Р Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 07.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав,
в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от Б.Х.Б., В.Г.Б., А.К.Л., И.Н.Д., Ц.К. Б., Б.Д.Б., Б.Д.Г.,
М.И.Ж., Д.Я.Г., Я.Г.Я., П.В.К., Д.П.Р., А.П.В., А.А.Г.,
Б.Г.Б., Й.Г.Б., Г.А.Г., И.А.Г., М.И.Д., Х.И.Д., Г.П.Б., Х.П.Б., В.Д.К. и Х.Д.Х.
срещу К.Н.Д., Й.К.Т., В.Х.Н., И.А.Н., З.А.Н., Л.В.А.,
Б.С.А., Е.С.А., Г.С.Г., М.Г.К., С.Г.Ч., Е.Б.Г., Г.Б.Н.,
Н.И.Н., Я.К.Я. и Х.Я.П.,
с която е предявен иск с правно
основание чл. 34, ал. 1 ЗС, вр. чл. 341 и сл. ГПК за
делба на поземлени имоти с идентификатори 36110.292.8 и 36110.38.166 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Капитан Андреево, общ.
Свиленград.
Също така ищците са предявили срещу
посочените по-горе ответници (без Г.Б.Н. и Н.И.Н.),
както и срещу М.Н.Н., Б.В.Н., И.В.Н., Д.Г.Н., С.В.К.,
Д.В.Н., В.М.Ж., Д.В.Н., М.В.Н., Д.Х.Д., К.Х.М. и И.Г.Н. иск за делба на имоти с
идентификатори 36110.38.86, 36.110.42.5, 36.110.8.127, 36110.18.34,
36.110.24.27 и 36110.341.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с. Капитан Андреево, общ. Свиленград.
Направено е и искане на основание чл.
537, ал. 2 ГПК да бъде отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение № 63/26.10.2016 г., т.
V, рег. № 3745, нот. дело № 638/2016 г. по описа на
нотариус Митко Митев с район на действие РС Свиленград.
Ищците твърдят, че с решения на ОСЗ –
гр. Свиленград на наследниците на Г.Н. А., починал на 14.11.1937 г., било
възстановено правото на собственост върху гореописаните недвижими имоти.
Посочени са идеалните части, които по силата на наследствено правоприемство притежавали ищците и ответниците,
с изключение на ищеца Б.Х.Б. и ответницата И.Г.Н.. Поддържа се, че ищецът Б.Х.Б.
бил придобил въз основа на договори за покупко-продажба и продажба на
наследство 144/2880 ид. ч. от имоти с идентификатори
36110.38.86, 36.110.42.5, 36.110.8.127, 36110.18.34, 36.110.24.27 и
36110.341.6, както и 852/2880 ид. ч. от имоти с
идентификатори 36110.292.8 и 36110.38.166. Тъй като към момента на сключването
им бил в брак с ищеца В.Г.Б., горепосочените ид. ч.
били придобити в режим на съпружеска имуществена общност. Твърди се, че с
Нотариален акт № 63/26.10.2016 г., т. V, рег. № 3745, нот.
дело № 638/2016 г. по описа на нотариус Митко Митев с район на действие РС
Свиленград ответникът Г.Б.Н. бил признат за собственик въз основа на давностно владение на делбените
имоти. Оспорва се, че ответникът е осъществявал непрекъснато и необезпокоявано
владение върху процесните имоти в продължение на 10
г., както и че е отблъснал владението на останалите сънаследници.
Посочено е още, че на 17.10.2017 г. ответникът Г.Б.Н. и съпругата му Н.И.Н. се
били разпоредили чрез договор за покупко-продажба с 6 от имотите с
идентификатори 36110.38.86, 36.110.42.5, 36.110.8.127, 36110.18.34,
36.110.24.27 и 36110.341.6 в полза на дъщеря си И.Г.Н.. Тъй като ответникът Г.Б.Н.
и съпругата му Н.И.Н. не били станали изключителни собственици на тези имоти
въз основа на упражнявано давностно владение, считат,
че ответницата И.Г.Н. била придобила единствено притежаваните по наследство от
родителите ѝ идеални части. Доколкото между страните не било постигнато
съгласие за доброволна делба на имотите, за тях бил налице правен интерес да
предявят иск за делба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответниците Г.Б.Н. и Н.И.Н.,
в който изразяват становище за неоснователност на предявения иск. Същият този
отговор е подписан и от ответницата И.Г.Н., но е подаден на 16.04.2019 г. – т.
е. след изтичане на едномесечния срок по отношение на нея на 15.04.2019 г.
Последните не оспорват, че ответникът Г.Б.Н. и ищците са наследници на Г.Н. А..
Поддържат, че наследодателят им бил роден извън границите на България, като към
07.07.1913 г. със семейството му се били преселили в с. Капитан Андреево,
Хасковски окръг. Твърди се, че приживе наследодателят Г.Н. А. и съпругата му
поделили недвижимото имущество между синовете си. С това имущество всеки от тях
заявил влизането си в ТКЗС. За родителите останал да се грижи само бащата на
ответника Б.Г.Н. и след като те починали, той станал единствен владелец на
предадения от тях приживе дял ниви, техния дял от нивите и фамилната къща.
Посочено е още, че ответникът Г.Б.Н. заявил за възстановяване земите, с които
неговият баща влязъл в ТКЗС. С Решение № 04001/20.12.1996 г. и Решение №
02004/13.09.1999 г. на ОСЗ – гр. Свиленград делбените
имоти били възстановени на името на общия наследодател Г.Н. А.. Твърди се, че
ответникът бил въведен във владение на тези земи, като от момента на тяхната
реституция – 1996 г./респ. 1999 г., той ги обработвал, а след 2015-2016 г. ги
отдал под аренда. Тъй като владението му било продължило повече от 10 г., той
закономерно се снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Ответниците Г.Б.Н. и Н.И.Н. считат, че след като са
придобили правото на собственост по давност, те имали право да се разпоредят с
шест от делбените имоти в полза на дъщеря си И.Г.Н..
