Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2909 07.11.2019
година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд III-ти граждански състав
На дванадесет и четвърти октомври две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 4288 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЕВН
България Електроснабдяване” АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,
представляван от всеки двама измежду ***** и *****,
действащо чрез пълномощник юрисконсулт *****, против П.Н.В. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с която се
претендира установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1390/26.03.2019 г., издадена по ч.гр.д.
№ 2542/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 224.19
лв. – стойността на доставена електрическа енергия за периода от 23.12.2016
год. до 22.02.2017 год., 21.67 лв. – мораторна лихва за периода от 11.02.2017
год. до 24.03.2019 год., законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението – 25.03.2019 год., до окончателното й изплащане. Моли се и за
присъждане на направените по делото разноски, в това число и на юрисконсултско
възнаграждение.
Основанията за дължимост на търсените суми се
основават на твърдения за съществуващо между страните облигационно отношение, свързано с продажбата на електрическа енергия при
публично известни общи условия, изпълнение на задължения на продавача за
доставка на енергия по партидата на клиентски номер *****, отнасящ се за обект
на потребление в гр. Бургас, *****, с ИТН ***** и
неизпълнението на задълженията на потребителя за заплащане в срок на
изразходената енергия за горепосочения период.
Предявените
искове са с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът,
редовно уведомен, не е депозирал отговор на исковата молба, не изпраща
представител в производството пред съда и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът е направил искане за постановяване
на неприсъствено решение.
Разпоредбата
на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да
постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие.
В
процесния случай са налице тези предпоставки.
Освен това, съгласно изискванията на
чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява
настоящото решение, което се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Вероятната
основателност на иска се установява от представените по делото писмени
доказателства от ищцовата страна, а именно фактури и извлечения от сметки,
които са неоспорени. С оглед твърденията за неплащане на сумите за ел. енергия за
горните месеци и при липсата на доказателства установяващи противното съдът
намира, че исковете като основателни следва да бъде уважени, поради което и
постановява настоящото неприсъствено решение.
При това положение на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК основателна се явява ищцовата претенция за заплащането на
направените по делото разноски и следва да бъде осъден ответника да му заплати
сумата от 250 лв., от които 175 лв., включващи държавна такса в размер на 75
лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на
чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, с оглед на материалния интерес и предвид липсата на фактическа
и правна сложност по делото, както и 75 лв. по ч.гр.д. № 2542/2019 г. по описа
на Бургаския районен съд, които съгласно дадените указания в т. 12 от
тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в
настоящото производство.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, че П.Н.В.
с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,
представляван от всеки двама измежду ***** и *****,
сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1390/26.03.2019 г., издадена по ч.гр.д.
№ 2542/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 224.19 лв., представляваща главница за стойността
на доставена електрическа енергия за периода от 23.12.2016 год. до 22.02.2017
год. за обект на потребление, находящ се в гр. Бургас, *****,
с ИТН *****, 21.67 лв. – мораторна
лихва за периода от 11.02.2017 год. до 24.03.2019 год., законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 25.03.2019 год., до окончателното й изплащане.
Осъжда
П.Н.В. с ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, да заплати на „ЕВН
България Електроснабдяване” АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,
представляван от всеки двама измежду ***** и *****,
сумата от 250
лв. /двеста и петдесет лева/ за направените
по делото разноски, от които 175 лв.
за настоящото гр.д. № 4288/2019 г. и 75 лв. по ч.гр.д. № 2542/2019 г. по описа
на Бургаския районен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението не подлежи на обжалване,
но може да бъде атакувано по реда чл. 240 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не с ечете/
Вярно с оригинала!
К.К.