№ 18519
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:...
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20221110149731 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235
ГПК.
Предявени са от „...” ЕАД срещу М. И. Ж. и Ж. К. К. по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане да бъде признато за установено дължимостта на
сумите по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 33583/2021 г.
по описа на СРС, 148 състав, както следва:
- М. И. Ж. дължи на „...“ ЕАД сумата от 3440,16 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.
за имот, находящ се в гр. ..., аб. № ..., инст.№ ..., ведно със законната лихва за периода
от 11.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 368,37 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до 20.04.2021 г.,
сумата от 48,27 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от
11.06.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 8,37 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018г. до 20.04.2021г.;
- Ж. К. К. дължи на „...“ ЕАД сумата от 1146,72 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.
за имот, находящ се в гр. ..., аб. № ..., инст.№ ..., ведно със законната лихва за периода
от 11.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 122,79 лева, представляваща
1
мораторна лихва за главницата за ТЕ за периода от 15.09.2019г. до 20.04.2021г., сумата
от 16,09 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 11.06.2021г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 2,79 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до
20.04.2021г.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на същите на адреса на топлоснабдения имот: гр. ..., аб. № ..., инст.№ ... за
процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не
са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците са собственици на
топлоснабдения имот, с оглед което и имат качеството на потребители на услугите на
ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа
съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в
забава, с оглед което и се претендира обезщетение за периода на забавата в размер на
законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на
услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както
и лихва за забава върху това вземане. Претендира и сторените по делото разноски.
Ответниците са подали отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
Оспорват исковете по основание и размер. Оспорват наличието на облигационно
правоотношение между страните в производството, между ищеца и „...“ ЕООД,
респективно между ... и етажната собственост. Ответницата Ж. К. поддържа, че не е
наследник на починалия си баща ..., доколкото се е отказала от неговото наследство.
Правят възражение за погасяване на част от вземането по давност. Претендират
сторените по делото разноски.
Третото лице-помагач „...“ ЕООД не е взело становище по спора в
предоставения от съда срок.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално
допустими. На 24.03.2022 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 33583/2021г. по описа на СРС, 148-ми състав, поправена с
Определение № 20281/11.08.2022 г., в полза на „...“ ЕАД срещу М. И. Ж. и Ж. К. К. за
заплащане разделно на исковите суми, като в срока по чл. 414 ГПК е депозирано
възражение срещу заповедта от длъжниците, поради което и на ищеца са дадени
указания за предявяване на иск за установяване на вземанията по издадената заповед
за изпълнение. Исковата молба е депозирана в едномесечния срок.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът
следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи
факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
2
между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през
исковия период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията
за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са
настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната
давност за вземанията.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
В тежест на ищеца с оглед наведеното възражение за давност е да установи
наличието на факти, довели до спиране или прекъсване на давността за вземанията. В
тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе
си последици.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в
общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ/. С оглед на така установената законова
уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага
заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени –
собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица,
свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай от ангажираните по делото писмени доказателства –
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..., т. ..., рег. № ...., дело №
.../2007г., Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..., т. ..., рег. № ..., дело №
..../2008 г., Нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване № ...., .., рег. №
..., дело № .../2011 г. и декларация от 05.07.2013 г. за отказ от право на ползване върху
недвижими имот, с нотариална заверка на подписа, се установява, че собственици на
процесния имот са М. И. Ж. и ... (починал в хода на заповедното производство, видно
от изготвената справка НБД), като с посочената декларация за отказ от право на
ползване ответницата Ж. К. се отказва от учреденото в нейна полза от родителите й
пожизнено ограничено вещно право на ползване върху процесния недвижими имот.
Видно от приетото по делото удостоверение за наследници М. И. Ж. и Ж. К. К. се
явяват наследници на ..., като същите са конституирани като страни по ч.гр.д. №
33583/2021г. по описа на СРС, 148-ми състав на мястото на починалия ....
Следователно с оглед на наследственото правоприемство М. Ж. е собственик на 3/4 ид.
част, съответно Ж. К. на 1/4 ид. част от процесния имот.