По тези съображения молят да бъдат отхвърлени предявените искове.
В законоустановения
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения
представител на ответника Д.Х.Д. – адв. С.Ш., с който
е изразено становище за основателност на иска. Възразява единствено относно
посочената в исковата молба квота, която следвало да бъде 1/120 ид. ч.
Останалите ответници
не са взели становище по съществото на спора.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
От Решение № 04001 от 20.12.1996 г. на Общинска служба
по земеделие – гр. Свиленград се установява, че на наследниците на Г.Н. А. е възстановено
правото на собственост в стари реални граници върху следните земеделски земи, находящи се в землището на с. Капитан Андреево, общ.
Свиленград: 1) Нива в местността „Козалък” с площ от
1,202 дка, представляваща имот № 038086; 2) Лозе в местността „Козалък” с площ от 1,710 дка, представляваща имот № 038166;
3) Лозе в местността „Юрт дере” с площ от 0,844 дка, представляваща
имот № 042005; 4) Нива в местността „Кайряка” с площ
от 5,015 дка, представляваща имот № 292008. С последващо
Решение № 02004 от 13.09.1999 г. на наследниците на Г.Н. А. е възстановено
правото на собственост в нови реални граници съгласно плана за земеразделяне на
землището на с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, както следва: 1) Нива в местността
„Кокарджата” с площ от 11,992 дка, представляваща
имот № 008127; 2) Нива в местността „Дермен оджа” с площ от 16,004 дка, представляваща имот № 018034; 3)
Нива в местността „Кабите” с площ от 2,037 дка,
представляваща имот № 024027; 4) Нива в местността „Беберлика”
с площ от 5 дка, представляваща имот № 341006.
Според
представените скици, издадени от Служба по геодезия, картография и кадастър –
гр. Хасково, на гореизброените имоти по плана за земеразделяне на с. Капитан
Андреево, общ. Свиленград съответстват поземлените имоти, предмет на настоящия
иск, описани съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-106/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК.
Съгласно
разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ и чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ влезлите в сила
решения на ОСЗ за възстановяване правото на собственост в съществуващи или
възстановими на терена стари реални граници или нови реални граници с план за
земеразделяне удостоверяват правото на собственост и имат силата на констативен
нотариален акт за собственост. От това следва, че по своята правна същност тези
решения са индивидуални административни актове с конститутивно
действие, което се разпростира както по отношение на обекта (земеделската
земя), така и по отношение на субекта (легитимира като собственици лицата, на
които се възстановява собствеността) и действа за бъдеще (така Тълкувателно
решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС). Т. е. когато в рамките на съдебното
производство ищецът представи решение на ОСЗ, само въз основа на това решение
той може да бъде признат за собственик на имота, а ако ответникът оспорва
правото на собственост на ищеца, валидността или материалната законосъобразност
на това решение, в негова (на ответника) тежест е да ангажира доказателства,
оборващи установеното в решението на ОСЗ право на собственост на ищеца. Тук
обаче следва да се съобрази, че законосъобразността на решението на ОСЗ може да
се преценява от съда по реда на
косвения съдебен контрол само когато това решение се
противопоставя на лице, което не е било страна в административното производство
по възстановяване на собствеността – арг. чл. 17, ал.
2, изр. 2 ГПК. В тази насока са и разясненията, съдържащи се в мотивите на
Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. по тълк. д.
№ 5/2011 г. на ОСГК на ВКС. От всичко изложено и по аргумент от противното следва
изводът, че съдът не би могъл да проверява материалната законосъобразност на
решението на ОСЗ, когато оспорващата страна е участвала в административното
производство по чл. 11 ЗСПЗЗ. Именно такъв е разглежданият случай, тъй като
видно от съдържащата се в кориците на делото преписка ответникът Г.Б.Н. е
заявил процесните земи за възстановяване, като последният
не е оспорил по реда на чл. 14, ал. 3 или ал. 4 ЗСПЗЗ решенията на ОСЗ, по
силата на което е било прието, че преди включването им в ТКЗС земеделските земи
са били собствени на общия наследодател на страните. Поради това в настоящото
производство е недопустимо да се обсъжда правилността на решенията на ОСЗ/респ.
да се разглежда дали процесните имоти са били
собствени на наследниците на общия наследодател към момента на образуване на
ТКЗС. За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да изясни, че
ангажираните от ответната страна доказателства не опровергават съдържащия се в
решенията на ОСЗ извод относно принадлежността на правото на собственост. В
тази връзка не се доказват въведените твърдения за извършена приживна делба от общия наследодател Г.Н. А. между сънаследниците и нейния момент, за да може да се третира
като начало на самостоятелно владение, което ако е продължило в срока на придобивната давност до внасяне имота в ТКЗС, може да
обоснове придобиването по оригинерен способ на делбените имоти. Фактът, че описаните имоти в подадената от
прекия наследодател на ответника Г.Б.Н. молба-декларация за членство в ТКЗС са
били негова собственост се опровергава и от приложената извадка от емлячния регистър (л. 287), в която като собственик
фигурира Г.Н. А.. От това следва, че дори тези имоти да са били ползвани и
внесени в ТКЗС от бащата на ответника Г.Б.Н., това само по себе си не доказва, че
са били негова собственост. Предвид всичко изложено съдът приема, че правото на
собственост е преминало върху лицата, посочени в решенията, от момента на
влизането им в сила.
След
установяване принадлежността на правото на собственост върху процесните земи в патримониума на
общия наследодател, следва да се проследят придобитите от наследниците му права
в съсобствеността. В разглеждания случай наследството е открито на 14.11.1937
г., когато е действал отмененият Закон за наследството (арг.
