№ 210
гр. Ловеч, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20234300500444 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
С решение № 51/22.03.2023 г., постановено по гр.д. № 794/2022 г.,
Троянският районен съд е прогласил за недействителен на основание чл. 22
във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договор за потребителски кредит №
700113**** от 23.01.2020 г., сключен между С. М. А., ЕГН **********, с
адрес: *** и „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Лозенец”, ул. „Димитър Хаджикоцев” №
52-54, представлявано от Н.Г.С. и А.Ч.Д. в качеството им на изпълнителни
директори, като признал за установено по отношение на С. М. А., че не дължи
на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, лихва и други разходи по
Договор за кредит № 700113**** от 23.01.2020 г. съгласно чл.23 от ЗПК.
Със същото решение на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ТИ БИ АЙ
БАНК” ЕАД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на С. М. А., ЕГН
**********, сумата 577.78 лв., представляващи разноски в производството.
По делото е постъпила въззивна жалба вх. № 1745/18.04.2023 г. от „ТИ
БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК ********* против решение № 51 от 22.03.2023 г.
по гр.д. № 794/2022 г. по описа на Районен съд – Троян, в която са изложени
оплаквания, че същото е неправилно и необосновано като постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон и изложени подробни
1
доводи в тази насока. Направено е искане въззивната инстанция да отмени
обжалваното решение на РС – Троян и постанови друго, с което отхвърли
предявения иск като неоснователен.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия С. М.
А., чрез пълномощника адв.К. Н., в който оспорва подадената въззивна жалба
като неоснователна и моли да бъде потвърдено решението на ТРС, като му се
присъдят разноските по делото.
С определение № 438 от 13.06.2023 г., ЛОС е прекратил
производството по образуваното в.гр.д. № 237/2023 г. и върнал делото на ТРС
за поправка на допуснатата в решение № 51/22.03.2023 г. по гр.д. №
794/2022 г. ТРС очевидна фактическа грешка.
С решение № 156/07.08.2023 г. ТРС, постановено по гр.д. № 794/2022
г. в производство по реда на чл.247 ГПК, РС – Троян е прогласил за
недействителен на основание чл. 22 във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договор за
потребителски кредит № 700113**** от 23.01.2020 г., сключен между С. М.
А., ЕГН **********, с адрес: *** и „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, ул.
„Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от Н.Г.С. и А.Ч.Д. в
качеството им на изпълнителни директори, като признал за установено по
отношение на С. М. А., че не дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК
*********, начислените по договора суми за лихви, такси, застраховки и
други еднократни суми над 5300.00 лв. съгласно чл.23 от ЗПК.
Решението е връчено на страните и срещу него няма подадени жалби.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не изпраща
представител. В постъпилата молба вх. № 596016.10.2023 г. моли съда да
отмени решението на ТРС като неправилно и вместо него постанови друго, с
което отхвърли предявения иск и му присъди разноски за двете инстанции в
размер на 300.00 лв., както и платена д.т. в размер на 38.90 лв.
Въззиваемият редовно призован за съдебното заседание не се явява, но
чрез упълномощения процесуален представител адв.Кр.Н. оспорва жалбата и
моли съда да потвърди решението на ТРС като правилно и законосъобразно.
Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото
доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
2
на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми
на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/.
Постановените решения на ТРС са валидни и допустими.
За да се произнесе по спора, настоящият състав съобрази следното:
Производството по гр.д. № 794/2022 г. по описа на РС - Троян е
образувано по постъпила искова молба от С. М. А. против „ТИ БИ АЙ
БАНК” ЕАД с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД,
чл.11, ал.1 ЗПК и чл.146, ал.2 от ЗЗП.
В исковата молба се излага, че на 23.01.2020 г. между страните по
делото бил сключен Договор за потребителски кредит № 700103**** за
5300.00 лв. и сума за възстановяване 7 244.52 лв. Твърди, че до момента е
изплатил главницата и остава да изплати сумата от 1 944.52 лв. Счита, че
договорът за потребителски кредит е нищожен и дължи връщане само на
главницата, а не и начислените такси и застраховки в размер на 1944.52 лв.,
както и еднократна такса за оценка на риска в размер на 776.20 лв. Посочва,
че съгласно погасителния план трябва да възстанови 9 586.99 лв. Твърди, че
договорът противоречи на императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП и не
става ясен начина на формиране на възнаградителната лихва,
застрахователните премии и еднократните суми. Излага подробни
съображения за противоречие на клаузите на договора с добрите нрави и
разпоредбите на чл.10а, чл.11 и чл.21, ал.1 от ЗПК.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което признае за
установено по отношение на ответника, че Договор за потребителски кредит
№ 700103**** от 23.01.2020 г. е недействителен поради противоречие на
клаузите му с чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.21, ал.1и
чл.33 от ЗПК, както и чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП, като му се присъдят
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, в който оспорва предявения иск и моли
съда да постанови решение, с което го отхвърли.
