква
поръчителство. Ищецът е получил и документи от Мултитуюд Банк,
включително Договор за гаранция. След като е бил информиран, ищецът е
потвърдил чрез sms желанието си да сключи договора.
С оглед на това, според ответника не може да се говори за заблуждаваща
търговска практика по чл. 68е от ЗЗП. Твърди, че не е въвел ищеца в
заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки
етап ищецът е бил информиран за последствията от своя избор, включително
за сумите, дължими на Мултитуюд Банк, ако избере нея за поръчител.
Според ответника твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП са
неоснователни. Чл. 5 от договора ясно посочва избраната от ищеца опция за
7
поръчител, без задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция са
подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към
Мултитуюд Банк, които ищецът е приел доброволно. Дружеството излага, че
договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не
се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Твърдението на ищеца за
допълнителни разходи намира за неоснователно, тъй като обезпечението е
резултат от оценка на кредитоспособността по закон. Сочи, че е предоставил
необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да
избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил
това си право.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява.
Пълномощникът му адв. О. поддържа предявения иск, навежда доводи за
неговото уважаване.
Ответникът в писмено становище оспорва иска за неоснователен и моли
да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на
страните, намира за установено следното:
Страните не спорят и от събраните по делото доказателства се
установява, че между тях е бил сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит №853165 от 06.02.2020г. Н.В. и „Фератум България“
ЕООД са договорили следните параметри: 2500 лева, лихва 575лв. В договора
е посочен ГПР- 49,11 % и ГЛП-23 %. Общата сума за връщане е 3075,61лв.
Уговорено е, че кредитът ще се погаси на 24 месечни вноски, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора с първа падежна дата
07.03.2020 г.
Договор е потребителски, поради което по отношение на него е
приложим Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Според легалната
дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
8
през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата
действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В договора за потребителски кредит е посочено, че кредитът се
обезпечава с поръчителството предоставено от Ferratum Bank в полза на
дружеството-чл.5. С одобряването от дружеството на предоставеното в негова
поза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени
нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.
Съгласно чл. 5 от договора страните се споразумяват, че със
сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че при
кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания
поръчител и е запознат с правото си да посочи както физически лице, така и
предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от
кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит.
В чл.5.3 от Общите условия уреждащи отношенията между „Фератум
България“ ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от
дружеството потребителски кредити за да повиши вероятността да бъде
одобрен кредит от дружеството, кредитоискателят може да предложи едно от
следните обезпечения: а) обезпечение предоставено то Гарант във формата на
договор за поръчителство; б) обезпечение предоставено въз основа на договор
за поръчителство от пъръчител предложен от кредитоискателя и одобрено от
дружеството физически лице. Съгласно чл.5.5 от ОУ предложеното то
кредитоискателя обезпечение не задължава дружеството да одобри
обезпечението, както и да предостави поискания кредит.
9
В случая ответникът не оспорва твърденията в исковата молба, че
едновременно с договора за потребителски кредит Н.В. е сключил и договор
за поръчителство с посочено му от „Фератум България“ ЕООД юридическо
лице Мултитюд Банк като поръчител, нито пък че този договор е възмезден,
т.е. съгласно този договор Н.В. дължи на поръчителя възнаграждение.
Налага се извода, че посоченият ГПР в договора за потребителски
кредит от 49,11 % не е действителният, поради което договорът не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба
договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. В чл. 1 и сл. от приложение № 1 към
чл.19, ал.2 от ЗПК са посочени формулата и параметрите, които участват в
изчисленията на годишния процент на разходите по кредита. В разглеждания
случай посоченият в договора размер на ГПР от 49,11% не съответства на
словесното разяснение, че разходите по кредита се свеждат до главница и
възнаградителната лихва от 575 лв. Ответникът не ангажира доказателства, че
посоченият в договора ГПР от 49,11% е изчислен по предвидената в
приложение № 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК формула.
С оглед изложеното съдът приема, че договорът страда от липса на
реквизит от задължителното съдържание по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, а именно
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР. В чл.19, ал.4 от ЗПК е предвиден горен праг на ГПР - не по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. В § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК са дадени легални дефиниции на
понятията „Общ разход по кредита за потребителя“ и „Обща сума, дължима от
потребителя“. Общият разход по кредита за потребителя са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
10
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Общата сума,
дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя. В случая в общата сума, дължима от
потребителя, не е включено възнаграждението за посочения от кредитора
поръчител Мултитюд банк. Същото несъмнено представлява разход по
кредита, поради което следва да бъде изрично посочена в ГПР. Включване на
този разход в ГПР автоматично увеличава неговия размер и очевидно
значително надхвърля предвидения в чл.19, ал.4 от ЗПК законов горен праг.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, процесният
договор за потребителски кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК,
поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, с оглед това, че посоченият в
договора за кредит ГПР не съответства на действителния ГПР. Съгласно чл.
