Р Е Ш Е Н И Е
№501
гр.Пловдив, 20.03.2017г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,
Втори наказателен състав в публично заседание на четиринадесети март, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
при секретаря: Величка Илиева,
като разгледа докладваното
от съдията АНД №
8023 по описа за 2016
година на ПРС, II наказателен състав
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 15-1030-005027 от 09.11.2016г. на началник сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР гр.Пловдив, с което на В.И.П. от гр.П., ЕГН ********** на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2 от и чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП му са наложени административно
наказание Глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.20, ал.2 от и административно наказание Глоба в размер на 100 лева
и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца за нарушение по чл.123, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на
издаденото наказателно постановление поради неговата незаконосъобразност, като
се излагат и доводи по същество, в насока не представяне доказателства относно
авторството на нарушението в лицето на жалбоподателката,
както и не извършване проверка на случая и установяване на автора на
нарушението, както и всички други обстоятелства определящи наличието на
твърдените в НП нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателката
П. се представлява от адв.Д.П., който поддържа
жалбата. Адв.П. изрази становище за неразпитване на актосъставителят като свидетел по делото. В
пледоарията си адв.П. релевира
факти основаващи искането за отмяна на издаденото НП.
Въззиваемата страна – началника на отдел „ПП” при ОДМВР гр.Пловдив редовно призована, не изпраща представител и не
представя становище по жалбата на В.И.П. от гр.П.
Съдът като
прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
Жалбоподателката
В.И.П. е правоспособен водач на МПС и притежава СУМПС
№ ****, категории В АМ, и се води на отчет в ОДМВР гр.Пловдив.
Атакуваното НП е издадено въз
основа на съставен на 16.10.2015г. акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Т бл.№ 782647 против жалбоподателката,
за това, че на 16.10.2015г. около 04:10 часа в
гр.Пловдив, ул.”Победа” № 2 управлява лек
автомобил Опел рег.№**** собственост на Г.Г.Е. като: 1. Поради движение с несъобразена скорост с
пътните условия губи контрол над автомобила и удря паркиран л.а.
Тойота рег.№ ***, от което настъпва ПТП с материални
щети. 2. Като участник в ПТП напуска
местопроизшествието без да уведоми съответната служба за контрол на МВР, с
което е нарушила чл.20, ал.2 от , и чл.123, ал.1,
т.3, б.”в” от ЗДвП. Съгласно АУАН претърпените материални
щети са описани в протокол за ПТП № 1561891. В законоустановения три дневен
срок пред контролните органи не са били представени писмени възражения относно
съставения АУАН от страна на жалбоподателката, която
в АУАН е вписала саморъчно в графата за обяснения и възражения нямам възражения.
На основание констатациите в АУАН е издадено и атакуваното НП с което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката.
НП е връчено на жалбоподателя на 10.12.2015г. Поради не съгласие с посоченото
като нарушения от ЗДвП и наложените административни
наказания в срок пред РС гр.Пловдив е обжалвано
издаденото НП.
По искане на съда по делото се
представи от сектор „ПП” при ОДМВР Пловдив копие от протокол за ПТП № 1561891.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с
правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от
този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване
на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния
спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно
- наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно -
наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички
допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено
виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на
имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно
в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се
определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по
тази причина подобно психично отношение
не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на
ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както
и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази
насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато
АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила
при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона /.
Като прецени
изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на
акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84
от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски
районен съд
намира, че атакуваното наказателно постановление е съставено при особено
съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне
на АУАН
и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2
от ЗДвП доказателствена сила.
Съдът намира, че от представените по
делото доказателства не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието
на виновно извършени от жалбоподателката В.П. нарушения, като ответника не ангажира доказателства в
подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. Съдът намира, че НП е
издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното ПТП. От приетите
по делото доказателства се установява, че АУАН е съставен от полицейски
служител Ю.Н.Ч., пристигнал на място след съобщение
за ПТП който не е очевидец, а вписания като свидетел по акта Н.Г.Т. също така е полицейски служител, пристигнал на
мястото със актосъставителят Ч.. Втория вписан по акта свидетел – Д.Й.Й.
е собственик на втория автомобил посочен в Протокола за ПТП, и като такъв също
не може да бъде свидетел по АУАН, тъй като се явява заинтересован от изхода на
случилото се. Съгласно
разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно
нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при
извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели
– очевидци /които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в
присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата
на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на
свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата,
когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл.
40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и
точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да
подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена
разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая, и актосъставителя и
свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало
да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е
следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. При така
установената фактическа обстановка, липсата на втори свидетел, с оглед
обстоятелството, че втория свидетел по акта е участник в ПТП, и като такъв не
може да бъде свидетел по АУАН, води до липса на втори свидетел в АУАН, а липсата
на втори свидетел се явява съществено нарушение на административно
наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.
Освен изложеното, по линия на
служебния контрол съдът установи, че не са спазени изискванията на чл.42, т.4 и
т.5 от ЗАНН, които норми определят, че АУАН трябва да съдържа описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено и точните законни
разпоредби. Не са спазени и изискванията на административно наказателния
процес, касаещи изпълнение от наказващия орган на разпоредбите на чл.57, ал.1,
т.5 и т.6 от ЗАНН, които норми определят, че НП съдържа като задължителен
законов реквизит описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават, вкл. и законните разпоредби, които са били нарушени виновно. В
настоящия случай нарушена е и разпоредбата на чл.42, т.9 от ЗАНН, като не са
посочени имената и точните адреси, както и ЕГН на лицата, които са претърпели
имуществени вреди от нарушението. С оглед обстоятелството, че е реализирано
ПТП, безспорно имуществени вреди са настъпили, обаче не е ясно какви.
Вписването в акта, че от деянието се претърпени имуществени вреди описани в
протокол за ПТП, не санира допуснатото нарушение по
чл.42, т.9 от ЗАНН, тъй като тази обстоятелства следва да се надлежно изложени в
описателната част на акта, а не да се извличат от приложени по делото писмени
доказателства. С неизясняването
на тези съществени факти, които да се установят по един законов ред от
контролните органи и да се подкрепят със съответните за това доказателства, се
е стигнало до необоснованост на издадените административни актове, което
съставлява нарушение на изискванията на посочените по – горе задължителни
законови разпоредби, касаещи изискването за форма. Неспазването на тези изисквания е довело до
съществено ограничаване на правото на защита на нарушителя, който има правото
да знае защо е приет за извършител, как е установено неговото конкретно участие
в извършеното административно нарушение и от кое негово неправомерно поведение
произлиза търсената му административно – наказателна отговорност.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 15-1030-005027
от 09.11.2016г. на началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР гр.Пловдив, с което на В.И.П. от гр.П., ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179,
ал.2 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 от му са наложени административно наказание Глоба в
размер на 100 лева за нарушение по чл.20, ал.2 от
и административно наказание Глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 2 месеца за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от .
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административния съд на гр. Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно
с оригинала!
В.И.