Между страните по делото не се оспорва сключването на Договор за
потребителски кредит № 700103**** от 23.01.2020 г. със срок до 25.01.2022 г.
3
В чл. 7, ал. 1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит –
5300.00 лв., общ размер на застрахователаната премия 1168.32 лв., от които за
BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА - 928.55 лв. и за BANK ПАКЕТ 3
СМЕТКА – 239.77 лв. или общ размер на кредита – 7 244.52 лв. Към
отпуснатия кредит е включена и еднократна такса за оценка на риска в размер
на 776.20 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се
възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план предвид заявеното от него желание.
Съгласно чл.7, ал.2 от договора средствата по кредита се превеждат от
кредитора по банковата сметка на ищеца в срок до 3 работни дни и кредита се
счита усвоен от потребителя в деня, в който средствата постъпят в банковата
му сметка. Съгласно чл.10 от процесния договор за потребителски кредит
общо дължимата от потребителя сума по договора възлиза общо на 9 586.99
лв. Тази сума е следвало да бъде погасена на 24 погасителни месечни вноски,
като 23 от вноските са в размер на 399.46 лв., а последна изравнителна вноска
в размер на 399.41 лв. В чл.9.1. от договора страните са уговорили лихвен
процент в размер на 28.49 %, а ГПР е 49.34 %.
От представената от ответника по делото молба вх. № 914 от
21.02.2023 г. се установява, че ищецът С. М. А. е заплатил по договор за
потребителски кредит № 700113****, сключен между страните на
23.01.2020г., сума в общ размер 8 488.48 лв. В справката е посочено, че с тази
сума са погасени 7 244.52 лв. за главница, 1 217.46 лв. договорна лихва и
20.34 лв. – наказателна лихва, както и 6.16 лв. съдебни разноски.
Видно от молба вх. № 764/13.02.2023 г. на „Кардиф Живото-
застраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо Застраховане, клон
България“ КЧТ, ищецът С. М. А. в качеството си на кредитополучател по
договор за потребителски кредит № 700103****, е дал изрично писмено
съгласие за присъединяването му като застраховано лице към
застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ и
като ползващо лице по допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско
мнение“, за което е заплатил следните суми: застрахователна премия в размер
на 864.95 лева за застрахователна програма „Защита на кредита“, еднократна
такса в размер на 63.60 лв. за ползване на допълнителна медицинска услуга
„Второ медицинско мнение“ и застрахователна премия в размер на 239.77 лв.
4
за застрахователна програма „Защита на сметките“. Посочените суми са
събрани и преведени на застрахователите от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД в
качеството му на застрахователен посредник.
При тези данни и в съответствие с твърденията в исковата молба и
формулирания петитум, ТРС е приел, че е сезиран с иск за прогласяване
недействителността на процесния договор за потребителски кредит на
основание чл.26, ал.1 във вр. чл.11, ал.1, т.10 , чл.19, ал.4 и чл.22 ЗПК.
За да уважи предявения иск, първоинстанционният съд е направил
извод, че договорът за кредит е недействителен, като неотговарящ на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – посоченият в договора за кредит
ГПР е различен от действителния, който надвишава максимално допустимия
размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК и в него не е посочено как е образуван.
Изложените в обжалваното решение мотиви от ТРС са подробни и
аргументирани, като се споделят от настоящия състав на съда.
Безспорно ищецът има качеството на "потребител" и за процесния
договор за потребителски кредит са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Ответникът не е изпълнил дадените от районния съд указания да уточни
включени ли са в размера на главницата застраховките и еднократната такса
за оценка на риска и как е формиран ГПР по договора. С оглед посоченото в
молба вх. № 914 от 21.02.2023 г., въззивният състав също счита, че
ответникът е включил в размера на главницата отпуснатия кредит от 5300.00
лв., застрахователните премии в размер на 1 168.32 лв., както и еднократната
такса за оценка на риска в размер на 776.20 лв. или общо 7 244.52 лв. Този
извод се подкрепя от изготвената от въззивника справка, в която е посочено,
че от направените от ищеца вноски като главница е погасена сумата от 7
244.52 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, неспазването на
императивните изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, водят до недействителност на договора за потребителски
кредит. Според нормата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредита.