От представеното с отговора на исковата молба съдебно удостоверение от СРС,
91 с-в се установява, че съгласно прието заявление за отказ от наследство Ж. К. К. се е
3
отказала от наследството на ..., като отказът е вписан под № 1614/26.08.2021г. в
специалната книга на съда. Правната последица от вписания от Ж. К. отказ от
наследството на своя баща ... се изразява в отпадане качеството й на наследник на .... С
отказа от наследство, наследникът се лишава от включените в наследството права и не
приема включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник, но се
счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от
откриване на наследството - в този смисъл разрешенията дадени с т. 1 от Тълкувателно
решение № 148/86г. на ОСГК на ВС на НРБ. Следователно, лицето, което се е отказало
от наследството на починалия му праводател се изключва от числото на наследниците,
загубва това качество и се счита, че същото е трето лице спрямо правата и
задълженията възникващи във връзка с наследството (в този смисъл и Решение № 145
от 23.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1018/2010 г., I т.о., ТК). Ответницата К. не е
придобила на това основание идеални части от правото на собственост върху
процесния имот. При това положение и при липса на доказателства за придобиване на
право на собственост върху имота на друго основание, както и липса на доказателства
за отправени насрещни волеизявления за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия съгласно Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, се
налага изводът, че ответникът Ж. К. К. не е страна по облигационното
правоотношение с ищцовото дружество и предявените срещу него искове са изцяло
неоснователни.
Съобразно гореизложеното и според правилото на чл. 53 ЗН, собственик на
процесния топлоснабден имот е ответницата М. И. Ж.. Съобразно диспозитивното
начало в процеса, обаче, предявените искове срещу нея следва да бъдат разгледани в
рамките на посочената от ищеца квота от 3/4 ид.ч. Същата в качеството си на
собственик на процесния имот и наследник на ... е страна по неформално
правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди и е пасивно
легитимирана да отговаря за задълженията към ищцовото дружество за доставка на
топлинна енергия.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „...” ЕАД е
налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника
е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за
енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело
№ 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се
прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от ДР на Закона за защита на потребителите.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в
4
която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се
установява от събраната по делото доказателствена съвкупност. От експертното
заключение по съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като пълно,
ясно и компетентно изготвено, се установява, че начислената ТЕ за отопление на
имота за исковия период е за пет броя отоплителни тела с монтирано ИРРО при
условията на неосигурен достъп. Начислена е и ТЕ за отдадена от сградната
инсталация, съобразно действащата нормативна база, както е начислявана и служебно
топлинна енергия за БГВ при условията на неосигурен достъп и в съответствие с
нормативната база. Вещото лице е посочило, че исковият период съвпада с двата
отчетни периода 05.2018г.-04.2019г. и 05.2019г.- 04.2020г., като топлинният
счетоводител „...“ ЕООД е изготвил две изравнителни сметки за потребена топлинна
енергия в процесния апартамент. Експертът е констатирал, че монтираният в
абонатната станция общ топломер е преминал през исковия период проверка, като
заключението е, че същият съответства на нормативните изисквания. Начислената
сума за дялово разпределение през исковия период възлиза на 64,37 лв. Вещото лице е
посочило, че за процесния период цената на доставена топлинна енергия е в размер на
4571,50 лева.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че няма данни за извършени от абоната плащания на суми за топлинна
енергия, касаещи процесната сума, а такива не се и твърдят от ответниците. От
заключението се установява, че с резултата от изравнителните сметки не са погасявани
задължения извън процесния период. Същото е констатирало, че начислената сума за
отчет на уредите дялово разпределение е в размер на 64,37 лева.
Относно стойността на топлинната енергия съдът намира, че следва да
кредитира заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което е
взело предвид резултатът от изравнителните сметки и представените от третото лице-
помагач документи. С оглед на което приема, че стойността на доставената топлинна
енергия за процесния имот и период възлиза на сумата от 4571,50 лева. От тази сума
М. Ж. дължи 3/4, а именно 3428,63 лева.
