О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
07.04.2023 |
град |
Кърджали |
||||
|
|
|||||||||
|
Кърджалийският
|
административен съд |
състав |
|
||||||
|
|
|||||||||
|
На |
07.04. |
година |
2023 |
||||||
|
|
|||||||||
|
В |
закрито |
заседание и следния състав: |
|||||||
|
|
|||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ |
||||||||
|
|
|||||||||
|
|
|
||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
|||||||
|
|
|||||||||
|
административно
дело |
номер |
129 |
по описа
за |
2023 |
година |
||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.215, ал.1, във вр.
с чл.225, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/.
Образувано е по жалба от Д. Т. Д. -
областен управител на област Кърджали, Областна администрация Кърджали, ЕИК ***,
с адрес: ***, против Заповед №ДК-02-Кж-1 от 14.02.2023 год., издадена от
началника на РДНСК – Кърджали, изпратена веднъж направо до Административен съд
– Кърджали, със съпроводително писмо с Изх.№РР-01-1814-5 от 16.03.2023 год. на
Областна администрация – Кърджали, постъпили в съда с Вх.№835 на 20.03.20223
год. и втори път, чрез началника на РДНСК – Кърджали, до Административен съд –
Кърджали.
Жалбоподателят заявява в така подадената
жалба, че в законоустановения срок по чл.215, ал.4 от
Закона за устройство на територията/ЗУТ/ обжалва пред съда Заповед №ДК-02-Кж-1 от 14.02.2023 год. на
началника на РДНСК - Кърджали, постъпила в Областна администрация - Кърджали с придружително писмо на началника на РДНСК - Кърджали с Вх.№РР-01-1814-4/16.02.2023
год. (изх. №Дж-550-00052/14.02.2023 год.). Сочи, че с посочената заповед е
наредено да се премахне незаконен строеж: „Брегоукрепителна
подпорна стена”, с дължина 104 метра, находища се в поземлен имот с
идентификатор *** в землището на ***, представляващ територия, заета от води и
водни обекти, с площ по КККР - 89571 кв.м., стар №***, НТП - водно течение, с
неизвестен извършител. Жалбоподателят счита оспорената заповед за неправилна и
незаконосъобразна, постановена в противоречие със закона, като излага съображения
за това. В жалбата се твърди, че началникът на РДНСК - Кърджали е постановил
обжалваната заповед след като неправилно е приел, че брегоукрепителната
подпорна стена е изградена в поземлен имот - публична държавна собственост, с
идентификатор ***, находящ се в землището на ***, представляващ територия,
заета от води и водни обекти. Сочи, че поземлен имот с идентификатор *** е
огромна по площ територия - 89571 кв.км., като никъде в заповедта не било
идентифицирано, в коя част на имота е констатирано, че е извършен строежът,
като било посочено единствено „левият бряг на река „***”, но такъв воден обект
не фигурирала в нито една официална карта на реките в РБългария.
Твърди се, че в заповедта на началника на РДНСК - Кърджали, без да бъдат
изложени каквито и да е мотиви, било заключено, че строежът е брегоукрепителна подпорна стена и отново без нужните доводи,
строежът бил категоризиран от I-ва категория строеж,
съгласно чл.137, ал.1, т.1, б.„ж” от ЗУТ и чл.2, ал.7 от Наредба №1/2003 год.