чл. 89 от ПР на ЗН). От това следва, че по отношение възстановените на общия
наследодател Г.Н. А. земеделски земи следва да намери приложение разпоредбата
на чл. 21, ал. 3 ЗН (отм.), която предвижда, че когато низходящите са от мъжки
и от женски пол при наследяване на непокритите недвижими имоти и движимите,
които се считат принадлежност към земеделското стопанство, частта на низходящите
от мъжки пол е два пъти по-голяма от частта на низходящите от женски пол. По
отношение дела на преживелия съпруг приложение ще намери разпоредбата на чл. 38
от същия закон, съгласно която ако децата на наследодателя са от различен пол,
то делът на преживелия съпруг при три и повече деца ще бъде равен на частта на
дете от мъжки пол, а при две и по-малко деца – на частта на дете от женски пол.
От това следва, че съпругата Е.Г.Н. и тримата синове А. Г.Н., Б.Г.Н. и Д.Г.Н.
са наследили по 2/10 ид. ч. от правото на
собственост, а двете дъщери – А.Г.Г. и М.Г. С. – по
1/10 ид. ч. След смъртта на съпругата Е.Г.Н. през
1960 г. нейният дял от 2/10 ид. ч. се е разпределил
поравно между петте ѝ деца съгласно действащата към този момент
разпоредба на чл. 5, ал. 1 ЗН. Предвид всичко изложено за всяко едно от колената се определят следните квоти: за синовете А. Г.Н., Б.Г.Н.
и Д.Г.Н. – по 12/50 ид. ч., а за дъщерите А.Г.Г. и М.Г. С. – по 7/50 ид. ч.
I. Коляно на А. Г.Н.:
Синът на
наследодателя А. Г.Н. е оставил за наследници трите си деца А.А. Д., Б.А.Н. и М.А.Г., като на основание чл. 5, ал. 1 ЗН
всеки от тях е придобил по 12/150 ид. ч. От своя
страна, А.А. Д. е починала през 2006 г. и е била
наследена от своите внуци А.К.Л. (дъщеря на И.К. К., поч. през 1970 г. ), К.Н.Д. и И.Н.Д. (деца на Н. К.Д., поч. през 2003 г.) и дъщерите ѝ Й.К.Т. и Ц.К. Б.. К.Н.Д.
и И.Н.Д. са получили по 12/1200 ид. ч. или 144/14400 ид. ч., а останалите – по 12/600 ид.
ч. или 288/14400 ид. ч.
Делът на Б.А.Н.
се е разпределил между двамата му синове А. Б.Н. и С. Б.А., които са придобили
по 12/300 ид. ч. А. Б.Н. е починал през 2013 г. и е
бил наследен от преживявала съпруга В.Х.Н. и синовете си И.А.Н. и З.А.Н., които
са получили по 12/900 ид. ч. или 192/14400 ид. ч. След смъртта на С. Б.А. през 2001 г. неговите
законни наследници Л.В.А., Б.С.А. и Е.С.А. са поделили поравно неговия дял – по
12/900 ид. ч. за всеки или 192/14400 ид. ч.
Дъщерята М.А.Г.
е била наследена от съпруга си Г.С.Г. и дъщерите си М.Г.К. и С.Г.Ч., като всеки
от тях е придобил по 12/450 ид. ч. или 384/14400 ид. ч.
II. Коляно на Б.Г.Н.:
Синът на общия
наследодател Б.Г.Н. е починал през 1969 г. и неговият дял се е разпределил
поравно между трите му деца: Е.Б.Г., В.Б.Н. и Г.Б.Н. – т. е. по 12/150 ид. ч. за всеки от тях или 1152/14400 ид.
ч. След смъртта на В.Б.Н. през 2008 г. преживялата съпруга М.Н.Н. и синовете му Б.В.Н. и И.В.Н. са придобили по 12/450 ид. ч. от недвижимите имоти или 384/14400 ид. ч.
III. Коляно на Д.Г.Н.:
Третият син на
общия наследодател Д.Г.Н. е оставил за наследници трите си деца Г.Д.Г., А.Д. М.
и В.Д.Н., които са получили по 12/150 ид. ч. Г.Д.Г. е
оставил за наследници сина си Д.Г.Н. и дъщерите на починалия преди него син В.Г.Н.
– С.В.К. и Д.В.Н.. Първият от тях е придобил 12/300 ид.
ч. или 576/14400 ид. ч., а останалите – по 12/600 ид. ч. или 288/14400 ид. ч. от
притежаваните недвижими имоти.
А.Д. М. е била
наследена от двете си деца В.М.Ж. и Г. М. Г., които са получили по 12/300 ид. ч. или 576/14400 ид. ч.
След смъртта на В.Д.Н.
неговият дял се е разпределил поравно между двете му деца Д.В.Н. и М.В.Н. – т.
е. по 12/300 ид. ч. за всеки от тях или 576/14400 ид. ч.
IV. Коляно на А.Г.Г.:
Дъщерята на
общия наследодател А.Г.Г. е починала през 1958 г. и е
оставила съпруг и четири деца – Д.Б.Г., А.Б.В., М.Б.К. и Г.Б.Г.. Към датата на
смъртта ѝ получената от баща ѝ 1/10 ид.
ч. е поделена между тях и всеки от наследниците е придобил по 1/50 ид. ч. Тъй като съпругата на общия наследодател е починала
след нея, на основание чл. 10, ал. 1 ЗН тя е била заместена единствено от
своите деца, които са получили по 2/200 ид. ч.
Съпругът Б. Я. Г. е починал през 1975 г. и неговата 1/50 ид.
ч. е била разпределена между децата на починалия преди него син Д.Б.Г. и
останалите му три деца. От това следва, че за коляното на всяко едно от децата
се полага по 7/200 ид. ч. Единствено следва да се
вземе предвид, че преживялата съпруга на Д.Б.Г. не е наследила полагащата му се
от баща му 1/200 ид. ч., тъй като той е починал преди
баща си и е заместен единствено от децата си. От това следва, че към датата на
смъртта на Д.Б.Г. притежаваната от него 6/200 ид. ч.
е била поделена поравно между съпругата му К. Д.Г. и трите му деца Н. Д.Г., Б.Д.Б.