От гореизложеното се установява, че между ищцовото дружество и М. Ж. е
било налице облигационно правоотношение за процесния имот за периода от
01.05.2018г.- 30.04.2020г., както и че ищецът е доставил топлинна енергия на стойност
от 4571,50 лева за целия имот, като не се твърди и не се установява сумата да е била
погасена чрез плащане. Ето защо и с оглед диспозитивното начало, съдът намира за
доказан предявения срещу М. Ж. иск за главница за доставена ТЕ за исковия период
до сумата от 3428,63 лева (съответна на претендираната квота от ¾ в съсобствеността),
като над тази сума до пълния предявен размер от 3440,16 лева искът следва да бъде
отхвърлен.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 36 от действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Според чл. 22 ОУ услугата „дялово
разпределение“ се заплаща на продавача – „...“ ЕАД, от което следва, че именно на
ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за
процесния период. Установява се от представените по делото доказателства, че
сградата, в която се намира жилището, описано в исковата молба, е била присъединена
5
към топлопреносната мрежа, както и че услугата е извършвана през процесния период
от „..." ЕООД.
От приетите по делото Договор от 27.09.2002 г., така и от Протокола от
проведено ОС на ЕС от същата дата, се установява, че е проведено ОС на ЕС за
имотите в сградата на ЕС за извършване на монтаж на индивидуални топлинни
разпределители и е сключен на договор за услугата „дялово разпределение“ с ТЛП. Не
е спорно по делото, че имотът ползван от ответника се намира в сграда етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на
процесния имот е сключила договор с „...” ЕООД за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се представят доказателства
взетото от общото събрание решение да е оспорено по надлежния законов ред, поради
което същото е влязло в сила. Ето защо съдът намира за неоснователно възражението
на ответницата за липса на облигационни отношения между ЕС и ... от една страна,
както и между ... и ищцовото дружество от друга страна.
В отношенията между страните са приложими общите условия, приети по
делото като доказателство, като според тези условия редът и начинът на заплащане на
услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение. Доколкото съдът достигна до извод, че
страните са били обвързани от договорно правоотношение през периода, а от
доказателствата по делото е установено, че услугата е извършвана, следва да се
приеме, че цената на същата е дължима на ищеца.
От представените по делото писмени доказателства и прието заключение по
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установи, че за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2020 г. за процесния имот са начислени суми за извършена услуга дялово
разпределение в общ размер на 64,37 лева, като в съответствие с претендираната от
ответницата М. Ж. квота в съсобствеността, дължимата от последната сума възлиза на
48,27 лева. Следователно предявеният иск за главница за дялово разпределение се
явява изцяло основателен.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия съдът намира следното. От експертното заключение по приетата съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че лихвата за забава върху главницата за цена на
топлинна енергия за целия процесен период е в размер от 491,16 лева.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се
начислява при неплащане на задължението в определения срок. Следователно при
действието на общите условия от 2016г., задължението за плащане на сумата за
6
топлинна енергия е с определен падеж и вземането за мораторна лихва възниква на
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е
необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава за плащане на
главницата и дължи мораторна лихва за процесния период. Съдът изчисли размерът на
дължимата мораторна лихва върху приетия за основателен размер на главничното
задължение /4571,50 лева/ пропорционално по реда на чл. 162 ГПК на сумата от 489,51
лева за целия имот през исковия период. С оглед претендираната от ищеца по
отношение на ответницата Ж. квота в съсобствеността дължимата мораторна лихва
възлиза на 367,13 лева, до която сума претенцията на ищеца за обезщетение за забава
върху главницата за ТЕ за исковия период се явява основателна, а над тази сума до
пълния предявен размер от 368,37 лева следва да бъде отхвърлена.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща исковата молба, поради което акцесорната
претенция за сумата от 8,37 лв. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност,
съдът намира следното. При действието на общите условия от 27.06.2016г. давността за
всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за плащане
считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно
решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна
енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти
/каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е
извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за
здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели
да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат
след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на давностният срок е
възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за
период от два месеца и седем дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
14.06.2021г. При прилагане на тези правила се установява, че вземането за цена на
топлинна енергия за м.05.2018г. (най-ранното в исковия период) е станало изискуемо
на 14.07.2018г. с изтичане на 45-дневния срок считано от 01.06.2018г., поради което и
тригодишната давност за него не е изтекла към датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Не се установява и да са налице погасени по давност вземания за цена на
доставена услуга за дялово разпределение, доколкото вземането за м. 05.2018г. е
станало изискуемо на 01.06.2018г., респ. давността за него е следвало да изтече на
01.06.2021г., като след удължаване на срока с 2 месеца и 7 дни същият изтича на
08.08.2021г., т.е. след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
7
С оглед гореизложеното предявените искове срещу Ж. К. К. са изцяло
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени поради липса на валидно облигационно
правоотношение, възникнало с ищеца.