на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Сочи се, че строежът е описан
със съответните параметри - дължина, височина, материал на направа, но не ставало
ясно, кои негови характеристики са довели до заключение, че той е от брегоукрепителен тип и то от I-ва
категория, като се излага довод, че от така даденото описание, строежът можел
да бъде приет и за такъв, съответстващ и на чл.147, ал.1, т.5 от ЗУТ -
„подпорни стени с височина до 2 м. над нивото на терена на прилежащия в
основата им терен, когато не са елемент на транспортни обекти”, което било
обект от VI-та категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ. На следващо
място са изложени доводи, че началникът на РДНСК - Кърджали упоменавал, че
предвид декларираната година на извършване на строежа – 1991 год., е необходимо
да бъде извършена преценка за търпимост на строежа, но реално такава преценка
не била извършена от административния орган. Според жалбоподателя, липсата на
мотиви в обжалваната заповед води до нарушение на изискванията на чл.59 АПК за
съдържанието на индивидуалния административен акт, респ. и до
незаконосъобразност на издадената заповед, като се твърди, че от съдържанието й
не може да се установи, защо и на какво основание административният орган е
пристъпил към процедура по премахване и че извършената проверка преди
постановяване на обжалваната заповед е непълна и неточна, нарушена е
процедурата по провеждането й, и въз основа на нея не може да се изгради
категоричен извод за незаконност на изграденото, което от своя страна било
нарушение на чл.36 от АПК. Предвид изложеното, жалбоподателят счита обжалваната
заповед на първо място за неправилна и на второ - за незаконосъобразна,
издадена в противоречие със закона и неговите цели, поради което моли съда да
постанови решение, с което да отмени Заповед №ДК-02-Кж-1 от 14.02.2023 год. на
началника на РДНСК - Кърджали.
Със
съпроводително писмо с Изх.№Дж-550-00-081 от 23.03.2023 год. на РДНСК –
Кърджали/л.14-л.17/, на Административен съд – Кърджали е изпратена
и подадената чрез началника на РДНСК – Кърджали жалба от областния управител на
област Кърджали, ведно с цялата административна преписка по издаване на
оспорената заповед, постъпили в съда с Вх.№887 на 23.03.2023 година.
По
изпратената в съда административна преписка е налична и друга жалба против
същата Заповед №ДК-02-Кж-1 от 14.02.2023 год., издадена от началника на РДНСК –
Кърджали, подадена от министъра на околната среда и водите, чрез процесуалния
му представител - И. И. Т. – главен юрисконсулт в Дирекция „Правна” на МОСВ, с
посочен съдебен адрес: ***. И този жалбоподател заявява че обжалва заповедта като
неоснователна и незаконосъобразна, като развива подробни аргументи и доводи. Сочи,
че за дa постанови своя административен акт,
началникът на РДНСК - Кърджали е приел, че ПИ c идентификатор ***, в който е
установен незаконният строеж, е публична държавна собственост и се управлява от
МОСВ, по смисъла на чл.11, т.1 от Закона за водите (ЗВ). Противно на твърденията
на РДНСК - Кърджали, счита и възразява срещу твърдението, че МОСВ стопанисва и
управлява посоченият ПИ, като сочи, че за да определи носителя на вещни права,
административният орган се е позовал на данни, записани в кадастралните карти и
кадастралните регистри (КККР), според които ПИ с идентификатор *** е публична
държавна собственост, с предоставени права за управление на МОСВ, по смисъла на
чл.11, т.1 от ЗВ и че след прочит на цитираната разпоредба се констатира, че
публична държавна собственост са водите на реките и принадлежащите им земи,
както и водите във водохранилищата, включително и тези в язовирите - държавна
собственост, т.е. в цитираното основание никъде не се споменавало, че
управлението върху прилежащите земи на реките и водоизточниците се възлага на
МОСВ по силата на закона.
Развиват се
и доводи и съображения в тази насока, като се твърди, че от изложеното може да
се направи извод, че в рамките на правомощията на министъра на околната среда и
водите, както и на директора на басейновата дирекция,
не са включени дейности по управление и стопанисване на имотите (земите) - публична
държавна собственост по чл.11, т.1 и т.2 от ЗВ и че законодателят не е
предвидил и конкретен орган, който по смисъла на нормативен акт, изрично да
извършва действия по стопанисването и управлението на земите, заети от реки или
прилежащите им земи. Сочи се в допълнение, че според общите разпоредби за
управление на имоти държавна собственост, регламентирани в Закона за държавната
собственост (ЗДС), имотите - публична държавна собственост, се предоставят за
управление на ведомствата и общините с решение на Министерския съвет, съгл.