23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
От представените разписки от ищеца се установява, че той е заплатил на
ответника по договора сумата 5160лв., както следва: 1. На 14.03.2020г. с
разписка № 500010628414116 - 270,00 лева; 2. На 29.04.2020г. с разписка №
500010849585025 - 250,00 лева; 3.На 19.08.2020г. с разписка №
500011459830933 - 10,00 лева; 4. На 30.09.2020г. с разписка №
500011689026674 -1300,00 лева; 5. На 06.10.2020г. с разписка №
500011721356964 - 250,00 лева; 6. На 03.11.2020г. с разписка №
500011882186218 - 250,00 лева; 7. На 05.12.2020г. с разписка №
500012068923366 - 250,00 лева; 8. На 02.01.2021г. с разписка №
500012233113968 - 250,00 лева; 9. На 31.03.2021г. с разписка №
500012802905869 - 10,00 лева; 10. На 26.04.2021 г. с разписка №
500012969884378 - 200,00 лева; 11. На 30.06.2021г. с разписка №
500013384089478- 20,00 лева; 12. На 13.07.2021 г. с разписка №
500013470063833 - 200,00 лева; 13. На 27.07.2021г. с разписка №
500013560797332 - 20,00 лева; 14. На 16.08.2021 г. с разписка №
500013683289076 -150,00 лева; 15. На 28.08.2021 г. с разписка №
500013766532269 - 40,00 лева; 16. На 30.09.2021г. с разписка №
11
500013987008685 - 500,00 лева; 17. На 01.10.2021г. с разписка №
500013993220175 - 190,00 лева; 18. На 04.10.2021 г. с разписка
500014010998272- 350 лева; 19. На 04.10.2021г. с разписка №
500014011047210 - 150,00 лева; 20. На 05.10.2021г. с разписка №
500014019374277 - 500,00 лева.
Този извод се потвърждава и със заключението по СИЕ изготвено от
вещото лице Н.Ч., което съдът кредитира като обективно и компетентно,
неоспорено от страните. В него се сочи, че с разписки за платени суми в офиси
на „Изипей“ АД кредитополучателят е извършвал преводи към „Фератум
България“ ЕООД с ЕИК ********* на различни суми на обща стойност 5
160,00 /пет хиляди сто и шестдесет/ лева по договора за потребителски
кредит. В заключението вещото лице излага, че от предоставена справка по
ел.поща от страна на „Фератум България“ ЕООД установява, че кредиторът е
погасил с получените плащания общо 4 049,75 лв.: главница - 3 266,62 лв.;
лихва - 623,13 лв.; такси съгласно Тарифата в размер на 160,00 лв. За
останалата платена сума в общ размер на 1 110,25 лв. не била предоставена
информация какви задължения по договора за кредит са погасени.
Предвид съображенията, изложени по-горе относно
недействителността на договора за потребителски кредит и съгласно
последиците по чл.23 ЗПК, съдът намира плащането от ответника над сумата
от 2500,00 лева до 5160 лева е осъществено по договор, който е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 2 660 лв, респ.
предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
изплащане на вземането. Така посочената сума като платена при начална
липса на основание подлежи на връщане.
Ответникът следва да заплати на осн.чл.78 ал.1 ГПК на ищеца
направените от него разноски по делото – 106,40 лв. ДТ. и 200лв. за
експертиза.
Предвид направеното искане за заплащане на адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати
на процесуалния представител на ищцата адв.О. сумата от по 200лв.
12
В представения договор за правна защита и съдействие от ищеца е
посочено, че той се представлява безплатно от адвокат О., поради
затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА представлява основание за оказване на безплатна адвокатска помощ.
Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът
да определи размер на адвокатското възнаграждение. Ето защо, съдът като взе
предвид вида и цената на иска, обстоятелството, че по делото са проведени
две открити с.з., действащата Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа и при съобразяване на Решение на СЕС по дело С-438/22
от 25.01.2024 г., намира, че дължимите в случая разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се определят в размер на 516 лева- по чл.7 ал.2 т.2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Посочената сума следва да се присъди в полза
на процесуалния представител, а не на ищеца, с оглед на обстоятелството, че
последният не е направил този разход.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД „Фератум България"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, вх.А, ет.9, офис 20,
представлявано от ДД. Н. - управител, да заплати на Н. Н. В., ЕГН
**********, с адрес град См., ул. Хр. См. № 43, сумата 2660 лева,
представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем №
676140 от 12.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от
16.01.2025 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Фератум България" ЕООД да заплати на Н. Н. В. сумата
306,40 лева заплатени то него разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал 1 т. 2 от Закона за адвокатурата „Сити
Кеш“ ООД да заплати на адв. М. М. О. Адвокатска колегия Смолян, с личен
№********** със служебен адрес гр.Рудозем, бул.България №9 ет.3 сумата
516лв - възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на Н. Н. В. по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
13
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
14