О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../23.01.2020
год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Павлова
търговско
дело № 80 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл.
от ГПК.
С решение №
4726/05.11.2019 год., постановено по
гр.д. № 1226/2019 год., ВРС –19 състав е осъдил „БиЕл БГ” ООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ № 24 ДА
ЗАПЛАТИ на А.К.Г., ЕГН ********** с адрес *** сумата 3580,50лева, подлежаща на
връщане като дадена на отпаднало основание - по развален договор за изработка
на две външни входни врати от 06.02.2018г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 25.01.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55, ал.1,пр.3 вр.
чл. 265, ал.2 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД като е отхвърлил възражението за
прихващане на вземането на ищеца А.К.Г., ЕГН ********** предмет на настоящата
искова претенция с насрещно вземане на ответника „Би Ел
БГ” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Братя
Миладинови“ № 24 за сумата от 451,50лева, представляваща дължим остатък от
възнаграждение по сключен с договор за изработка на две външни входни врати от
06.02.2018г., като неоснователно и е осъдил ответната страна за разноски.
Недоволен от горното
е останал ответника, който обжалва постановеното първоинстанционно решение. В
жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и постановен в противоречие
със събраните доказателства. Конкретните оплаквания се заключават в оспорване
на основния извод на съда относно наличието на съществени недостатъци на
входните врати, които ги правили негодни за употреба и не отговаряли на
договора за изработка. Твърди се неправилност на извода, че вратите на
отговарят на уговореното с договора за изработка, като се позовава на приетата
от ищцата оферта и заключението на вещото лице Каваев. В противоречие със
събрания по делото доказателствен материал /СТЕ и свидетелски показания/ е и
извода, че вратите били с недостатъци, които водят до невъзможността за
ползването им по предназначение, в който смисъл се твърди неправилна
интерпретация на приетото заключение. Оспорва се и извода, че установената
липса на вата намалява характеристиките на вратите като шумо и топлоизолатор,
като се подчертава, че изолацията се осигурява не само от каменната вата, но и
от уплътнението, поставено в междините на крилото и касата и от точната
геометрия на стоманените профили. Твърди се недаказаност на момента, в който са
се проявили констатираните недостатъци, в който смисъл е и първоначалната СТЕ.
Настоява за отмяна на първоинстанционното решение, както и в евентуалност на
уважаване на релевираното от ответника входа на първоинстанционното
производство възражение за прихващане. Обективира искане за събиране на гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля З А, при режим на водене.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира
писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Излага доводи за правилност
на постановеното решение като се позовава на събрания по делото доказателствен
материал, в частност заключението по проведените СТЕ, подкрепящи основния извод
на съда относно наличието на съществени недостатъци на входните врати, които ги
правят негодни за употреба и неотговарящи на договора за изработка. Обективира
искане за присъждане на разноски.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и
отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения,
вкл. доказателство за платена държавна такса.
Разпоредбата на чл.266 от ГПК въвежда забрана
във въззивното производство да се твърдят нови обстоятелства, да се сочат и
представят доказателства, които страните са могли да посочат и представят в
срок в първоинстанционното производство. Такива, съгласно ал.2 на цитираната
норма, са допустими, когато страните твърдят нови обстоятелства и сочат и
представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и
представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор и/или твърдят нововъзникнали след подаването на
жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са
от значение за делото, респективно допустимо е да посочат и представят
доказателства за последните.
В конкретния случай, видно искането на
въззивника за събиране на гласни
доказателства нито е обосновано с твърдението за наличието на допуснати
процесуални нарушения, нито за обстоятелствата, поради които не са били събрани
пред първа инстанция. Позоваването на неприемането от страна на съда на
представеното в последно съдебно заседание писмено становище от искания като
свидетел пред настоящата инстанция З А не би могло да се тълкува като нарушение
на процесуалните правила, тъй като видно от изготвения съдебен протокол при
отрицателното произнасяне на съда относно приемане на така представеното
становище липса обективирано искане от страна на процесуалния ответник за
събиране на показанията на този свидетел.
Съобразно преценката за допустимост на
производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на „Би
Ел БГ” ООД срещу решение № 4726/05.11.2019 год., постановено по гр.д. № 1226/2019 год., ВРС –19 състав е осъдил „Би
Ел БГ” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Братя Миладинови“ № 24 ДА ЗАПЛАТИ на А.К.Г., ЕГН ********** с адрес *** сумата
3580,50лева, подлежаща на връщане като дадена на отпаднало основание - по
развален договор за изработка на две външни входни врати от 06.02.2018г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 25.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл.55, ал.1,пр.3 вр. чл. 265, ал.2 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД като е
отхвърлил възражението за прихващане на вземането на ищеца А.К.Г., ЕГН **********
предмет на настоящата искова претенция с насрещно вземане на ответника „Би Ел
БГ” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Братя
Миладинови“ № 24 за сумата от 451,50лева, представляваща дължим остатък от
възнаграждение по сключен с договор за изработка на две външни входни врати от
06.02.2018г., като неоснователно и е осъдил ответната страна за разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за събиране на посочените във
въззивната жалба доказателства.
НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 8/2020г.
на ВОС за 19.02.2019 год. от 13.30 ч., за която дата и час да се призоват
страните, а на въззивника се връчи препис от депозирания писмен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: