№ 1241
гр. Пазарджик, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20225220100678 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон Б***, представляван от юрисконсулт М.,
твърди, че на 29.05.2020 г. е сключил с ответника П. Г. А. договор за
потребителски кредит № CREX-***, по силата на който ищецът се е задължил
да предостави на ответника потребителски кредит за закупуване на стоки и
услуги на изплащане за срок от 12 месеца, обхващащ периода сключване на
договора до 15.06.2021 г., а ответникът се е задължил да върне сумата на 12
месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 154.41 лв. Твърди, че
е изпълнил задължението си по договора като е превел сумата на
упълномощения търговски партньор, но ответникът от своя страна е заплатил
само три погасителни вноски и на 15.10.2020 г. е преустановил редовното
обслужване на потребителския кредит. Поради това договорът е станал
предсрочно изискуем в пълен размер на 15.11.2020 г., за което на 09.04.2021 г.
на длъжника било изпратено уведомление. За дължимите суми по договора, а
именно: главница в размер на 1 221.47 лв., възнаградителна лихва в размер на
168.22 лв. за периода от 15.10.2020 г. до 15.06.2021 г. и мораторна лихва в
размер на 114.12 лв. за периода от 15.11.2020 г. до 16.10.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане, ищецът се снабдил със заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3762/2021 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик. Тъй като бил уведомен от заповедния съд за
1
възможността да предяви иск за установяване на вземанията, ищецът моли да
бъде установено в отношенията между страните съществуването на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК. В случай, че предявените установителни искове бъдат отхвърлени
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, моли исковете да се
считат предявени като осъдителни, а исковата молба като волеизявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Претендира присъждане на
разноските в заповедното и исковото производство. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът П. Г. А. чрез назначения от съда
по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адвокат Т. намира
исковата претенция за допустима, но неоснователна и я оспорва по основание
и размер. Прави възражение за недействителност на договора за
потребителски кредит поради противоречие със закона, а именно с
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора липсва ясно
разписана методика за формиране на ГПР. Оспорва на следващо място
получаването на поканата за предсрочна изискуемост от длъжника, тъй като
по делото не са приложени доказателства в тази насока. Посочва, че липсват
доказателства за начина на изчисление на извършените плащания от
длъжника и как е формиран остатъкът от дълга. Сочи, че липсват
доказателства за получаване на заемната сума от търговския партньор. По
тези съображения счита, че предявеният установителен иск за съществуване
на вземанията по заповедта за изпълнение, както и предявеният при
условията на евентуалност осъдителен иск следва да бъдат отхвърлени. Не
сочи доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
На 29.05.2020 г. между страните е сключен договор за потребителски
кредит № CREX-***, по силата на който кредиторът се е задължил да
предостави на кредитополучателя кредит в размер на 1 546.71 лв., който ще
бъде изплатен пряко на упълномощения търговски партньор за финансиране
на закупуването на спално обзавеждане на стойност 1 419 лв. и застраховка
„Сигурност на плащанията“ с премия на стойност 127.71 лв., а
кредитополучателят се е задължил да го върне на 12 месечни погасителни
вноски, всяка от които в размер на 154.41 лв., дължими на падежни дати
съгласно погасителния план, при ГПР в размер на 37.05 % и ГЛП в размер на
31.93 %. Общата стойност на плащанията по договора е 1 852.92 лв., а
крайният срок за погасяване – 15.06.2021 г.
Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-икономическата експертиза и уточненията, направени от вещото
лице в съдебно заседание, сумата от 1 419 лв. е предоставена за закупуване на
спален комплект от „И***“ ЕООД, като е изплатена на търговеца на
02.06.2020 г. съгласно представеното от ищеца извлечение. По договора за
кредит са извършени две плащания: на 06.08.2020 г. – сума в размер на 154.41
2
лв. и на 02.10.2020 г. – сума в размер на 308.82 лв. С общо платената сума от
463.23 лв. са погасени напълно първите три вноски по главницата и
договорните лихви. След приспадане на плащанията са останали дължими
общо 1 389.69 лв., от които: главница в размер на 1 221.47 лв. и договорна
лихва в размер на 168.22 лв. Размерът на законната лихва върху непогасената
част от главницата за периода от 15.11.2020 г. до датата на завеждане на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 29.10.2021 г., е 118.42 лв.
На 09.04.2021 г. до длъжника е изпратено уведомление за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, но няма данни същото да е достигнало до
длъжника.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 240,
ал. 1 и 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания за главница,
договорна лихва и лихва за забава по договор за потребителски кредит, който
е обявен за предсрочно изискуем.
В случай, че не бъде установена предсрочна изискуемост, е предявен
при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 9 от
ЗПК във връзка с чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
дължимите суми за главница, договорна лихва и лихва за забава по договор за
потребителски кредит.
Ответникът чрез особения си представител е направил възражение за
нищожност на договора за потребителски кредит поради противоречие със
закона, което е с правно основание чл. 11, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 22 от
ЗПК.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата молба е
предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Основателността на исковата претенция предполага съществуване
между страните по делото на валидно облигационно правоотношение по
договор за потребителски кредит, предоставяне на заемната сума на
кредитополучателя и настъпване на изискуемостта на вземането. Тежестта да
установи осъществяването на тези юридически факти при условията на пълно
и главно доказване по делото е на ищеца.
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са
приложими особените изисквания за действителност по чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК и общите правила за
валидност на договорите съгласно чл. 26-33 от ЗЗД.
3
Съгласно 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения
в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя.
Легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се
съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит и по-специално застрахователни премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е
необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на
финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от
сключване на договора. Поради това наличието на ГПР в договора за
потребителски кредит е условие за действителността на самия договор, а
неспазването му води до недействителност на договора съгласно изричната
разпоредба на чл. 22 от ЗПК.
В случая в договора за кредит формално е посочен размер на ГПР –
37.05 %, но нито в договора, нито в условията по договора за кредит, имащи
характер на общи условия, е посочено какви точно разходи, освен
възнаградителната лихва от 31.93 %, са включени в ГПР и какво е стойностно
измерение в проценти на всеки един от формиращите го компоненти, така
както те са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и в Приложение № 1 към
закона. Така например в договора за кредит е уговорено заплащане на
застрахователна премия от кредитополучателя по застраховка „Сигурност на
плащанията“ в размер на 127.71 лв. Нейната стойност е включена в размера
на кредита (1 546.71 лв. = 1 419 лв. + 127.71 лв.), заплащането й представлява
разход за кредитополучателя, който е бил известен на кредитора към момента
на сключване на договора за кредит. Въпреки това в договора и условията по
него липсва каквото и да е посочване дали застрахователната премия е
включена в размера на ГПР и какъв процент от размера на кредита
представлява тя на годишна база. Това противоречи на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и лишава съда от възможността да извърши преценка за
съответствието на договора с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК за максималния размер на разходите по кредита.
На следващо място договорът за кредит противоречи на добрите нрави
4
по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като размерът на уговорената
договорна лихва от 31.93 % надвишава установения в практиката критерий за
справедливост и еквивалентност при необезпечени кредити, а именно
трикратния размер на законната лихва, регламентирана в ПМС № 100 от
29.05.2012 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута. Налице е очевидна несъразмерност на
насрещните престации в ущърб на икономически по-слабата страна в
правоотношението, която нарушава принципа на справедливост, създава
условия за неоснователно обогатяване на кредитора и излиза извън
обичайните функции на възнаградителната лихва. За нищожността на
договора или на отделни клаузи от него, които са от значение за решаване на
правния спор, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението и без
да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства – ТР
№ 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. В случая нищожността на клаузата за
договорна лихва води до нищожност на целия договор за кредит с оглед
възмездния му характер и липсата на императивни разпоредби за размера на
договорната лихва.
Поради това съдът намира, че сключеният между страните договор за
потребителски кредит е недействителен поради противоречие със закона – чл.
22 от ЗПК, и поради накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 от
ЗЗД. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит бъде
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, като не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая
кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя
отпуснатата в заем сума от 1 546.71 лв., заплащайки от негово име закупената
стока и застрахователната премия. Въпреки, че по делото липсват конкретни
доказателства за заплащане на сумата на търговеца, със заключението на
съдебно-икономическата експертиза е установено, че ответникът е извършил
две плащания по кредита – на 06.08.2020 г. и на 02.10.2020 г. Тези плащания
представляват извънсъдебно признание на ответника, че заемната сума е била
предоставена на търговеца, поради което съдът приема, че кредитът е усвоен
и ответникът дължи на кредитора връщане на чистата му стойност по смисъла
на чл. 23 от ЗПК. От чистата стойност на кредита – 1 546.71 лв., следва да се
приспаднат направените до момента плащания, чийто размер съгласно
заключението на вещото лице е 463.23 лв. Следователно в полза на ищеца
следва да бъде признато вземане в размер на разликата от 1 083.48 лв. Като
недължими съгласно чл. 23 от ЗПК следва да бъдат отречени претендираните
от кредитора вземания за възнаградителна и мораторна лихва.
По изложените съображения съдът намира, че искът за главница следва
да бъде уважен до размера от 1 083.48 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 29.10.2021 г., до окончателното плащане, а за разликата над 1 083.48
лв. до предявения размер от 1 221.47 лв. искът за главницата следва да бъде
5
отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни с оглед разпоредбата на
чл. 23 от ЗПК следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за
възнаградителна лихва в размер на 168.22 лв. за периода от 15.10.2020 г. до
15.06.2021 г. и за мораторна лихва върху главницата в размер на 114.12 лв. за
периода от 15.11.2020 г. до 16.10.2021 г.
Макар исковата претенция да е частично отхвърлена, съдът не дължи
произнасяне по заявените под евентуалност осъдителни искове, доколкото
същите са предявени под условие, че не се установи надлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, а в случая недължимостта
на вземанията следва от обявената недействителност на договора за кредит.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски за исковото и за заповедното производство, съразмерно на
уважената част от исковете.
Разноски в полза на ответника не се присъждат, тъй като искане за това
не е направено, а и няма данни ответникът да е сторил такива.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че П. Г.
А., ЕГН ********** от с. С***, общ. С***, ул. „П***“ *** дължи на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., действащ чрез регистрирания в Република
Б*** клон „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон Б***, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. С***, ж.к. „М*** 4“, Бизнес Парк С***,
***, представлявано от законния представител Д*** Т*** Д***, сумата от
1 083.48 лв., представляваща чистата стойност на кредита по договор за
потребителски кредит CREX-*** от 29.05.2020 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 29.10.2021 г., до окончателното изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3762/2021 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над 1 083.48 лв. до предявения размер от на 1 221.47 лв., както и
исковете за възнаградителна лихва в размер на 168.22 лв. за периода от
15.10.2020 г. до 15.06.2021 г. и за мораторна лихва върху главницата в размер
на 114.12 лв. за периода от 15.11.2020 г. до 16.10.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК П. Г. А., ЕГН
********** от с. С***, общ. С***, ул. „П***“ *** да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“, С.А., действащ чрез регистрирания в Република Б***
клон „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон Б***, ЕИК ***, седалище
и адрес на управление: гр. С***, ж.к. „М*** 4“, Бизнес Парк С***, ***,
представлявано от законния представител Д*** Т*** Д***, разноски в
исковото производство за държавна такса в размер на 54.04 лв.,
6
възнаграждение за особен представител в размер на 329.80 лв., депозит за
вещо лице в размер на 144.10 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 72.05 лв., както и разноски в заповедното производство в размер на 21.67
лв. държавна такса и 36.02 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Банкова сметка, по която може да се плати присъдената сума:
IBAN: BG17CITI***
BIC: CITIBGSF
„С*** Е***“ АД, клон Б***.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7