и Б.Д.Г. или по 6/800 ид. ч. След смъртта на дядо им Н.
Д.Г., Б.Д.Б. и Б.Д.Г. са придобили още по 1/600 ид. ч.
и делът им се е увеличил на 11/1200 ид. ч.
Преживялата съпруга К. Д.Г. е била наследена от четирите си деца Н.И.Н., М.И.Ж.,
Б.Д.Б. и Б.Д.Г., като всеки от тях е получил по 6/3200 ид.
ч. или 27/14400 ид. ч. След прибавяне и на тези ид. ч. делът на Б.Д.Б. и Б.Д.Г. възлиза на 53/4800 ид. ч. или 159/14400 ид. ч. Тъй
като Н. Д.Г. е починала през 2008 г., нейният дял е бил наследен от двете
ѝ деца Д.Х.Д. и К.Х.М., от което следва, че всеки от тях е придобил по
11/2400 ид. ч. или 66/14400 ид.
ч.
Дъщерята А.Б.В.
е оставила за наследник сина си Г.Я.Г., който е починал през 2007 г. Последният
е бил наследен от съпругата си Д.Я.Г. и двамата си синове Я.Г.Я. и А. Г.Я., които
са придобили по 7/600 ид. ч. или 168/14400 ид. ч.
Другата дъщеря М.Б.К.
е починала през 2015 г. и нейният дял от 7/200 ид. ч.
се е разпределил поравно между съпруга ѝ П.В.К. и двете ѝ дъщери Д.П.Р.
и А.П.В. – т. е. по 7/600 ид. ч. или 168/14400 ид. ч.
Синът Г.Б.Г. е
оставил за наследници съпругата си А.А.Г. и двамата
си синове Б.Г.Б. и Й.Г.Б., които също са получили по 7/600 ид.
ч. или 168/14400 ид. ч.
V. Коляно на М.Г.
С.:
Дъщерята на
общия наследодател М.Г. С. е починала през 1982 г. и е оставила за наследници
четирите си деца Н. Х.Д., Х. Х. Б., В.Х. П. и Д.Х.В., които са придобили по
7/200 ид. ч. Н. Х.Д. е била наследена от двете си
деца М.И.Д. и Х.И.Д. и внуците си Г.А.Г. и И.А.Г., заместили на основание чл.
10, ал. 1 ЗН починалата преди нея дъщеря К. И. Д.. Първите двама са получили по
7/600 ид. ч. или 168/14400 ид.
ч., а останалите – по 7/1200 ид. ч. или 84/14400 ид. ч.
Делът на Х. Х. Б.
е наследен от двамата ѝ синове Г.П.Б. и Х.П.Б., които са придобили по
7/400 ид. ч. или 252/14400 ид.
ч.
След смъртта на В.Х.
П. нейният дял от 7/200 ид. ч. е разпределен поравно
между сина ѝ Х.Я.П. и внук ѝ Я.К.Я. – т. е. по 7/400 ид. ч. за всеки от тях или 252/14400 ид.
ч.
Притежаваните от
Д.Х.В. 7/200 ид. ч. са преминали в собственост на
двете му деца В.Д.К. и Х.Д.Х. – т. е. по 7/400 ид. ч.
за всеки или 252/14400 ид. ч.
След влизане в
сила на двете решения на ОСЗ – гр. Свиленград за възстановяване правото на
собственост върху делбените имоти с Нотариален акт №
63/26.10.2016 г., том V, рег. № 3745, нот. дело
638/2016 г. по описа на нотариус Митко Митев с район на действие РС Свиленград
ответникът Г.Б.Н. е признат за собственик по давностно
владение на процесните земеделски земи, находящи се в землището на с. Капитан Андреево, общ.
Свиленград. По силата на Нотариален акт № 65/17.10.2017 г., том IV, рег. №
4135, нот. дело № 502/2017 г. по описа на нотариус
Митко Митев с район на действие РС Свиленград ответникът Г.Б.Н. и съпругата му Н.И.Н.
са продали на дъщеря си И.Г.Н. поземлени имоти с идентификатори 36110.38.86,
36.110.42.5, 36.110.8.127, 36110.18.34, 36.110.24.27 и 36110.341.6.
В разглеждания
случай, за да бъде допусната делба на процесните
имоти, следва да бъде установено, че същите са съсобствени
между страните. В тази насока от представените решения на ОСЗ – гр. Свиленград
и удостоверението за наследници се изяснява, че спорните земи са включени в
наследството на Г.Н. А. и след неговата смърт са станали собственост на
наследниците му по закон, сред които фигурират ищците (без Б.Х.Б. и В.Г.Б.) и ответниците (без И.Г.Н.). В същото време сънаследникът Г.Б.Н.
се легитимира като изключителен собственик на посочените имоти на основание давностно владение. Поради това от съществено значение за
разрешаване на правния спор е да бъде установено дали ответникът Г.Б.Н. е
придобил по давност процесните земи/респ. дали
договорът за покупко-продажба е породил вещно-транслативно
действие за размера над наследствения му дял от 1152/14400 ид.
ч. и този на съпругата му Н.И.Н. от 27/14400 ид. ч. по
отношение на приобретателя по сделката И.Г.Н..