чл.15, ал.2 от ЗДС. Излага се и довод, че в случая не се сочат данни в
заповедта на РДНСК - Кърджали, че за имота е съставен акт за публична държавна
собственост и респ., Министерският съвет да е издавал решение по смисъла на
чл.15, ал.2, предл.1 от ЗДС, във връзка с чл.6, ал.1
от Правилника за прилагане на ЗДС (ППЗДС), с което да възлага управлението му на
МОСВ, т.е. нямало данни компетентният орган, в административното производство да
е събрал документи, с които да обоснове твърденията си, че ПИ с идентификатор ***
се управлява и стопанисва от МОСВ. Жалбоподателят твърди, че законодателят, с
разпоредбата на чл.18, ал.1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е
определил, че ако имот държавна собственост, не е предоставен за управление по
установения ред, управлението се възлага на областния управител по
местонахождение на имота. По тези съображения жалбоподателят счита, че началникът
на РДНСК - Кърджали е издал незаконосъобразен административен акт, в който се е
позовал на неверни факти и обстоятелства, отнасящи се до правата и задълженията
на МОСВ, във връзка с управлението на ПИ с идентификатор ***. На следващо място, в жалбата се твърди, че е
налице противоречие между установените факти и диспозитива
на заповедта, касаещи извършителя на строежа, като са изложени подробни доводи
и съображения и в тази насока. Жалбоподателят счита, че при неизяснена
фактическа обстановка, административният орган е издал оспорената Заповед
№ДК-02-Кж-1 от 14.02.2023 год., с която е наредил да се премахне описания в нея
незаконен строеж. Сочи се в тази връзка, че с оглед диспозитива
на заповедта, не ставало ясно, кой всъщност следва да премахне строежа, т.е.
липсвал ясно посочен субект, който след влизане в сила на заповедта, ще е
длъжен да извърши действия по премахването и ще носи отговорност, в т.ч. и административнонаказателна отговорност за неизпълнението на
акта. Жалбоподателят счита, че в случай че административният акт влезе в
законна сила, същият може да породи права и задължения за МОСВ, за премахването
на подпорната стена, с оглед твърденията в мотивите, че ПИ с идентификатор ***
се управлява и стопанисва от МОСВ по смисъла на чл.11 от ЗВ и в тази връзка,
дори и да се приеме че подпорната стена е изградена от неизвестен извършител,
то съгласно трайно установената съдебна практика, собственикът на имота (земя),
е собственик и на постройките и насажденията в него по силата на приращението/чл.92 от Закона за собствеността(ЗС)/. В
обобщение на изложеното, жалбоподателят счита, че заповедта противоречи на
материалния закон и е издадена при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и по изложените в жалбата основания, моли съда да отмени
Заповед №ДК-02-Кж-1 от 14.02.2023 год., с която началникът на РДНСК - Кърджали
е наредил да се премахне незаконен строеж: „Брегоукрепителна
подпорна стена”, с дължина 104 м, находящ се в ПИ с
идентификатор ***, землището на ***, представляващ територия, заета от води и
водни обекти, с площ по КККР 89 571 кв.м., стар №***, с начин на трайно
ползване (НТП): водно течение - река, с неизвестен извършител.
По изпратената в съда преписка не е представено писмено
становище от ответника по жалбата – началника на РДНСК – Кърджали.
Съдът, след
като се запозна с изложеното в двете жалби и след преценка на материалите по
делото, представени с изпратената административна преписка по издаване на
оспорения административен акт, достигна до следните изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл.215, ал.1, предл.I/първо/ от ЗУТ,
индивидуалните административни актове по този закон, отказите за издаването им
и административните актове, с които те са отменени или оставени в сила, могат
да се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на
недвижимия имот. В същия смисъл е и общата
разпоредба на чл.149, ал.1 от АПК, съгласно която административните актове
могат да се оспорят в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването им.
Оспорената
с двете жалби заповед е била изпратена на министъра на околната среда и водите
и на областния управител на област Кърджали със съпроводително писмо с
Изх.№Дж-550-00-052 от 14.02.2023 год. на началника на РДНСК – Кърджали/л.5,
л.23, л.32-л.33/,
получено в МОСВ с Вх.№48-00-213 на 16.02.2023 год., видно от положения и
попълнен щемпел върху същото/л.23/, а в Областна администрация – Кърджали,
получено с Вх.№РР-01-1814-4 на 16.02.2023 год., видно от положения и попълнен
щемпел върху същото/л.5/.