По отношение на М. И. Ж.: предявеният иск за цена на доставена топлинна
енергия за периода от 05.2018г. до 04.2020г. е основателен за сумата от 3428,63 лева и
следва да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от
3440,16 лева; предявеният иск за цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от 06.2018г. до 04.2020г. в размер на 48,27 лева е основателен и следва да бъде
уважен изцяло; предявеният иск за мораторна лихва върху цената на топлинна енергия
за периода от 15.09.2019г. до 20.04.2021г. е основателен за сумата от 367,13 лева и
следва да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от
368,37 лева; следва да бъде изцяло отхвърлен предявеният иск за мораторна лихва
върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2018г.- 20.04.2021г.
за сумата от 8,37 лева.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно с
уважената част от исковете по отношение на ответника М. И. Ж., както следва: за
исковото производство разноски в размер общо на 673,60 лева за платена държавна
такса, депозит за съдебна експертиза и за юрисконсултско възнаграждение, а за
заповедното производство – сумата от общо 107,46 лева за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата М. Ж. не е ангажирала доказателства за сторени разноски в
исковото производство, поради което такива не й се следват. В заповедното
производство претендира разноски в размер на 400 лева. Предвид заявеното от ищеца
възражение за прекомерност съдът намира, че претендираните от ответника, с оглед
размера на предявените искове и липсата на фактическа и правна сложност и при
съображението, че възражението е бланково, породи което същото следва да бъде
намалено на 200 лева. Ето защо на същата следва да бъдат присъдени разноски в
заповедното производство в размер на 1,09 лева, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
По отношение на ответницата Ж. К. ищецът няма право на разноски, тъй като
исковете срещу нея са изцяло отхвърлени. Ж. К. има право на разноски, като същата
претендира разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер
на 800 лева, а за заповедното – 400 лева. С оглед заявеното от ищеца възражение за
прекомерност съдът намира, че претендираните от ответника, с оглед размера на
предявените искове и липсата на фактическа и правна сложност на делото и при
съображението, че възражението в заповедното производство е бланково, то
адвокатските възнаграждения в полза на К. следва да бъдат намалени до сумите от 500
лева за исковото производство (вместо претендираните 800 лева) и 200 лева за
заповедното (вместо претендираните 400 лева), съобразно отхвърлената част от
исковите претенции.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
8
от „...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр...., искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. И.
Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. ..., дължи на „...“ ЕАД, ЕИК ... сумата от 3428,63
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. ..., аб. № ..., инст.№ ..., ведно
със законната лихва за периода от 11.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от
367,13 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
20.04.2021 г., сумата от 48,27 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за
периода от 11.06.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 33583/2021 г. по описа на СРС, 148 състав,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на топлинна енергия за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 3440,16 лева, иска за обезщетение за
забава върху главницата за ТЕ за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 368,37 лева, както и иска за обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение в размер на 8,37 лева за периода от 01.07.2018 г. до 20.04.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр.... срещу Ж. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. ..., по реда на чл. 422
ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Ж. К. К.
дължи на "..." ЕАД следните суми: сумата от 1146,72 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.
за имот, находящ се в гр. ..., аб. № ..., инст. № ..., ведно със законната лихва за периода
от 11.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 122,79 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 20.04.2021 г., сумата от 16,09 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 11.06.2021 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 2,79 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 20.04.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 33583/2021
г. по описа на СРС, 148 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА М. И. Ж., ЕГН ********** да заплати на „...“ ЕАД, ЕИК ... на
основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК сумата от 107,46 лева – представляваща разноски
в заповедното производство и сумата от 673,60 лева, представляваща разноски в
исковото производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „...“ ЕАД, ЕИК ... да заплати на М. И. Ж., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1,09 лева – представляваща разноски в
заповедното производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
9
ОСЪЖДА „...“ ЕАД, ЕИК ... да заплати на Ж. К. К., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лева – представляваща разноски в
заповедното производство и сумата от 500 лева, представляваща разноски в исковото
производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „...“ ЕООД на
страната на „...“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10