СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Е" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на осми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
при участието на
секретаря Кирилка Илиева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно
гражданско дело № 12735 по описа на съда
за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 441670 от 02.07.2018 г., постановено по гр.д. № 56985/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 70 състав, е осъден „Е.О.” ЕООД да заплати на „Т.С.“ ЕАД по
предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 34.33 лв.,
представляваща стойноста на доставена през периода от
01.01.2015г. до 20.04.2015г., вкл. топлинна енергия до топлоснабден имот –
магазин № 5, находящ се на адрес гр. София, ул. „******, с аб. № 416476 и
сумата 20.70 лева – главница за разпределение на топлинна енергия, дължима за
периода от м.06.2014г. до 20.04.2015г., вкл. ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 18.08.2017г. до окончателното изплащане, като е
отхвърлен иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за стойност на топлинна енергия за
горницата до пълния предявен размер от 111.66 лева и за периода от 21.04.2015г.
- 30.03.2016г., иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за главница за дялово разпределение
за горницата до пълния предявен размер от 34.87 лева и за периода от
21.04.2015г. - м.04.2016г, иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 20.47 лева –
обезщетение за забава за плащането на главницата за топлинна енергия периода от
01.03.2015г. до 01.08.2017г., и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 9.96 лева -
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
30.07.2014г. - 01.08.2017г., като неоснователни.
Горепосоченото решение е постановено
при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.” ООД.
Срещу решението в частта, в която
исковете са отхвърлени е подадена въззивна жалба в законоустановения срок по
чл. 259, ал. 1 ГПК от ищеца „Т.С.” ЕАД. Във въззивната жалба се излагат доводи
за недопустимост и неправилност на
първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е постановено при нарушение
на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи, че СРС неправилно не е
постановил неприсъствено решение по делото при наличието на предпоставките за
това. Иска се обезсилване на обжалваното решение. Под евентуалност се сочи, че
съдът е направил погрешни изводи.
В
законоустановения срок ответникът по
жалбата не е депозирал отговор на въззивната жалба.
В необжалваната уважена част решението
е влязло в сила.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно чл. 239 от ГПК съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание и искът вероятно е основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и
подкрепящите ги доказателства. Посочените в правната разпоредба предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение следва да са налични кумулативно.
В действителност в исковата молба ищецът е
направил искане за неприсъствено рещение, съдът е предупредил ответникът за
последиците, ако не подаде отговор на исковата молба и не се яви в първото
съдебно заседание. От постановеното решение се установява, че
първоинстанционния съд е прецинил, че не са налице една от необходимите
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, а именно искът да е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства. Действително първоинстанционният съд е извършил
процесуално нарушение като не се е произнесъл с нарочно определение съгласно
чл. 239, ал. 3 от ГПК, съгласно който когато
съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение, той отхвърля искането с определение и продължава разглеждането на
делото. Липсата на изрично определение, с което СРС да отхвърли искането за
постановяване н неприсъствено решение не е съюествено процесуално нарушение и
по никакъв начин не е накърнило правата на въззивника, поради което не е
основание за обезсилване или отмяна на обжалваното решение, както се твърди във
въззивната жалба.
На осн. чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната част. По останалите въпроси /т. е. - по
правилността/, той е ограничен от посоченото в жалбата. Порокът следва да е
указан чрез посочване в какво се изразява, за да извърши въззивният съд
проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото.
Посочването може да е с правна квалификация на порока и / или с конкретни
доводи и твърдения по спора в зависимост от приетото в обжалваното
първоинстанционно решение, като въззивникът може да иска във връзка с това и
събиране на доказателства - нови, при съобразяване с ограничението за
събирането им или недопуснати поради проц. нарушение на първата инстанция. В
случая във въззивната жалба са наведени оплаквания за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение, нарушение на
материалния и процесуалния закон. Твърди се, че съдът е направил погрешни
изводи, без да са посочени конкретни пороци. на обжалвания
първоинстанционен акт. Следователно въззивният съд няма право да се произнася
по основания за неправилност, каквито не са посочени. По въпроса за
правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото
предвид разпоредбата на чл.
269, изр. 2 ГПК след допускането на касационно
обжалване е постановено Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според разрешението в т. 1 на тълкувателния акт при
проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да
приложи императивна материалноправна норма /установена в публичен интерес/,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което при
липсващи конкретни оплаквания в жалбата, въззивният съд не следва да
преразглежда правилността на решението и не може да формира собствени изводи по
съществото на спора, а следва да го потвърди /чл. 271 и чл. 272 от ГПК/. В този смисъл е и
константната практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 31 от 14.03.2014 г. по гр. д. № 4339/2013
г., ГК., ІІ Г. О. на ВКС, Решение № 670 от 27.12.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1728/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 24
от 20.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5245/2013 г., II г. о., ГК и Решение по гр. д. №
759/09 г. на ВКС, четвърто г. о.
С оглед на цената на иска въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК, във
вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
441670 от 02.07.2018 г., постановено по гр.д. № 56985/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 70 състав в обжалваната отхвърлителна част.
Решението в необжалваната уважена част е
влязло в сила.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач „Б.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.