Жалбата на областния управител на област Кърджали, с
Изх.№АП-08-1368 от 27.02.2023 год. на Областна администрация – Кърджали/л.28-л.29/, е подадена по пощата, чрез началника на РДНСК –
Кърджали, до Административен съд – Кърджали, на датата 27.02.2023 год., видно
от положеното клеймо върху пощенския плик, приложен по преписката/л.30/. От горното следва, че жалбата на областния управител
на област Кърджали е подадена на 11-ия/единадесетия/ ден сред получаването на
заповедта, т.е. от същия формално е спазен 14/четиринадесет/-дневният срок за
оспорването на тази заповед на началника на РДНСК – Кърджали.
Жалбата на министъра на околната среда и водите, с
Изх.№48-00-213 от 01.03.2023 год. на МОСВ/л.19-л.21/, също е подадена по пощата, чрез началника на РДНСК –
Кърджали, до Административен съд – Кърджали, на датата 02.03.2023 год., видно
от положеното клеймо върху пощенския плик, приложен по преписката/л.27/. От горното следва, че жалбата на министъра на околната
среда и водите е подадена точно на 14-ия/четиринадесетия/ ден сред получаването
на заповедта, т.е. и от него формално е спазен 14/четиринадесет/-дневният срок
за оспорването на тази заповед на началника на РДНСК – Кърджали, като и двете
жалби са подадени по установения в закона ред, т.е. чрез административния
орган, чиито акт се оспорва, до местно компетентния административен съд.
Относно допустимостта на така подадените жалби, съдът
обаче взе предвид и съобрази следното:
С оспорената Заповед №ДК-02-Кж-1 от 14.02.2023 год. на началника
на РДНСК – Кърджали, на основание чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ, чл.225, ал.1 от ЗУТ и правомощията, предоставени му със Заповед
№РД-13-047/04.02.2022 год. на началника на Дирекция за национален строителен
контрол/ДНСК/, е наредено да се премахне незаконен строеж: „Брегоукрепителна
подпорна стена”, с дължина 104 метра, находящ се в ПИ
с идентификатор ***, землище на ***, представляващ територия, заета от води и
водни обекти, с площ по КККР - 89571 кв.м., стар №***, НТП - водно течение -
река, с неизвестен извършител. Със заповедта е определен срок от един месец от влизането й в сила, за
доброволно изпълнение на разпореденото премахване,
като е указано извършителят на строежа да извози строителните отпадъци на
определеното от кмета на община Джебел място. В заповедта е разпоредено
също, при неспазване на срока за
доброволно изпълнение по т.2 от същата, да се извърши принудително премахване
на незаконния строеж от органите на ДНСК, за сметка на извършителя/адресатите
на заповедта, по реда на чл.225, ал.4 от ЗУТ и Наредба №13 от 2001 год. на МРРБ, за принудително изпълнение на
заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на
ДНСК.
В мотивите към заповедта е посочено, че връзка по повод подадена
жалба и извършена от служители на РДНСК - Кърджали проверка, е съставен
Констативен акт №1 от 23.03.2022 год. за незаконен строеж: „Брегоукрепителна
подпорна стена”, с дължина 104 м., находящ се в ПИ с
идентификатор ***, землище на ***, представляващ територия заета от води и
водни обекти, с площ по КККР - 89571 кв.м., стар №***, НТП-водно течение -
река, който акт е основание за започване на административно производство по
реда на чл.225, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ за премахване
на строежа. В мотивите е описано, че от събраните по преписката материали се
установява, че строежът представлява брегоукрепителна
подпорна стена, изградена частично с готови стоманобетонни елементи и частично
излят бетон, положен върху предварително изпълнени стоманобетонови
основи с обща дължина - 104 м. и средна височина 1.90 м. и че стената е подпряна с изляти на
място трапецовидни бетонови контрафорси - 5 бр., с
размери: височина - средно 1,70м и ширина - средно 80 см., както и че строежът
е изграден на левия бряг на река „***”. В мотивите е посочено също така, че строежът
е от първа категория на видовете строежи, съгласно чл.137, ал.1, т.1, б.„ж” от ЗУТ и чл.2, ал.7 от Наредба №1 от 2003 год. на МРРБ, за номенклатурата на
видовете строежи. Прието е в мотивите, че поземлен имот с идентификатор ***,
землище на ***, е публична държавна собственост на Министерството на околната
среда и водите, съгласно чл.11, т.1 от Закона за водите.