В настоящия казус в договор за потребителски кредит № 700103****
от 23.01.2020 г. общият размер на кредита е формиран като сбор от
5
получената от ответника сума в размер на 5 300.00 лева, застрахователните
премии в размер на 1 168.32 лв. и еднократната такса за оценка на риска в
размер на 776.20 лв. В чл.10 от договора страните са уговорили, че ГПР е
49.34 %, с което формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗЗП, а общо дължимата от потребителя сума е 9 586.99 лв. Съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК "Годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит". Той се
изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид
посочените в него общи положения и допълнителни допускания /ал.2/. В § 1,
т. 1 от ДР на същия закон е дадена легална дефиниция на понятието "общи
разходи по кредита". Следователно в ГПР е необходимо да бъдат включени
всички разходи, които трябва да заплати длъжника, както и по какъв начин е
формиран.
Правилно в мотивите на обжалваното решение районният съд е приел,
че задължението на потребителя да заплати еднократна такса за оценка на
риска е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено при
формирането на ГПР. Разпоредбата на чл. 16 ЗПК предвижда императивно
задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди
да му предостави кредит. Клаузата, с която е уговорена такса за оценка на
риска в размер на 776.20 лв., прехвърля върху самия длъжник финансовата
тежест от изпълнението на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за
кредит и води до неоправдано допълнително увеличаване на размера на
задълженията по договора. Разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК предвижда, че
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Таксата
за оценка на риска е пряк разход, свързан с усвояване на кредита и нейното
събиране е изрично забранено с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, което
води до нищожност на тази клауза поради противоречие със закона. Тя води
до оскъпяване стойността на кредита, погасява се с ежемесечните вноски и
следва да бъде включена в изчисляване на ГПР по кредита, което ще доведе
до неговото увеличаване над максималния предвиден в ЗПК.
6
Застрахователната премия съгласно чл.7.2.2. от процесния договор за
потребителски кредит е платима от кредитора директно по банкова сметка на
съответния застраховател, респ. по банковата сметка на съответния
Застрахователен посредник, като е включена в общата сума, дължима от
потребителя. В представените договорна информация за застрахователна
програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТИ БИ АЙ
БАНК“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“,
както и подписаната от ищеца декларация за присъединяване към тях, се
съдържат клаузи относно процесния договор за кредит, поради което те са
елементи от договора за кредит и следва да отговарят на изискванията по чл.
10, ал. 1 ЗПК. Видно от приетата по делото молба вх. № 764/13.02.2023 г. на
„Кардиф Живото-застраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо
Застраховане, клон България“ КЧТ, ищецът С. М. А. в качеството си на
кредитополучател по договор за потребителски кредит № 700103**** е
заплатил договорените застрахователни премии в размер на 1 168.32 лв.,
които са събрани и преведени на застрахователите от „ТИ БИ АЙ БАНК”
ЕАД в качеството му на застрахователен посредник.
Включвайки вземането за застрахователната премия в размера на
главницата, ответникът е нарушил разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
касаеща ограничение в размера на ГПР. Разходите за нейното заплащане са
част от общите разходи по кредита и също следва да се отчитат при
изчисляването на ГПР. С това действителния процент на разходите ще
надвиши максимално допустимия процент по чл. 19, ал. 4 ЗПК и ще се
различава съществено от посочения в процесния договор за потребителски
кредит ГПР от 49.34%.
На следващо място следва да се отбележи, че е недопустимо е под
формата на „застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от
потребителя суми, различни от лихвата. Предвидените застрахователни
премии водят до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишават
размера на главницата и влияят върху размера на възнаградителната лихва.
Въззивният състав споделя направения от районния съд извод, че
клаузата за заплащане на застраховка е неравноправна по смисъла на чл. 143
ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на
7
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид
и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за
застраховка. Нарушена е и императивната норма на чл.33, ал.1 от ЗПК,
регламентираща че при забава на потребителя, кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Недопустимо е
под формата на „застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от
потребителя суми, различни от лихвата.
Нарушенията на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са основание
за недействителност на договора за потребителски кредит по чл. 22 ЗПК,
поради което потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна
и обжалваното решение на ТРС следва да бъде потвърдено като правилно.
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника е да заплати
направените от въззиваемия разноски за настоящето производство в размер
на 300.00 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване предвид
разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл.1 ГПК по цена на иска.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Ловешкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 51 от 22.03.2023 г., постановено по гр.д.
№ 794/2022 г.
ОСЪЖДА "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление гр. София, ул. "Димитър Хаджикоцев" № 52-54 да
заплати на С. М. А., ЕГН **********, с адрес: *** направените по делото
разноски за настоящето производство в размер на сумата 300.00 лв. платено
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл.1 ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9