Съгласно Тълкувателно решение №
11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на
ВКС тежестта на доказване при оспорване на признато с нотариален акт право се
носи от оспорващата страна само когато тя не разполага с документ за
собственост за същото право. В мотивите на тълкувателното решение изрично е
прието, че когато и двете страни легитимират с нотариални актове правото си на
собственост, то разпределението на доказателствената
тежест при оспорване ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК,
като всяка страна следва да докаже фактическия състав на съответното
удостоверено придобивно основание. Съгласно чл. 14,
ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ и чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ влязлото в сила решение за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи има силата на
констативен нотариален акт. Следователно по настоящия спор са налице документи
за съсобствения характер на имотите от 1996 г. и 1999
г. и за собственост на Г.Б.Н. от 2016 г., който впоследствие се е разпоредил с
част от земите чрез договор за покупко-продажба в полза на ответника И.Г.Н.. От
това следва, че за да бъде отхвърлен искът за делба, ответниците,
които са се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна
давност, трябва да установят, че след възстановяване на правото на собственост
по ЗСПЗЗ ответникът Г.Б.Н. е установил фактическа власт изключително за себе си
и е владял непрекъснато, явно и несъмнено в продължение на давностния
срок по чл. 79, ал. 1 ЗС. Когато основанието, от което произтича съсобствеността е наследяване, както
в разглеждания случай, за да се превърне във владелец на целия имот и съответно
след изтичане на давностния срок да стане негов
собственик, сънаследникът следва да отблъсне владението на останалите
съсобственици. Съгласно задължителните указания на ТР № 1 от 06.08.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, за да придобие
по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът,
който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането
им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен
и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици. Ако
съсобственик се позовава на придобивна давност, той
трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е
започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени
до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и
промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене.
В тежест на страната, която се позовава на придобивна
давност, е да установи всички елементи от фактическия състав на това придобивно основание.
За изясняване на тези обстоятелства по делото са разпитани
в качеството на свидетели Г.Г., Д.И. и К.А.. От
показанията на свидетеля Г.Г., преценени съгласно
разпоредбата на чл. 172 ГПК като логични и безпротиворечиви,
се установява, че от възстановяването на земите през 1992-1993 г. ответникът Г.Б.Н.
ги обработвал. Не знаел други роднини на ответника да са имали претенции към
тези ниви. В тази насока са и показанията на свидетелите Д.И. и К.А., които са
посочили, че се занимават със земеделие, както и че ответникът Г.Б.Н. им
отдавал под аренда ниви. Към момента свидетелят И. обработвал 61 дка от нивите
на ответника, а свидетелката А. – 21 дка. Свидетелят И. е обяснил, че ползва
тези ниви от около шест години, като преди това ги стопанисвал ответникът Г.Б.Н..
От своя страна, свидетелката К.А. е посочила, че първоначално ответникът Г.Б.Н.
обработвал новите, а след това започнал да ги отдава под аренда. Самата тя
ползвала земите може би от 2016 г. И двамата свидетели са посочили, че при
сключването на договорите за наем ответникът Г.Б.Н. представял удостоверение за
наследници.
Представена е и справка от Държавен
фонд „Земеделие”, от която се установява, че заявени за подпомагане по схемите
и мерките за директни плащания са поземлени имоти с идентификатори 36110.292.8,
36.110.8.127, 36110.18.34, 36.110.24.27 и 36110.341.6. През периода 2007 г. –
2019 г. имотите са заявени за ползване от различни лица, сред които са ответниците Г.Б.Н. и И.Г.Н. и свидетелите Д. М. И. и К. П.А..
Анализирайки събраните гласни доказателствени средства и преценяйки
същите в съвкупност с писмените доказателства по делото, съдът намира, че не се
установява, че ответникът Г.Б.Н. е придобил идеалните части на останалите
съсобственици от процесните земеделски земи по
давност. В тази насока е необходимо да се изясни, че не е достатъчно едно лице да ползва имота според неговото
предназначение
и да поддържа същия, за да се приеме, че упражнява
фактическа власт с намерение за своене в хипотеза,
при която имотът е съсобствен. За да се придобие по
давност притежаваната от другия съсобственик идеална част от имота, трябва намерението за своене да
му бъде противопоставено по категоричен начин чрез действия, които демонстрират
отричане на неговите права върху съсобствената вещ – отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права. Обикновеното
ползване на съсобствената вещ по смисъла на чл. 31 ЗС
не изразява намерение за своене. Действията,
с които се демонстрира намерение за своене спрямо
съсобственик, следва по категоричен
начин да отричат правата на останалите съсобственици, да сочат на намерение за своене на целия имот (вкл. на идеалните части на другия съсобственик) и да са достигнали до неговото знание, т. е. чрез
тях следва да се демонстрира поведение на пълноправен индивидуален собственик
на целия имот
(така Решение № 110 от 20.03.2012
г. на ВКС по гр. д. № 870/2011 г., II г. о.).
Вземайки
предвид ангажираните в настоящото производство доказателства, съдът намира, че
в случая липсват данни, че намерението на ответника Г.Б.Н. за своене на чуждите идеални части е демонстрирано пред
другите съсобственици ясно и категорично с отричане на техните права върху съсобствената вещ. В тази връзка беше доказано, че
ответникът Г.Б.Н. е обработвал през годините процесните
имоти, а след като спрял да се занимава със земеделие, започнал да ги отдава
под наем на трети лица. Фактът, че ответникът Г.Б.Н. е ползвал земите и
впоследствие ги е отдал под наем, не е от естество да обоснове извод, че той е
упражнявал фактическа власт върху идеалните части на останалите съсобственици с намерение за придобиването им по давност, тъй като,
както беше изяснено по-горе, обикновеното ползване по смисъла на чл. 31 ЗС не
представлява намерение за своене. Също така сключването на
договор за наем съставлява действие на обикновено управление и само по себе си
не може да обоснове извод за наличие на явно и несъмнено владение. Обстоятелството, че ответникът не е
предприел действия, с които да отрече правата на другите страни върху съсобствените имоти, се потвърждава и от това, че при сключването
на договорите за наем със свидетелите И. и А. винаги е представял удостоверение
за наследници. Необходимо е да се изясни,
че от събраните по делото доказателства не би могъл да се изгради извод, че
наследниците са поделили неформално останалите в наследство от Г.Н. А. ниви,
като от този момент всеки е започнал да владее неговия дял. В случая липсват
данни, че всички съсобственици са изразили съгласие процесните
земи да останат в дял на ответника Г.Б.Н., за да започне той да владее чуждите
идеални части за себе си. Предвид горното, съдът приема, че
ответникът Г.Б.Н. не е установил при условията
на пълно и главно доказване, макар да е ползвал земеделските земи, че осъщественото от него държане на идеалните части на останалите
съсобственици е трансформирано във
владение, което е демонстрирано пред последните по явен и недвусмислен
начин. Поради това съдът намира за неоснователно възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност
по отношение на наследствените идеални части на другите страни.