В мотивите към заповедта изрично е отбелязано, че съгласно
Констативен акт №1 от 23.03.2022 год., възложителят и извършителят на строежа
са неизвестни.
В мотивите е обсъдено и подаденото възражение, заведено
с вх.№Дж-550-00-565/06.07.2022 год., от Б. К. Н., в качеството му на собственик
на поземлен имот, граничещ с подпорната стена, изградена в ПИ е идентификатор ***
и приложената към писменото възражение нотариално заверена, на 06.07.2022 год.,
декларация от С. Д. З., с която последният е декларирал, че обектът, построен в
землището на ***, местност „***”, представляващ брегоукрепителна
подпорна стена, граничеща с притежавания от него имот от 1988 година до 2015
година, е изградена през 1990 год., за да предпазва имота от прииждащите води
на реката, с която граничи. В тази връзка административният орган е посочил, че предвид посочената в нотариалната декларация година на
изграждане на брегоукрепителната подпорна стена –
1990 год., е необходимо да бъде извършена преценка за търпимостта на строежа,
като е цитирал приложимите разпоредби на Закона за териториално и селищно
устройство/ЗТСУ/ и Правилника за неговото приложение/ППЗТСУ/, които са
действали към 1990 год., както и приложимите разпоредби от ЗУТ, действащи към
момента.
Така в крайна сметка, в мотивите към заповедта е изведен
извод, че констатираният строеж: „Брегоукрепителна
подпорна стена” е изграден от неизвестен извършител в ПИ с идентификатор ***,
землище на ***, който е публична държавна собственост на Министерството на
околната среда и водите, съгласно чл.11, т.1 от Закона за водите и че с оглед
на изложеното, строежът е изграден в чужд имот без учредено право на строеж,
предвид което същият не е допустим по чл.56, ал.2, т.1 от ЗТСУ и чл.161, ал.1
от ЗУТ, както и че предвид изложеното, по отношение на констатираният незаконен
строеж: „Брегоукрепителна подпорна стена”, с дължина
104 м., находящ се в ПИ с идентификатор ***, землище
на ***, не е приложим §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и строежът подлежи на
премахване. Направен е и извод, че безспорно е налице установен незаконен
строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, извършен в нарушение на
предвижданията на действащия подробен устройствен
план/чл.137, ал.3 от ЗУТ/ и без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за
строеж/чл.148, ал.1 от ЗУТ/.
Така, предвид изложеното
по-горе съдът намира следното:
Съобразно
регламентацията, дадена в чл.153, ал.1 от АПК, страни в съдебното производство
са оспорващият и органът, издал акта, като законодателят е посочил в същата
норма, че страни в процеса са и всички заинтересовани лица. АПК не дава легална
дефиниция на понятието „заинтересовано лице”, като през годините, съдебната
практика, на основата на закона, е утвърдила съдържанието на това понятие.
Така, с тази съдебна практика е утвърдено, че страни по делото са лицата,
засегнати от правния спор, т.е. от съществуването или несъществуването на
спорното право, административният орган и лицата, които се ползват от акта,
т.е. лицата, за които актът е благоприятстващ и това всъщност са субектите,
чието процесуално участие е необходимо и достатъчно за решаване на административноправния спор. Същевременно, обаче, при
преценката за качеството на заинтересована страна, следва да бъде отчитана и
взета предвид не само разпоредбата на чл.153, ал.1, във връзка с чл.15, ал.1 от АПК, но и нормите на специалните материални закони, които определят изрично
качеството на заинтересована страна. Тези норми на специалните материални
закони дерогират действието на общата разпоредба на
чл.153, ал.1 от АПК.
В конкретния съдебен административноправен спор се оспорва заповед за премахване
на незаконен строеж, издадена от началника на РДНСК - Кърджали, на основание
чл.225, ал.1, във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от Закона
за устройство на територията/ЗУТ/ и с която заповед е наредено премахването на
незаконен строеж: „Брегоукрепителна
подпорна стена”, с дължина 104 метра, находящ се в ПИ
с идентификатор ***, землище на ***, представляващ територия, заета от води и
водни обекти, с площ по КККР - 89571 кв.м., стар №***, НТП - водно течение -
река, извършен от неизвестен извършител.
