№ 737
гр. Пазарджик, 28.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20215220201508 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Д. АНГ. Р. от село *********,
обл.Пазарджик, ЕГН: ********** против Електронен фиш Серия К №
4546598 издаден от ОДМВР - Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4
във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева.
В подадената бланкетна жалба се твърди, че издаденият ЕФ е
незаконосъобразен, като не се излагат конкретни възражения.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не
изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено
становище по същество от надлежно упълномощения адвокат Т.В., в което са
изложени аргументи в подкрепа на твърдението за незаконосъобразност на
ЕФ и искането за неговата отмяна. Прави се искане за присъждане на
разноски, като се представят доказателства за платено адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов или
1
процесуален представител.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с ЕФ за това, че на 26.02.2021 г. в
11,21 часа, в гр.Пазарджик, на улица „**************“ срещу № ** с посока
на движение от кръстовище с бул. „**********“ към кръстовище с улица
„**********“ е управлявал лек автомобил „Мерцедес *********“ с рег.№ РА
******* , като се е движил с 94 км/час при разрешена в населено място
скорост на движение от 50 км/час. Скоростта била установена и фиксирана с
мобилно автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система
ARH CAM S1 № 1174 bb при отчетен толеранс от минус 3 %. Системата
отчела движение със скорост от 97 км/час, т.е. превишение на скоростта от 47
км/час, но от това превишение са били извадени 3%, т.е. 2,91 км/ч, закръглено
на 3 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на
техническото средство при засичане на движение със скорост до 100 км/ч,
което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението на
скоростта от 44 км/ч. по този начин бил нарушен чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на така констатираното бил издаден атакуваният ЕФ. Срещу
ЕФ е подадена жалба от санкционираното лице чрез АНО до съда, като
липсват доказателства кога ЕФ е връчен на санкционираното лице. Предвид
липсата на възражения за просрочие на жалбата от страна на ОДМВР -
Пазарджик, съдът приема че жалбата е подадена в законовия 14-дневен срок,
поради което е процесуално допустима.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.
Разгледана по същество, жалбата против атакувания ЕФ е
ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Първо следва да се каже, че при извършената проверка за
законосъобразност на санкционния акт, съдът констатира, че ЕФ е издаден от
компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност,
съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият формално отговаря на изискванията на
2
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, разписваща задължителните реквизити,
които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от
Министъра на вътрешните работи образец. Т.е. в настоящия случай
процесният ЕФ съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Поради тази причина не
споделя направеното в писменото становище възражение за порочност на ЕФ,
издаден в несъответствие на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Съдът обаче счита, че при издаването на ЕФ е допуснато съществено
процесуално нарушение, драстично накърняващо правото на защита на
санкционираното лице. Това е така, тъй като видно от словесното описание на
нарушението е, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС на
посочените дата, час и място с превишена скорост, а именно 94 км/час при
разрешена в населено място скорост от 50 км/час, т.е. с превишение от 44
км/час, което било установено с цитираното техническо средство и при
отчетен толеранс от минус 3 % от измерената скорост. При така направените
констатации става ясно, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.21,
ал.1 от ЗДвП във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, която освен санкционна
норма, съдържа и състава на извършеното нарушение - водач, който превиши
разрешената скорост в населено място с над 40 km/h.Същевременно дадената
в ЕФ правна квалификация на нарушението е по чл.21, ал.1 от ЗДвП във вр. с
чл.182, ал.4 от ЗДвП. Последната разпоредба разписва, че когато
нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок три месеца.
Така направеното описание на нарушението и дадената правна
квалификация лишават санкционираното лице, а и съдът от възможност да
разберат за какво точно нарушение е наказан жалбоподателя - дали за такова
по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП (в какъвто смисъл е словесното административно
3
обвинение) или по чл.182, ал.4 от ЗДвП (каквато е дадената правна
квалификация). Безспорно при това положение е налице противоречие между
словесно описание на нарушението и дадената правна квалификация.
Освен това в словесното описание на нарушението не е посочено, че
същото е извършено повторно. Не са посочени обстоятелствата, обуславящи
признака „повторност“ на извършеното нарушение съгласно легалната
дефиниция дадена в §6 т.33 от ДР на ЗДвП. Следва да се посочи и това, че
разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП визира няколко хипотези и самото й
съдържание сочи, че следва да бъде направена привръзка с конкретно
нарушената правна норма, каквато в ЕФ липсва.
При това положение не е налице и единство между описаното като
нарушение и законните разпоредби, които са били нарушени виновно.
Практически в ЕФ е допуснато смесване на съставите на две
административни нарушения, а имено такова по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП и по
чл.182, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, при което жалбоподателят не
може коректно да разбере какво точно нарушение е извършил и за какво е
санкциониран, а от тук и да организира ефективно защита като оборва
фактите, очертаващи обективната или субективна съставомерност на
вмененото му нарушение.
Следва да се посочи и това, че вмененото нарушение за извършено
повторно нарушение на чл.182, ал.1 т.5 от ЗДвП е останало недоказано от
страна на АНО, който не е ангажирал нито едно доказателство в тази насока.
Единствено от приетата по делото справка за нарушител/водач се установява,
че преди издаване на процесния ЕФ, жалбоподателя е бил санкциониран с
други два ЕФ, издаден от ОДМВР – Пазарджик за извършени нарушения на
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, за които е отбелязано, че са влезли в сила. Неясно е
обаче кога са влезли в сила тези ЕФ и дали настоящето деяние, за което е
издаден процесния ЕФ е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на
тези предходни ЕФ, за да се прецени налице ли е признакът повторност.
Освен тази справка липсват каквито и да са доказателства за това, че
жалбоподателят е извършил същото такова нарушение по вид като
процесното, кога го е извършил, с какъв акт е санкциониран, кога е влязъл в
сила този акт. Не са приложени към АНП заверени преписи на предходните
ЕФ с отбелязване на датата на влизането им в сила.
4
Поради изложените съображения издаденият ЕФ е незаконосъобразен и
следва да се отмени.
При този изход на делото, основателно се явява искането на
жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, за заплащането на които своевременно
са представени доказателства.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, РС -
Пазарджик,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4546598, издаден от ОДМВР-
Пазарджик, с който на Д. АНГ. Р. от село *********, обл.Пазарджик, ЕГН:
********** , на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182 ал.4 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 1 200 (хиляда
и двеста) лева, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пазарджик, представлявана от директор, с
административен адрес гр.Пазарджик, пл.„***********“ № 2, да заплати на Д.
АНГ. Р., ЕГН: **********, адрес: село *********, обл.Пазарджик, улица
„************“ № 2, разноски в размер на 300 /триста/ лева - адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.
Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5