№ 20554
гр. София, 09.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20251110113490 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. №
83481/10.03.2025 г. подадена от Б. Г. Б. срещу А. Г. Ст. – Директор
Поделение за пътнически превози София към БДЖ – Пътнически
превози. Предявени са искове както следва:
- иск за отмяна на Заповед № 01-01-173/19.02.2025 г. на Директор
Поделение за пътнически превози - София към БДЖ – Пътнически превози, с
която ищецът е временно отстранен от заеманата длъжност и за
възстановяване на ищеца на работа като „машинист, локомотивен“ към
Локомотивно депо – София;
- иск с правно основание чл. 214 КТ за заплащане на обезщетение за
временно отстраняване от работа в размер на 4705,80 лева месечно за период
от 20.02.2025 г. до възстановяване на работа на заемана длъжност;
- иск с правно основание чл. 128 КТ за заплащане на допълнителни
трудови възнаграждение с постоянен характер – „бонуси локомотивен“ в
размер на 853,05 лева за периода 01.10.2024 г. – 20.02.2025 г.;
- иск с правно основание чл. 128 КТ за заплащане на допълнителни
трудови възнаграждение с постоянен характер – „ваучери за храна“ в
размер на 200,00 лева месечно за периода от 01.03.2025 г. до възстановяване
на работа.
Съдът, след като обсъди доводите на ищеца и данните по делото, с оглед
императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
Съгласно трайната практика на съдилищата, временното отстраняване
от работа е акт на работодателя, с който временно се преустановява
изпълнението на трудовото правоотношение, но без същото да се прекратява.
Предявяването на искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ относно
отмяната на заповед за временно отстраняване на работа - чл. 199 от КТ е
недопустимо, тъй като посочените искове предполагат прекратяване на
трудовото правоотношение на някое от основанията по КТ, а
незаконосъобразността на заповедта по чл. 199 от КТ, произтичаща от липсата
на основание за издаването й се свързва с други правни последици -
1
заплащане на обезщетение по чл. 214 от КТ (в този смисъл Решение № 570 от
16.10.1998 г. на ВКС по гр. д. № 1590/97 г., III г. о.)
Поради изложеното съдът счита, че предявеният иск за отмяна на
Заповед № 01-01-173/19.02.2025 г. на Директор Поделение за пътнически
превози - София към БДЖ – Пътнически превози, с която ищецът е временно
отстранен от заеманата длъжност и за възстановяване на ищеца на работа като
„машинист, локомотивен“ към Локомотивно депо – София за недопустим и
производството в тази част следва да бъде прекратено.
На ищеца следва да бъде дадена за последен път възможност да уточни
исковата претенция.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 искова молба вх. № 83481/10.03.2025 г.
подадена от Б. Г. Б. срещу А. Г. Ст. – Директор Поделение за пътнически
превози София към БДЖ – Пътнически превози В ЧАСТТА по предявения
иск за отмяна на Заповед № 01-01-173/19.02.2025 г. на Директор Поделение за
пътнически превози - София към БДЖ – Пътнически превози, с която ищецът
е временно отстранен от заеманата длъжност и за възстановяване на ищеца на
работа като „машинист, локомотивен“ към Локомотивно депо – София И
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 13490/2025 г. по описа на СРС, 77
състав В ПОСОЧЕНАТА ЧАСТ.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба вх. № 83481/10.03.2025 г.
подадена от Б. Г. Б. срещу А. Г. Ст. – Директор Поделение за пътнически
превози София към БДЖ – Пътнически превози.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена
молба по делото с препис за връчване на насрещната страна кратко, точно
ясно и в разбираем вид:
- изрично да заяви дали твърди, че соченият ответник А. Г. Ст. –
Директор Поделение за пътнически превози София към БДЖ – Пътнически
превози е работодател на ищеца ИЛИ твърди, че същият е виновно
длъжностно лице за незаконното отстраняване от работа;
- да насочи претенцията си заплащане на трудово възнаграждение срещу
работодателя по сключения между страните трудов договор като посочи
името и адреса на ответника, на неговите законни представители или
пълномощници, ако има такива;
- да посочи размер и период с начална и крайна дата, хронологично
последователни и предхождащи датата на подаване на исковата молба на
претенцията за заплащане на обезщетение за временно отстраняване от
работа;
- да посочи размер и период с начална и крайна дата, хронологично
последователни и предхождащи датата на подаване на исковата молба на
претенцията за заплащане на допълнителни трудови възнаграждение по
2
всяко перо /„бонуси локомотивен“ и „ваучери за храна“/;
- да формулира надлежен петитум съобразно направените уточнения на
обстоятелствената част.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на дадените указания
в срок и в цялост исковата молба ще бъде върната.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в прекратителната част подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му ищеца. В останалата
част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3