Заинтересовани страни в административното и съдебноадминистративното
производство по издаване на заповед по чл.225а, ал.1 от ЗУТ и при оспорването й
пред съда, са лицата по чл.15, ал. 1 от АПК, поради отсъствие на специална
норма в ЗУТ относно заинтересованите страни при издаване на заповеди за премахване
на незаконни строежи. Съгласно чл.15, ал.1 от АПК страни
в административното производство могат да бъдат: административния орган,
прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни
интереси са или биха били засегнати от акта или за които той би породил права
или задължения. Това са всъщност и заинтересованите
лица, които има предвид чл.153, ал.1 от АПК, които следва да бъдат
конституирани като страни в съдебно-административния
процес по оспорване на административния акт.
Страни в производството по
обжалване на заповед за премахване на незаконни строежи са административният
орган, издал акта и лицата - адресати на заповедта, като адресат може да е
собственикът или извършителят на строежа, чието премахване е разпоредено и съответно, производствата по чл.225 от ЗУТ за
издаването на заповед за премахване на незаконен строеж, се развиват само между
извършителя или собственика на строежа и административния орган – в случая –
началникът на РДНСК - Кърджали. В конкретния случай обаче, няма посочен
конкретен адресат на акта, в качеството на извършител на незаконния строеж, а
именно, изрично е посочено, както в мотивите, така и в разпоредителната част на
заповедта, че незаконният строеж е извършен от неизвестен извършител.
Така, първият
жалбоподател - областен управител на област Кърджали, не е заинтересована страна
нито в административното, нито в съдебно-административното производство, по
издаване и оспорване на заповедта, тъй като категорично не е неин адресат.
Пределно ясно е, че областният управител на област Кърджали, респ. Областна
администрация – Кърджали, не е извършител на констатирания незаконен строеж,
нито е възложител на същия, като в мотивите към заповедта ясно и безпротиворечиво е посочено, че извършителят и възложителят
на този строеж са неизвестни, съгласно съставения Констативен акт №1 от
23.03.2022 год. От друга страна, в мотивите към заповедта няма и твърдения в
насока, поземленият имот, в който е извършен този незаконен строеж, да е
публична държавна собственост, управлението на която да е възложено на областния
управител на област Кърджали.
Следва да се разясни, че
действително, понятията за адресат на административния акт и заинтересована страна
не са идентични, като АПК урежда две групи заинтересовани
страни в зависимост от това, дали за тях
актът е с позитивно или негативно съдържание, т.е. дали поражда права или
задължения. Ако волеизявлението на органа засяга неблагоприятно правната сфера
на адресата му, в обхвата на заинтересованите
страни биха могли да попаднат лица, за които
той е благоприятен. Очевидно е, че в случая, заповедта за премахване на
описания в нея незаконен строеж, не засяга правната сфера на областния
управител на област Кърджали, респ. на Областна администрация – Кърджали, тъй
като същите не са нито извършители на този строеж, нито са възложители, а не се
и твърди в оспорената заповед, поземленият имот, в който е извършен този
незаконен строеж, да е публична държавна собственост, чието управление да е
възложено на областния управител на област Кърджали. Трайна и непротиворечива е
съдебната практика, че атакуема по съдебен ред, по аргумент
от чл.214, т.3 от ЗУТ, е заповедта за премахване на незаконен строеж, но само
от лицата, за които тя е източник на задължение и именно те разполагат с
легитимацията да я оспорят пред съда и същевременно, те изчерпват кръга на заинтересованите в това производство страни. В случая, областният управител на
област Кърджали не е адресат на тази заповед за премахване на незаконен строеж,
за него тя не е източник на някакви задължения или казано по друг начин, за
него не съществува, респ. и не възниква задължение, да премахне доброволно
констатирания незаконен строеж в указания в заповедта срок от един месец от влизането
й в сила, нито пък при евентуално извършено принудително премахване на този
строеж от органите на ДНСК, от него могат да се търсят разходите по
премахването, т.е. това премахване не може да бъде извършено за негова сметка. От
това, според настоящия състав, категорично следва, че областният управител на
област Кърджали в случая не е от кръга на заинтересованите
лица по смисъла на закона, за които е признато право да бъдат страни в съдебното производство, съответно, той
не е страна в производството по установяване
и премахване на незаконния строеж, на основание чл.225, ал.1, във връзка с чл.225,
ал.2 от ЗУТ.