В
заключение се налага изводът, че ответникът Г.Б.Н. не е станал едноличен
собственик на процесните имоти, които са в режим на
съсобственост. Тъй като към момента на покупко-продажбата – 17.10.2017 г.,
последният е притежавал 1152/14400 ид. ч. от правото
на собственост върху земеделските земи, прехвърлителната
сделка не е породила транслативен ефект извън тези ид. ч. и притежаваните по наследство от съпругата му Н.И.Н.
27/14400 ид. ч. От това следва, че ответницата И.Г.Н.
е придобила единствено 1179/14400 ид. ч. от правото
на собственост от поземлени имоти с идентификатори 36110.38.86, 36.110.42.5,
36.110.8.127, 36110.18.34, 36.110.24.27 и 36110.341.6. Тук е мястото да се
изясни, че делбата ще бъде допусната и извършена между лицата, които се легитимират
като собственици на съответните идеални части към момента на приключване на
устните състезания при зачитане на извършените след откриване на наследството
разпоредителни сделки, тъй като никой от сънаследниците
не е упражнил правата си по чл. 76 ЗН да заяви, че желае делбата да бъде
извършена единствено между сънаследниците без
участието на приобретателите (така Решение № 44 от
06.07.2017 г. по гр. д. 3117/2016 г. на ВКС, I г. о.). Поради това и предвид
липсата на конкретно заявени оспорвания, съдът намира, че са породили действие извършените от част от сънаследниците
разпоредителни сделки, по силата на които са прехвърлени притежаваните от В.М.Ж.,
Д.В.Н., Б.В.Н., М.В.Н., И.В.Н., М.Н.Н., Д.Г.Н., Д.В.Н.,
Д.Х.Д., К.Х.М. и С.В.К. ид. ч. от поземлени имоти с
идентификатори 36110.292.8 и 36110.38.166 на ищеца Б.Х.Б.. Незначителното
несъответствие с посочените в нотариалните актове ид.
ч. не рефлектира върху транслативния ефект на
сделките, чиято цел е била да бъдат прехвърлени на купувача всички притежавани
от продавачите дялове – арг. чл. 20 ЗЗД и чл. 210, ал.
2 ЗЗД. Също така ищецът Б.Х.Б. се легитимира като притежател и на придобитите
от сънаследниците Г. М. Г. и А. Г.Я. дялове от всички
имоти на основание договори за продажба на наследство. От всичко изложено следва,
че ищецът Б.Х.Б. е придобил в режим на съпружеска имуществена общност със
съпругата си В.Г.Б. 4908/14400 ид. ч. от поземлени
имоти с идентификатори 36110.292.8 и 36110.38.166 и 744/14400 ид. ч. от останалите делбени
имоти.
Предвид
установяването по безспорен начин, че всяка една от страните по делото
притежава ид. ч. от правото на собственост върху
имотите, предмет на делбата, съдът счита, че исковете за делба следва да бъдат
уважени. По отношение поземлени имоти с идентификатори 36110.292.8 и
36110.38.166 делбата трябва да бъде допусната между наследниците по закон
съобразно определените квоти по ЗН (с изключение на тези, които са се
разпоредили с наследствените си дялове) и приобретателите
Б.Х.Б. и В.Г.Б.. Що се отнася до останалите земеделски земи, те също ще бъдат
поделени между наследниците по закон, които не са прехвърлили притежаваните ид. ч., и приобретателите Б.Х.Б.,
В.Г.Б. и И.Г.Н..
Като
законова последица от уважаването на иска за делба констативният нотариален
акт, с който ответникът Г.Б.Н. е бил признат за собственик на целите имоти, следва
да се отмени за размера над 1152/14400 ид. ч. или за
общо 13248/14400 ид. ч., колкото са наследствените
права на останалите съсобственици. Тъй като удостоверяването на факта, че
лицето е било собственик на процесните ниви, е
станало в едно охранително производство, протекло едностранно, когато в исковия
процес по спора за собствеността се установяват права и на една трета страна за
това нотариално производство, каквито са останалите страни, то издаденият
нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
Така
мотивиран, РС Свиленград
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на
следните недвижими имоти:
1) Поземлен имот с идентификатор
36110.292.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-106/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Капитан Андреево, общ. Свиленград,
местността „Кайряка”, с площ от 5014 кв. м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, пета
категория, с номер по предходен план: 292008, при съседи: имоти с
идентификатори 36110.29.17, 36110.292.9, 36110.562.97, 36110.292.7;
2) Поземлен имот с идентификатор
36110.38.166 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-106/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, местността
„Козалък”, с площ от 1710 кв. м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, пета
категория, с номер по предходен план: 038166, при съседи: имоти с
идентификатори 36110.42.81, 36110.38.165, 36110.38.167, 36110.42.466,
между посочените по-долу съделители и при дялове, както следва:
1) Б.Х.Б., ЕГН: **********, и В.Г.Б.,
ЕГН: **********,***, в режим на съпружеска имуществена общност – 4908/14400 ид. ч.;
2) А.К.Л., ЕГН: **********, адрес: *** –
288/14400 ид. ч.;
3) И.Н.Д., ЕГН: **********, адрес: *** –
144/14400 ид. ч.;
4) Ц.К. Б., ЕГН: **********, адрес: ***
– 288/14400 ид. ч;
5) Б.Д.Б., ЕГН: **********, адрес: *** –
159/14400 ид. ч.;
6) Б.Д.Г., ЕГН: **********, адрес: *** –
159/14400 ид. ч.;
7) М.И.Ж., ЕГН: **********, адрес: *** –
27/14400 ид. ч.;
8) Д.Я.Г., ЕГН: **********, адрес: *** –
168/14400 ид. ч.;
9) Я.Г.Я., ЕГН: **********, адрес: *** –
168/14400 ид. ч.;
10) П.В.К., ЕГН: **********, адрес: ***
– 168/14400 ид. ч.;
11) Д.П.Р., ЕГН: **********, адрес: ***
– 168/14400 ид. ч.;
12) А.П.В., ЕГН: **********, адрес: ***
– 168/14400 ид. ч.;
13) А.А.Г.,
ЕГН: **********, адрес: ***/144000 ид. ч.;
14) Б.Г.Б., ЕГН: **********, адрес: ***
– 168/14400 ид. ч.;
15) Й.Г.Б., ЕГН: **********, адрес: ***
– 168/14400 ид. ч.;
16) Г.А.Г., ЕГН: **********, адрес: ***
– 84/14400 ид. ч.;
17) И.А.Г., ЕГН: ЕГН:
**********, адрес: *** – 84/14400 ид. ч.;
18) М.И.Д., ЕГН: **********, адрес: ***
– 168/14400 ид. ч.;
19) Х.И.Д., ЕГН: **********, адрес: ***
– 168/14400 ид. ч.;
20) Г.П.Б., ЕГН: **********, адрес: ***
– 252/14400 ид. ч.;
21) Х.П.Б., ЕГН: **********, адрес: ***
– 252/14400 ид. ч.;
22) В.Д.К., ЕГН: **********, адрес: ***
– 252/14400 ид. ч.;
23) Х.Д.Х., ЕГН: **********, адрес: ***
– 252/14400 ид. ч.;
24) К.Н.Д., ЕГН:
**********, адрес: *** – 144/14400 ид. ч.;
25) Й.К.Т., ЕГН:
**********, адрес: *** – 288/14400 ид. ч.;
26) В.Х.Н., ЕГН:
**********, адрес: ***, ж. к. „Обеля 2” № 268, вх. А, ет. 7, ап. 19 – 192/14400
ид. ч.;
27) И.А.Н., ЕГН:
**********, адрес: ***, ж. к. „Обеля 2” № 268, вх. А, ет. 7, ап. 19 – 192/14400
ид. ч.;
28) З.А.Н., ЕГН:
**********, адрес: ***, ж. к. „Обеля 2” № 268, вх. А, ет. 7, ап. 19 – 192/14400
ид. ч.;
29) Л.В.А., ЕГН:
**********, адрес: *** – 192/14400 ид. ч.;
30) Б.С.А., ЕГН:
**********, адрес: *** – 192/14400 ид. ч.;
31) Е.С.А., ЕГН:
**********, адрес: *** – 192/14400 ид. ч.;
32) Г.С.Г., ЕГН:
**********, адрес: *** – 384/14400 ид. ч.;
33) М.Г.К., ЕГН:
**********, адрес: *** – 384/14400 ид. ч.;
34) С.Г.Ч., ЕГН:
**********, адрес: *** – 384/14400 ид. ч.;
35) Е.Б.Г., ЕГН:
**********, адрес: ***/14400 ид. ч.;
36) Г.Б.Н., ЕГН:
**********, адрес: *** – 1152/14400 ид. ч;
37) Н.И.Н., ЕГН:
**********, адрес: *** – 27/14400 ид. ч;
38) Я.К.Я., ЕГН:
**********, адрес: *** – 252/14400 ид. ч.;
39) Х.Я.П., ЕГН:
**********, адрес: *** – 252/14400 ид. ч.
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на
следните недвижими имоти:
1) Поземлен имот с идентификатор
36110.38.86 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-106/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Капитан Андреево, общ. Свиленград,
местността „Козалък”, с площ от 1202 кв. м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, седма
категория, с номер по предходен план: 038086, при съседи: имоти с
идентификатори 36110.38.87, 36110.38.89, 36110.38.85, 36110.38.81;
2) Поземлен имот с идентификатор
36110.42.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-106/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Капитан Андреево, общ. Свиленград,
местността „Юрт дере”, с площ от 844 кв. м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе,
седма категория, с номер по предходен план: 042005, при съседи: имоти с
идентификатори 36110.42.4, 36110.42.6, 36110.42.7, 36110.42.9, 36110.42.3;
3) Поземлен имот с идентификатор 36110.8.127
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-106/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ
се в с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, местността „Кокарджата”,
с площ от 11 991 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: нива, шеста категория, с номер по предходен план: 008127,
при съседи: имоти с идентификатори 36110.8.142, 36110.8.126, 36110.8.136,
36110.8.128;
4) Поземлен имот с идентификатор
36110.18.34 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-106/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Капитан Андреево, общ. Свиленград,
местността „Дермен оджа”, с
площ от 16 004 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: нива, четвърта категория, с номер по предходен план:
018034, при съседи: имоти с идентификатори 36110.18.39, 36110.18.40, 36110.18.97,
36110.18.35, 36110.18.137, 36110.18.31, 36110.18.32, 36110.18.33;
5) Поземлен имот с идентификатор
36110.24.27 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-106/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Капитан Андреево, общ. Свиленград,
местността „Кабите”, с площ от 2036 кв. м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
шеста категория, с номер по предходен план: 024027, при съседи: имоти с
идентификатори 36110.24.11, 36110.24.26, 36110.24.141, 36110.24.136;
6) Поземлен имот с идентификатор
36110.341.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-106/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Капитан Андреево, общ. Свиленград,
местността „Беберлика”, с площ от 4999 кв. м., с
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, шеста категория, с номер по предходен план: 341006, при съседи: имоти с
идентификатори 36110.341.88, 36110.341.7, 36110.341.8, 36110.341.5,
36110.341.87,
между посочените по-долу съделители и при дялове, както следва:
1) Б.Х.Б., ЕГН: **********, и В.Г.Б.,
ЕГН: **********,***, в режим на съпружеска имуществена общност – 744/14400 ид. ч.;
2) А.К.Л., ЕГН: **********, адрес: *** –
288/14400 ид. ч.;
3) И.Н.Д., ЕГН: **********, адрес: *** –
144/14400 ид. ч.;
4) Ц.К. Б., ЕГН: **********, адрес: ***
– 288/14400 ид. ч;
5) Б.Д.Б., ЕГН: **********, адрес: *** –
159/14400 ид. ч.;
6) Б.Д.Г., ЕГН: **********, адрес: *** –
159/14400 ид. ч.;
7) М.И.Ж., ЕГН: **********, адрес: *** –
27/14400 ид. ч.;
8) Д.Я.Г., ЕГН: **********, адрес: *** –
168/14400 ид. ч.;
9) Я.Г.Я., ЕГН: **********, адрес: *** –
168/14400 ид. ч.;
10) П.В.К., ЕГН: **********, адрес: ***
– 168/14400 ид. ч.;
11) Д.П.Р., ЕГН: **********, адрес: ***
– 168/14400 ид. ч.;
12) А.П.В., ЕГН: **********, адрес: ***
– 168/14400 ид. ч.;
13) А.А.Г.,
ЕГН: **********, адрес: ***/14400 ид. ч.;
14) Б.Г.Б., ЕГН: **********, адрес: ***
– 168/14400 ид. ч.;
15) Й.Г.Б., ЕГН: **********, адрес: ***
– 168/14400 ид. ч.;
16) Г.А.Г., ЕГН: **********, адрес: ***
– 84/14400 ид. ч.;
17) И.А.Г., ЕГН: ЕГН:
**********, адрес: *** – 84/14400 ид. ч.;
18) М.И.Д., ЕГН: **********, адрес: ***
– 168/14400 ид. ч.;
19) Х.И.Д., ЕГН: **********, адрес: ***
– 168/14400 ид. ч.;
20) Г.П.Б., ЕГН: **********, адрес: ***
– 252/14400 ид. ч.;
21) Х.П.Б., ЕГН: **********, адрес: ***
– 252/14400 ид. ч.;
22) В.Д.К., ЕГН: **********, адрес: ***
– 252/14400 ид. ч.;
23) Х.Д.Х., ЕГН: **********, адрес: ***
– 252/14400 ид. ч.;
24) К.Н.Д., ЕГН:
**********, адрес: *** – 144/14400 ид. ч.;
25) Й.К.Т., ЕГН:
**********, адрес: *** – 288/14400 ид. ч.;
26) В.Х.Н., ЕГН:
**********, адрес: ***, ж. к. „Обеля 2” № 268, вх. А, ет. 7, ап. 19 – 192/14400
ид. ч.;
27) И.А.Н., ЕГН:
**********, адрес: ***, ж. к. „Обеля 2” № 268, вх. А, ет. 7, ап. 19 – 192/14400
ид. ч.;
28) З.А.Н., ЕГН:
**********, адрес: ***, ж. к. „Обеля 2” № 268, вх. А, ет. 7, ап. 19 – 192/14400
ид. ч.;
29) Л.В.А., ЕГН:
**********, адрес: *** – 192/14400 ид. ч.;
30) Б.С.А., ЕГН:
**********, адрес: *** – 192/14400 ид. ч.;
31) Е.С.А., ЕГН:
**********, адрес: *** – 192/14400 ид. ч.;
32) Г.С.Г., ЕГН:
**********, адрес: *** – 384/14400 ид. ч.;
33) М.Г.К., ЕГН:
**********, адрес: *** – 384/14400 ид. ч.;
34) С.Г.Ч., ЕГН:
**********, адрес: *** – 384/14400 ид. ч.;
35) Е.Б.Г., ЕГН:
**********, адрес: ***/14400 ид. ч.;
36) М.Н.Н., ЕГН: **********, адрес: ***/14400 ид.
ч.;
37) Б.В.Н., ЕГН:
**********, адрес: *** – 384/14400 ид. ч.;
38) И.В.Н., ЕГН:
**********, адрес: ***/14400 ид. ч.;
39) Д.Г.Н., ЕГН:
**********, адрес: *** – 576/14400 ид. ч.;
40) С.В.К., ЕГН:
**********, адрес: *** – 288/14400 ид. ч.;
41) Д.В.Н., ЕГН:
**********, адрес: *** – 288/14400 ид. ч.;
42) В.М.Ж., ЕГН:
**********, адрес: *** – 576/14400 ид. ч.;
43) Д.В.Н., ЕГН:
**********, адрес: *** – 576/14400 ид. ч;
44) М.В.Н., ЕГН:
**********, адрес: *** – 576/14400 ид. ч;
45) Д.Х.Д., ЕГН:
**********, адрес: *** – 66/14400 ид. ч.;
46) К.Х.М., ЕГН:
**********, адрес: *** – 66/14400 ид. ч.;
47) Я.К.Я., ЕГН:
**********, адрес: *** – 252/14400 ид. ч.;
48) Х.Я.П., ЕГН:
**********, адрес: *** – 252/14400 ид. ч.;
49) И.Г.Н., ЕГН:
**********, адрес: *** – 1179/14400 ид. ч.
ОТМЕНЯ на основание
чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт № 63/26.10.2016 г., том V, рег. № 3745, нот. дело № 638/2016 г. по описа на нотариус Митко Митев,
рег. № 420, с район на действие РС Свиленград, вписан в Служба по вписванията
при РС Свиленград под вх. рег. № 4957/26.10.2016 г., акт № 6, том 17, дело №
1755, в частта, с която Г.Б.Н., ЕГН: **********, адрес: ***, е признат за
собственик по давностно владение на 13248/14400 ид. ч. от поземлени имоти с идентификатори 36110.292.8,
36110.38.166, 36110.38.86, 36.110.42.5, 36.110.8.127, 36110.18.34, 36.110.24.27
и 36110.341.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Капитан
Андреево, общ. Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-106/13.12.2016 г. на
изпълнителния директор на АГКК
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: