Р
Е Ш Е
Н И Е №
……
Гр.
София, 22.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Боряна Петрова
При секретаря Поля Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 14391 по описа на съда
за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 451580/16.07.2018
г. по гр. д. № 67433/2016 г. на СРС, 66 с - в, са отхвърлени предявените от „Т.С." ЕАД, с ЕИК *******срещу Д.С.С.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата в общ размер на 18, 97 лв., от които 1, 29 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2012 г. -
30.04.2013 г„ доставена в имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, гараж № 1, абонатен номер 347556 и 17, 68 лв. - такса за дялово разпределение
за периода от
01.05.2012 г. - 30.04.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата от 08.08.2016
г. до окончателното изплащане, както и законна лихва за забава в общ размер на
2, 94 лв., от които 0, 42 лева - върху стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 09.08.2013 г. до
22.07.2016 г. и 2, 52 лв. - върху таксата за дялово разпределение за периода от 09.08.2013 г. до
22.07.2016 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 16.08.2016 г. по гр. д. № 44478/2016 г. по описа на СРС, 66 с - в. Страните са осъдени съразмерно за разноски в
производството.
Недоволен от
решението са останал ищеца „Т. С.“ ЕАД, които го обжалва с доводи за
неправилност и допуснати нарушения на материалния закон. Неправилно съдът е
приел, че с касов бон от 08.09.2016 г. за сумата от общо 59, 54 лв. се заплаща
и процесното вземане. В бона не е отбелязано за какво се отнася плащането, нито
какво съставлява и какъв период и фактура касае. Моли да се отмени решението и
да се уважат изцяло исковете. Претендира разноски за въззивната инстанция,
прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Въззиваемата
страна - ответникът Д.С.С., чрез
представителя си оспорва жалбата в писмен
отговор, в срока по чл. 263 ГПК. Излага
доводи, че решението е правилно и съобразено със събраните по делото
доказателства, като не са налице основания за неговата отмяна. Моли да се потвърди.
Претендира разноски.
Третото лице
помагач „Т.с.“ ЕООД, не взема становище по въззивната жалба и не ангажира
доказателства.
Като съобрази
установените по делото факти и становищата на страните, по реда на въззивната
проверка, съдът намира следното :
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от изложеното в жалбата.
Обжалваното
решение е валидно и процесуално допустимо - производството е образувано след
подадено в срок възражение от длъжника по чл. 414 ГПК. Решението е постановено
при изяснена от СРС фактическа обстановка.
Основателно
СРС е приел, че страните са
обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. с
чл. 149 от
ЗЕ,
понеже не е било спорно, че са в
облигационно отношение при ОУ, по силата на което ищецът е доставил в процесния
обект и през
процесния период соченото от него
количество топлинна енергия.
Понеже
сградата е етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е
подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото
законодателство - чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
При прилагане на дяловото разпределение чрез индивидуални топломери ТЕ се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през
периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. В случая измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в
режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т.с.“ ЕООД.
Основният спорен въпрос е бил дали са погасени
вземанията на ищеца с извършените от ответника плащания.
В разглеждания случай ищецът е претендирал
установяване на вземане за главница в размер на 1, 29 лв., което е твърдял, че
представлява стойност на неплатена топлинна енергия за периода м. 05.2012 г. - м.
04.2013 г., представляваща изравнение за периода, отразено в издадена на
31.07.2013 г. фактура № **********/31.07.2013 г. Сумата от 17, 68 лв. -
главница е претендирана за такса дялово разпределение за същия период, като се
е търсело и установява не вземания за лихви за забава върху главниците - общо в
размер на общо 2, 94 лв. (0, 42 лв. върху главницата за ТЕ + 2, 52 лв. върху
таксата за дялово разпределение) за периода 09.08.2013 г. - 22.07.2016 г.
От своя страна ответникът е възразил, че вземанията са
погасени чрез плащане, след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, за което е
представил касов бон от 08.09.2016 г., а в условията на евентуалност е направил
и възражение за погасяване по давност.
Настоящият състав намира за основателен и съобразен с доказателствата извода на СРС,
че от представения от ответника и неоспорен от ищеца служебен, касов бон се установява, че на 08.09.2016 г. е заплатена
сума в общ размер на 59, 54 лв., от която, за погасяване на задължения към
процесния абонатен номер 347556, е платена сума от общо 19, 55 лв. Основателно
плащането е съобразено от съда, съгласно нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
В правилно приложение на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, СРС е
приел, че при наличие на няколко
еднородни задължения към едно и също лице, ако изпълнението не е достатъчно за погасяване
на всичките, длъжникът може да заяви кое от тях погасява. Ако това не е
направено, както е в случая, с плащането се погасява най-обременителното задължение.
Както приема и СРС, понеже платената от ответника сума
в общ размер от 19, 55 лв. не е достатъчна да погаси всички еднородни
задължения, приложение ще намери нормата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 ЗЗД -
погасява се най-обременителното задължение - в случая това е вземането за ТЕ и за
такса за дялово разпределение - в общ размер на 18, 97 лв., върху които се
натрупва обезщетение за забава. Основателно СРС приема, че със сумата от 19, 55
лв. са погасени вземанията за главницата, които са претендирани в размер на общо
18, 97 лв., за законна лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба
до плащането в размер на 0, 16 лв., както и за обезщетение за забава върху главницата
за ТЕ в размер на 1, 29 лв. - неплатена топлинна енергия (0, 42 лв.).
По отношение на лихвите
за забава върху сумите за дялово разпределение, както и относно възражението за
погасяване по давност на вземанията, настоящият състав споделя мотивите на СРС
и препраща към тях, на основание чл. 272 ГПК, като не намира за необходимо да
ги преповтаря. Освен това в жалбата не са изложени съображения относно изводите
на СРС в тази част.
Като съобрази изложеното
въззивният съд намира, че решението, с което исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК са
отхвърлени е съобразено с нормите на материалния и процесуален закон и следва
да се потвърди изцяло. Това се
отнася и до частта на присъдените разноски.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора -
жалбата няма да бъде уважена, право на разноски има въззиваемата страна – ответник.
Въззивният съд не присъжда разноски в полза на ответника тъй като по делото не
са представени доказателства за направени от него разноски в това производство.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение № 451580/16.07.2018 г. по гр. д. № 67433/2016 г. на
СРС, 66 с - в.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.с.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.