Така, изложеното по-горе
обуславя извод за липса на правен интерес от предявеното оспорване от областния
управител на област Кърджали, на Заповед №ДК-02-Кж-1 от 14.02.2023 год.,
издадена от началника на РДНСК – Кърджали, поради което на основание чл.159,
т.4 от АПК, във вр. с чл.219, ал.1 от ЗУТ така
подадената жалба следва да се остави без разглеждане по същество, производството
по делото в тази му част следва да бъде прекратено.
Изложеното по-горе в
пълна степен се отнася и за другия жалбоподател – министъра на околната среда и
водите. По отношение на този жалбоподател също е предено ясно, че и той не е
нито извършител, нито възложител на констатирания незаконен строеж, описан в
обжалваната заповед. Съдът намира за основателни развитите доводи и аргументи в
жалбата, че Министерството на околната среда и водите не се легитимира и като
собственик на поземления имот, в който е извършен този незаконен строеж,
противно на възприетото в мотивите на заповедта. Министърът на околната среда и
водите, респ. МОСВ, не е адресат на тази заповед за премахване на незаконен
строеж, за него тя не е източник на някакви задължения или казано по друг
начин, и за него тя не създава някакви неблагоприятни последици, т.е. и за него
не съществува, респ. и не възниква задължение, да премахне доброволно описания
в заповедта незаконен строеж в указания в същата срок от един месец от влизането
й в сила, нито пък при евентуално извършено принудително премахване на този
строеж от органите на ДНСК, от него, респ. от МОСВ, могат да се търсят
разходите по премахването, т.е. това премахване не може да бъде извършено за
негова сметка.
Във връзка с горното
следва, също така, да се посочи, че дори и да се приеме, както е приел и
административният орган, че МОСВ е собственик на поземления имот, в който е
извършен описания в заповедта незаконен строеж, то министърът на околната среда
и водите пак не е от кръга на заинтересованите
лица по смисъла на закона, за които е признато право да бъдат страни в съдебното производство, съответно, той
не е страна в производството по
установяване и премахване на незаконен строеж, на основание чл.225, ал.1, във
връзка с чл.225, ал.2 от ЗУТ. Собственикът на имота, в които е извършен
незаконен строеж при установен извършител на същия/както и подателят на сигнал
за незаконен строеж/, не са заинтересовани
лица, тъй като заповедта за премахването му не създава задължения за тях и не
рефлектира негативно в правната им сфера. Отново следва да се посочи, че в
производството по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж, страни са административният орган - издател на
акта и адресатите на акта, т.е. лицето или лицата, на които е вменено
задължението за премахване на същия, измежду които подалият жалбата министър на
околната среда и водите не е, тъй като в случая това задължение е вменено на
извършителя на незаконния строеж. Министърът на околната среда и водите, респ.
МОСВ, дори и да се приеме, че е собственик на имота, в който е извършен незаконния
строеж, след като не е извършител и не е възложител на този строеж, не
придобива качеството на страна в
административното производство по чл.225, ал.1, във вр.
с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, респ. в съдебно-административното
производство, независимо че извършителят на строежа и възложителят му не са
установени, т.е. че е извършен от неизвестен извършител.
Така, както бе посочено
и по-горе, дори и да се приеме, че МОСВ е собственик на поземления имот, в
който е извършен незаконния строеж, а именно поземлен имот с идентификатор ***, землището
на ***, представляващ територия, заета от води и водни обекти, с площ по КККР -
89571 кв.м., стар №***, това не обуславя правото му на участие в
съдебно-административното производство, като оспорваща заповедта за премахване
страна и това е така, тъй като министърът на околната среда и водите не е
адресат на заповедта и не е участвал в административното производство, поради
което оспореният акт не засяга негови права, не създава задължения за него и не
рефлектира негативно в правната му сфера, респ. не засяга права и не създава
задължения и на самото МОСВ. Следва са се отбележи, че в този смисъл е й
трайната и непротиворечива практика на Върховния административен съд, II отд./В
т.см. - Определение №10870 от 29.11.2022 г. на ВАС по адм.дело
№10624/2022 г., II отд.; Определение №9534 от
11.07.2018 г. на ВАС по адм.дело №8364/2018 г., II отд.; Определение №12035 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм.дело №10983/2017 г., II отд.;
Определение №943 от 28.01.2016 г. на ВАС по адм.дело
№14252/2015 г., II отд.; Определение №12210 от
17.11.2015 год. на ВАС по адм.дело №12833/2015 г., II
отд. и др./.
Ето защо, предвид всичко
изложено по-горе, съдът намира, че изложеното по-горе обуславя извод за липса
на правен интерес от предявеното оспорване и от министъра на околната следа и
водите, на Заповед №ДК-02-Кж-1 от 14.02.2023 год., издадена от началника на
РДНСК – Кърджали, поради което на основание чл.159, т.4 от АПК, във вр. с чл.219, ал.1 от ЗУТ, така подадената жалба следва да
се остави без разглеждане по същество, производството по делото и в тази му
част следва да бъде прекратено.
Предвид изложените
съображения, съдът в настоящия състав намира, че и двете жалби – както подадената от областния
управител на област Кърджали, така и подадената от министъра на околната среда
и водите, против Заповед №ДК-02-Кж-1 от 14.02.2023 год., издадена от началника
на РДНСК – Кърджали, с която на основание чл.225, ал.1, във вр.
с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, е наредено премахването на описания в нея незаконен
строеж, се явяват процесуално недопустими, поради липса на активна процесуална
легитимация по отношение и на двамата оспорващи и като такива, и двете жалби следва
да се оставят без разглеждане, а образуваното по повод същите съдебно
производство следва да бъде прекратено. Въпросът за допустимостта на жалбата,
като положителна процесуална предпоставка за разглеждането й, се следи служебно
от съда и при липсата на тази положителна процесуална предпоставка, следва
посоченото по-горе разрешение, а именно – оставяне на жалбите без разглеждане
по същество и прекратяване на образуваното съдебно производство.
Ето защо, предвид изложеното и на основание
чл.159, т.4 от АПК, административният съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на областния управител на
област Кърджали, с адрес: ***, против Заповед №ДК-02-Кж-1 от 14.02.2023 год.,
издадена от началника на РДНСК – Кърджали, с която, на основание чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ и чл.225, ал.1 от ЗУТ, е
наредено да се премахне незаконен строеж: „Брегоукрепителна
подпорна стена”, с дължина 104 м, находящ се в ПИ с
идентификатор ***, землището на ***, представляващ територия, заета от води и
водни обекти, с площ по КККР - 89571 кв.м., стар №***, с начин на трайно
ползване (НТП): водно течение - река, с
неизвестен извършител.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №129/2023 год. по описа на Административен
съд – Кърджали В
ТАЗИ МУ ЧАСТ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на министъра на околната
среда и водите, с адрес: ***, подадена чрез пълномощника му И. И. Т. – главен
юрисконсулт в Дирекция „Правна” на МОСВ, против Заповед №ДК-02-Кж-1 от
14.02.2023 год., издадена от началника на РДНСК – Кърджали, с която, на основание чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ и чл.225, ал.1 от ЗУТ, е наредено да се
премахне незаконен строеж: „Брегоукрепителна подпорна стена”, с дължина 104 м,
находящ се в ПИ с идентификатор ***, землището на ***, представляващ територия,
заета от води и водни обекти, с площ по КККР - 89571 кв.м., стар №***, с
начин на трайно ползване (НТП): водно течение - река, с неизвестен извършител.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №129/2023 год. по описа
на Административен съд – Кърджали и В
ТАЗИ МУ ЧАСТ.
Преписи от
настоящото определение, на основание чл.138, ал.3, във
вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят
на всички страни по делото.
Определението може да
се обжалва с частна жалба пред
Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд – Кърджали, в 7/седем/-дневен срок
от съобщаването или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: