№ 32
гр. П. , 05.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на
пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав С. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав С. Маратилов Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500258 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 ал.3 във връзка с ал.1 от ГПК.
Обжалвано е определение на Пазарджишки районен съд №260105 от
15.02.2021г. постановено по гр.д.№1089/2020г. по описа на същия съд, с което
е оставена без уважение молбата на „В. и К. услуги“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“В.Я.“ №6, чрез адвокат Д.С., за
изменение на решение №260004 от 07.01. 2021г. по гр.д.№1089/2020г. на
Районен съд –П. в частта за разноските.
В частната жалба подадена в срока по чл.248 ал.3 от ГПК, с вх.№261953
от 04.03.2021г. от дружеството чрез пълномощника си адв.С., че поддържа, че
определението е неправилно.Като първи аргумент се изтъква, че по делото в
открито съдебно заседание е постановено определение от 08.10.2020г. за
частично прекратяване на производството по предявените искове за разликата
над 89.76лв-цена на предоставени на ответника ВИК услуги за периода
03.02.2017г. до 02.11.2017г. и до размера на 342.68лв,както и за разликата над
14лв законна лихва за периода 03.02.2017г. до 31.12.2019г. до първоначално
претендирания размер от 12.70лв., поради частичен отказ от исковете, като
отказът е направен с молба от същата дата и в присъствието на страните в
откритото съдебно заседание, в което е прекратено производството и че в
това заседание представителят на ответника не е поискал присъждане на
разноски по време на откритото съдебно заседание като съдът с
1
постановеното от него определение в открито съдебно заседание не е
присъдил разноски на ответника, актът на съда е влязъл в законна сила и по
реда на чл.248 от ГПК ответникът не е поискал изменение на съдебния акт в
частта за разноските.Поддържа, че при отказ на исковете, заявено от ищеца
след определението в подготвителното заседание и насрочване на делото в
открито съдебно заседание, но преди приключването му, производството е
прекратено по причина, която не е пряко свързана с процесуалното
поведение на ответника, поради което за него е възникнало право на вземане
за сторените от него разноски в производството до прекратяване на делото.
Счита, че възможността за присъждане на същите в настоящото производство
е обусловено от своевременното искане на страната и представяне на
доказателства за извършените разноски,което ответникът е следвало да стори
по време на проведеното на 08.10.2020г. открито първо и последно съдебно
заседание по делото за което последният е редовно призован и е
представляван от пълномощник, тоест според жалбоподателя ответникът е
разполагал с възможността при провеждане на откритото съдебно заседание,
в което е прекратено делото да изрази становище по заявеният от ищеца отказ
от исковете, да заяви претенцията си за присъждане на разноските и
представи доказателства за реалното им извършване. Счита, че в случая не е
приложима хипотезата за отправяне на искане от страната за присъждане на
разноски и да представи доказателства за извършването им и след
постановяване на определението за прекратяване на производство при
заявено оттегляне или отказ от иска постановено в закрито съдебно
заседание или преди провеждане първото съдебно заседание по делото.
Предвид изложеното се иска да се отмени като незаконосъобразно
обжалваното определение и се уважи молбата на дружеството за изменение
на решението в частта, с която в полза на ответника Л. П. П. са присъдени
разноски за сумата от 232.20лв в исковото производство и още 154.80лв
разноски в заповедното производство и се остави без уважение искането за
присъждане на разноски в полза на ответника.
Постъпил е отговор на частната жалба от насрещната страна Л.П. чрез
пълномощника си адв.М. с доводи за неоснователност на жалбата по
същество. Твърди се, че правилно съдът е присъдил разноски в полза на
ответника с постановеното решение и правилно е отказал с обжалваното
2
определение да измени решението в частта за разноските.Твърди, че списъкът
за разноските и договора за правна защита с удостоверяване на извършените
разноски са представени по делото към датата на частичното прекратяване на
производството поради отказ от исковете от страна на дружеството; че
присъждането на разноските е поискано от ответника още с отговора на
исковата молба и че искането за присъждане на разноски включително и при
прекратяване на делото е предвидено чл.78 ал.4 от ГПК, независимо дали се
касае за прекратяване по отношение на цялото производство или на част от
него, като в процесуалния закон липсва посочване и установяване на срок за
произнасяне при частично прекратяване на производството и установяване
на момент, в който съдът следва да присъди съдебните разноски при
частично прекратяване на производството. Счита, че съдът има възможност
при частично прекратяване на производството да се произнесе по
отговорността за съдебните разноски при постановяване на съдебното
решение по съществото на спора, за която част производството е останало
висящо в който момент да установи по съразмерност присъдените разноски.В
тази връзка се излага и аргумент, че при отхвърляне на претенцията на ищеца
ответникът ще има право на съдебните разноски в пълен размер, а ако
претенцията на ищеца във висящата част бъде уважена, съдът ще съобрази
съдебните разноски с оглед частта, в която производството е прекратено.
Счита, че правилно съдът се е позовал и на разпоредбата на чл.81 от ГПК за
произнасяне на съда по искането за разноски с всеки краен акт, с който
приключва делото в съответната инстанция. Моли да се потвърди
обжалваното определение.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
По реда на проведено заповедно производство пред Пазарджишки
районен съд/ч.гр.д.№642/2020г. по описа на същия съд/, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №317 от 05.03.2020г. с
която е разпоредено длъжникът Л. П. П. да заплати на „В. и К. услуги“ ЕООД-
П. сумата от 432.44лв-главница за период от 06.01.2017г. до 02.11.2017г.;
сумата от 26.70лв,представляваща мораторна лихва за периода от 28.02.2017г.
до 31.12.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаването на заявлението в съда-02.03.2020г. до окончателното изплащане
на задължението, както и разноски по делото в размер на 25лв-държавна
3
такса и 150лв-адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414 от ГПК от длъжника Л.П. е постъпило възражение с
което заявява, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение и моли да му бъдат присъдени разноски в размер на 200лв,
представляващи адвокатско възнаграждение, за което представя договор за
правна защита и съдействие в хипотеза на обезсилване на заповедта за
изпълнение, прекратяване на производството по делото или отхвърляне на
предявените установителни искове по чл.422 от ГПК.
В изпълнение на указанията на заповедния съд по чл.414 във връзка с
чл.415 от ГПК, ищцовото дружество е предявило установителен иск за
приемане на установено по отношение на ответника Л.П., че в полза на
ищеца „ВИКУ“ ЕООД съществува вземане по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 642/2020г., за сумата от
432.44лв главница по неплатени месечни фактури за периода от 06.01.2017г.
до 02.11.2017г., дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на
отпадъчни води по счетоводна справка, както и мораторна лихва върху
главницата в размер на 26.70лв за периода от 28.02.2017г. до 31.12.2019г.,
ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението и разноски
в заповедното и в исковото производство.
В срока за отговор на исковата молба такъв е постъпил от ответника П.
чрез адв.М., в който исковата претенция се оспорва изцяло по основание и по
размер както и поради настъпила погасителна давност и е поискано от съда да
се отхвърли претенцията с присъждане на разноските, направени от
ответника в заповедното и в исковото производство-300лв адвокатско
възнаграждение в исковото производство, заплатени в брой и 200лв в
заповедното производство, също заплатени в брой, за което е представен и
договор за правна защита и съдействие за исковото производство.
Един ден преди провеждане на първото открито съдебно заседание по
делото, насрочено за 08.10.2020г. , за което страните са редовно призовани, от
ищеца е постъпила писмена молба, с вх.№262086 от 07.10. 2020г., с която е
направен частичен отказ от иска поради изтекла погасителна давност, на
основание чл.233 от ГПК, за задълженията на ответника за периода от
06.01.2017г. до 02.02.2017г. в общ размер на 355.38лв, от които 342.68лв
4
главница и 12.70лв мораторна лихва, като се поддържа иска в общ размер на
103.76лв за периода от 03.02.2017г. до 31.12.2019г., от които главница
89.76лв за периода 03.02.2017г. до 02.11. 2017г. и мораторна лихва в размер
на 14лв за периода от 03.02.2017г. до 31.12.2019г.
В откритото съдебно заседание е присъствал единствено пълномощника
на ответника, изразено е съгласие за частично прекратяване на
производството за частите от претенцията за които е направен отказ от ищеца
като е поискано съдът да съобрази съдебния си акт по отношение на
разноските. С протоколно определение от същата дата исковият съд е
прекратил производство по отношение на главния иск за разликата над
89.76лв-цена за предоставени от ответника ВИК услуги за периода
03.02.2017г.-02.11.2017г. до първоначално претендирания размер от 342.68лв,
както и за разликата над 14лв законна лихва за забава за периода 03.02.2017г.
-31.12.2019г. до първоначално претендирания размер на обезщетението за
забава и е постановено, че протоколното определение подлежи на обжалване
пред по-горната инстанция. Производството по делото е продължило като са
проведени още две съдебни заседания и е приключило с даване ход на
устните състезания и приключването им на дата 10.12.2020г., с депозирана
преди заседанието писмена молба от ответника за извършено плащане на
задължението по исковата претенция с претендиране присъждане на
разноските за адвокатско възнаграждение в общ размер на 500лв.
С постановеното решение №260004 от 07.01.2021г. Пазарджишкият
районен съд е оставил без разглеждане исковата претенция на ищеца по
чл.422 от ГПК за останалия размер след частичното прекратяване на
производство, обезсилена е издадената заповед за изпълнение за разликата
над 89.76лв и до 432.44лв, както и за разликата над 14лв и до 26.70лв
обезщетение за забава, присъдил е разноски на дружествата, както и такива в
полза на ответника в размер на 232.20лв разноски за исковото производство и
154.80лв в заповедното производство, съразмерно с частта от иска спрямо
която ищецът се е отказал поради направено възражение за изтекла
погасителна давност от насрещната по спора страна и производство е
прекратено.
В срока за въззивно обжалване от страна на дружеството-ищец е
постъпила молба по реда на чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на решението в
5
частта за разноските. В молбата се поддържа,че неправилно в полза на
ответника с постановеното решение са присъдени разноски за исковото и за
заповедното производство в посочените размери касаеща частта от исковата
претенция по отношение на която ищецът е направил отказ от иска и
производството в тази част е прекратено с протоколно определение от
08.10.2020г. постановено в открито съдебно заседание и в присъствието на
ответника и с което определение съдът не е присъдил разноски на ответника,
като прекратителното определение е влязло в законна сила и страната,
/ответникът/, не е поискал изменение на съдебния акт по реда на чл.248 от
ГПК в частта за разноските, поради което такива не му се следват да му бъдат
присъдени. Отговорът на насрещната по спора страна съвпада по съдържание
с отговора на въззивната частна жалба предмет на настоящото разглеждане.
За да остави без уважение искането на дружеството по реда на чл.248 от
ГПК за изменение на постановеното решение №260004 от 07.01.2021г. в
частта на присъдените в полза на ответника разноски Пазарджишкият
районен съд е приел, че предвид въведения от ищеца предмет на спора,
последвалия след постъпването на отговора на исковата молба, частичен
отказ на ищеца от претенцията, признанието на ответника за съществуването
на вземането на ищеца за останалата претендирана част от същото / без
прекратената част/ и постановеното като краен резултат съдебно решение,
следва да се приеме, че ответникът има право на разноски и при прекратяване
на делото, включително и в хипотеза на частично прекратяване по
отношение само на някои от исковете или само за част от вземането; че
разпоредбата на чл.81 от ГПК задължава съдът да се произнесе по искането за
разноски във всеки акт с който се приключва делото в съответната инстанция.
Съдът като е съобразил, че липсва процесуална норма, която да указва с кой
акт на съда следва да се разреши въпросът за разноските при частично
прекратяване на производството, доколкото с определението за частично
прекратяване на производството се слага край на същото по отношение на
някои от предявените искове или за част от претендираното вземане, съдът
може с него да се произнесе и по въпроса за разноските, съответстващи на
прекратената част от делото. А когато е пропуснал да направи това, съдът
може да присъди тези разноски и с акта, с който производството приключва в
останалата част в съответната инстанция, като и в двата случая страната
6
следва да е направила изрично искане за присъждане на разноски. Посочено е
още, че доколкото в процесуалния закон не е предвиден специален ред, по
който се присъждат разноските на ответника при частично прекратяване на
производството, приложение следва да намери общото правило, че тези
разноски могат да се искат до приключване на устните състезания в
съответната инстанция. И че в случая искането за присъждане на разноски е
направено от ответника още в писмения отговор на исковата молба и без да е
необходимо ново изрично искане за присъждане на разноски само за
прекратената част от делото.
Тези доводи напълно се споделят от настоящата въззивна инстанция.
Разпоредбата на чл.81 от ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване.
Същата предвижда, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Делото приключва
в съответната съдебна инстанция или с постановяване на акт по съществото
на спора или с прекратяване на производство на основание отказ от иска,
оттегляне от иска и други, или с постигане на спогодба между страните и
други. Има се предвид постановяването на окончателен съдебен акт с който
производството приключва изцяло. При частично прекратяване на
производството няма окончателно приключване на делото в съответната
инстанция. Възможно е в една част делото да бъде прекратено, а в друга част
да продължи да се развива и да приключили по-късно с окончателен съдебен
акт при което с този окончателен съдебен акт следва съдът да се произнесе по
всички разноски. Няма предвидена хипотеза за произнасяне по разноските
при частично прекратяване на делото и поради невъзможност разноските на
този етап да бъдат правилно изчислени тъй като е налице зависимост между
разноските по частичното прекратяване на делото и разноските по останалата
част от претенцията. Разпределянето на разноските на този етап е неудачно и
практически неудобно предвид тяхната връзка и взаимозависимост с
окончателното приключване на производството. Законодателят не напразно и
изрично не е вменил в задължение на съда при частично прекратяване на
производството да се произнася по разноските за прекратената част, поради
затруднения от чисто практическо естество. Затова е записана нормата на
чл.81 от ГПК за произнасяне от съда по разноските с акта с който приключва
окончателно производството по делото в съответната инстанция. В тази
7
връзка е и разпоредбата на чл.248 ал.1 от ГПК която предвижда, че срокът за
предявяване на искането за изменение на съдебния акт с който е приключило
производството в съответната инстанция в частта за разноските, започва да
тече от момента на неговото обжалване, респективно ако е окончателен акт,
от момента на влизането му в сила. Не е налице противоречие между
нормата на чл.81 от ГПК и нормата на чл.78 ал.4 от ГПК, доколкото във
всички случаи съдът дължи произнасяне по искането за разноски най-рано с
постановяване на акта, с който приключва делото в съответната инстанция.
В случая делото е приключило в съответната инстанция с
постановеното по-горе съдебно решение и с него са присъдени разноски на
страните, направени в производството.Тези разноски касаят тяхното
окончателно разпределение както за частта относно частичното прекратяване
на производството така и окончателния им размер за останалата непрекратена
част от делото, като в случая същите са присъдени по съразмерност, тоест
изискването за процесуална справедливост при определянето на
отговорността за разноските съгласно чл.78 ал.4 във връзка с чл.81 от ГПК
предполага присъждането на всички разноски да се извършва със съдебният
акт, с който приключва делото в съответната инстанция.
Предвид изложеното, обжалваното определение ще следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Не са налице пороци на същото визирани във въззивната частна жалба.
Не е налице допуснато процесуално нарушение от съда произнасяйки се по
дължимостта на разноските на ответника в окончателния си съдебен акт, с
който окончателно приключва делото в съответната инстанция и касаещи
вече прекратената по-рано част от производството.Искането за присъждането
им е направено своевременно и по него съдът се е произнесъл с акта, с който
приключва делото в съответната инстанция. Няма направен отказ или
оттегляне на искането за присъждане на разноските от ответника. Няма
основание исковият съд да се произнася по разноските с акта си за частично
прекратяване на делото, тъй като такова задължение не му е вменено и че
крайният момент до който той дължи произнасяне по искането за разноски е
постановяването на окончателния съдебен акт за приключване на делото в
съответната инстанция и в зависимост от обжалваемостта или
необжалваемостта на този съдебен акт, евентуално започват да текат
8
преклузивните сроковете по чл.248 от ГПК за изменение на решението в
частта за разноските. В този смисъл са и определение № 786 от 14.09. 2012 г.
на ВКС по ч. т. д. № 191/2012 г., II т. о., ТК;определение № 825 от 14.12.2013
г. на ВКС по ч. гр. д. № 1070/2013 г., III г. о., ГК; определение № 703 от
13.10.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2472/2014 г., I т. о., ТК, и други.
Предвид изложеното обжалваното определение ще следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.248 ал.3 от ГПК, Пазарджишкият
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Пазарджишки районен съд №260105
от 15.02.2021г. постановено по гр.д.№1089/2020г. по описа на същия съд, с
което е оставена без уважение молбата на „В. и К. услуги“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“В.Я.“ №6,чрез
адвокат Д.С., за изменение на решение №260004 от 07.01. 2021г. по гр.д.
№1089/2020г. на Районен съд –П. в частта за разноските.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9