и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 24б от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и е образувано по частна жалба на Румен Рашков Димитров от гр. Кърджали в качеството му на баща и законен представител на непълнолетния си син Рамадан Руменов Димитров от гр. Кърджали и от Рамадан Руменов Димитров от гр. Кърджали, с ЕГН ********** срещу решение № 139/17.12.2007 година, постановено по ч.н.д. № 1313/2007 година, с което Кърджалийският районен съд по реда на чл. 24а от ЗБППМН е наложил на последния възпитателна мярка „настаняване във възпитателно училище- интернат”. Решението се обжалва като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че непълнолетният Рамадан Руменов Димитров посещава редовно училище. Първият жалбодател бил поел задължението да се грижи за сина си и вече нямал противообществени прояви. Воденето на делото и последната противообществена проява подействали възпитателно на сина му и повече нямало да има такива. Освен това Рамадан Руменов Димитров страдал от психическо заболяване, което правело неподходяща определената възпитателна мярка. Ето защо жалбодателите молят да бъде отменено решението на Районен съд- Кърджали и да остави без уважение искането за налагане на възпитателната мярка „настаняване във възпитателно училище- интернат”. В съдебно заседание жалбодателят Румен Рашков Димитров от гр. Кърджали поддържа жалбата. Заявява, че ще се грижи за сина си и няма да допусне извършването на други кражби от него. В съдебно заседание жалбодателят Рамадан Руменов Димитров от гр. Кърджали поддържа жалбата си. Заявява, че ще ходи редовно на училище и няма да извършва други кражби. Моли да не бъде изпращан във възпитателно училище- интернат. Представителят на МКБППМН- Кърджали оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно да бъде потвърдено. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали дава заключение за неоснователност на въззивната жалба. Предлага решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Окръжният съд, като провери изцяло правилността на обжалваното решение, независимо от основанията, посочени във въззивната жалба и след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбата е подадена от лица, имащи интерес от обжалването и в срока по чл.24а, ал.3 от ЗБППМН и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното съдебно производство е образувано по повод изпратено в съда по реда на чл.21, ал.3 от ЗБППМН възпитателно дело срещу непълнолетния жалбодател Рамадан Руменов Димитров от гр. Кърджали, ЕГН **********, с предложение на МКБППМН- Кърджали да му бъде наложена възпитателна мярка по чл. 13, ал.1, т.13 от ЗБППМН – „настаняване във възпитателно училище- интернат”. С Решение № 139/17.12.2007 година, постановено по ч.н.д. № 1313/2007 година, Кърджалийският районен съд по реда на чл. 24а от ЗБППМН е наложил на непълнолетния Рамадан Руменов Димитров от гр. Кърджали, ЕГН **********, възпитателната мярка по чл.13, ал.1, т.13 от същия закон- „настаняване във възпитателно училище- интернат”. Във връзка с това, в обема на събраните от първоинстанционния съд доказателства се установява следното: С постановление от 21.09.2007 година на прокурор при Районна прокуратура Кърджали е отказано образуването на наказателно производство срещу Рамадан Руменов Димитров от гр. Кърджали за това, че на 24.06.2007 година в гр. Кърджали, отнел чужди движими вещи- мобилен телефон „Нокиа” 6020 и СИМ- карта, от владението на Камен Тенчев Топчиев от гр. Кърджали, без съгласието му и с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 194 от НК. Основен мотив за постановяване на отказ да се образува наказателно производство е бил този, че деецът Димитров, към момента на извършване на престъплението е бил малолетен- ненавършил 14-годишна възраст, и съобразно разпоредбата на чл. 32, ал.1 от НК е бил наказателно неотговорен. Това е дало основание на наблюдаващия прокурор при Районна прокуратура- Кърджали да изпрати материалите по преписката на МКБППМН- Кърджали, за прилагане по отношение на малолетния на съответни възпитателни мерки. Видно от протокол № 36/30.11.2007 година, е проведено заседание на състава от МКБППМН- Кърджали, на който е възложено разглеждането на образуваното възпитателно дело № 36/2007 година срещу Рамадан Димитров. На заседанието, след изслушване на непълнолетния и баща му, на представителите на ДПС при ОДП-Кърджали и на Дирекция „Социално подпомагане” при отдел „Закрила на детето” Кърджали и обсъждане на писмените доказателства- доклади, характеристична справка, преписка на Районна прокуратура- Кърджали, е взето решение да бъде предложено на Районен съд- Кърджали, да наложи на Димитров възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.13 от същия закон- „настаняване във възпитателно училище- интернат”. В изготвения доклад от обществен възпитател при МКБППМН- Кърджали относно Рамадан Димитров, е посочено, че същият не страда от хронични или тежки оперативни заболявания и няма физически недъзи. Поведението му съдържа особености на психотика- самотен, агресивен, враждебен, импулсивен, неконвенционален, пренебрегващ опасностите. Не може да стои продължително време в класната стая. Баща му- Румен Димитров пътува с панаирите и често сменя жените, с които живее. За Рамадан Димитров се грижи през повечето време баба му и леля му. Баба му живее с друг мъж, който пие и я бие. Цялото семейство живее в едностайно жилище в кв. „Възрожденци”. По-нататък в доклада си общественият възпитател посочва, че най-обичайните прояви на Димитров са кражби, продажба на чужда собственост и игра на комар. Предпоставка за тези прояви са социалната среда, в която живее. В изготвения по възпитателното дело социален доклад от отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане” гр. Кърджали е посочено, че скоро след раждането на Рамадан Димитров, родителите са се разделили и детето е останало за отглеждане от баща му и баба му. Рамадан Димитров е завършил четвърти клас. В V клас е изключен от училище и не е пожелал да продължи да учи. Разказва за извършваните от него кражби и съзнава, че извършеното е нередно, но не може да даде смислени обяснения за постъпките си. От характеристичната справка на Димитров, изготвена от инспектор при ДПС при ОДП- Кърджали се установява, че противоправни деяния непълнолетният е започнал да извършва от ранна детска възраст- кражби на пари, вещи, ваучери, мобилни апарати. Налагани са му възпитателни мерки по чл. 13 от ЗБППМН. Приятелската среда на Димитров е изцяло от деца, преминали или водещи се на отчет в ДПС. Скита и обикаля градя, като сам или с приятели извършва кражбите. Не показва чувство за вина при разговорите. От служебна бележка изх. № 175/06.12.2007 година, изд. от СОУ „П.Р.Славейков” гр. Кърджали е видно, че Димитров е завършил четвърти клас през учебната 2004- 2005 година и през следващите две години два пъти е записван в пети клас, но не го е завършил поради отпадане /отказва да ходи на училище/. С решения № 13/31.03.2005 година, № 2/06.02.2006 година и № 7/26.02.207 година, МКБППМН- Кърджали, на основание чл. 13 от Закона, е налагала на Димитров последователно възпитателните мерки: „предупреждение и поставяне под възпитателен надзор на родителите със задължение за полагане на засилени грижи”, „предупреждение и поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател” и „предупреждение за настаняване във възпитателно училище- интернат”. При тези данни по делото се налага изводът, че единствено възпитателната мярка по чл. 13, ал.1, т.13 от ЗБППМН, би постигнала целта, с която се налага- превъзпитанието и подготовката на непълнолетния Рамадан Димитров за общественополезен труд. Установява се по делото, че бащата Румен Димитров, упражняващ родителските права и на когото е било възложено полагането на засилени грижи, не е в състояние да възпита и мотивира сина си, както да започне да посещава училище, така и да не върши нови кражби. Установява се също така, че тъй като пътува с панаирите и отсъства от дома си за дълги периоди от време, не може да упражнява постоянен и достатъчен контрол върху него, а бабата, която остава да се грижи за непълнолетния не е в състояние да полага необходимите грижи. Не без значение е и обстоятелството, че бащата във възпитателното производство сам е заявил, че не е в състояние да се справи със сина си. По отношение на непълнолетния Димитров следва да бъде отчетено, че същият поради ниската си възраст и свързаната с нея емоционална и психическа незрялост, не осъзнава в пълна степен последиците от поведението си. Но следва да бъде посочено и това, че включително грижите на квалифицирани лица- обществен възпитател и инспектор- ДПС да го насочат към правилното поведение и да го възпрат от извършването на общественоопасни прояви, не са могли да изградят у непълнолетния необходимата и достатъчна за възрастта му отговорност към собственото му поведение. В подкрепа на тези съждения на съда са и данните по делото, че за периода 26.01.2005 година до 30.11.2007 година Димитров е извършител на три кражби, за които МКБППМН- Кърджали му е налагала различни по вид и тежест възпитателни мерки. Очевидно нито една от тях обаче не е възпряла Димитров от извършването на нови кражби, нито го е превъзпитала към спазване на закона. Това налага изводът, че единствено с изолирането на Димитров от присъщата му семейна и социална среда, и поставяйки го в такава на засилен контрол и условия, при които ще е задължен да посещава училище и с него ще работят специалисти- психолози, учители и възпитатели, Димитров може да бъде повлиян положително и превъзпитан. С оглед на изложеното и след преценка на всички обстоятелства от значение за определяне вида и тежестта на възпитателната мярка, а именно: личностните особености на Димитров, неговата възраст, здравословното му състояние, физическото и психическото му развитие, семейната среда, образованието и възпитанието, характера и тежестта на деянието, мотивите и обстоятелствата, при които е извършено, направен ли е опит за отстраняване на причинените вреди, последващо поведение на извършителя, предишни прояви и налагани мерки и наказания, въззивният съд счита, че решението на районния съд за настаняване на Димитров във възпитателно училище- интернат, е правилно. Предвид горното, въззивната жалба на Румен Димитров и Рамадан Димитров срещу първоинстанционното решение е неоснователна. Същото като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Ето защо, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 139/17.12.2007 година, постановено по ч.н.д. № 1313/2007 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |