№ 4555
гр. Варна, 05.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело №
20233100502133 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпилa въззивна жалба с вх. № 57570/01.08.2023 г.
от ЗК „Лев инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Симеоновско шосе” № 67А, чрез адв. Н. В. – ВАК, срещу
Решение № 2299/23.06.2023 г., постановено по гр. дело № 9402/2022 г. по
описа на ВРС, 35 състав, с което е осъдено ЗК „Лев инс” АД, ЕИК: *********,
да заплати на „Керамик Груп България” ООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, ул. „Люлебургас" № 1, вх. Е сумата от
23065.28 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди, представляваща сбор от стойността на: 6 бр. ламинирани
стъкла VSG 24 мм. KGS 1623 мм. х 3530 мм., с единична цена от 3351.60
лева, или на обща стойност 20109.60 лв., унищожени в резултат на
застрахователно събитие от 05.05.2021 г.; 407.68 лв. - стойност на дървена
кутия, унищожена в резултат на застрахователно събитие от 05.05.2021 г.;
2548.00 лв. - транспортни разходи, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на
задължението, както и сумата от 1755.50 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 23065.28 лв., начислено за периода 15.10.2021 г. -
до 18.07.2022 г., на основание чл. 435, ал. 1 КЗ.
І. По допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок,
визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което се явява процесуално
допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК
1
реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена по сметка
на ВОС.
Преписи от въззивната жалбa са връчени на насрещната страна
„Керамик Груп България" ООД, гр. Варна, която в срока по чл. 263 ГПК е
подала отговор.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд
за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
ІІ. По предварителните въпроси.
В жалбата си въззивникът обосновава оплаквания за недопустимост, а
в условията на евентуалност – за неправилност и необоснованост на
решението в цялост. На първо място, посочва се в жалбата, че съдът е
постановил решението си като е нарушил задължението си да съобрази
твърденията и исканията на страните, въз основа на които да се изведе
точната правна квалификация на претенцията и обоснове изводите си въз
основа на събраните по делото доказателства през призмата на доводите и
възраженията, поддържани в процеса. Навеждат се твърдения за това, че
искът е недопустим, тъй като е предявен преди настъпването на правната
възможност за това, като се прави позоваване на чл. 435 от КЗ. Твърди се, че
застрахователното обезщетение се заплаща или въз основа на доброволно
тристранно споразумение, или въз основа на одобрено по чл. 16 от НУРЗЗПС
от застрахователя споразумение между застрахования и увреденото лице. В
чл. 435 от КЗ било предвидено, че ако застрахованият е удовлетворил
увреденото лице, той имал право да получи от застрахователя
застрахователното обезщетение при спазване на изискванията на чл. 434 от
КЗ, който предвиждал, че спогодбата между увреденото лице и
застрахования, както и признаването на задължението от застрахования, има
действие за застрахователя, ако той ги одобри. По делото не било спорно, че
нито застрахователят е взел участие при подписването на двустранния
протокол, нито в последствие го е одобрил, поради което не е била
осъществена предпоставка за успешно провеждане на иска по чл. 435 от КЗ.
Не са били осъществени и други хипотези, които давали възможност на
застрахования да получи обезщетение за вреди на трето лице, посочени в чл.
18, ал. 2 от НУРЗЗПС по предявен от увреденото лице иск срещу
застрахования или евентуално срещу застрахователя по чл. 13, ал. 3 от
Наредбата иск. Тъй като нито една от тези хипотези не била осъществена,
искът бил преждевременно предявен, а твърдяното задължение не било
изискуемо. Въз основа на тези твърдения се излагат доводи, че обжалваното
решение е постановено по недопустим иск.
По отношение на евентуалните доводи за неправилност на
2
обжалваното решение се излагат съображения, че сключеният между ищеца и
ответника застрахователен договор бил от сферата на имущественото
застраховане, като за да се ангажира отговорността на застрахователя по този
договор, следвало да са налице следните предпоставки: 1. Наличие на
валидно сключен застрахователен договор, който да обезпечава причинени
вреди чрез покритие отговорността на изпълнителя; 2. Наличие на
осъществен по време на действие на застраховката предвиден и покрит
застрахователен риск; 3. Настъпване на имуществени щети за застрахования
по застрахователния договор в резултат на настъпилото застрахователно
събитие; 4. Застрахованият да е изправна страна по застрахователния договор,
в т.ч. да е изпълнено задължението за уведомяване на застрахователя в
съответствие със законовите изисквания и ОУ на договора за застраховка. В
случая било безспорно установено само наличието на първата предпоставка и
били налице категорични доказателства за липсата на останалите предвидени
от закона предпоставки, включително и доказателства делинквентът да е
изпълнил задължението си за уведомяване на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие. Сочи се, че за ответника не е възникнало
задължение за изплащане на застрахователното обезщетение, тъй като
събитието не представлявало покрит застрахователен риск, като в тази връзка
се прави позоваване на т.3.7., раздел III. „СПЕЦИАЛНИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ", т.З
от Общите условия приложими към процесната застрахователна полица;
т.9.5. от Общите условия по застраховка „Професионална отговорност"; т.9.6.
от същите условия и т.27.3, Раздел IX „ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА
ЗАСТРАХОВАНИЯ" от Общите условия по процесната застраховка. Наред с
това се излагат съображения, че застрахованият не е изпълнил задължението
си да уведоми писмено застрахователя за настъпването на застрахователното
събитие в 7-дневен срок от узнаването му. Също така се твърди, че
представеното по делото споразумение между „Керамик Груп България" ООД
и „Лидл България” не обвързвало по никакъв начин ответника, като отделно
от това по делото липсвали доказателства чия собственост са шестте броя
стъкла за депо за колички, както и за това същите действително ли са
унищожени и, ако това е така, дали това се дължи на действия на служител на
ищеца. Налице били безспорни доказателства, че вредата била причинена от
трети лица, за чиято дейност и деликтни действия застрахователя не носел
отговорност. На последно място, твърди се, че по делото липсвали
доказателства, че към датата на деликта – 05.05.2021 г. Е.Д. е бил все още
служител на „Керамик Груп България” ООД.
Направено е искане обжалваното решение да бъде обезсилено като
недопустимо, а ако това не бъде възприето, се иска отмяната му като
неправилно и постановяване на нова, с което предявените срещу ответника
искове да бъдат отхвърлени. Претендира се присъждане на направените по
делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна „Керамик Груп България” ООД, с който се излагат
3
доводи за неоснователност на жалбата и правилност и законосъобразност на
първоинстанционното решение.
III. По доказателствата: С въззивната жалба жалбоподателят е
направил искане за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да
се снабди със справка от НАП, която да удостовери, дали към дата 05.05.2021
г., лицето Евгени П. Джендов все още е бил в трудови правоотношения с
„Керамик Груп България” ООД.
В отговора на въззивната жалба искането за снабдяване със съдебно
удостоверение е оспорено като неоснователно с твърдението, че това
обстоятелство е било лично потвърдено при разпита на лицето Е.Д. в съдебно
заседание.
Настоящият съдебен състав намира, че така направеното
доказателствено искане е неоснователно, тъй като ответникът е могъл да
направи същото в установения за това преклузивен срок за подаване на
отговор на исковата молба. Това доказателство не е свързано с оспорване на
представения от ищеца трудов договор на посоченото лице в първото по
делото съдебно заседание, поради което възможността за ангажиране на това
доказателство от ответника не възниква от този момент. Касае се за
процесуален пропуск на страната, който не се дължи на допуснато от съда
процесуално нарушение, поради което същия не може да бъде саниран по
реда на чл. 266, ал. 3 от ГПК.
Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от
първата инстанция, които да налагат повторно указания.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните.
При изложените мотиви и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 57570/01.08.2023 г.
от ЗК „Лев инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Симеоновско шосе” № 67А, чрез адв. Н. В. – ВАК, срещу
Решение № 2299/23.06.2023 г., постановено по гр. дело № 9402/2022 г. по
описа на ВРС, 35 състав, с което е осъдено ЗК „Лев инс” АД, ЕИК: *********,
да заплати на „Керамик Груп България” ООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, ул. „Люлебургас” № 1, вх. Е, сумата от
23065.28 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди, представляваща сбор от стойността на: 6 бр. ламинирани
стъкла VSG 24 мм. KGS 1623 мм. х 3530 мм., с единична цена от 3351.60
лева, или на обща стойност 20109.60 лв., унищожени в резултат на
застрахователно събитие от 05.05.2021 г.; 407.68 лв. - стойност на дървена
4
кутия, унищожена в резултат на застрахователно събитие от 05.05.2021 г.;
2548.00 лв. - транспортни разходи, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на
задължението, както и сумата от 1755.50 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 23065.28 лв., начислено за периода 15.10.2021 г. -
до 18.07.2022 г., на основание чл. 435, ал. 1 КЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с въззивната жалба искане
на ЗК„Лев инс” АД за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което
да се снабди със справка от НАП, която да удостовери, дали към дата
05.05.2021 г., лицето Евгени П. Джендов все още е бил в трудови
правоотношения с „Керамик Груп България” ООД.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
20.12.2023 г. от 13,30 часа, за които дата и час да се призоват страните с
препис от настоящето определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове като разяснява, че медиаторът може да съдейства за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Медиацията може да бъде осъществена в
ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд Варна, адрес гр. Варна, ул. „
Ангел Кънчев” № 12, ет. 4 /сградата в която се помещава СИС при ВРС/, без
заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора
на ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, тел. 052 623 362, e-mail:
mediation@vos.bg.
УКАЗВА на страните, че за да се постигнат благоприятните
последици от доброволно уреждане на спора, предвидени в чл. 78, ал. 9 от
ГПК, а именно връщане на половината от внесената държавна такса на ищеца,
следва да бъде постигната съдебна спогодба по предмета на спора, която да е
обективирана и подписана от представителите на страните в протокола от
насроченото открито съдебно заседание и одобрена от съда по реда на чл. 234
от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5